Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 246
гр. Сливен, 30. 11. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 331 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от М.Г.Д. с ЕГН: **********,***,
подадена против Разпореждане на полицейски орган от 25.08.2021 г., с Рег. №
306р-14423 от 03.09.2021 г. по описа на Районно
управление /РУ/ на МВР – Нова Загора, издадено от Р. Н. Й.на длъжност М. а.в
група ПК при РУ на МВР – Нова Загора към ОД на МВР– Сливен.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното
разпореждане е незаконосъобразно. Посочва, че не е поставял рекламни надписи на
нерегламентирани места, включително не е изписвал на такива места номера на
мобилния си телефон. Моли разпореждането да бъде отменено.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административният орган – М. а.в група ПК при РУ на
МВР – Нова Загора, Р. Н. Й., редовно
призован, се явява в съдебно заседание и изразява становище, че оспореното
разпореждане е издадено във връзка с подадено до РУ на МВР – Нова Загора, писмо
от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разпореждане на полицейски орган от 25.08.2021 г., с
Рег. № 306р-14423 от 03.09.2021 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора,
издадено от Р. Н. Й.на длъжност М. а.в група ПК при РУ на МВР – Н. З. към ОД на
МВР– Сливен, е разпоредено на жалбоподателя М.Г.Д. да
не поставя рекламни надписи на нерегламентирани места по асфалтовата настилка и
пътните съоръжения и принадлежности на АМ „Тракия“, и да заличи поставените до
момента нерегламентирани надписи на АМ „Тракия“ от км. 229+280 до км. 258+200.
В разпореждането е посочено, че е издадено на 25.08.2021 г. в гр. Нова Загора,
в 13:50 часа, на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените
правомощия по Закона за пътищата /ЗП/, Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
Наредба за специално ползване на пътищата /НСПП/.
В изпратената от административния орган преписка по
издаване на оспореното разпореждане се съдържат Писмо от Областно пътно
управление /ОПУ/ - Сливен към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ с приложен
към него снимков материал, и Сведение от оспорващия М.Г.Д..
В Писмо Изх. № 24-00-112 от 29.07.2021 г. по описа на
ОПУ – Сливен към АПИ, адресирано до ОД на МВР – Сливен, е посочено, че по
трасето на АМ „Тракия“ в района на ОПУ – Сливен, са констатирани множество
нерегламентирани надписи за пътна помощ по асфалтовата настилка /аварийна лента
и отбивки/ и осигурителните системи за пътища /ОСП/,
за които ОПУ не е давало разрешение и поставянето на които е в противоречие на
ЗП, ЗДвП и НСПП. В писмото е поискано виновните лица да бъдат установени и
санкционирани, както и да заличат нерегламентираните надписи. Към писмото е
приложен снимков материал, отразяващ посочените в писмото надписи.
В Сведение от 25.08.2021 г. от оспорващия Д. е
посочено, че: служителят на КАТ Р.Й.го е запознал със снимков материал,
предоставен от АПИ; при огледа на снимките е видял своя номер, написан на
места, но той не е поставял тези надписи.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган – полицейски служител в Районно управление – Нова Загора при ОД на МВР –
Сливен.
Разпореждането е издадено в писмена форма, предвидена
като една от формите за действителност по чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР, но по
съдържание не съответства на изискванията на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. В оспорения
акт е посочено, че е издаден на основание чл. 64 от ЗМВР, и съдържа
разпоредителна част до задълженото лице М.Г.Д. – да не поставя рекламни надписи
на нерегламентирани места по асфалтовата настилка и пътните съоръжения и
принадлежности на АМ „Тракия“, и да заличи поставените до момента
нерегламентирани надписи на АМ „Тракия“ от км. 229+280 до км. 258+200.
Разпореждането не съдържа фактически основания за издаването му, а само цифрово
означение на разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, която най-общо определя правомощията на полицейския орган да издава
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В
разпореждането не е обозначено при изпълнение на какви конкретни функции на
полицейския орган е издадено, както и липсва посочване на фактическите
обстоятелства, които са породили необходимостта от неговото издаване.
Непосочването на фактическите основания за издаване на акта представлява
нарушение на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. В оспорения акт липсват
мотиви, каквито трябва да съдържа всяко писмено разпореждане. Това изискване е част
от изискванията за законосъобразност на разпореждането като индивидуален
административен акт и съответства на общото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържанието на индивидуалните административни актове, а именно същите
да бъдат мотивирани. Отсъствието на фактически обстоятелства, мотивирали
полицейския орган да издаде оспореното разпореждане, препятстват съдебната
проверка за законосъобразност и не позволят на съда да прецени дали издаването
на разпореждането е било необходимо за изпълнение на възложените на полицейския
служител функции за превенция на правонарушенията.
Неизлагането на мотиви в самия административен акт не
съставлява съществено нарушение, ако фактическите основания и конкретните
съображения за издаването на акта се съдържат в друг документ към изпратената
административна преписка, щом изхождат от същия орган. В разглеждания случай,
от представените документи не може да се направи обоснован извод, че
фактическите основания за издаването на оспорения административен акт се съдържат
в друг документ от преписката. Изпратеното от ОПУ – Сливен, до ОД на МВР –
Сливен, писмо за констатирани нерегламентирани надписи по асфалтовата настилка
и ОСП, не обосновава издаденото против М.Г.Д. разпореждане. Общото констатиране
на нерегламентирани надписи от друга администрация не може да замести
липсващите мотиви на административния орган. Липсва изложение на конкретни
обстоятелства, от които да се направи извод за фактическите основания, които са
мотивирали органа да издаде акт с такова съдържание. Такива фактически
основания не могат да се извлекат и от писменото сведение на Д.. Повече от
очевидно е, че от съдържанието на горепосочените документи не могат да се обосноват
конкретните фактически основания за издаване на оспорения акт. Издаденото
разпореждане е лишено от мотиви.
Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи
издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на
същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до
немотивираност на оспореното разпореждане. Ето защо съдът намира, че оспореният
акт е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен
контрол и е самостоятелно основание за
отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146,
т. 2 от АПК.
По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 310
лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 300 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Д. с ЕГН: **********,***, Разпореждане
на полицейски орган от 25.08.2021 г., с Рег. № 306р-14423 от 03.09.2021 г. по
описа на Районно управление на МВР – Н.З., издадено от Р. Н. Й.на длъжност М.
а.в група ПК при Районно управление на МВР – Н.З. към ОД на МВР – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на М.Г.Д. с
ЕГН: **********,***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: