Р Е Ш Е
Н И Е №103
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.01.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шести ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 6404 по
описа за 2019 година
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № К-0047958/17.07.2019г. издадено от Директора
на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
към КЗП, с което на „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.210а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.68в вр.чл.68 г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл. 1 от Закона за
защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № К-0047958/17.07.2019г. издадено от Директора
на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
към КЗП, с което на „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание
чл.210а от Закона за защита на
потребителите за нарушение на чл.68в вр.чл.68 г, ал.4 вр.
чл.68д, ал.1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите.
Жалбоподателят,
„РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв. А. Б.. По съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. Б., жалбоподателят моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна - КЗП РД гр. Пловдив - чрез процесуалния си представител адв. В. К. моли
съда да потвърди наказателното постановление изцяло като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
04.02.2019г., във връзка със спазване на изискванията на Закона за туризма и
ЗЗП, била извършена проверка от служители на КЗП-Пловдив на място за
настаняване - хотел „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД, находящо се в
гр.Пловдив, ул. „Велико Търново" № 19. В хода на проверката било
установено, че на видно за потребителите място нямало временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране. В близост до входа на туристическия обект
била поставена табела с информация за фирмата, седалището и адреса на
управление на търговеца - „Резидънс Сити Гардън" ООД, гр.Пловдив, ул.
„Велико Търново" 19; Работно време - 24/7; имената и фамилията на
управителите А. Г./ М. Г., телефон за контакт: *****.
Установено
било, че мястото за настаняване представлявало самостоятелна постройка,
изградена по индивидуален архитектурен план с рекламен надпис на фасадата
„RESIDENSE CITY GARDEN”
На
рецепцията на хотела били поставени рекламни брошури, в които обектьт се рекламира
като хотел „Residence City Garden” с
тел.: ***** и кратко описание за разположението му.
При
проверката било установено също, че на рецепцията на хотела търговецът бил
обявил цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез
ценоразпис, както и че в туристическия обект били настанявани туристи от
02.01.2019г, като по този начин предоставял от тази дата и туристически услуги,
което било видно и от книгата за
финансови отчети.
При
проверката била отворена и страницата на хотела www.residencecitvgarden.com., като
видно от информацията на сайта, рекламните надписи на фасадата и брошурата търговецът
рекламирал мястото за настаняване като хотел „Residence City Garden” с пет
звезди, въпреки че проверяващите органи констатирали, че мястото за настаняване
нямало временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. По този
начин проверяващите приели, че въз основа на съдържащи се на интернет
страницата данни и рекламните материали, потребителят можел да вземе решение да
посети обекта и да го предпочете пред други хотели, като в този случай
решението за посещение ще е основано на неверни данни, тъй като информацията на
интернет сайта е за наличие на хотел, а всъщност за обекта по чл.114, т. 1 от
Закона за туризма нямало издаден документ. По този начин проверяващите счели,
че търговецът въвеждал в заблуждение потребителите и това би могло да повлияе
при вземането на решение, което потребител не би взел, ако не е била използвана
тази търговска практика.
Предвид
това срещу „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД бил съставен акт за установяване на
адмнистративно нарушение /АУАН/ № К-0047958
от 14.02.2019г. с квалификация на нарушението чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал.
4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП. Актът бил съставен на упълномощено лице, което посочило, че е
уведомено за правото за подаване на възражения в три - дневен срок, но такива
не били депозирани от дружеството.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан
в съдебно заседание, в качеството на свидетел-актосъставителят С.А.А.,
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатции. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като последователни, обективни,
непротиворечиви и съотносими към събрания по делото доказателствен материал.
При
така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните
доказателства съдът намира следното от правна страна:
Съдът
намира, че АНО е приложил правилно материалния закон като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява факта на извършеното нарушение по чл. 68в във вр. 68г, ал. 4, вр.
чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите. От изложените
обстоятелства в АУАН и НП, съответно подкрепени с приложените към тях
доказателства се извежда извода за наличие на нелоялна търговска практика. Съгласно
§ 13, т. 23 от ДР от ЗЗП „търговска практика” е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите. В тази връзка съдът намира, че е налице предложение /оферта/,
направено на неопределен кръг лица и в съответствие с чл. 291 от ТЗ. Съгласно
легалната дефиниция по чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, за да се
квалифицира дадена практика като нелоялна и заблуждаваща трябва да се установи,
че съдържанието й е в състояние да повлияе негативно на икономическото
поведение на потребителите, чрез въвеждането им в заблуждение, което в
процесния казус е налице, тъй като търговският обект се е рекламирал като хотел пет звезди, а не е бил такъв към процесната
дата, тъй като се доказа, че дружеството е предоставяло туристическа услуга
„Хотелиерство" в туристически обект /място за настаняване/ намиращо се в
гр.Пловдив, ул. „Велико Търново" № 19,
без да е имал нито временно, нито постоянно удостоверение за утвърдена
категория, съгласно чл. 114, т.1 от ЗТ.
Липсата на категоризация на конкретния обект, както и временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране към момента на проверката се доказва
категорично от доказателствата по делото – и гласни, и писмени като
това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. Заявлението за
категоризиране до министъра на туризма е подадено на 06.11.2018г., а първото
временно удостоверение за категоризиране на туристически обект е издадено
повече от двадесет дни след извършената проверка. Следователно категорично се
потвърждава, че към момента на извършената проверка, а и преди това обектът,
стопанисван от жалбоподателя е предоставял туристическа услуга, без да е бил
сертифициран за нея, което безспорно е заблуждаваща практика.
Настоящият
състав не споделя възраженията, направени от процесуалния представител на
жалбоподателя, че не било налице заблуждаване, в частта относно рекламните
материали, доколкото в обекта имало такива услуги. В случая следва да се има
предвид, че в обекта проверяващите са установили наличие на услуги, които за да
бъдат квалифицирани като хотел с пет звезди е следвало да притежават
необходимия сертификат. В противен случай, при липса на такъв, е следвало
търговеца да използва различно наименование, с което по същество да не използва
невярна, подвеждаща реклама. Целта на сертифицирането е удостоверяване на
пригодността на обекта /в случая пет звезден хотел/ за предлагане на съответните
услуги, повишаване на качеството на предлагените услуги, гарантиране на правата
и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги. В тази връзка
голословно се явява твърдението, че обекта в действителност е отговарял на
рекламираното.
Неоснователно
се явява и възражението във връзка с това, че административнонаказващият орган
се е произнесъл след изтичане на едномесечен срок от получаване на
административнонаказателната преписка. Горното не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като уреденият в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок е
инструктивен.
В
случая не са налице и основанията по чл. 28 от ЗАНН за определяне на
нарушението като маловажен случай. Касае се до нарушение на особено съществено
изискване на закона, обвързано с основните защитени от ЗЗП права на
потребителите. От друга страна в административнонаказателното и съдебното
производство не са представени доказателства, които да установяват
обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Напротив, касае се за обект – хотел, което само по себе си предполага засягане
правата на неограничен брой потребители, като освен това жалбоподателят
признава, че още от момента на подаване на заявлението за категоризация -
06.11.2018г. е започнал да функционира, въпреки че първото временното
удостоверение е било получено месеци след това, а именно на 25.02.2019г.
Като
съобрази установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че при индивидуализацията
на административното наказание "имуществена санкция" за извършеното
нарушение административнонаказващия орган е съобразил обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, след като липсват данни за извършени
други административни нарушения и е наложил наказание в минималния размер,
което би било справедливо, съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл. 12 от ЗАНН.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Предвид
това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ