Р Е Ш Е Н И Е №315
Гр.Несебър, 30.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 991 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от П.Л.Г. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 18-0304-001173 от 13.06.2018г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП; 2) на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП; 3) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита постановлението едновременно за неправилно, необосновано и за незаконосъобразно, като издадено при съществени процесуални нарушения. Оспорва описаната в наказателното постановление (НП) и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, фактическа обстановка. Отрича да е извършил нарушенията. Моли за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за
установени следните факти:
На 03.06.2018г. е съставен АУАН сер.Д, бл.№ 518919 от С.К.П. –
мл. автоконтрольор при РУ на МВР Несебър, за това, че на същата дата около
11:00 часа в к.к. Слънчев бряг, до хотел „Диамант” Пламен Л. *** управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес С
От показанията на разпитания в качеството му на свидетел актосъставител С.К.П. се уточнява, че на 03.06.2018г. свидетелят по нарушението – Мартин Хаджиев е спрял за проверка П.Л.Г. с управлявания от него автомобил, който е констатирал нарушенията, и който е повикал С.П. и Орхан Махмуд – свидетеля по акта, които пристигнали на място, след което съставили АУАН.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че първоначално на П.Л.Г. е било издадено СУМПС през 2000г., валидно до 15.03.2010г., и че към момента на проверката – 03.06.2018г., същият е бил неправоспособен водач, като не е притежавал СУМПС. Такова, както и контролен талон, му е било издадено едва на 26.07.2018г. с придобити (възстановени) категории В, М и АМ.
Административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС, по която причина не представя СУМПС, но едновременно с това, че това СУМПС му е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП и за разлика от актосъставителя е квалифицирал нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, в която хипотеза на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил санкцията. Също като актосъставителя е приел, че „непредставянето” на контролния талон към момента на проверката се дължи на това, че водачът не го е носил, поради което и нарушението, констатирано като такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е санкционирано по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от НП е бил връчен на наказаното лице срещу подпис на 24.07.2018г.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима.
І. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, която в АУАН е посочено, че е нарушена, изисква МПС да се управлява от правоспособен водач. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е бил неправоспособен водач, тъй като е бил лишен от право да управлява МПС от 28.02.2007г., на която дата е издадена ЗППАМ № 30032/2007 от ОДМВР-Варна, Сектор ПП. С тази принудителна мярка е наложена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, която препраща към чл.157, ал.4 от ЗДвП. Това означава, че принудителната административна мярка е наложена за това, че на П.Л.Г. са отнети всички контролни точки, в резултат на което той е изгубил придобитата правоспособност на управлява МПС. Наказващият орган обаче, като е приел в наказателното постановление, че Свидетелството за управление на МПС е било временно отнето при условията на чл.171, т.1 от ЗДвП (на каквото основание ПАМ по отношение на жалбоподателя никога не е налагана), същевременно е приел, че е нарушен чл.150А, ал.1 от ЗДвП, което по същество означава, че според него жалбоподателят, като водач на МПС, е управлявал не без въобще да притежава такова свидетелство за управление на МПС, т.е. не че е неправоспособен водач, а само, че не притежава такова свидетелство за управление на МПС, което да е валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
В този смисъл се установява, че наказателното постановление в тази му част страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание, без да се изследва въпроса извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието. В случая не би могло да се приеме, че наказателното постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при допусната нередовност на акта (в тази му част актът е законосъобразно съставен), независимо, че това не е отбелязано в него, тъй като в обстоятелствата по нарушението, изложени в него, са внесени допълнителни обстоятелства по нов фактически състав, които не са били констатирани в акта. Така посочените обстоятелства в атакуваното наказателно постановление, явяващи се нов фактически състав на съвсем друго нарушение, различно от установеното от актосъставителя, са въведени едва с атакуваното наказателно постановление. Така се създава неяснота и противоречие относно съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, за който е неясно какво нарушение и при какви обстоятелства е установено. Непосочването на нарушената законова разпоредба, респ. неправилното й посочване, означава, че е нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН и/или чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и това нарушение е съществено, като то не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законността на административно наказателното производство. То представлява съществено процесуално нарушение, защото е лишило жалбоподателя от възможността да узнае какви правила той е нарушил като водач на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт – дали срещу това, че е неправоспосочен водач, или че при управление на МПС не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, като двете не могат да се отъждествяват, заради което законът ги е регламентирал отделно, съответно в чл.150 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Поради това издаденото наказателно постановление в тази му част следва да бъде отменено.
ІІ. Деянието, което П.Л.Г. е извършил на 03.06.2018г., като е управлявал спряно от движение моторно превозно средство, безспорно съставлява нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.2 Закона за движение по пътищата, каквато квалификация е дадена както в акта, така и в постановлението, и е основание за реализиране на административно наказателната му отговорност. При определяне размера на санкцията за това нарушение, предвидена в чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказващият орган е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелството, че той е наказван многократно за нарушения по този закон, включително и по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и правилно е определил размера на санкцията в средния размер, а именно „Глоба” в размер на 200 лева, поради което съдът намира, че в тази му част наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ІІІ. Категорично незаконосъобразно е наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото му е вменено изпълнение на задължение, което той не може да изпълни. Към момента на проверката той е бил неправоспособен водач поради това, че са му били отнети всички контролни точки и това е причината той да не притежава контролен талон, поради което няма как да се иска от него той да носи (и представя) такъв контролен талон (както по същите причини не може да бъде наказван за неносене на СУМПС). Наказателното и в тази му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗДвП, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0304-001173 от 13.06.2018г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, в която на П.Л.Г. с ЕГН **********,*** на основание чл.177, ал.1,т.4, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0304-001173 от 13.06.2018г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, в която на П.Л.Г. с ЕГН **********,***: 1) на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: