Р Е Ш Е Н И Е №1424
14.04.2020 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12565/2019 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
П.Г.Й. , ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца , със разкрита на негово име партида. За периода
от 01.05.2014 г.- 31.01.2019г. ,
ищцовото дружество доставило до имот на ответника П.*********** питейна вода , както и отвело
за пречистване канална такава на
стойност от 1675.46 лв. Количеството на доставената вода било определено при
условията на неизправно измервателно устройство, доколкото монтирания в имота
водомер не преминал проверка за
метрологична годност. Затова в тежест на ответника били начислявани по пет кубични метра вода на всеки един
обитател. Съставени били за доставките и подробно описаните в исковата молба
фактури за доставките. Ответникът не платил, и затова ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, в която освен главницата, била
заповядана за плащане и лихва в размер на 291.36 лв. за периода от 31.07.2014
г. – 31.01.2019 г. Заповедта била връчена на
Й. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за съществуващо задължение на ответника
по договора между страните: 1675.46 лв. – главница, стойност на доставена
от 01.05.2014 г. до 31.01.2019г. и сумата от 291.36 лв. – лихва за
периода от 31.07.2014 г. – 31.01.2019 г. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът приема исковете за неоснователни. Отрича правото на ищеца да
определи нормативно количеството на доставената вода, тъй като не били налице
предпоставките за това , договорени в общите условия между страните. На
следващо място, искът бил неоснователен,
тъй като се базирал на частни изходящи от страната документи - карнети за месечен отчет, а Й. не бил
уведомен за датата и часа на регулярния отчет. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че от 01.05.2014г.
до 31.01.2019г., няма данни за направени от ответника плащания по издадените за
периода фактури. Задълженията на ответника за периода са 1675.46 лева –
главница, и 291.36 лева- лихва за забава.
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно
допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото
за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Доказва се , че ответника е потребител на тези услуги , тъй като се явява
собственик на водоснабден имот, нещо,
което личи от представено копие от нотариален
акт на л. 105 от делото и от декларацията , подадена по реда на чл. 14 от
Закона за местните данъци и такси от Й. - л. 79 от делото. Страни по договор по
силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги –
собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или
запазено вещно право на ползване ,
включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на Й..
Тоест, след като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия
касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да
плати доставеното.
Спорно е количеството на доставената
вода.
Според
ищеца, за имота на ответника е начислявано количество вода , определено
нормативно, по реда на чл. 25 ал. 8 и 10
от Общите условия между страните, тъй като находящия се в имота водомер не бил
изправен – изобщо не отчитал доставеното количество вода. Установява се от
показанията на разпитания свидетел Ч., че в имота на ответника има два
неработещи водомера , които не са били сменени в периода от 2010 до 2016г.,
както и че в имота живеят трима души – родители и дете; съдът кредитира тези
показания, тъй като няма по делото доказателство , което да им противоречи.
Към началната дата на процесния период
действат общите условия между страните, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 027
/09.06.2006г . , според които, чл. 17 и
18, задължение е на потребителя, който е и собственик на индивидуалното
средство за търговско измерване, да поддържа същото в метрологична годност,
включително, но не само, в техническа
изправност. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било
причини води до право на оператора да начисли като използвано количество вода
по реда на чл. 23 ал. 5 от ОУ, тоест - определено нормативно, без да има нужда
от реален отчет. Отсъства каквото и да било задължение на оператора да
уведомява абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност, като пише
напр. нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. Следователно
условията на чл. 23 са били налице и са спазени , при което няма как съдът да
уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен договор ). При
нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на
предвидената в общите условия процедура за това е обстоятелство , ирелевантно
на спора. Действително, в част от месечните записи в карнетите има записано
количество вода, различно от това в чл. 23 ал. 5 от общите условия , но това количество никога не надвишава нормативно
определеното. Считано от 11.08.2014,г
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрява нови условия по
договорите между ищеца и потребителите , където ( в чл. 20 ) има задължение за
съставяне на предписание в случаите на повреден водемер, но тези общи условия
се прилагат занапред, не преуреждат с обратна сила вече вече придобитото право
по чл. 23 от ОУ. При всички положения обаче , неспазването на задълженията на
абоната за осигуряване на достъп и поддържане на изправността на средствата за
търговско измерване отрича възможността
му да се позове на неспазена процедура за отчет , а оттам – и да прави
възражение за неизпълнен от страна на доставчика договор.
Исковете са основателни .
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от ответника. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за
исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от
150 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 700.83
лева, включително внесените за хонорар на особения представител суми .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо П.Г.Й. ,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2331/
12.03.2019г по частното дело № 3501 по
описа на РС Пловдив за 2019 г.: 1675.46 лв. – главница, стойност на доставена
от 01.05.2014 г. до 31.01.2019г., 291.36 лв. – лихва за периода
от 31.07.2014 г. – 31.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на зявлението – 01.03.2019г до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда П.Г.Й. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести септември № 250, разноски по двете производства
в размер на 700.83 лева.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ