№ 440
гр. Варна, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500398 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 97526/28.12.2023г., подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз А. Дондуков“ № 68, срещу решение № 3947/04.12.2023г. , постановено по гражданско
дело 9827/2022г. по описа на ВРС, с което „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на М. И. Я., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие – кражба, по застраховка „Каско“, застрахователна
полица № 0312190340015375 от 12.08.2019г., за лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, рег. №
******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като
дружеството е осъдено да заплати и разноски по делото.
Твърди се от въззивника, че решението е неправилно и необосновано, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретните оплаквания са за неправилна
преценка на събраните доказателства по делото и доводи на страните, в резултат на което
решението не кореспондира с установените факти и резултатите от проведената САТЕ.
Излага се, че поради съзнателно укриване на информация и деклариране на неверни данни
от ищеца по договора за имуществено застраховане „Каско“ относно броя контактни
ключове, с които е представено за застраховане процесното МПС, е налице изключение от
покритие на риска, предвидено в общите условия на договора. Твърди се, че като е
отхвърлил така изложените доводи на ответника, ВРС е стигнал до погрешен извод за
настъпване на застрахователно събитие по покрит от въззивника риск „кражба“ и
основателност на исковата претенция. С оглед на изложеното настоява за отмяна на
1
решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна М. И. Я., чрез пълномощник адв. К.
М., е депозирал писмен отговор, с който моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
В открито съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител и не изразява
становище след даване ход на устните състезания.
Въззиваемата страна поддържа жалбата си и моли за потвърждаване на съдебното
решение, ведно с присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението на първоинстанционния
съд е действително и допустимо и съответства на предявените обективно кумулативно
съединени искове.
По отношение на неправилността на първоинстанционното решение, съгласно чл.
269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.
И. Я. срещу „Дженерали застраховане“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 20 000 лева, след допуснато в проведеното на 03.11.2023 г. съдебно заседание е
изменение на иска , съставляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на застрахователно събитие – кражба, установено на 18.06.2020 г. в
гр. Варна, на паркинг пред ******“, по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
0312190340015375 от 12.08.2019 г., за лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, peг. № ******,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
За уважаването на така предявения иск в тежест на ищцовата страна е доказване
фактът на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с
характера на договор за застраховка, изпълнението на поетите от ищеца задължения по
договора, настъпването на покрит от застрахователното правоотношение между страните
риск и осъществяването на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер.
В тежест на ответника е, при положително доказване на горното, е да докаже, че е
изпълнил поетите с договора задължения, респективно изправността си по него,
включително предпоставките за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Страните не спорят относно първата подлежаща на установяване материалноправна
предпоставка – наличието на застрахователно правоотношение въз основа на договор за
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0312190340015375 от
12.08.2019 г., за лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, peг. № ******, със срок на действие от
13.08.2019 г. до 12.08.2020 г.
Не се оспорва от ответника и наличието на настъпило застрахователно събитие
„кражба“ по отношение на застрахованото имущество, а и е видно също така от
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че по повод заявление
на ищеца е образувано ДП № 738/2020 год. на III РПУ за престъпление по чл.194, ал.1 НК,
което е спряно с Постановление за спиране на наказателното производство от 08.10.2020
год. на прокурор при РП – Варна.
От представените по делото писмени доказателства се установява и че по повод
2
настъпилото застрахователно събитие и уведомление от ищеца от 19.06.2020 год. е заведена
щета с вх. № *********, по която застрахователят отказва изплащане на застрахователно
обезщетение. Сочените от него в писмо основания за отказ, се поддържани последователно и
в първоинстанционно, и в настоящото производство.
Именно и дали е налице изключен от застрахователното покритие риск е и основния
спорен въпрос между страните.
КЗ, в разпоредбите на чл.408 и чл.403 ал.4 визира основанията, при които
застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Общото между тях е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е
признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на
закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на
застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие
и/или към вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото
от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава
застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.
Обобщено, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на
задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от
неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и
настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена
връзка.
Безпротиворечива е съдебната практика обаче, че доколкото отказът за плащане на
застрахователно обезщетение е предвиден само като правна възможност, а не безусловно,
всякога трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило конкретното неизпълнение на договорното
задължение. Тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото
задължение, произтича не от закона, а от договора и същата не може да бъде презюмирана
по договорен път. Същата следва да се докаже в процеса, съгласно общите правила за
доказване по чл.154 ГПК, от застрахователя, което в конкретния случай не е сторено.
В конкретния случай, релевираното от ответника твърдение за наличието на
основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение е, на първо място,
изрично предвиденото в т.7.11 във връзка с т.7 от Общите условия на застрахователния
договор изключение – измама, опит за измама или заблуда на застрахователя от страна на
застраховащия, застрахования или неговия упълномощен представител при сключване на
договора и/или предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение
и/или доказване на застрахователното събитие и/или оценка на щетите и на следващо,
неспазване на предвиденото в т.9.2 връзка с т.9.2.3 и т.7, 7.10 и 7.11 от ОУ задължение, а
именно: преди настъпване на застрахователното събитие застрахованото МПС да не е
оставено незатворено или незаключено, което свързват с проявена груба небрежност от
страна на застрахования.
Първото сочено от ответника /сега въззивник/ основание е свързано с поведението на
ищеца /сега въззиваем/ при сключване на застрахователния договор и при завеждане на
щетата като се твърди, че същият съзнателно е укрил МПС не е закупено само с 1 брой
контактен ключ като изхождат от заведената 05.09.2019 година щета. Позовават се на
3
изготвеното опис-заключение за вреди на МПС и на установените различия на увредения
контактен ключ с този, представен при сключване на застрахователния договор и този,
който е представен при завеждане на настоящата щета. За доказване на твърдението си
ангажират гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г., който е извършил
първоначалния и повторния оглед по образуваната на 05.09.2019 год. щета и е проведена
САЕ. Анализът на същите обаче не установява по положителен и категоричен начин
твърдението на ответника за наличието на втори, укрит от застрахователя, оригинален
контактен ключ. Извод в този смисъл не може да се почерпи от показанията на разпитания
свидетел, а този в заключението на вещото лице по същество опровергава твърденията на
ответника. В дадените в открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2023 год. обяснения
вещото лице сочи, че каталожният номер на представеният от застрахователя ключ и на
този, който е счупен при завеждането на предходната щета съвпадат. Доводите на
въззивника, свързани с различната степен на износване на контактния ключ, установена в
различни моменти, също не може да бъде аргумент за противния извод.
Нещо повече, че правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования,
което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на
вредите или към ограничаването им /така решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
727/2012 г., II т. о., ТК/. Поведението на застрахования преди и при сключване на
застрахователния договор, каквото се твърди с оглед невярното деклариране от страна на
застрахования за наличието на само един контактен ключ, е от значение за други права на
застрахователя, като напр. правото да откаже да сключи договора при наличие на
обстоятелства от съществено значение за поемането и носенето на риска или да прекрати,
респективно да измени договора при узнаване на такива обстоятелства, които
застрахованият е премълчал съзнателно, но не и към правото на отказ от изплащане на
обезщетение. При завеждането на щетата на 05.09.2019 година, узнавайки тези
обстоятелства, застрахователят не е прекратил договора, а напротив е дозастраховал
автомобила.
Недоказано, с оглед заключението на вещото лице, е и второто наведено основание за
отказ от страна на застрахователя. Установява се посредством експертното заключение и
дадените от него обяснения, че въпреки сключеният контактен ключ багажникът на
автомобила е можел да бъде заключен, а и проникване през багажника не е възможно. Тук
следва да се посочи, че независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си, ако поведението на застрахования не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Подобна привръзка
обаче, при общо въведените като неизпълнени задължения, свързани с неположена добра
грижа или груба небрежност, не се твърди, респективно не се доказва от ответника.
Съвкупно, налага се извод за правилност на постановения съдебен акт, който следва
да бъде потвърден като съдът препраща, на основание чл.272 ГПК, към неговите фактически
констатации.
При този изход на спора разноски и с оглед обективираното искане, в полза на ищеца
се следват сторените разноски за настоящото производство, възлизащи в размер на 2650
лева и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3947/04.12.2023г. , постановено по гражданско дело
9827/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Я., ЕГН
**********, от гр. ****** сумата от 2 650 лева, представляващи сторени във въззивното
произвоство разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5