Р Е Ш Е Н И Е
№ 1828/13.10.2021г.
Гр.
Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова
и с
участието на прокурор Росен Каменов
като
разгледа докладваното от съдия Д. Матеева
КАН дело № 1559 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по
касационната жалба на А.Д.А.,чрез адвокат С.П.,с адрес:г*** против Решение №
439/19.04.2021г., постановено по АНД № 20215330200271/2021г. по описа на
Районен съд-Пловдив, 11 н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К №
4097094, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на А.Д.А. на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват подробни
доводи и се настоява за отмяната му.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител ,но взема становище по
касационната жалба писменно.Претендира
се отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Пловдив се е развило по жалба на А.Д.А. против електронен фиш серия К №
4097094, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на А.Д.А. на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 22.06.2020 г. в 16:19 ч. по републикански път
III-565 км 22+500 в посока от с. Белозем към с. Шишманци при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак „В-26" от 50 km/h
и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h
МПС автобус „Евобус О 550" с рег. № ***се е
движил със скорост от 74 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 24 km/h и това е установено
с АТСС TFR1-M № 581.
Процесното МПС е
собственост на „Стойчев и син ДС“ ЕООД, като в тази връзка е подадена писмена
декларация от управителя на дружеството вх. № 19604/20.10.2020 г., с която е
посочил жалбоподателя като лице, на което е предоставено управлението му.
Електронният фиш е издаден на лицето, посочено от собственика на превозното
средство като такова, на което е предоставено управлението, а именно А.Д.А..
Констатациите са направени
въз основа на снимков материал, като за нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2
вр. ал.1 ЗДвП е издаден обжалвания електронен фиш.
Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от
приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M5 № 581, което е от одобрен тип и е
преминало техническа проверка. По отношение на изправността на техническото
средство, по делото пред районен съд ,е представено копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на
АТСС рег. № 329р-6722/24.06.2020 г., протокол за последваща
проверка № 6-32-20/07.02.2020 г. от ГД „НП", сектор „УС" -Полицейска
техника и др.
С оглед на това се обосновава извод, че
съкратеното производство за ангажиране на административно наказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 ЗДвП, е
приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.
Нещо повече, съставен е и
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приложен по АНД № 271/2021г.
на ПРС.
Електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В процесния
фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател,
информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са
предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което, това не може да бъде прието за
пропуск, тъй като в случая нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се явява специална по
отношение на общото изискване на чл.57 ал.1 ЗАНН за съдържанието на
наказателното постановление.
В текста на електронния фиш
изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост
за движение, определена на 50 км/ч., като видно от направената снимка при
установяването на нарушението от автоматизираното техническо средство,
засечената скорост на автомобила е била намалена с 3%, с което се обяснява
различието на скоростта отбелязана в снимката - 77 км/ч и тази записана след
намаляването в електронния фиш - 74 км/ч. Безспорно в случая е отчетен
толеранса от -3 км./час.
Отделно от това следва да се
посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, който е годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона
ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно,
в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение
във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с
който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са установени, както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
На следващо място, според §1
от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
От цитираните разпоредби
следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш,
законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране администравинонаказателната
отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до
специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на
особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да
се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен
субективизмът от страна на контролните органи.
От съдържанието на § 1 от ДР
на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно,
електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен
орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната
законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи.
Процесното нарушение
е заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е
установено, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало
съответната проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш
снимков материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.Ето защо доводите,изложени в касационната жалба са изцяло
неоснователни.
По отношение на доводите
развити в касационната жалба ,а и поддържани във въззивното
производство,че не се установява по безспорен начин извършеното нарушение ,а
именно движение на МПС със скорост над
50 км при наличие на такова ограничение въведено със знак В26,то настоящият
касационен състав споделя изцяло изводите на ПРС и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
последно АПК /в сила от 01.01.2019 г./ препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, които
възприема като свои.
Не на последно място следва
да се отбележи, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Измерената с техническото средство
скорост на движение е с 13км/ч. над допустимото и то в населено място, а
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Ето
защо, липсва каквото и да било основание да се заключи, че процесното
нарушение на маловажно.
Касационната инстанция счита
обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, поради
което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния
съдебен контрол.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата
на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила
единствено в изготвяне на писмено становище по делото
Ето защо и поради мотивите,
изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав :
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 439/19.04.2021г.,
постановено по АНД № 20215330200271/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, 11
н.с.
ОСЪЖДА А.Д.А.,чрез адвокат С.П.,с
адрес:г*** да заплати на ОДМВР-Пловдив юрисконсуултско
възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.