РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502346 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. И. Х., чрез адв. Л.К., АК
Пловдив, срещу решение № 261575/26.05.2021 г. по гр.дело № 3743 по описа на РС
Пловдив за 2019 г., с което са отхвърлени предявените от него искове срещу К. Д. В.,
М. Д. Н. и Ж. Д. Д., за признаване за установено, че е собственик, на основание
земеделска реституция, на нива от 0,569 дка, в м. ***********, представляваща по
действащата кадастрална карта имот с идентификатор 03304.11.60 /стар номер 11060/
при граници имоти: 03304.11.78, 03304.11.76, 03304.11.57 и 03304.11.61 и за осъждане
на ответника Ж. Д. Д. да предаде на ищеца владението върху така описания недвижим
имот.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят, ищец в
първоинстанционното производство, го обжалва изцяло, като счита постановения
съдебен акт неправилен, необоснован и постановен в противоречие с процесуалните и
материално-правни норми. Твърди, че е доказал вменените му обстоятелства в
доказателствена тежест от районния съд, като ответниците не доказват нито
фактическа власт върху имота, нито нейния начален момент и продължителност.
Твърди, че за първи път в решението е коментирано незнанието на купувача, че
1
праводателят му не е собственик, което било в нарушение на служебното задължение
на съда да включи в доклада всички относими факти и обстоятелства, твърдени от
страните. Оспорва и направения от съда извод за упражняване на добросъвестно
владение от страна на купувача, който счита, че не отговаря на събраните по делото
доказателства.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно със законовите
последици.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М.Н. и К.В., чрез адв. К., с която
считат въззивната жалба допустима, но неоснователна. Считат, че са доказали правото
си на собственост върху процесния имот към датата на придобиването му, както и
предаването на владението на купувача при продажбата му, както е записано в
нотариалния акт. Молят да бъде потвърдено решението като правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие със събрания доказателствен материал и
действаща нормативна уредба, а жалбата да бъде оставена без уважение.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ж. Д. Д., чрез
адв. Й., в който счита жалбата допустима, но неоснователна. Счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Излага съображения за придобиване на имота
по давност, чрез добросъвестно владение, евентуално чрез присъединено владение в
период от десет години, като излага съображения в тази насока и твърдения, че не е
имало как да знае, че праводателите му не са собственици на имота.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено изцяло
постановеното решение и да му бъдат присъдени сторените разноски в
производството.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по
правния спор между страните.
Пред районния съд са били предявени искове от В.Х. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против К.В. и М.Н., за установяване на правото му на собственост
върху възстановена по реда на ЗСПЗЗ нива, ведно с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
2
отмяна на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, както и
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС против Ж.Д., придобил имота с
договор за покупко-продажба от К.В. и М.Н.
Не се спори между страните по отношение на установената от районния съд
фактическа обстановка, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, като
се установява, че жалбоподателят, като наследник на В. Х. В. бивш жител на гр.
***********е придобил правото на собственост върху възстановения с Решение №
04276/23.05.1994 г. на Поземлена комисия община Родопи земеделски имот - нива с
площ от 0,569 дка в землището на с. *********“, представляваща имот № 11060.
Жалбоподателят се легитимира като собственик на така възстановения имот и на
основание издаден констативен нотариален акт – нотариален акт за собственост на
недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ от 24.01.1995г., с който е признато правото му
на собственост върху имота на основание влязлото в сила решение на ПК община
Родопи и наследство от В. Х. В. Видно от представената скица имотът, по действащата
кадастрална карта е заснет с идентификатор 03304.11.60 по КККР на ***********
Представено по делото е и копие на административна преписка за възстановяване на
имота на името на В. Х. В.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ *******г. нотариус *******, с район на действие района на ПОС, с рег. № 135 по
регистъра на НК, е признала за собственици на описания по-горе имот, на основание
изтекла придобивна давност, Й. Г. В., К. Д. В. и М. Д. Н.. Приети са и неоспорени от
страните писмени доказателства във връзка с издадения нотариален акт по
обстоятелствена проверка за процесния имот – протокол за разпит на свидетели и
постановление за признаване за собственици на имот с № 11060 в землището на
********** В, К. Д. В. и М. Д. Н. на нотариус .
На 23.12.2009г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*********, с район на действие района на ПОС, с рег. № 135 по регистъра на НК, Й. Г.
В., К. Д. В. и М. Д. Н., легитимирайки се като собственици с описания нотариален акт
за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, са продали процесния
имот на Ж. Д. Д.. Последният е закупил от същите продавачи и съседния на спорния
имот с № 11057 в землището на с. Б, с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 135, том VІІІ, дело 1145/2009г. по описа на нотариус
*********понастоящем ПИ с кадастрален идентификатор № 03304.11.57 по КККР на
с**********. Месец април 2015 г. купувачът Ж.Д. е направил постъпки за промяна на
статута на земеделска земя по отношение на двата имота, като са представени
доказателства за заплатени такси, възнаграждения, заявление за разрешение за
изготвяне на ПУП – ПРЗ, заявление за проектиране и скица предложение за изготвяне
на ПУП – ПРЗ на имот № 011060 и № 011057, местност „**********, Решение №
3
404/16.09.2015 г. на ОС Родопи, обл. Пловдив, за разрешение за изработване на ПУП –
ПРЗ и ПП, Решение № 80/26.04.2018 г. на ОС ********, както и други във връзка с
процедурата за промяна на предназначението на имота от земеделска земя в
урегулиран поземлен имот за ниско застрояване. Приета е и молба-възражение,
подадена от жалбоподателя пред община Родопи, за спиране на процедурата за
изменение на статута на нивата.
По делото е приет и сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот от 31.10.2018 г., със срок 30.09.2019 г.
Пред районен съд са разпитани свидетели на ищеца, настоящ жалбоподател и
ответника Д.. Свидетелят Г., доведен от ищеца, незаинтересован от изхода на делото,
заявява, че е ходил три пъти в имота, не знае квадратура, намирал се между с.
********, необработван, затревен, ограден с колчета с канап, като заявява, че последно
е ходил в имота преди десет години, около 2010 г., преди В.Х. да замине за САЩ. След
като се върнал, през 2018 г., разбрал, че имотът вече не се води на негово име.
Свидетелят М., също незаинтересован от изхода на делото, заявява, че Ж.Д. е
закупил имот в с. Б., като след закупуване на имота е помагал на Ж.Д. да поставят
бетонни гради за ограда, след което Ж.Д. му казал, че е слагал тел между тях, но
свидетелят не бил участвал в това. Мястото било пустеещо, нямало е ограда и
постройки в имота.
При така събраните по делото доказателства съдът е приел, че праводателите на
Ж.Д. не са упражнявали изобщо владение върху имота, като не са представили никакви
доказателства за това, поради което сключената на 23.12.2009г. покупко-продажба,
макар и действителна, не е прехвърлила права, тъй като продавачите не са били
собственици. Приел е основателно възражението на ответника Ж.Д. за придобиване на
правото на собственост на основание кратка придобивна давност, с изтичане на пет
години от получаване на владението на имота, след сключване на договора за покупко-
продажба, към 23.12.2014 г., като е държал имота като свой и само той е упражнявал
фактическата власт върху него. Приел е, че добросъвестността му следва от
обстоятелството, че владее на валидно правно основание, което е годно да го направи
собственик, а не са събрани доказателства, че той е знаел, че неговите праводатели не
са собственици. Като е направил извода, че към момента на предявяване на иска Ж.Д.
е станал собственик на процесния имот на основание изтеклата в негова полза кратка
давност, е отхвърлил исковете срещу всички ответници.
Във въззивното производство са допуснати доказателства, на осн. чл. 266, ал. 3
от ГПК, за установяване на твърдението на жалбоподателя, че към датата на
закупуване на имота въззиваемия Ж.Д. е знаел, че праводателите му не са собственици.
Прието е удостоверение за родствени връзки, неоспорено от страните, от което е
видно, че Д. Ж. Д., с ЕГН ********** е баща на купувача - въззиваемия Ж. Д. Д.. От
4
приетия по делото протокол за разпит на свидетели на нотариус С., във връзка с
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, е видно, че свидетел в
производството за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на
продавачите на процесния недвижим имот е бил бащата на Ж.Д., който след издаване
на този нотариален акт е закупил имота. Разпитания по делото свидетел А. е майка на
жалбоподателя, поради което нейните показания съдът прецени с оглед евентуалната и
заинтересованост от изхода на делото, по правилата на чл. 172 от ГПК, с оглед всички
други данни по делото, но доколкото бяха изложени категорично, последователно и
непротиворечиво, като се подкрепят и от представените по делото и неоспорени
доказателства – нотариален акт за признаване на правото на собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка, протоколът по преписката и
представеното удостоверение за родствени връзки на купувача, прие истинни.
Свидетелят заяви, под страх от наказателна отговорност, че след като синът и е
разбрал, че имотът е закупен от Ж., са си спомнили, че лице с такова име е идвало в
дома им с баща си и е искало да закупи имота, а по имената им в нотариалния акт и
имената на бащата на купувача, който е бил и свидетел по обстоятелствената проверка,
е разбрала, че са същите хора, които са идвали да питат за имота през 2009 година.
Свидетелят Д., доведен от въззиваемия Д., заяви, че знае, че последният е
придобил имот в с. Б. от свои роднини, не знае какво представлява имота, нито някой
да е имал претенции спрямо него, поради което с показанията му не се внася яснота
относно обстоятелството дали е знаел, че праводателите му не са били собственици на
закупената от него земя.
При така събраните доказателства съдът споделя изводите, направени в обжалваното
решение, че праводателите на купувача Д. не са придобили процесния имот по
давност, като към датата на продажбата не са били собственици на имота, тъй като
няма представени никакви доказателства по делото те да са го владели изобщо в
някакъв период. Споделя също извода на първоинстанционния съд, че сключената на
23.12.2009 г. покупко-продажба, макар и действителна, не е прехвърлила права, тъй
като продавачите не са били собственици.
Не споделя извода за основателност на възражението на ответника Ж.Д., че е
придобил имота по силата на непрекъснато, добросъвестно давностно владение, за
период от пет години, считано от закупуване на имота.
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента – владение на имота и изтичане на определен срок, като владението включва
обективен елемент – упражняване на фактическата власт и субективен – намерение за
5
своене на вещта. При преценката дали е установено владение следва да се прецени
доколко е било непрекъснато, спокойно и явно, несъмнително и упражнявано в
предвидения в закона срок. Законът сочи, че владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание, като добросъвестността се предполага до доказване на
противното.
От закупуване на имота от страна на Ж.Д. са изтекли пет години, достатъчен
срок за придобиване на имота по силата на упражнено добросъвестно давностно
владение. От събраните пред първа инстанция свидетелски показания на свидетеля М.,
доведен от купувача Д., се установява, че след закупуване на имота, не се сочи точен
период, последният е заградил имота с бетонни греди, като е казал, че ще сложи и тел
между тях. Свидетелят говори за един имот, който Ж.Д. му е казал, че е закупил. Няма
уточнена квадратура или точно местоположение на имота с граници. Други
доказателства за осъществяване на фактическа власт над имота до 2015 г. не са събрани
по делото, като не се доказва твърдението на купувача, че е препятствал достъпа на
други лица до имота, тъй като не се установи да е изградена ограда, препятстваща
достъпа до имота, да е ползван имота от него, нито се доказа твърдяното
облагородяване на имота. Поради това съдът счита, че така събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства не са достатъчно убедителни
за да докажат по категоричен начин упражняване на фактическа власт върху имота,
още повече, че е доказано придобиване на правото на собственост чрез покупко-
продажба на съседния на процесния имот от купувача Д. от същите праводатели.
Поради наличие на собствен на купувача Д. имот, съседен на процесния, така
изложените свидетелски показания не изясняват ясно и категорично, по безспорен
начин, упражняване на фактическа власт от страна на купувача именно върху
процесния имот, още повече, че свидетелят говори за един имот. Поради това и тъй
като не е осъществил вмененото му в доказателствена тежест установяване на този
факт, то и съдът приема, че не е доказано упражняване на фактическа власт върху
имота от датата на закупуването му за период от пет години. Основателно съдът
приема и възражението във въззивната жалба, че купувачът е знаел, че праводателите
му не са били собственици. От събраните във въззивната инстанция гласни и писмени
доказателства, преценени в съвкупност с приетите писмени доказателства от районния
съд (нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и приетия протокол
по това нотариално дело, нотариалния акт за закупуване на съседния имот от същите
праводатели, непосредствено след снабдяването им с нотариален акт за собственост на
процесния имот по обстоятелствена проверка) преценени по отделно и в тяхната
взаимна връзка, обсъдени в съвкупност, доказват факти и обстоятелства, които водят
6
до обоснования извод, че купувачът е знаел, че придобива имота от несобственик. Така
свидетелските показания на свидетеля А. установяват, че купувачът Ж.Д., заедно с
баща си, е идвал да се интересува от продажбата на имота преди да го закупи от
праводателите си, като баща му е станал свидетел на праводателите му в нотариалното
производство, за да бъде издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка, въз основа на който да бъде продаден имота. До изтичане на пет години от
закупуване на имота купувачът не е предприел никакви конкретни действия за
възпрепятстване на достъп на трети лица, облагородяване на имота или повишаване на
неговата стойност. Постъпките за промяна на статута на земята от земеделска в
урегулиран поземлен имот са предприети след изтичане на пет години от закупуване
на имота, което също е една индиция, която сочи на знание у купувача, че придобива
от несобственик. Така преценени събраните доказателства съдът намира достатъчни да
оборят презумпцията на закона за добросъвестност на владелеца - купувач, придобил
имота от несобственик, с нотариален акт за покупко-продажба.
Поради това съдът счита неправилен извода за придобиване на имота от страна
на купувача Д. по силата на изтекла в негова полза кратка петгодишна придобивна
давност, като добросъвестен владелец. Следва да бъде обсъдено и евентуалното му
възражение му за придобиване на имота с непрекъснато давностно владение в
продължени на десет години. От закупуване на имота на 23.12.2009 г. до предявяване
на иска не са изтекли десет години. С предявяване на настоящия иск, по силата на чл.
84 от ЗС, във вр. с чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва. Искът е предявен пред
районния съд на 06.03.2019 г., или към момента на предявяването му не са били
изтекли десет години от сключване на договора за покупко-продажба. Направено е и
евентуално възражение в отговора на исковата молба от страна на Ж.Д., за
придобиване на имота по давност за срок от десет години, чрез присъединяване на
владението на праводателите му към своето владение, на осн. чл. 82 от ЗС. В
настоящото производство не се доказа праводателите му да са владели изобщо, за
какъвто и да е период, процесния имот, поради което и това възражение се явява
неоснователно, поради липса на изтекъл срок, в който да бъдат изследвани
характеристиките на владението.
Ето защо, доколкото жалбоподателят доказва правото си на собственост върху
процесния имот на основание земеделска реституция и наследяване, а въззиваемите не
доказват твърденията си за придобиване на имота по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, то исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Следва да бъде уважен и ревандикационния иск срещу Ж.Д., доколкото няма спор, че
същият към момента владее имота.
Тъй като са отречени правата на продавачите, то на осн. чл. 537, ал. 3 от ГПК,
издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който се легитимират за
7
собственици, следва да бъде отменен, тъй като удостоверява права, каквито не
притежават.
Като е стигнал до различни правни изводи РС е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против К.В. и
М.Н., ведно с искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като правна последица от уважаване
на иска за собственост, както и искът с правно основание чл.108 от ЗС против Ж.Д..
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски във въззивното производство за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и направените разноски в първоинстанционното
производство – 50 лв. държавна такса, 800 лв. адвокатско възнаграждение, изплатено
изцяло и в брой, отбелязано в договор за правна защита и съдействие от 11.09.2019 г.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261575 от 26.05.2021 г. постановено по гр.д. №
3743/2019 г. по описа на РС – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. В., ЕГН **********, с
адрес гр. ************** и М. Д. Н., ЕГН **********, с адрес ********** И. Х. ЕГН
*********** с адрес гр. *************, е собственик, на основание земеделска
реституция, на нива от 0,569 дка, в м. Бялата пръст, в землището на с. Б.,
представляваща поземлен имот с идентификатор № 03304.11.60 / стар номер 11060/ по
КККР на с. ************, одобрени със Заповед № РД-18-127/22.11.2016 г. на ИД на
АГКК, при съседи поземлен имот 03304.11.78; 03304.11.76; 03304.11.57 и 03304.11.61.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка № **********г., на нотариус
Д***********, с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив, вписан в
регистъра на Нотариалната камара на РБ под № 135.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Ж. Д. Д. ЕГН ********** с
адрес гр. ***********, че В. И. Х. ЕГН ********* с адрес гр. *************, е
собственик, на основание земеделска реституция, на нива от 0,569 дка, в м. *********
в землището на с. ********* представляваща поземлен имот с идентификатор №
8
03304.11.60 /стар номер 11060/ по КККР на **************, одобрени със Заповед №
РД-18-127/22.11.2016 г. на ИД на АГКК, при съседи поземлен имот 03304.11.78;
03304.11.76; 03304.11.57 и 03304.11.61.
ОСЪЖДА Ж. Д. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***********да предаде на В.
ИВ. Х. ЕГН **************** владението върху нива от 0,569 дка, в м. ***********,
представляваща поземлен имот с идентификатор № 03304.11.60 / стар номер 11060/ по
КККР на ***********, одобрени със Заповед № РД-18-127/22.11.2016 г. на ИД на
АГКК, при съседи поземлен имот 03304.11.78; 03304.11.76; 03304.11.57 и 03304.11.61.
ОСЪЖДА К. Д. В. ЕГН ********** с адрес *************М. Д. Н. ЕГН
********** с адрес гр. ************* и Ж. Д. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П******,
************, да заплатят на В. И. Х. *************, сумата от 875 лв. (осемстотин
седемдесет и пет лева) направени в производството пред въззивния и
първоинстанционен съд разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9