Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият К.З.К. - роден на *** ***, живее в същия град, български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К. е осъждан два
пъти:
По НОХД № 367/1998 г. по описа
на ПРС, в сила от 01.07.2003 г, му е наложено наказание 3 години „лишаване от
свобода"
С Присъда № 17Т10/2003 г. -
7174/12.01.2005 г. на областния съд -Чешка Будейовица, изменена с присъда № 4
То 41/2005 г. от 15.06.2005 г. на Върховен съд в Прага му е наложено наказание
8 години „лишаване от свобода".
С протокол от 30.11.2006 г. на
СГР по НЧД № 3529/2006 г. на подс. К. на основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1
от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание 8 години „лишаване от
свобода. Тази кумулация обуславя квалификацията на престъплението по чл.325 от НК да е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1
б"а" от НК.
На 26.01.2010 г., около 19,00
часа, свидетелят Л.Н. управлявал лек автомобил „О.К." с ДК № **** в района
до магазин „С." в ЖК"Т." гр.П.. Докато търсел място за
паркиране, зад него се появил таксиметров автомобил „Ш.Ф." с ДК № ****,
управляван от подс. К.К.. Същият се приближил с автомобила зад пострадалия Н. и
започнал да свири с клаксона и да присветва с фаровете. Свидетелят Н. излезнал
от автомобила си и тръгнал към него, за да разбере какъв е проблема. От своя
страна подс.К. също слязъл от МПС-то и тръгнал срещу свидетеля, като го хванал
за реверите и двамата започнали да се дърпат. В таксиметровия автомобил имало
момиче и момче. Момчето слязло и се опитало да ги раздели. Междувременно
подсъдимият отишъл до автомобила си, откъдето взел гумена бухалка, върнал се
при свид.Н. и го ударил с нея 4-5 пъти по краката и ръцете. На разправията
станал свидетел Н.Г., който се възмутил от действията на непознатия нему К..
Затова се намесил и успял да спре побоя. Подсъдимият К. и лицето с неустановена
самоличност се качили отново в таксиметровия автомобил и потеглили. От своя страна
свид.Н. потеглил след тях с цел да запише номера на автомобила. Успял да ги
застигне, да види номера и да го запомни, на кръстовището на „П.". След
като разбрал, че свид. Н. го следи с автомобила си, подсъдимият спрял пред
хотел „М.". Свидетелят също спрял малко по-напред пред тях и слезнал от
автомобила. През това време подсъдимият докарал автомобила си непосредствено
зад спрения автомобил на Н., дал газ и започнал да избутва автомобила му
напред, докато същият се опрял в стълбите на хотела. При ударите задната броня
на „опела" се деформирала, второто стъпало на стълбите към входа на хотела
било изкъртено, а от таксиметровия автомобил паднала предната му регистрационна
табела. Свидетелят Н. видял, че стъклото на предна лява врата на таксиметровия
автомобил е отворена, приближил се и се опитал да спре подсъдимия, като хванал
волана му с една ръка, а с другата се хванал за вратата. Тогава К. потеглил,
влачейки свид.Н. *** същият да успее да се пусне от автомобила. Свидетел на
случилото се станал М.П. - управител на ресторанта в хотела, който бил възмутен
от поведението на водача на таксиметровия автомобил. След като свид. Н. успял
да се пусне от МПС-то, подсъдимият го ударил няколко пъти в областта на
главата, след което избягал с автомобила.
Намерената при огледа на местопроизшествието
регистрационна табела № *** била иззета като ВД и впоследствие предадена на
съхранение при домакина на VI РУП гр.П..
Според заключението на СМЕ, на пострадалия Л.Н.Н. са
били причинени:
- контузия на главата, сътресение на мозъка, протекло
без загуба на съзнанието, със степенно разстройство на съзнанието
-зашеметяване, причинило - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК по смисъла на чл.130 ал.1 от НК;
- разкъсно-контузни рани по лицето, причинили сами за
себе си разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК по
смисъла на чл.130 от НК;
- охлузвания и кръвонасядания
по лицето, контузия на гръдния кош, контузия и кръвонасядане на лявата лакътна
става, причинили болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК.
Всички тези увреждания са
причинени по най-общ механизъм от удар с или върху твърд тъп предмет.
Горната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Л.Н., Н.Г. и М.П., от заключението
на СМЕ, от извършените в досъдебното производство разпознавания, както и от
писмените доказателства по делото.
Съдът
изцяло не кредитира показанията на свидетелите К., В.Г. и М.В., поради което ги
игнорира при изграждане на фактическите си заключения.
Що се отнася до показанията на разпитаните в
последното съдебно заседание свидетели Б. и Д., съдът ги счита за неотносими,
доколкото от тях не могат да се извлекат полезни доказателства, касаещи
конкретния предмет на доказване в настоящото дело.
Защитната
позиция на подс. К., по повод на която очевидно са депозирани показанията на К.,
В.Г. и М.В., отрича неговото участие в инкриминирания случай.
Според свидетелката К. подс. К., който живеел с нея на
съпружески начала, не се прибрал в деня на инцидента, а тя констатирала, че
колата й липсва. Притеснена, че същата е противозаконно отнета, тя подала жалба
с такова оплакване в полицията. Оплакала се също и на свид. Г.. Тази версия
охотно се потвърждава и от самата Г.. От приложените материали по дознание №
66/2010 год. на I РУ на МВР гр. П. става ясно, че действително е било
образувано досъдебно производство по чл. 346, ал. 1 от НК, свързано с
оплакването на К..
Все в тази връзка, доведеният
от подсъдимия свидетел В., гради алиби за К. като съобщава, че по време на
инкриминирания инцидент той е бил заедно с него в гр. Б..
Тоест на съда се предлага да приеме, че не К., а друго
- неизвестно лице, е ползвало колата на К. и е извършило хулиганските действия.
На тази теза обаче решително и
убедително се противопоставят показанията на свидетелите Л.Н. и Н.Г., които
заявяват, че са разпознали подсъдимия именно като лицето, осъществило
хулиганските и побойнически действия. Във връзка с това са били осъществени с
тези двама свидетели и разпознавания на К. - л.25ил.27
от д.п. При тези действия и двамата категорично са разпознали
подсъдимия. От формална страна протоколите за разпознаване са изрядни, поради
което са достоверни източници на доказателства по делото. Действително пред
съда свидетелят Н. заяви, че преди разпознаването са му били показани снимки на
различни лица, сред които той е познал образа на подсъдимия и едва тогава се е
пристъпило към действителното разпознаване. Този детайл би компрометирал
осъщественото формално разпознаване само в случай, че свидетелят Н. не е бил
сигурен в твърденията си относно самоличността на извършителя. При положение
обаче, че пострадалият е абсолютно категоричен относно К., че - освен това,
неизменно е сочил него, включително и в съдебната зала, както и най-вече, че К.
е разпознат по изряден начин и от свид.Г., няма абсолютно никаква причина да се
откаже доверие на разпознаването, извършено от самия Н..
Ето защо съдът приема, че
именно К. е соченият от пострадалия и от свидетеля Г. извършител на деянието.
Във връзка с горното не е за пренебрегване фактът, че
на извършените разпознавания е присъствал защитникът на подсъдимия в
досъдебното производство адв.Б.
Заключението, че именно К. е
деецът се облекчава и в контекста на факта, че хулиганските си действия той е
осъществил посредством колата на К. /уж отнета/, доказано с вещественото
доказателство по делото, а именно регистрационната табела на този автомобил
изпаднала от същия, докато К. е блъскал колата на пострадалия. Ето защо съдът
не вярва и на самата К. с лъжливата й теза, че колата й била отнета неизвестно
от кого. Поради това съдът не вярва и на свидетелката В.Г., която повтаря
същото.
Закономерно на всичко
изтъкнато дотук съдът не вярва и на твърденията на свидетеля В., касаещи
несъстоятелното алиби на подсъдимия.
От своя страна показанията на
свидетелите Н., Г. и П. са ясни, последователни и достоверни, поради което
съдът ги приема за истинни. В разказите на Н. за инкриминираните събития не се
открива, каквато и да е склонност към преувеличаване на посегателството спрямо
него като той е давал винаги едни и същи показания, в които няма противоречия.
По същия начин изглеждат и показанията на свид. Г., който - възмутен от
наблюдаваната сцена, се намесил, за да преустанови нападението на К. над Н..
Следва да се кредитира
заключението на СМЕ като компетентно и безпристрастно.
При така възприетата
фактическа обстановка подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на следните престъпления:
1. чл.325 ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.29 ал.1
б"а" вр.с чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 26.01.2010 г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
2. чл.131 ал.1 т.12
вр.с чл.130 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 26.01.2010 г.
в гр.П., при условията на продължавано престъпление, по хулигански подбуди е
причинил на Л.Н. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
-
контузия на главата, сътресение на мозъка, протекло
без загуба на съзнанието, със степенно разстройство на съзнанието -
зашеметяване, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, както и
-
лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на
разкъсно-контузни рани по лицето, причинили сами по себе си разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна
хулиганството е осъществено, защото по особено невъздържан и направо брутален
начин на публично място К. се е саморазправял с Н., откровено игнорирайки
обществените порядки, демонстрирайки пълно неуважение към обществото. Всъщност
може да се каже, че той е действал като човек, за който обществените правила не
важат. Престъплението е осъществено като продължавано по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, защото К. е хулиганствал на два пъти - при първия си сблъсък с Н.,
където без да е провокиран от него е започнал саморазправата, и втория път пред
хотел „М.”, където блъскал колата му, а сетне слезнал от своята, за да продължи
да го бие.
От обективна страна К. е причинил на Н. посочените
телесни повреди, също действайки при условията на продължавано престъпление при
описаните по - горе два самостоятелни случая.
Трябва да се отбележи, че в
случая хулиганството не поглъща леката телесна повреда по хулигански подбуди, а
е налице съвкупност от двете престъпления, защото - особено във втория случай,
са осъществени с различни действия. Това е така, защото хулиганството се е
изразило не само в нанасянето на побой над пострадалия, а и в блъскането на
колата му, включително всички останали действия съпътстващи всичко това.
Действително в първия случай е налице едно поведение, което едновременно касае
едрото хулиганство и причиняването на лека телесна повреда. Съдът обаче е
категоричен, че става въпрос за съвкупност от двете престъпления, доколкото
самото нанасяне на побой на публично място е хулиганство, а липсата конкретен
провокативен мотив изразява хулиганските подбуди към осъществяване на телесната
повреда.
От субективна страна деецът е
действал при пряк умисъл и в двете деяния - осъзнавал е техния общественоопасен
характер и последици, които е целял. Както се каза, причиняването на телесните
повреди, е осъществено по хулигански подбуди при липсата на конкретен мотив -
всъщност не наличието на мотив е обусловило поведението на дееца, а грубо
невъздържаното му отношение към обществените забрани.
При така доказаните факти и
дадената им правна квалификация, за да наложи на подсъдимия справедливо
наказание за всяко от двете престъпления, съдът съобрази:
Единственото смекчаващо вината на подс. К. обстоятелство
се състои в това, че има невръстно дете от връзката си със св. К., за което по
подразбиране следва да полага грижи. Извън това обаче липсват каквито и да е
други смекчаващи обстоятелства. Напротив - налице са не едно оттегчаващи
такива: Подсъдимият е осъществил при съвкупност две престъпления и двете при
условията на чл.26, ал.1 от НК като са налице особени интензивност и упоритост
на престъпните посегателства. Освен това К. е търпял наказание от осем години
лишаване от свобода. Трябва да се отбележи, че не самото осъждане /което е
квалифициращо обстоятелство/ оттегчава вината на подсъдимия, а големият срок на
ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода, което очевидно съвсем не е
постигнало превъзпитателен ефект спрямо него.
При преценката как си взаимодействат смекчаващите и
оттегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие, че смекчаващото -
макар и единствено, поради характера си балансира оттегчаващите. Ето защо за
всяко от двете престъпления на подсъдимия К. следва да се наложи предвиденото
наказание "лишаване от свобода", оразмерено при баланс на
обстоятелствата по чл.54 от НК. Тоест за престъплението по чл.325, ал.4 вр.
ал.1 следва да се наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК -
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като двете престъпления са при реална съвкупност,
на основание чл.23, ал.1 от НК на К. следва да се определи и наложи едно общо
най -тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като подсъдимият е
рецидивист, на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва
да изтърпи така определеното му едно общо най - тежко наказание при
първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
След като съдът призна подс.К.
за виновен, че е причинил леките телесни повреди на пострадалия Н., искът на
същия за обезщетяването на неимуществени вреди, произтичащи от тях е доказан по
основание.
Съобразявайки правилото на
чл.52 от ЗЗД съдът приема, че искът е доказан до размер от 1000 лв.
Тъй като деликвентът е в забава от датата на
увреждането до изплащането на щетите, искът на Н. против К. за законна лихва
върху уважената главница е основателен и доказан.
Ето защо подсъдимия К.З.К. следва да заплати на Л.Н. ***
000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.01.2010 год. до окончателното й изплащане. До пълния предявен размер от 2000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Ищецът е направил за повереник
разноски от 600 лв., които претендира. Ето защо К. следва да бъде осъден да заплати
на Н. и тази сума.
При този
резултат подсъдимият дължи на държавата сумата от 50 лв. Държавна такса върху
уважения граждански иск.
По делото съществува
веществено доказателство - регистрационна табела № ***, находяща се на
съхранение при домакина на VI РУП гр.П.. Същата принадлежи на колата А.М.К.,
поради което следва да се върне на това лице.
С оглед на горното на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К. следва да заплати по сметка на
ВСС сумата от 50.00 лв., която представлява направените по делото разноски.
По горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.