ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /18.08.2023 г.
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на осемнадесети август две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
Диана КАЛОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 424 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба на М.С.Г. с адрес *** и адрес за призоваване в гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 26, ет. 4, офис 9 срещу Решение № 2153-17-66/30.06.2023 г.,
постановено от директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане
№ 2140-17-251/15.05.2023 г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с
което на жалбоподателката М.Г. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да
върне преписката на административния орган за произнасяне по същество относно
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г..
С Определение от
04.08.2023 г. съдът е конституирал страните, разпределил е доказателствената
тежест и е насрочил съдебно заседание. С цел спазване на принципа за бързина и
процесуална икономия, обективиран в чл. 11 от АПК, съдът е предоставил
възможност на страните да изчерпят исканията си по доказателствата.
С молба с вх. №
3354/07.08.2023 г. ответникът е уведомил съда, че е представил цялата административна
преписка и няма други искания по доказателствата.
С молба с вх. №
3481/17.08.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателката е предявил
искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АП. Сочи се в молбата, че „В оспореното решение на директор, за
първи път е мотивиран отказа на пенсионният орган да не приеме/зачете трудовият
стаж на доверителката ми за периода от 01.09.1985г. до 01.04.1993г. в ЦУВ
„Прогрес“, ДП и ДФ „Агробиопрогрес“ Русе, в размер на 07г. 7м. 0д., за трудов
стаж при пенсиониране поради обстоятелството, че същият не е приключен,
съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС, а именно поради липсата на
подпис на главен счетоводител.“ Сочи се още в молбата, че за М.Г. е
от значение да установи този трудов стаж по Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), като за тази
цел по нейна искова молба на 14.08.2023 г. е образувано гр. д. № 4140/2023г. на
Районен съд – Русе. Иска се от настоящия съдебен състав да спре производството до
приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 4140/2023 г. на Районен съд – Русе на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Представено е удостоверение №
4884/16.08.2023 г. на Районен съд - Русе, с което се удостоверява че пред същия
съд има образувано гр. д. № № 4140/2023 г. със страни
М.С.Г. ***.
Молбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предмет на адм. д.
№ 424/2023 г. на Административен съд - Русе е установяване на
законосъобразността, респективно незаконосъобразността на Решение № 2153-17-66/30.06.2023
г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе като е потвърдено Разпореждане №
2140-17-251/15.05.2023 г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с
което на жалбоподателката М.Г. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Контролът за законосъобразност се реализира от
съда на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК, като за да е
незаконосъобразен оспорения индивидуален административен акт е необходимо някое
от посочените основания да е нарушено или въобще да не е изпълнено. Както
разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване, така и решението на
директора са издадени във връзка с представените от Г. писмени доказателства за
осигурителен стаж и възраст. По тази причина съдебният контрол ще се базира на
събраните по казуса доказателства. Това производство се развива по реда на АПК
и при него предмет на обжалване е индивидуален административен акт.
Производството по
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се реализира по
гражданско правен ред, с прилагане на процесуалните норми на ГПК и то не може
да е преюдициално за решаването на законосъобразността на обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ Русе.
Съдебното решение,
което ще постанови настоящия съд не преклудира възможността на Г. да инициира
ново административно производство за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като процесуалният ред за това е нормативно регламентиран в КСО.
След приключване на гражданскоправния спор или при осигуряване на нови
доказателства относно спорния трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката Г.,
тя може отново да подаде заявление за отпускане на пенсия.
В този смисъл не
са налице обстоятелства, които да налагат спирането на производството по
настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК.
По аргумент на
противното на чл. 229 от АПК, тъй като настоящото определение не прегражда
по-нататъшното развитие на производството по делото, същото е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.С.Г. за спиране на производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
обективирано в молба с вх. № 3481/17.08.2023 г.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: