Решение по дело №2328/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „СК – Г“ ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от Г.А.К., подадена чрез адв. Л.К., против Решение № 1309 от 08.09.2023 г. по АНД № 2091/2023 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-013452 от 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна и е осъден настоящият касатор да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се сочи, че въззивният съд не е отчел, че НП е издадено при непълна фактическа обстановка, като не е установен и доказан съставът на нарушението. Изтъква се, че на 03.02.2021 г. с пощенски паричен превод е изплатена една брутна работна заплата в размер на 650 лева, включена във ведомостите за м. юли и август 2020 г., и с тези си действия дружеството е изпълнило предписание № 11 от Протокол № ПР2025836/27.10.2020 г., като на 01.08.2020 г., 19.08.2020 г., 26.08.2020 г., 22.12.2020 г. и 03.02.2021 г., преди връчване на НП са извършени действия за спазване на предписанията. Сочи се, че случаят е за първи път и към датата на връчване на НП е изплатено задължението, не е ощетен работникът и не са накърнени интересите му. На следващо място се твърди, че неправилно РС – Варна приема, че са налице отегчаващи обстоятелства, като се поддържа, че става въпрос за изплащане със закъснение на работна заплата на едни и същи служители, в рамките на период от няколко месеца, който период е в пика на пандемията от Covid-19. Изтъква се, че нито едно от основанията в жалбата не са разгледани от районния съд, което представлява съществено процесуално нарушение. На трето място се сочи, че НП не е в съответствие с целта на чл. 12 ЗАНН, т.к. не е налице необходимост от превъзпитателни мерки – дружеството е изплатило задълженията си, а и санкциите са изключително утежняващи финансовото състояние на дружеството. Изтъква се, че наказващият орган, както и районният съд не са изследвали наличието на основание за прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН. Според касатора, не е изяснен съществен елемент за определяне размера на наказанието, а именно сумата на неизплатеното възнаграждение. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени НП, а в условията на евентуалност – да се приложи чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Претендира се присъждането на разноски. В хода на делото адв. К. поддържа жалбата и направените искания, като настоява и че районният съд е постановил решението си без изясняване и съобразяване с фактическата обстановка, а именно: в НП не е посочено какъв е размерът на дължимото от дружеството възнаграждение и не става ясно и дали същото е изплатено, с което е засегнато правото на защита. Неправилно според касатора съдът не е преквалифицирал нарушението по чл. 28 ЗАНН.

Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна), изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави искане за редуциране на адвокатското възнаграждение до минималния нормативнопредвиден размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на РС – Варна като правилно и законосъобразно. Настоява се, че установените факти сочат, че действително не е изпълнено предписанието.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като негативно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 03-013452 от 23.12.2020 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ и на основание същата разпоредба на „СК – Г“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. Според НП нарушението се състои в това, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило задължително предписание № 16 от Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г. на ДИТ – Варна, със срок за изпълнение – 23.11.2020 г., относно изискването да изплати начисленото в платежните ведомости за месец юли и август 2020 г. парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето Д.Т.Ж., изпълнявала длъжността „сладкар“ в дружеството, за времето, през което е останало без работа, след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.07.2020 г. със Заповед № 4/13.07.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно чл. 222, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2020 г., до която дата е следвало да бъде изпълнено даденото задължително предписание.

За да потвърди НП като правилно и законосъобразно, РС – Варна приема следното: В хода на административнонаказателното производство не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - НП е издадено в шестмесечния срок, както и в едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН и правото на защита на дружеството не е нарушено. Направен е извод, че правилно е приложен материалният закон - установените фактически констатации са отнесени към хипотезата на правната норма. Позовавайки се на показанията на свидетелката М. и на писмените доказателства по делото, районният съд приема, че по безспорен и категоричен начин се установява, че даденото под № 17 предписание не е било изпълнено в указания срок - до 23.11.2020 г. Отбелязано е, че нарушението не се оспорва от представляващата дружеството, както и че протоколът, в който е описано е връчен лично на К. и същата не се е възползвала от възможността да го обжалва, а и липсват искания за удължаване на срока, както и за искания и данни за влошено финансово състояние на дружеството предвид пандемията от „Ковид 19“. Въззивният съд посочва, че обстоятелството, че финансовите постъпления на дружеството са намалели, не е основание да не бъдат изплащани на работещите в него дължимите възнаграждения и обезщетения. Прието е, че правилно е определена санкционната норма и законосъобразно е определен размерът на наложената имуществена санкция в близост до минималния предвиден размер от 1 500 лева. Районният съд обосновава, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в КТ с оглед обществената опасност на нарушението и неотстраняването му веднага след установяването.

Решението на районния съд е неправилно.

Въззивната инстанция не е изяснила по безспорен начин фактическата обстановка по делото, доколкото приетата за установена такава не кореспондира с установяващите се от доказателствата по делото факти и обстоятелства.

С обжалваното пред РС - Варна НП административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание № 16 от Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г. на ДИТ - Варна. Същевременно както фактическите констатации, така и правните изводи на въззивния съд са по отношение на неизпълнение на предписание, което е различно от посоченото в обжалваното НП. Районният съд приема за установено от фактическа страна, че във връзка с установеното при проверката на 02.10.2020 г. неизплащане обезщетение на работника Д.Т.Ж. за времето, през което е останала без работа, след прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 14.07.2020 г., с Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г. на ДИТ - Варна на работодателя е дадено предписание № 17 да изплати дължимото възнаграждение на работника до 23.11.2020 г. От фактическа страна въззивният съд приема и че при извършената на 07.12.2020 г. проверка за изпълнение на дадените предписания е установено, че същите не са изпълнени – Протокол № ПР2035174/17.12.2020 г., поради което на 17.12.2020 г. против дружеството е съставен акт за установяване на нарушение за неизпълнение на предписание № 17, дадено с Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на РС – Варна не са по отношение на вмененото с обжалваното пред съда НП административно нарушение – неизпълнение на предписание № 16 по Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г., а по отношение на друго нарушение – неизпълнение на предписание № 17.

С визираното в решението на РС – Варна Предписание № 17 по Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г. е задължен работодателят да изплати начисленото в платежните ведомости за месеците юли и август 2020 г. парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е служител е останал без работа, след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.07.2020 г., но на друго лице - С.В.П..

В обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво установява РС – Варна относно вмененото нарушение – неизпълнение на предписание № 16, и доказано ли е извършването му. Не са обсъдени обстоятелствата, посочени от административнонаказващия орган в НП, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Разгледано и обсъдено е нарушение, каквото не е вменено с НП, обжалвано пред РС – Варна. Налице са противоречиви констатации и мотиви. Не са обсъдени и приложените към въззивната жалба писмени доказателства за извършени плащания от санкционираното дружество на Д.Т.Ж..

Липсата на мотиви в обжалваното решение по отношение на конкретно вмененото административно нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила – самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт на въззивната инстанция (чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 НПК). Допуснатото от РС – Варна нарушение на процесуалните правила препятства извършването от касационната инстанция на преценката по отношение приложението на материалния закон.

За касационната инстанция е налице забрана за нови фактически установявания – чл. 220 АПК, а и страните биха били лишени от една инстанция, ако в случая настоящият състав на съда се произнесе по същество на спора, а именно дали правилно е ангажирана отговорността на дружеството-работодател за вмененото нарушение – неизпълнение на предписание № 16 по Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г.

Обжалваното решение на РС – Варна следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, като отнесе установяващо се от тях към конкретно вмененото нарушение – неизпълнение на предписание № 16 по Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г., направи извод по отношение съставомерността на деянието, извърши цялостна проверка за законосъобразност на НП и се произнесе по разноските.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1309 от 08.09.2023 г. по АНД № 2091/2023 г. на Районен съд-Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: