№ 315
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Емилия Колева
Стефан Милев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601191 по описа за 2024 година
Главният прокурор на РБ е поискал да бъде възобновено (по реда на гл. ХХХIII
от НПК) наказателното производство по в.н.о.х.д. № 5504/22 г. на Софийския градски
съд (СГС) и отменено постановеното по него Решение № 189/21.03.24 г. за
потвърждаването на издадената присъда от 26.01.22 г. по н.о.х.д. № 13313/20 г. на СРС,
с която подсъдимата Л. И. С. е била цялостно оправдана по обвинението за извършено
в периода 12-14.06.17 г. продължавано (с три деяния) длъжностно присвояване на пари
(1400 лв.), собственост на „Венто 2001“ ЕООД (чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 НК).
Искането е съобразено със срока по 421, ал.1 НПК; основава се на твърдения за
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон (чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.
348, ал.1, т.1-2 НПК); съдържа претенция делото да бъде върнато за ново разглеждане
(чл. 425, ал.1, т.1 НПК) на въззивния съд; и се поддържа изцяло от участвалия в
откритото заседание пред САС прокурор. За отхвърлянето му пледира защитникът на
оправданата подсъдима – А. Б..
САС не откри по делото основания за неговото възобновяване и отмяна на
влезлия в сила въззивен съдебен акт.
„Процесуалното“ оплакване на Главния прокурор срещу оспореното решение е
сведено до тезата, че втората инстанция, все пак, е можела (по силата на чл. 339, ал.3 и
чл. 301, ал.1, т.2 НПК) с нова (въззивна) присъда да ангажира наказателната
1
отговорност на подс. С. за друго (по-леко наказуемо от предявеното с обвинението)
престъпление (например - по чл. 310, ал.1, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК), без да
изменя съществено в тежест на дееца инкриминираните факти, дори да е приела, че
същите не изпълват състава на твърдяното длъжностно присвояване по чл. 201, вр. чл.
26, ал.1 НК. А „материалноправното“ нарушение на закона, според подателя на
искането, се състои именно в неправилната юридическа оценка на фактите, които
Градският съд е следвало да квалифицира – ако не като „присвоително“, то поне като
„документно“ престъпление.
Изложената теза е принципно вярна и безспорно утвърдена в съдебната
практика, но между нея и конкретиката на сега разглежданото дело няма връзка.
Съдът (и първата, и втората инстанция) не е ограничен от правната
квалификация на деянието по обвинителния акт и би могъл да я измени в закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Това правомощие, обаче, не е
безгранично, защото е сведено единствено до съдебната оценка на д е я н и е т о, за
което е повдигнато конкретното обвинение, а не за всички възможни други
(странични) деяния, които прокурорът е описал в обстоятелствената част на
обвинителния акт, но не е намерил за необходимо изрично да инкриминира. Точно
такъв е процесният случай, защото конкретната теза на Районната прокуратура е била,
че с три поредни деяния подс. С. е присвоила (като „прибрала за себе си“ – цитат)
описаните парични суми; това са били пределите на обвинението и в рамките на тези
фактически положения инстанциите по същество са имало възможност да преценяват
приложимото материално право. Обвинение за документно престъпление по делото
изобщо не е повдигано, независимо, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е описал три случая на съставени от подсъдимата (като длъжностно лице)
неистински разписки.
В сега провеждащото се производство по гл. ХХХIII от НПК на въззивния съд
няма как да бъде указано да прецени възможността за преквалифициране на
обвинението от такова по чл. 201 НК в престъпление по чл. 310, ал.1, вр. чл. 309, ал.1
НК, защото подобен подход би довел до съществено изменение на фактите, срещу
които подсъдимата се брани: едно е тя да организира своята защита по твърдението, че
е „прибрала за себе си“ чужди пари; съвсем друго - да отговаря по обвинение за
съставени три неистински частни документа, във връзка с които до този момент
наказателно преследване не е било инициирано.
Въпреки, че с въззивния протест не е поискано евентуално осъждане по чл. 310
НК, втората инстанция служебно е обсъдила този въпрос (стр.13 от решението,
посветена на „неистинските разписки“) и закономерно е стигнала до извода, че не
всички „фактологично заявени в обвинителния акт“ обстоятелства, а само тези, които
са предявени като елемент на деянието по обвинението биха могли да бъдат подлагани
2
на правна оценка по реда на чл. 301, ал.1, т.2 НПК и да намерят различна от
първоначално претендираната правна квалификация.
Потвърденото от Градския съд оправдаване на подс. С. за самото длъжностно
присвояване, пък, изобщо не е предмет на искането за възобновяване, което – по вече
изложените съображения – следва да бъде оставено без уважение. С тези мотиви,
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за
възобновяване на в.н.о.х.д. № 5504/22 г. на СГС и отмяна на постановеното по него
Решение № 189/21.03.2024 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3