Решение по дело №1312/2023 на Административен съд - Варна

Съдът е сезиран с жалба подадена от Х.К.Т. и Т.Т.В. Д.Р., двамата граждани на ********, чрез адв.А. Г.-***, срещу отказ за обработка на декларация по чл. 14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал. 6 от ЗМДТ с вх. № **********/16.5.2023г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, г-жа С. И., обективиран в писмо, изх. № МД-Т23005012ВН от 26.5.2023г.

Жалбоподателите сочат, че исканата от тях административна услуга – обработка на подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ **********/16/05.23г., за имот 1/2 ид.ч. от жилище с идентификатор **********, находящо се в гр.****, р-н *****, ул.“****“№**, ет.*, ап.**, е оставена „без последствия“. Твърдят, че по силата на давностно владение са придобили имота изцяло. Заявяват, че са наясно, че 1/2 ид. част от имота се води записан на трето лице, но въпреки това считат, че правото на собственост, по силата на давностно владение, се установява от компетентен орган- Нотариуса или съда, поради което Директорът на дирекция „МДТ“ не е компетентен да се произнесе по същество.

Иска се да бъде отменен отказ на Директор на дирекция "Местни данъци и такси", при Община Варна да се извърши административна услуга по обработване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена с вх. вх. № **********/16.5.2023г.

Твърди се и нищожност на отказа, тъй като същият е издаден от некомпетентен орган – Директор на Дирекция „МД“ , вместо от инспектор.

Ответникът- Директора на дирекция МДТ при община Варна оспорва жалбата. Представя подробно писмено становище.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на постановения отказ и депозирана в предвидения от закона срок.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14017139/26.07.2010г. е декларирана 1/2 ид. ч. от имота, находящ се ***********, на името на Х.К. Т.. Приложен е нотариален акт за покупко-продажба №*, том *, рег.№*, дело№ * от *г.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/21.11.22г. е деклариран по 1/4 ид. ч. от същия имот на името на: Х.К. Т.; Т.Т.; А. Х. Ф. Д. и М. Е. К.. Приложен е нотариален акт за покупко-продажба №*, том *, рег.№*, дело№ * от *г, според който имота се купува от Х.К.Т. и М. Л. М. Е. К.;

Жалбоподателите са подали декларция с вх.№ **********/16.05.23г. по чл.14, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ като са посочили собственост само за Х.К.Т. и Т.Т.В. Д.Р. по 1/2 ид.ч. за всеки.

С писмо изх.№ МД-Т23005012ВН от 26.05.23г., издадено от Директор на Дирекция "Местни данъци и такси", при Община Варна е обективиран изричен отказ да се извърши исканата административна услуга.

В хода на проверката по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ на втората подадена декларация, администрацията на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна установява противоречие в начина на деклариране на титуляря на собственост върху имота.

Съгласно чл. 14, ал, 3 от ЗМДТ, при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1 на чл. 14. В настоящия случай административният орган приема, че не е налице промяна в обстоятелствата, налагаща деклариране на имота на името на двама собственици. Административният орган сочи, че е налице активна данъчна партида на името на други лица, в качеството им на собственици на имота, поради което не е налице основание за откриване на данъчна партида и подадената от жалбоподателите декларация остава без последствие.

Съгласно нормата на чл. 18 от ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Следователно, за целите на декларирането, представените от лицето доказателства следва да обосновават правото му на собственост върху декларирания имот.

Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че отказът за извършване на административна услуга по обработване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 16.05.23г., обективиран в писмо изх.№ МД-Т23005012ВН от 26.05.23г., издадено от Директор на Дирекция "Местни данъци и такси", при Община Варна, е нищожен поради липса на материална компетентност.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, вкл. и свързаните с тях актове (какъвто е и настоящия случай), се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, ал. 5 посочва, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 98 от ДОПК декларации, документи и данни се подават пред органите по приходите при прилагане разпоредбите на глава XIII на ДОПК, доколкото в закона не е предвидено друго.

В конкретния случай, е приложена заповед на Кмета на община Варна за определяне на служителите, които имат правата и задълженията по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. За издател на писмото, представляващо индивидуален административен акт, се е подписала С. И. като Директор на дирекция "Местни данъци и такси", т. е. административният орган е ръководителят на звеното за местни приходи в общината по смисъла на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ.

Същата, по силата на приетата Заповед № 2888/15.07.2019г. изд. от Кмета на община Варна, има правомощие и по чл.4 ал.3 от ЗМДТ по установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. Въпреки това,  И. ръководи и контролира работата в дирекцията и е по-вишестоящ орган от служителите в отдел „обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“ и отдел „контролно-ревизионни дейност и принудително събиране.“ Следователно ръководителят на звеното за местни приходи в община Варна – г-жа  И., по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, е по-горестоящ административен орган по отношение на лицата по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. По делото има данни за произнасяне от служител в дирекция "Местни данъци и такси" - г-жа Х.Х., по повод на подадената от жалбоподателите декларация по чл. 14 от ЗМДТ, но видно от съдържанието на писмото, същото не е издадено в производство по обжалване по административен ред, нито е връчено на жалбоподателите. От изложеното следва извода, че отказът, обективиран в писмо изх.№ МД-Т23005012ВН от 26.05.23г., е постановен от некомпетентен орган.

Нарушена е забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДОПК по-горестоящ административен орган да изземва за решаване на въпрос от компетентността на подчинения му административен орган. По същество следва да бъде прогласена нищожността на отказа, а преписката да се изпрати на звеното за местни приходи в община Варна за произнасяне от служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета като органи по приходите, който да бъде съобщен на жалбоподателите.

Дори съдът да приеме, че г-жа Х.Х. - служител в дирекция "Местни данъци и такси", е компетентен орган по силата на Заповед № 2888/15.07.2019г., приемайки декларацията и е дала отказ по повод на обработването на подадената от жалбоподателите декларация по чл.14 от ЗМДТ, от съдържанието на обжалваното писмо не може да се приеме, че се потвърждава изричен отказ на г-жа Х., т.ч. че се произнася в качество на контролен орган по чл. 4 ал.5 от ЗМДТ. По делото се установи безспорно, че на жалбоподателите е връчено писмо-отказ, издадено и подписано само от Директор на Дирекция „МДТ“ при община Варна, което е приложено. Представеното писмо-отказ в преписката не е връчвано на жалбоподателите. Въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че в о.с.з., проведено на 15.09.23г., представителят на ответника е заявил изрично, че отказът е издаден само от Директора на дирекция „МД“.

От изложената фактическа обстановка, съдът приема, че отказът, обективиран в писмо изх.№ МД-Т23005012ВН от 26.05.23г., е постановен от некомпетентен орган. Според Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр.д.№ 2 от 1991 г. на ОСГК на ВКС, административният акт, който е издаден от некомпетентен орган, е нищожен. Допуснато е същество нарушение на административно-производствените правила от административния орган, самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като изпълнението на законоустановената процедура би могла да доведе до постановяването на акт с противоположно или различно съдържание. В тази връзка е и Решение № 13018 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2014 г., VII отд.; Решение № 11881 от 20.12.2002 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2002 г., I о., докладчик съдията Й. К.. Следвайки реда за обжалване по ДОПК, отказът на решаващият орган не е акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване, а и с него не се потвърждава отказ на приходния орган при съответната общинска администрация, който именно подлежи на обжалване пред съда /Реш.№ 5814/01.06.23г. по адм.д.№ 8810/22г. на ВАС./

По делото не се претендират разноски от жалбоподателите, поради което съдът не следва да присъжда.

Като взе предвид изложеното по-горе и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказът за извършване на административна услуга по обработване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, обективиран в писмо изх.№ МД-Т23005012ВН от 26.05.23г., издадено от Директор на Дирекция "Местни данъци и такси", при Община Варна.

ИЗПРАЩА преписката на звеното за местни приходи в община Варна за произнасяне от определените със заповед на кмета служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите, при спазване на чл. 18 от ЗМДТ, съгласно дадените с решението указания.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: