Р Е Ш Е Н И Е

№260019

 

          гр. Русе, 08.10.2020г.

 

            В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ПАЛМА ТАРАЛАНСКА   

                                                                                   БОЯН ВОЙКОВ-мл.с.

 

при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА в.търг.д. № 253 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

              Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на „А. Логистикс“ ООД с. Казичене, област София, представлявано от управителя А. Т.Д. чрез  адв. И.К. - САК против Решение № 515/16.03.2020 г., постановено по гр.д. № 6111/2019 г. на Районен съд Русе, с което са увежени предявените срещу дружеството искови претенции и същото е осъдено да заплати на „Търговска база“ ЕООД гр. Русе сумата от 21 600,00 лв с ДДС, представляваща остатък от дължимата наемна цена по договор за наем от 01.10.2008 г. за периода от месец октомври 2016 г. до месец септември 2019 г., включително, заедно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и 2 064,00 лв  разноски по делото.  В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон.  Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъда постановено ново такова, с което да бъдат  отхвърлени изцяло завяните претенции. Претендира съдебни разноски.

     Въззиваемата страна по жалбата – „Търговска база“ ЕООД гр. Русе, чрез своя процесуален представител  адв. А.Г. - РАК счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

                 Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение, поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции. Правилно е установена фактическта обстановка по делото, както и правилно е зачетено като неоснователно възражението на ответната страна, свързано с обстоятелството, че ищецът наемодател не е собственик на цялата предоставена за ползване площ на УПИ III-1176, съгласно чл. 1, ал.4 от договора за наем от 01.10.2008 г.  Както правилно е зачел първоинстанционният съд за валидността на наемното правоотношение е без всякакво значение дали наемодателят е собственик на предоставената за ползване площ, след като същият е предал вещта на наемателя, респ. предоставил ползването на УПИ III-1176 в квартал 3 по плана на гр. София, находящ се в местността „с. Казичене – стопански двор“ с площ от 4 036 кв.м.  Задължение на наемодателя е да  осигури спокойното ползване на вещта. По делото няма събрани доказателства наемателят да е бил смущаван при ползването на имота, или да е имало претенции от трети лица, нито да е бил отстранен. През цялото време на претендирания период от месец октомври 2016 г. до месец септември 2019 г. „А. Логистикс“ ООД с. Казичене  като наемател е ползвал целия имот, описан в  чл. 1, ал.4 от договора за наем от 01.10.2008 г., поради което дължи заплащане на наемната цена изцяло в уговорения размер, а именно 1500 лв без ДДС или 1800 лв с ДДС. Издаването на фактури само за размера на действително заплащаната сума от 1 200 лв с ДДС, не освобождава наемателя от задължението да заплати разликата до уговорения размер от 1 800 лв с ДДС.

               Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. 

                 Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

       С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 1 200 лв за въззивното производство, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

 

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 515/16.03.2020 г., постановено по гр.д. № 6111/2019 г. на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА „А. Логистикс“ ООД с. Казичене, област София, ЕИК ********* представлявано от управителя А. Т.Д. да заплати на „Търговска база“ ЕООД гр. Русе, ЕИК *********  сумата от  1 200 лв, направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РОС.

 

 

          Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: