Мотиви
към Присъда № 260001 от 31.01.2023
г.
по
НОХ дело № 120
по
описа за 2020
г. на Районен съд Своге,
изготвени на 15.02.2023 г.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Костинброд – ТО Своге
против Б.Г.Н., ЕГН **********, родена на *** ***, с постоянен адрес:***,
българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, със средно образование,
безработна, която е обвинена за това, че на 12.04.2019 г., в гр. Своге,
Софийска област, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила
заблуждение у служител на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********,
като за целта е използвала чужд истински официален документ – лична карта № …..,
с данните на М. Г. Д., ЕГН **********,*** и с това е причинила имотна вреда в
размер на 500 /петстотин/ лева на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София, ЕИК
*********, представлявано от Е.П.П., ЕГН **********,***, и случаят е маловажен
– престъпление по чл. 209, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Производството
по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като с протоколно
определение от 12.01.2023 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
Костинброд – ТО Своге поддържа обвинението срещу подсъдимата. Счита, че от
събраните в хода на производството доказателства, безспорно е установена, описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че видно от представения в
съдебно заседание платежен документ, причинените вреди са възстановени и тъй
като за престъплението се предвижда наказание до три години лишаване от свобода
счита, че са налице предпоставките подсъдимата Б.Н. да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по чл. 78а
от НК, а също да й бъдат възложени за плащане и направените разноски на
досъдебното производство.
Адв. Д.П., защитник на подсъдимата, в съдебно заседание моли
подсъдимата, на основание чл. 78а от НК, да бъде освободена от наказателна
отговорност, като сочи, че са налице и другите предпоставки за това –
подсъдимата не е осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност.
Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да
се събират доказателства за тези факти, също така изразява съжаление за
извършеното, като иска от съда да бъде освободена от наказателна отговорност и
да й бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния размер,
каквото заявява и при предоставената й последна дума.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата
Б.Г.Н., ЕГН **********, е родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българка,
български гражданин, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна.
Същата, към пролетта на 2019 г., е живяла в продължение на шест години с
приятеля си Д. А. Г. в дома му, находящ се на адрес: …... С тях, от около една
година съжителствали братът на Д. А. Г. – Д. А. Г., който живеел на семейни
начала със свидетелката М.Г.Д. Всички те обитавали първия етаж на къщата. На
втория етаж живеели родителите на Д. и Д. Г. Подсъдимата и свидетелката М. Д.
не се разбирали и постоянно имали пререкания от битов характер. На 12.04.2019 г.,
преди обяд, подсъдимата забелязала, че свидетелката М. Д. е оставила личната си
карта на маса, находяща се в антрето на втория етаж на къщата и решила да й
направи „мръсно“. Снимала с телефона личната карта на М.Д. от двете й страни,
влязла през мобилния си телфон в интернет-страницата на „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, гр. София и кандидатствала за отпускане на бърз кредит за сумата в размер
на 500 лева чрез приложението „Вайбър“, посредством което изпратила сниманата
лична карта на М. Д., личната си банкова сметка ***: ***, открита в „Обединена
българска банка“ АД и предоставила за контакт личния си телефонен номер …. Един
час след това, подсъдимата получила кратко текстово съобщение на мобилния си
телефон от онлайн банкирането си, че сумата от 500 лева е постъпила по
банковата й сметка, която подсъдимата изтеглила след няколко дни от клон на
банката в гр. Своге. Поради необслужване на кредита, с подсъдимата, на
предоставения от нея при кандидатстването телефонен номер, се свързал служител
на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София, който я попитал дали е М. Д., и след
като обвиняемата отговорила, че е тя, служителят й припомнил, че има просрочено
задължение по изтегления от нея кредит. Подсъдимата отговорила „добре хубав ден“
и разговорът приключил.
Междувременно,
през месец април 2019 г., свидетелката М. Д. получила телефонни обаждания от
служители на различни дружества, предоставящи бързи кредити, които я
уведомявали, че е одобрена за различни видове кредити, за които е
кандидатствала. Поредното такова обаждане получила на 18.04.2019 г. от служител
на „Сити кеш“, при което М. Д. отказала кредита, решила, че сигурно е жертва на
измама с личните й данни и същия ден подала документи за смяна на личната си
карта в РУ - Своге, която получила на 02.05.2019 г. Впоследствие, на 06.06.2019
г., свидетелката М. Д. получила телефонно обаждане от свидетелката Р. Н. Л., работеща
на длъжност „… в „Кредит гаранция“ ЕООД, което търговско дружество събира
просрочени кредити на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София. Последната казала на свидетелката
М.Д., че е разговаряла лично с нея на 27.05.2019 г. и тя е обещала да направи
вноска до края на месеца за сумата в размер на 150 лева. Тогава свидетелката М.
Д. обяснила на свидетелката Р.Л., че никога не е кандидатствала за бързи
кредити. Л. й заявила, че от нейно име има изтеглен кредит, като отказала да й
каже какъв е размерът на дължимата сума и кой е номерът на телефона, от който е
разговаряла с лицето, представяващо се за нея, но й предоставила телефонен
номер, на който да й бъде предоставена тази информация и я посъветвала да
подаде жалба в прокуратурата. Свидетелката М.Д. позвънила на предоставения й от
Л. телефонен номер, на който разговаряла със свидетелката И. С. Г., работеща на
длъжност „..“ в „Кредит гаранция“ ЕООД, която й казала, че от нейно име, на 12.04.2019
г. е изтеглен кредит в размер на 500 лева, който следва да бъде издължен за
срок от шест месеца, като месечната вноска е в размер на 150 лева. На нея свидетелката
М.Д. също обяснила, че не е кандидатствала за кредит, а Г., както и Л. преди
това, я посъветвала да подаде жалба в прокуратурата, което Д. направила още същия
ден – 06.06.2019 г. и изпратила чрез приложението „Вайбър“ копие от жалбата на
свидетелката И. Г. След тази дата свидетелката М. Д. не е търсена повече за
изтегления кредит, като „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София няма никакви
претенции към последната, което се установява от показанията на свидетеля Е.П.П.,
работещ на длъжност „…“ в „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София.
На
02.08.2019 г., на свидетелката М.Д., призована в РУ - Своге, й бил пуснат
аудио-запис на телефонен разговор между мъж – служител на „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, гр. София и жена, кандидатствала за изтегляне на бързия кредит от нейно
име, веднага разпознала гласа на подсъдимата Б.Н.
Показанията
на свидетелите кореспондират помежду си, както и с останалите доказателства и
доказателствени средства, събрани и проверени по реда на НПК и съдът ги
кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и
убедителни.
От
заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-фоноскопска
техническа експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност,
което съдът кредитира като компетентно изготвено от лица с нужната
професионална квалификация, се установява, че текстът от звукозаписите, обект
на експертизата, е снет и представен в писмен вид в „текст на звукозаписите“ в
изследователската част на приложения протокол, но звукозаписите са с много лоши
технически характеристики, поради което се определят като негодни за извършване
на сравнително идетификационно фоноскопно изследване.
Съставомерните имуществени вреди
от престъплението са възстановени, видно от заверено копие на документ за
внесена сума в размер на 500 лв. с получател „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД от
13.01.2023 г.
Освен по-горе
разгледаните доказателства и доказателствени средства, всички други, събрани по
делото са неотносими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение,
поради което съдът не ги обсъжда.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направеното от подсъдимата самопризнание и от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите М. Г. Д., И. С. Г., Р. Н. Л., Р. Й. О.
и Е.П.П., в експертното заключение на извършената по делото експертиза по протокол
за извършена експертиза № 20/ИДИ-11 от 10.01.2020 г. на Н. М. и Н. Г. – вещи
лица специалисти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИК-МВР, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие – справка за съдимост на подсъдимата, рег. № 230110005000013407 от
10.01.2023 г. и заверено копие на документ за внесена сума в размер на 500 лв.
с получател „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД от 13.01.2023 г. Не
се събраха противоречиви доказателства, което да налага тяхното отделно
обсъждане.
Съдът
намира, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимата. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в
хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимата Б.Г.Н. е осъществила престъпния състав по чл. 209, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК, тъй като на 12.04.2019 г., в гр. Своге, Софийска област, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у служител на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, като за целта е използвала чужд
истински официален документ – лична карта № …, с данните на М.Г. Д., ЕГН **********,***
и с това е причинила имотна вреда в размер на 500 /петстотин/ лева на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от Е. П. П., ЕГН **********,***,
и случаят е маловажен.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По-ниската
степен на обществена опасност на извършеното престъпление в разглеждания случай
се разкрива с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й
характеристични данни, възрастта й, оказаното от нея съдействие на
разследващите органи още в началото на наказателното производство, ниската
стойност на предмета на престъплението, както и възстановяването на причинените
с деянието имуществени вреди.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимата виновно, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимата е
съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните
му последици и пряко е целяла настъпването им.
При така формираните
изводи относно съставомерността на деянието по съображенията, изложени по-горе,
с присъдата си съдът призна подсъдимата Б.Г.Н. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
По наказанието:
В конкретния случай по
отношение на подсъдимата Б.Г.Н. трябва да бъде приложена разпоредбата на чл.
78а от НК и същата да бъде освободена от наказателна отговорност за това
престъпление, и да й бъде наложено административно наказание, доколкото
прилагането на разпоредбата е задължително при наличието на съответните
законови предпоставки, посочени в закона изчерпателно. В случая са налице
кумулативно (както изисква законът) всички предпоставки за приложение на тази
разпоредба, а именно:
1. За това умишлено
престъпление в НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или
пробация.
2. Подсъдимата Б.Г.Н.
към датата на инкриминираното деяние не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ,
Раздел IV от Наказателния кодекс, видно от приложената справка за съдимост.
3. Причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
4. Не са налице
обстоятелствата, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК – посочени в закона
изчерпателно отрицателни предпоставки, изключващи приложението на разпоредбите
на чл. 78а, ал. 1 – 6 от НК.
С
оглед на това, че към датата на извършване на деянието подсъдимата е била
пълнолетна, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът я освободи от наказателна
отговорност за извършеното от нея прeстъплeние, като й наложи административно
наказание „глоба“.
Относно
размера на наложеното административно наказание „глоба”: съгласно чл. 78а от НК,
той е от хиляда до пет хиляди лева, а според чл. 78, ал. 5 от НК – когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба – в случая 1 000 лева. При определяне конкретния размер на
наказанието по чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът съобрази ниската степен на
обществена опасност на дееца предвид
възрастта на подсъдимата, чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, оказаното от нея съдействие на
разследващите органи още в началото на наказателното производство. Съдът намира,
че на подсъдимата следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно – „глоба“ в
размер на 1 000 лева. Този размер на административното наказание се явява
справедлив и би изпълнил целите на наложеното наказание – превантивната и
възпиращата роля спрямо подсъдимата.
По
разноските:
Съдът намира, че с
оглед признаването на подсъдимата Б.Г.Н. за виновна в извършването на
престъплението, на основание чл. 189, ал. 3, изр. 1 от НПК, същата следва да
бъде осъдена да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР София,
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 152,34
лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на
Районен съд Своге.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :