Номер 71311.09.2020 г.Град гр. Добрич
Окръжен съд – Добрич
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско
дело № 20203200500592 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. Във вр. с чл.413 ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „***“ЕАД - гр.София, чрез
упълномощения адвокат, срещу заповед за изпълнение на парично
задължение №501/23.06.2020г. по ч.гр.д.№1124/2020г. на Добричкия
районен съд в частта за разноските. В частната жалба се възразява
срещу присъдения размер от 120 лева с ДДС на адвокатското
възнаграждение, вместо претендирания размер от 360 лева с ДДС.
Изложени са съображения, че претендираното адвокатско
възнаграждение е в законоустановения минимален размер, както и, че
съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за
прекомерност на възнаграждението и да го намалява.
Жалбата е подадена в указания от първоинстанционния съд
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение и е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по ч.гр.д№1124/2020г. на Добрички районен съд е
образувано по подадено от „***“ЕАД, чрез упълномощения адвокат,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу МСМ за общо 411.52 лева - неизпълнени задължения по
договори за мобилни услуги и договор за лизинг /конкретно посочени в
заявлението/. Съобразно изхода от заповедното производство /издадена
1
заповед за изпълнение за цялото претендирано вземане/, районния съд
е уважил и акцесорното искане за адвокатско възнаграждение, но в
намален размер от 120 лева с ДДС, вместо в размера на реално
извършения от заявителя разход за адвокатско възнаграждение от
360лева с ДДС, за което са представени и писмени доказателства.
Отговорността за разноски по делото е облигационно вземане за
тази страна, в чиято полза съдът е отсъдил и задължение в тежест на
страната, в чиято полза съдът не е отсъдил. Определянето на
разноските е самостоятелно производство, подчинено на общите
правила на ГПК и когато съпътства заповедното производство.
Спорният въпрос - може ли съдът служебно да намали разноските -
следва да бъде разрешен по начина, по който е намерил израз в
разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК, а именно - намаление на адвокатския
хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово
усмотрение и инициатива, а само, ако има искане на насрещната страна
/определение №251/09.06.2010г. по ч.гр.д.№102/2010г. на ВКС, второ
отделение/. С оглед едностранния характер на заповедното
производство, възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение длъжникът може да релевира в производството по
обжалване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.
Едва тогава съдът дължи преценка за прекомерност и, ако изведе извод
за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът ще определи
размера на отговорността на длъжника за разходите на заявителя под
формата на адвокатски хонорар. Едва в това производство по
определяне на разноските ще може да се прецени и съотвествието на
правилата за минимални адвокатски възнаграждения на европейските
правни норми. Служебното произнасяне по въпроса за прекомерността
на адвокатското възнаграждение е нарушение на принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес. Не е налице
несъответствието на националната правна уредба /в частност
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК/ за определяне размера на
вземанията за разноски в гражданския процес с правото на
Европейския съюз, с оглед едностранния характер на заповедното
производство и тъй като длъжникът разполага с регламентирано от
2
процесуалния закон право на защита чрез жалба по чл.413 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения частната жалба следва да бъде
уважена, като в тежест на длъжника се възложат направените от
заявителя разноски под формата на адвокатско възнаграждение в пълен
размер, т.е. и за разликата над 120 лева до 360лева. В полза на
жалбоподателя за настоящото производство следва да се присъди
заплатената държавна такса от 15 лева
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. М. с ЕГН ********** от с.К.,
общ.Добричка, ул.“Пета“№7, в полза на „***“ЕАД гр.София за частта
от разноските за адвокатско възнаграждение над 120 лева до 360лева.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на
заповед за изпълнение за разноските за адвокатско възнаграждение за
сумата над 120лева до 360лева.
ОСЪЖДА длъжника М. С. М. с ЕГН ********** от с.К.,
общ.Добричка, ул.“Пета“№7, да заплати в полза на „***“ЕАД гр.София
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на
15лева държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3