ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.286, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс,
вр. чл.274 и сл. от същия кодекс.
Подадена е частна жалба от „Ворик груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление :гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №28,
представлявано от управителя К.Н. К., чрез процесуален представител
адв.Г.Г.-САК, срещу разпореждане №1017/29.03.2022 год. по в.гр.д.
№1445/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната на
осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК касационна жалба вх.№10585/20.12.2021 год.,
подадена от „Ворик груп“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Г. Г., против
решение № 530/18.11.2021 год. по в.гр.д.№1445/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е
неправилно като постановено в противоречие със закона, неяснота и
необоснованост. Сочи се, че не е ясно коя хипотеза на чл.280, ал.3 от ГПК
има предвид съда, което рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че като постановено по въззивно дело от
граждански характер, решението по иск с цена над 5000 лв. подлежи на
касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, което е отразено като
ред за обжалване и в обжалваното решение. Твърди се, че
преквалифицирането на делото от гражданско в търговско е в нарушение на
закона. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна
„Електроразпределение юг“ АД – Пловдив, чрез процесуален представител
юрисконсулт К.Н. Твърди се, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, тъй като делото е търговско и с оглед цената на иска не
подлежи на касационно обжалване. Направено е искане за потвърждаване на
1
обжалваното разпореждане. Възразено е по претенцията на частния
жалбоподател за присъждане на разноски, като се сочи, че ответникът по
жалбата не е дал повод за производството.
Бургаският апелативен съд , като взе предвид горното и след
преценка на доказателствата, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу акт на
окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, Бургаският окръжен съд е
взел предвид, че след администрирането на подадената касационна жалба
срещу въззивно решение № 530/18.11.2021 год. по в.гр.д.№1445/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд и изпращането на преписката по
компетентност на Върховния касационен съд, е постановено разпореждане
№ 45/21.03.2022 год. от председателя на 1-во т.о. на ВКС, съгласно което
поради наличие на хипотезата по чл.280,а л.3, т.1 от ГПК преписката следва
да бъде върната на администриращия съд за преценка за допустимост на
касационната жалба и изпълнение на правомощията по чл.286, ал.1 т.3 от
ГПК при преценка за недопустимост. Бургаският окръжен съд е приел, че с
оглед дадените от ВКС указания, цената на иска от 16 183,98 лв. и естеството
на спора, въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване
поради ограничението на чл.280, ал.3, предл. първо от ГПК, и на осн. чл.286,
ал.1, т.3 от ГПК е върнал касационната жалба на подалото я лице.
Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно, а
възраженията на частния жалбоподател са неоснователни.
С подаване на настоящата частна жалба срещу преграждащото
разпореждане на въззивния съд е реализирано в пълна степен правото на
защита на частния жалбоподател, тъй като независимо от сочените в
разпореждането основания и възраженията на частния жалбоподател, в
съответствие с приетото с ТР 8/15.01.2019 год. по ТД 6/2017 год. на ОСГТ на
ВКС, по частната жалба с която е сезиран настоящият съд извършва цялостна
служебна проверка за неговата правилност. Ето защо правото на защита на
частния жалбоподател не е нарушено.
Съгласно разпоредбата на чл.113 изр. второ от ГПК, при предявени
искове на и срещу потребители образуваните дела се разглеждат като
граждански по реда на исковия процес. ГПК не дава легално определение на
понятието „потребител“, поради което за съдържанието на това понятие се
изхожда от определението дадено с т.1 на § 13 от ДР на Закона за защита на
потребителите, съгласно която „потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Разпоредбата на чл.113 от ГПК има предвид
потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, каквото
качество не е признато на юридическите лица. Определението за потребител в
законодателството на ЕС - Директива 93/13 също включва само физически
2
лица. На държавите членки е предоставен избор за приемане на по-високи
стандарти на защита и за разширяване на обхвата на защитата в области,
които не са обхванати от Директивата, но българското законодателство не
предвижда такива възможности.
Ето защо и тъй като страните по делото са търговски дружества, в
случая е разрешен търговски спор по предявен иск с цена под 20 000 лв.,
поради което на осн. чл.280, ал.3, т.1, предл. второ от ГПК постановеното от
въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е
съдебната практика цитирана от ответника по частната жалба в отговора, а
именно: Определение №38/03.02.2022 год. по ч.гр.д.№314/2022 год. по описа
на ВКС, 3-то г.о., Определение №45/28.01.2022 год. по гр.д.№ 2869/2021 год.
по описа на ВКС, 4-го г.о. В този смисъл са също Определение № 69 от
29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 83
от 5.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1473/2020 г., II т. о., ТК, и др.
Предвид горното обжалваното разпореждане е съобразено с
процесуалните норми и е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
Съгласно ТР 2/23.06.2022 год. по ТД 2/2018 год. на ОСГТК на ВКС и
чл.274, ал.4 от ГПК, настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1017/29.03.2022 год. по в.гр.д.
№1445/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3