О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                           №

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, _­ ХІ – ти  наказателен състав, в закрито съдебно заседание на 02 ДЕКЕМВРИ през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НАЧЕВА

   

При участието на секретаря ……… като разгледа  докладваното от съдията НАЧЕВА ЧНД № 2239 по описа за 2020г. на Плевенски районен съд и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство  по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

С постановление от 22.10.2020г. прокурор в РП – гр.Плевен на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратил  наказателното производство по ДП № Д-923/18г. по описа на същата прокуратура водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Недоволна от така издаденото постановление е останала пострадалата С.Ч.В. от гр.Плевен, която го е обжалвала пред Плевенски РС.Твърди по същество, че постановлението на РП-гр.Плевен е необосновано като подчертава, че са налице допълнителни доказателствени източници. В заключение моли съда за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, респективно навежда доводи за повдигане на обвинения.

Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя, събраните на досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено следното:

 

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК  И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ ПОРАДИ КОЕТО Е ДОПУСТИМА, А РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО – НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Наказателното производство е започнало срещу неизвестен извършител за деяние с правна квалификация чл.209, ал.1 от НК, а именно затова, че на 05.12.2016г. в с. Комарево, обл.Плевен  с цел да набави за другиго имотна облага възбудил и поддържал  у С.Ч.В. от гр.Плевен заблуждение и с това и причинил имотна вреда – престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Досъдебното производство  е приключило и делото изпратено в РП-Плевен от разследващ орган при РУ-гр. Долна Митрополия с мнение за прекратяване.

 Съдът намира изложените от РП-Плевен доводи за прекратяване на наказателното производство по делото за правилни и законосъобразни. В хода на разследването са били разпитани свидетели, като е приложена и относима документация. От показанията на св. Д.Т., находящи се на л.205 от делото  се установява, че „секретарката на ***ството и друга жена от поземлена комисия4 обяснили на пострадалата В., че земите са продадени от съпруга и, който взел парите за тях, но не са прехвърлени нотариално, тъй като нотариусът тогава отказал, понеже и тя била наследник, тъй като нямали официален развод и следвало да присъства и да се подпише. Свидетелката Т. твърди още, че не познава двете служителки, но сочи с категоричност, че Ст.В. прочела документите преди да ги подпише. Заявява в допълнение, че *** на с. Комарево не е присъствал. От показанията на св. М.И. е видно, че като *** на „***”ООД, гр.Плевен познава съпруга на пострадалата С.В. за когото твърди, че на неустановен ден през 2012г. дошъл в офиса на фирмата с намерение да продава земеделска земя негова собственост. Декларирал, че не е семеен, като управителят на фирмата и разпоредил тогава да му изплати сумата в размер на 1600 лева и да го изпрати да оформи след това  пълномощно в ***ството по отношение на  управителя на „***”ООД, с което да го упълномощи да го представлява при покупко-продажба на имотите му. От показанията на св. И. се установява още, че служителката от ***ството – св. А.П. я уведомила, че след проверка установила, че С.В. е семеен и че пълномощно не може да бъде подписано само от В., но и то съпругата му. С.В. пък заявил пред нея, че не знае къде се намира В. тъй като са фактически разделени. Св. И. твърди още, че в присъствие на на св.А.П., *** – св. Р.Т. и непозната за нея жена, придружваща В., обяснила на последната цялата фактология с предоставената сума в размел на 1600 приживе на съпруга и, както и причината поради която пълномощно не е би могло оформено при изплащане на въпросната сума. И. посочва още, че и разказала, че впоследствие разбрала, че В. е женен и в противен случай ако е знаела нямало да му предостави тази сума, тъй като дефакто той сам не би могъл да продаде съсобствена земеделска земя без съпругата си. Обяснила и още, че дъщеря и Г.А. е подписала документите за да бъде финализирана сделката и се очаква и тя да подпише. И. твърди още, че в присъствие на ***а Т. и приятелката на В.,  А.П. подробно и обяснила какво подписва, че В. съвсем съзнателно го е сторила и че никой не я е насилвал. Показанията на св.И. намират пълна подкрепа в тези на св. А.П. и Р.Т., които твърдят, че на пострадалата е била разяснена от св. М.И. в детайли причината за получената от съпруга и сума предварително, а след това и от св.П. каква е целта на пълномощното. Твърдят, че В., която била заедно с нейна приятелка съзнателно и доброволно подписала пълномощното и без никой да я принуждава.

 

Съдът намира, че в постановлението на държавното обвинение правилно е обхваната фактическата обстановка по делото и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи за недоказаност от  обективна и субективна страна на извършено престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.

          Съгласно чл.209, ал.1 от НК : „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с...”.

            Субект на така определената измама може да бъде всяко наказателноотговорно лице.  Нейното изпълнително деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение. Те се осъществяват винаги и само с действие. Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата. Поддържането на заблудата представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. Деецът затвърждава съществуваща у него невярна представа или поне намалява или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее. Самото заблуждение представлява във всички случаи невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият решава да прави имуществено разпореждане. За да има измама, нужно е още адресатът на заблуждаването, да бъде насочен към осъществяване винаги и само на правнозначимо поведение – а) да извърши нещо, например да плати, без да дължи, да подари свое имуществено право, да поеме чуждо или да се откаже от свое имуществено задължение; б) да пропусне някаква полза, например като изтърве срок да потърси вземане; или в) да претърпи някаква загуба, например като остави да бъде отстранен от имот чрез евикция. Наред с това при измамата се очертават три причинни връзки. Те са следните: вследствие заблуждаването на нейния адресат у него се формират или затвърждават неверни представи за гражданскоправно релевантни обстоятелства – от значение за осъществяване на имуществено разпореждане. Вследствие на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или чужда сметка и   вследствие на това негово разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице. Очевидно измамата е резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се състои в имотната вреда на лицето, което е било заблудено, или на другиго. Така че заблуденото и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат – те може да са различни лица.

           Имотната вреда може да засегне всякакъв имуществен интерес, а не само да се отнася до движима вещ, както при предходните престъпления. Вредата може да се отнася както до актива на имуществото на пострадалия, представлявайки негово намаляване, така също и до пасива на имуществото, представлявайки негово увеличаване.

С други думи за да е налице съставомерно деяние по чл.209, ал.1 от НК е необходимо деецът да въведе в заблуждение измаменото лице, с цел формиране на неправилна представа у него относно определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или уславията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Мотивиран от това пострадалият извършва акт на фактическо или юридическо разпореждане с имуществения предмет

Според съда правилно прокурорът е преценил че показанията на св.М.И., А. П., Р.Т. и Д.Т. не са лъжливи, тъй като се подкрепят взаимно. Относими са и посочените от прокурора писмени доказателства. От писмените и гласните доказателства по делото е видно, че по сделката по покупко-продажба на недвижимия имот са спазени законовите изисквания. По пълномощни с рег.№365/05.12.2016г. и 366/05.12.2016г. на ***а на ***ство с. Комарево с упълномощител С.Ч.В. и упълномощен И.Л.А. за разпореждане на собствените на В. идеални части от описани в пълномощните и делото недвижими имоти, е видно че В. в качеството си на упълномощител доброволно се е подписала като действията и по упълномощаването и полагането на подписа са удостоверени от ***а на ***ството със съответни вписвания. Пострадалата В. доброволно се е подписала и в съответните декларации по чл. 25, ал.7 от ЗННД и по чл. 264, ал.1 от ДОПК. В този смисъл свидетелските показания на четиримата посочени по-горе свидетели са логични, последователни и взаимнодопълващи се като единственото разминаване е в показанията на св.Д.Т., която твърди, че св. Т. не е присъствал. Съдът не дава вяра в тази част доколкото се явяват изолирани, но дори да беше така, тези действия биха могли както посочва и прокурорът да се приемат единствено като нарушение на ЗННД. Всички свидетели са категорични, че В. се е запознала със съдържанието на всички документи, както и с обстоятелството, че няма да получи никаква парична сума тъй като тя е получена преди това от съпруга и приживе, и тъй като тя се е намирала в брачни отношения с него, хипотетично тази сума е можело да бъде разделена помежду им. С други думи от свидетелските показания става ясно, че у св. В. не е формирана, нито поддържана невярна представа, като цялата ситуация е била подробно представена от св. М.И. и св. А. П.. Що се отнася до съдържанието на документите, пак видно от показанията на всички свидетели, в т.ч. на св. Д.Т., В. е прочела и разбрала съдържанието им преди да се подпише.

Изводимо от горното нови доказателства в подкрепа на извод за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК няма индикация, че могат да бъдат извлечени чрез последващи процесуално-следствени действия от страна на органите на досъдебното производство, а повдигането на обвинение срещу определено лице и за конкретно престъпление е суверенно правомощие на държавното обвинение, което не може да бъде изземвано. Правилно е посочено от прокуроа и обстоятелството, че в случай, че желае да оттегли пълномощното си и развали сключения договор за покупко-продажба, В. би могла да отнесе претенцията си към съответния Районен съд по предвидения в гражданското законодателство ред.

В този ред на мисли и при отчитане на невъзможността да се ангажират на този етап други доказателства, постановлението на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство по ДП № Д-923/18г. по описа на същата прокуратура водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК постановление от 22.10.2020г. с което прокурор в РП – гр.Плевен на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратил  наказателното производство по ДП № Д-923/18г. по описа на същата прокуратура водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на Р.п.– г.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от получаване на  съобщенията от страните.

 

                                                   председател :