Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и трети
юни 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 1262/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
постъпила касационна жалба от Директора на Дирекция Инспекция по труда“ Варна, чрез
процесуален предствител ю.к. Николов, против Решение № 517/14.04.2022г. по АНД
№ 20223110200939 по описа за 2022г.
на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
03-2100131/27.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с
което за нарушение на чл.62, ал.1вр. чл.1 ал.2 от КТ, на „А. и с. “ ЕООД, ЕИК
******, гр.Варна, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 лева, на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ.
В жалбата се твърди, че при
произнасянето си, съдът неправилно е тълкувал и приложил материалноправните
разпоредби спрямо установените по делото факти, поради което обжалваното
решение се явява незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон. Конкретно се излага, че отмененото от въззивния съд НП е постановено от
компетентен орган, в предвидените от закона срокове, в съответствие с
процесуалните норми и материалния закон, а събраните по делото доказателства
/писмени и гласни/, в своята съвкупност установяват елементи на трудово
правоотношение с лицето П. П., който е предоставял на дружеството работна сила,
без сключен трудов договор. Такъв е сключен след издадено постановление, с
което е обявено съществуването на ТПО и което има характера на официален
свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила следва да бъде зачетена.
На изложените основания
се моли отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК.
Ответникът по касация – „А. и с. “ ЕООД, в
депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощник – адв.В.Д., оспорва жалбата. В същото са изложени
съображения за законосъобразност на въззивното решение и се моли оставянето му в
сила.
Представителят на
ВОП дава заключение
за неоснователност на подадената
жалба. Счита, че
въззивното решение е постановено при спазване процесуалните правила и закона,
поради което няма основания за отмяната му.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „А. и с. “ ЕООД, против
горепосоченото НП, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв.
С оспореното решение ВРС е отменил същото. За да се
произнесе по спора, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена
проверка на 06.10.2021г. в птицеферма в с.Осеново, стопанисвана от „А и син“
ЕООД, служители на ИТ-Варна установили лицето П. П., което изкоренявало стари
домати от градината. Същият попълнил декларация, че е нает от дружеството,
с място
на работа – птицеферма с.Осеново,
с работно време от 13.30 до 15.30ч. В графата „трудово възнаграждение“ посочил 20 лв., като собственоръчно добавил „на ден“,
а в графата
„други обстоятелства“ уточнил: „Дърпам краставиците корени. Извика ме Б.А.“. В останалите графи /последно месечно трудово
възнаграждение, почивни дни и почивки в работния ден/ не е посочил информация. При проверката не е
установено договорка между
дружеството и П. относно тези обстоятелства. С оглед установеното при проверката, било обявено
съществуващо трудово правоотношение, като актът за това не бил обжалван и
влязъл в законна сила. На дружеството бил съставен и АУАН, а в последствие
издадено и процесното НП.
Въззивният съд, като
е кредитирал като непротиворечиви помежду си и с останалите събрани по делото
писмени доказателства показанията на свид.З. и П., приел за установено, че П.
живеел в с.Осеново, имал три деца и нямал постоянна работа. Срещу заплащане
помагал на различни лица в селото за почистване на дворове и друга обща работа.
Съпругата му работила за „А и син“ ЕООД в птицефермата по трудов договор.
Управителят на дружеството Б.А. го познавал
и го извикал да почисти градината. Било договорено да му се плати след
свършване на работата.
За да отмени НП, въззивният съд е приел, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения,
които са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и на самостоятелно основание
обуславят незаконосъобразност на оспореното НП, което освен това е издадено и
при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е мотиви, че нарушението не е
описано пълно и точно от фактическа и правна страна. В АУАН и НП не са описани
нито всички съставомерни признаци на нарушението, нито всички факти, относими
към тях – не е посочено какво е правил П.ов към момента на проверката и дали
изобщо е полагал труд, и дали същият има връзка с дейността на птицефермата,
поради което не може да се направи извод, че дружеството се явява работодател
на това лице и че деянието е съставомерно. Отделно от това ВРС е посочил, че
събраните по делото доказателства не установяват състава на посочената като
нарушена норма на чл.62 ал.1 от КТ, доколкото не се установяват всички елементи
на ТПО. П.ов е имал задача единствено да почисти градината, за която конкретна
работа е било договорено и възнаграждението му. Предвидената в КТ възможност за
сключване на трудов договор за един ден, или за конкретна работа е само правна
възможност, но не и задължение за работодателя и тези норми в КТ не дерогират
свободата на страните да сключват помежду си други договори по ЗЗД, включително
такива, които не изискват писмена форма.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Въззивният съд не е нарушил процесуалните правила и
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Разгледал е подробно наличните
такива и е ценил всички относими и релевантни за спора факти,
обективирани в документите.
Подробно е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия
състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата
на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни:
Правилни са изводите на
ВРС, че в НП и в
АУАН, с който е положено началото на административно-наказателното
производство, липсва описание на всички или поне на достатъчно белези на
трудово правоотношение, за да се приеме за безспорно, че между посочените лица
съществува такова. Липсва изобщо информация за установените при проверката обстоятелства.
Едва в хода на съдебното производство се навеждат твърдения, че П. е заварен да
престира труд за посоченото като работодател дружество. И в този случай обаче
липсва конкретика. Не всяка извършвана работа може да се квалифицира като
полагане на труд, обуславящ извода за наличие на ТПО. Събраните по делото
доказателства, в своята съвкупност не обуславят извода за наличие на такова.
Органът се е позовал на попълнената от лицето декларация, но от същата става
ясно единствено, че в този ден лицето е било извикано от управителя надружеството
за почисване на градината за 2 часа, срещу 20 лева. Както в оспореното НП, така
и в цялата преписка липсват доказателства за повторяемост на тези дейности,
като липсват и данни за останалите елементи на ТПО, в т.ч. и за договорени
почивки. Не е извършено
допълнително разследване и не са събрани данни за тези обстоятелства.
Свидетелските показания депозирани пред въззивния съд, правилно ценени от
последния, също не могат по категоричен начин да обосноват извод за наличието
на ТПО между дружеството и П.ов.
От обективна страна, за
съставомерността на деянието по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ е необходимо да
се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите
на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов
договор между страните по ТПО.
Точното и безспорно доказване на обективния
признак на административното нарушение във формата, в която действително се е
осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата на
дееца, който има право да научи какво точно нарушение е извършил, за да
организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законност.
Законосъобразни са
изводите на въззивния съд, че сключване на трудови договори за конкретна работа
е възможност, но не и задължение и по никакъв начин не изключва правото
страните да се възползват от принципа на свобода на договаряне, стига да не
прикриват трудово правоотношение, като събраните по делото доказателства не
сочат на такова. Липсват доказателства за наведените в хода на съдебното
производство от процесуалния представител на касатора обстоятелства, че и при
предходни проверки П. е установяван да извършва дейност в птицефермата.
Наличието на сключен
трудов договор след издадено Постановление за обявяване на ТПО, не променя
горните изводи. Вярно е, че трудовият договор се ползва с доказателствена сила
на официален свидетелстващ документ, но не представлява признание за минали
събития, в частност за наличие на ТПО със същите елементи и параметри.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че ВРС правилно е преценил доказателствата по
делото и е приел, че при издаване на НП АНО не е установил по безспорен и
категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено
административно наказание.
Предвид изложеното
и при извършената служебна проверка, настоящата инстанция намира, че въззивното
решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните норми
и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 517/14.04.2022г. по АНД
№ 20223110200939 по описа за 2022г.
на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
03-2100131/27.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с
което за нарушение на чл.62, ал.1вр. чл.1 ал.2 от КТ, на „А. и с. “ ЕООД, ЕИК
******, гр.Варна, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.