Р Е Ш Е Н И Е
№ 1082
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурор Светлозар
Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
230 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба от А.В.А., с ЕГН **********,***, пл.
„Кочо Честименски“ № 2, вх. В, ап. 5, срещу ОДМВР гр. Пловдив, представлявано
от своя директор с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 500
лева/претърпени в период 04.06.2022г.-04.10.2022г./ и имуществени вреди в
размер на 2400 лева/претърпяни в период 05.06.2022г.-04.11.2022г./. Твърди, че
вреди са предизвикани от отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 75/04.06.2022г. на мл. автоконтрольор в
сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив, с която е прекратена регистрацията на
личното му МПС и са свалени регистрационните номера на колата. Неимуществените
вреди се изразяват в стрес, разочарование, безпокойство, уронване на доброто
име. Имуществените вреди се изразяват в размер на 2400 лева, които са заплатен
наем за автомобил за 4 месеца по 600 лева, тъй като е било необходимо да ползва
автомобил за превоз на неголеми товари до с. Маноле, където ищецът имал магазин
за промишлени стоки.
Ответната страна – ОДМВР Пловдив, оспорва иска изцяло по основание и
размер, счита го за недоказан и неоснователен. Представя относими към правния
спор писмени доказателства. В отговора се оспорва съдържанието на Договора за
наем, анекса, предавателен протокол, приемо-предавателен протокол и разписка,
като счита, че са съставени за нуждите на процеса. Основните възражения са, че
ищецът е имал още два товарни автомобила, които е можел да използва. Неясно остава
каква дейност извършва като търговец, къде и каква е необходимостта от ползване
на наетото МПС. Счита, че разходите за наем на МПС не са пряка вреда от
заповедта за ПАМ. За неимуществените вреди – счита, че са неясно посочени, от
там и недоказани и не са във връзка с заповедта.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за
неоснователност на предявената искова претенция. Счита, че искът не е доказан
по основание и размер.
Административен съд Пловдив, като
прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, счита, че
исковата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че с влязло в сила на 29.09.2022 г. решение №
1633/29.09.2022 г. по адм. дело № 1730/2022 г. на Административен съд Пловдив,
е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
75/04.06.2022г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл.
172, т.2а, б „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година.
Заповедта е незаконосъобразният акт, в резултат на който се твърди, че са
настъпили неимуществените вреди.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства.
Прието
е адм.д. № 1730/2022г. на Административен съд Пловдив, което е приключило с
окончателно Решение № 1633/29.09.2022г., с което е отменена като
незаконосъобразна Заповед № 75/04.06.2022г. на мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с която на ищеца е наложена ПАМ прекратяване
на регистрацията на ППС. Решението по делото е съобщено на А. на 03.10.2022г.,
видно от съобщението за доставяне.
С молба с вх. № 19254/03.10.2022г. А. е поискал от
началник на КАТ Пловдив връщане на регистрационните табели на автомобила си.
Посочва, че същите са му предадени на 03.10.2022г.
Прието е КАНД № 6428/2022г. на РС Пловдив, което е
приключило с Решение № 2334/15.12.2022г. С него е отменено НП №
22-1030-004761/13.07.2022г. на началник група сектор ПП при ОДМВР Пловдив, в
частта, с която е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. НП е издадено въз основа на АУАН №
687331/04.06.2022г. Същият АУАН е бил посочен като основание за издаване на
ЗПППАМ № 75/04.06.2022г.(отмененият като незаконосъобразен акт, от който са
произлезли вредите).
Ищецът е представил договор за наем на автомобил от
05.06.2022г., сключен между него и А.В.А., с който тя му предоставя под наем
МПС Опел Зафира с рег. № *** за срок от 5 месеца, с наемна цена от 600 лева
месечно, която следва да се изплати при предаване автомобила и прекратяване на
договора. Наетият автомобил е собствен на А.А., видно от копието на
свидетелство за регистрация, част 2. Предаден е с предавателен протокол от
05.06.2022г. С Анекс от 04.10.2022г. договорът за наем е прекратен, автомобилът
– предаден. В анекса е отразено, че наемателят заплаща на наемодателя наемната
цена за срока на ползване на автомобила – 4 месеца /05.06.2022г.-04.10.2022г./
по 600 лева, общо 2400 лева, заплатени в брой. Представена е разписка от
04.10.2022г. , подписана от А.В.А., че на 04.10.2022г. е получила сумата от
2400 лева от наемателя, което е наемната цена за ползване на автомобил Опел
Зафира с рег. № ***, за период от 05.06.2022г.-04.10.2022г.
Ищецът е представил Решение № 10024/28.11.2007г. на
Пловдивски окръжен съд за вписване в Търговски регистър на ЕТ А.А., с адрес ***,
пл. „Кочо Честименски“№2.
Представено и прието по делото е Удостоверение №
28/12.06.2006г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Магазин за промишлени
стоки и строителни материали“/преустройство на гаражи/, находящ се в УПИ І-243, кв. 41 по плана на с. Маноле, община
Марица, област Пловдив, с възложител А.В.А..
С
писмения отговор ответникът по делото е представил справка извлечение от КАТ
централна база, за притежаваните от А.В.А. автомобили. От същата се установява,
че негова собственост са – МПС Рено с рег. № ***/по отношение на което е
приложена ПАМ/, товарен автомобил с рег. № ***– Пежо, товарен автомобил с рег.
№ *** – рено Мастер.
С
отделно становище ищецът, след депозиране по делото на писмения отговор от
ответника, пояснява, че другите две МПС са товарен и друг автомобил, които са с
дефекти и не са в движение от години, същите са запорирани и затова не може да
ги продаде, но заплаща данък за тях. Невъзможността да ги ползва го е принудило
да наеме МПС. За фирмата си пояснява, че е ЕТ, но с малък обем от дейност, като
не се публикуват финансовите отчети, тъй като не подлежат на независим финансов
одит, съгласно регламентация от Закона за счетоводството. Посочва, че е ползвал
наетия автомобил и за лични нужди – водене на дъщеря си на училище, на море и
др.
С
допълнителното становище ищецът е представил свидетелство за регистрация част І
на МПС с рег. № ***, от което е видно, че е негова собственост и свидетелство
за регистрация на МПС с рег. № ***, също негова собственост. Представя се
извлечение, че върху тези два автомобила има наложени запори.
Ищецът
е представил разпечатки от сайт с обяви за коли под наем, видно от които е
посочена наемна цена за ден 55-80 лева. Представя 3 броя фактури от
02.08.2022г./стойност 130,01лв./, 24.08.2022г./стойност182,24лв/,
21.09.2022г./стойност 1743, 00лв./, 21.09.2022г./стойност 384,56 лв.,
27.09.2022г./стойност 136,99лв./30.09.2022г./стойност 200,27лв./ с получател ЕТ
„А.А.“ и доставчик ФТБ ЕООД, с ЕИК ***, гр. Пловдив, склад Брезовско шосе №
149.
Представен
е ЕФ № 1428935, че на 04.10.2022г. А.В.А. е управлявал Опел Зафира с рег. № ***,
който не е представен на технически преглед. Наложена е глоба от 20 лева, за
която има данни, че е заплатена на 10.10.2022г.
Във
връзка със заявеното оспорване от страна на ОДМВР Пловдив на договора за наем
на автомобил от 05.06.2022г., протоколите за приемане 05.06.2022г., анекс от
04.10.2022г. и разписка от 04.10.2022г. е открито производство по оспорването
им с протоколно определение от съдебно заседание на 17.03.2023г. Частните
документи са представени в оригинал. Указана е доказателствената тежест на
ищеца.
Същият
е ангажирал гласни доказателства. Допусната е до разпит свидетелката А.В.А.. Тя
е сестра на ищеца, като е наемодател на автомобил с рег. № ***. При предявяване
на оспорените като съдържание частни документи, св. А. потвърждава, че същите
са подписани от нея за автомобил, нейна собственост, която го е отдала на брат
си да го ползва. Получила е сумата от 2400 лева, за която е подписала разписка.
Обобщава, че е по 20 лева на ден за колата. Свидетелката А. дава показания и за
емоционалното състояние на ищеца. Споделя, че на 04.06.2022г. брат й се е
обадил разтревожен, че са свалили номерата на буса му, пътувайки да вземе
дъщеря си. Помолил я е тя да я взема, което е и направила. След това брат й е
дошъл да си прибере дъщерята, като състоянието, в което той е бил, свидетелката
описва като разтревожен, треперили му ръцете, дедено му е успокоително. Казва,
че е бил разтревожен, че са му свалили номерата на буса. Бил пребледнял и това
е било от ситуацията със свалянето на номерата. Знае, че другите му автомобили
не са в движение, под запор. Единият автомобил е в двора на с. Маноле, другият
- гаража на брат й в гр. Пловдив. Дала е
автомобила си под наем, за да може брат й да превозва стоки до неговия магазин
за нехранителни стоки в с. Маноле, което е на 20 км. от гр. Пловдив. Той й бил
върнал автомобила на 04.10.2022г. През този период го е виждала няколко пъти,
като е бил разтревожен и умислен. Клиенти са го питали какво е станало с буса,
да не е катастрофирал. Той е бил потиснат, разтревожен. През портата на къщата
в селото се виждало, че бусът е без номера, за което той се чувствал некомфортно
от въпросите на хората.
Ищецът
представя изискана от самия него информация от КАТ Пловдив, която е дадена с
писмо с рег. № 10300910012/10.05.2023г., съгласно която върху лек автомобил Рено
с рег. № *** и товарен Пежо с рег. № ***има наложени запори. Видно е от
приложените извлечения по справката.
Въз
основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът
счита иска за допустим, а разгледан по същество – частично основателен.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред.
Няма
спор между страните, че регистрацията на МПС с рег. № *** е била прекратена за
периода от 04.06.2022 г. – 03.10.2022 г. На 04.06.2022 г. с издаване на
заповедта за ПАМ са свалени рег. табели на автомобила и са върнати на
03.10.2022 г., след отмяна със съдебно решение на ЗППАМ.
Доказването
на настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения
незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги.
В конкретния случай е отменен като
незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 75/04.06.2022г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна
полиция към ОДМВР Пловдив.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Искът за обезщетение за
неимуществените вреди е частично основателен.
Настоящият
съдебен състав счита, че се доказаха от свидетелските показания, че в процесния
период ищецът не е бил добре емоционално, напрегнат, разтревожен, че е с
свалени регистрационни номера поради издадена заповед за ПАМ. Съдът кредитира
показанията на св. А., сестрата на ищеца, което е близка родственица, но пък тя
е била с брат си и знае неговото ежедневие,
наблюдавала е поведението му, има преки впечатления какво е било
емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от наказателна
отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищец не следва да компрометира
тяхното съдържание на информация за състоянието му. Същевременно обаче за
негативните емоции не се установи по делото да са били с такъв интензитет и
дълбочина, които да се отразят в такава степен, че да засегнат нервната му
система много повече от обичайната раздразнителност, с необходимост от
професионална помощ или медикаментозно лечение. Установява се засягане на сферата на
ищеца във връзка с причинените негативни чувства, в границите на раздразнени,
безпокойство, срам. Неясно е в каква част от целия исков период са били тези
чувства, тъй като св. А. заяви, че няколко пъти го е виждала – в деня на
04.06.2022г., когато му е дала колата под наем, няколко пъти в месеца. Емоционалната нестабилност е била силна на
04.06.2022г., когато са свалени регистрационните табели на колата, после
свидетелката споделя, че е бил потиснат. Но не описва реакции и поведение,
което да е с интензитет, обуславящ депресивно състояние. Очевидно е, че ако не
бе издаден незаконосъобразният акт – ЗППАМ № 75/04.06.2022г, ищецът не би
претърпял негативни емоционални чувства. Безспорно съдът отчита, че негативните емоции са резултат
от издадената заповед. Размерът на обезщетението, което следва да бъде
присъдено на ищеца за тези неимуществени вреди, трябва да бъде оценено по
справедливост. При тази си преценка съдът намира претендиратият размер от 500
лева за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативните изживявания, но
и с установеното, че не са довели до психотравма, с дълбочина и сериозност,
което да се е отразило на здравето на ищеца. Данните са единствено от
свидетелските показания на сестра му. При това положение искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен частично, като Областна дирекция на МВР Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинените от
отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка неимуществени вреди, които съдът оценява по справедливост на 200 (двеста)
лева.
По
отношение на имуществените вреди:
Ищецът сочи, че наетият под наем автомобил от сестра
му му е бил необходим за извършване дейността в търговски обект, който е
магазин за промишлени стоки и той сам извършва дейност там като едноличен
търговец, в с. Маноле, община Марица, област Пловдив, като превозва стоки с
колата, за което е трябвало да пътува от гр. Пловдив до с. Маноле. Свидетелката
А. сочи, че е отдала под наем автомобила на ищеца, за да превозва стоки, да води детето си до училище, на почивка.
Ответникът оспорва съдържанието на документите за отдаването под наем на
автомобила, като твърди, че са съставени за нуждите на процеса.
В
производството по чл. 193 от ГПК от свидетелските показания на А. се установява,
че същата е подписала договор за наем на автомобил и го е дала на брат си за
ползване. Същата е подписала разписка за получена сума от 2400 лева при
прекратяване на договора. Като потвърждава, че е предоставила автомобила.
Договорът
за наем на автомобил от 05.06.2022г. съдържа всички реквизити, като част от
този договор е, че наемът е в размер на 600лв. и ще бъде заплатен в брой, при
прекратяването на договора. Издаден е частен документ - разписка от
04.10.2022г., че е изплатен наемът на тази дата от А.А. на А.А. в брой 2400
лева. Ответникът не оспорва авторството на подписите, а съдържанието на
документите и че те са съставени за процеса, като не отразяват реално заплащане
на наем.
Представеният
договор за наем на автомобил от 05.06.2022г. и разписка от 04.10.2022г. са
частни документи, без достоверна дата. Наемодателят е разпитан по делото, като
е потвърдено наемното правоотношение и получените пари. Съдът не кредитира
дадените показания от св. А. в тази им част, тъй като свидетелката е сестра на
ищеца, което води до резерви у съда, че не е налице заинтересованост. Обичайното
заплащане на наем е при самото сключване на договор, което тук не се е случило.
Разписката е за получени пари при прекратяването, което не е обичайно за този
тип договори. По делото липсват косвени доказателства, за да подкрепят, че
плащането на 2400 лева от ищеца е станало в обективна действителност. Сумата е
в размер, по-голям от обичайните разполагаеми налични пари в брой. Ищецът не е
представил доказателства, че е изтеглил сумата, или съответно е налично
движение по банковата му сметка в близки дни преди датата на плащане. Съдът
подхожда с резерви към възможността близки като отношения брат и сестра да
сключат договор за наем помежду си за автомобил и то на цена 600 лева месечно.
За близки отношения има индиция от показанията на свидетелката А., че се виждат
и той веднага я е потърсил за помощ за прибиране на детето, след като са му
свалени регистрационните табели на колата. Споделял е чувства с нея. Затова и
нелогично житейски е да се сключи договор за наем на автомобил на цена от 600
лева месечно. Ако наемодателката се е лишила от кола, то обичайно е било
месечно да й се заплаща наем, за да покрива тя самата нуждите си от превоз.
Такива са обичайно договорите за наем на вещи. Възможността на наемодателя да
предостави в наем автомобил не означава, че това действително е сторено срещу
наемна цена в този размер. Няма друго подкрепящо доказателство и обстоятелство,
което косвено да подкрепи извод, че сестрата на ищеца е получила от самия него
сумата от 2400 лева за отдадения от нея на него автомобил. След като
изготвената разписка за получена сума също е оспорена като съдържание от
ответника, при тези факти и обстоятелства, свидетелски показания, че наемодателят
е получил сумата от наемателя, следва да се подкрепят с някакви косвени
доказателства. Житейската логика е в другата насока, поради което съдът не може
да приеме за доказано, че ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на
наем на 04.10.2022г. в размер на 2400 лева за процесния период . Още повече,
налице са косвени доказателства, които разколебават изводите, че е наетият
автомобил е ползван, съответно заплатен наем, което пък оказва влияние и за
недоказаност на причинната връзка между отменения акт и настъпилите имуществени
вреди. От наложената глоба с фиш на А.А. на 04.10.2022г. се установява, че
действително той е управлявал МПС с рег. № ***, като глобата е заради
обстоятелството, че наетият автомобил с рег. № *** не е преминал валиден
технически преглед. Не е доказано от ищеца, че лекият
автомобил е бил технически изправен през процесния период, което също е условие
за ползването му по пътищата. Обстоятелството, че го е ползвал за служебни
ангажименти по извършвана дейност като едноличен търговец/ведно с лични нужди/,
също не се доказа пълно и главно в съдебното производство. Адрес на управление на
едноличния търговец „ А.А.“***. Представиха се фактури, които удостоверяват
закупуването на промишлени стоки от ЕТ от друг търговец/един и същ по всички
фактури/, но по никакъв начин не се доказа, че е налице действащ обект в с.
Маноле и тези стоки имат последваща продажба. Няма извлечения от дневни отчети,
данни за фискално устройство, регистрирано в търговски обект, заплащане на
консумативи за поддръжка на магазина като обект/ел.енергия, телефон и др./.
Отделно от това наетото МПС
е ползвано като личен транспорт. Пловдив е областен град, съответно е налице
градски и междуградски транспорт, който също е начин на придвижване, който
редица хора използват. Не са представени доказателства, че обичайната служебна
заетост на лицето е в с. Маноле, както и че се налага ежедневно пътуване
Пловдив-с.Маноле, съответно придвижването му да е служебно необходимо. Още
повече, че свалените регистрационни табели са от бус, което води до житейска
логика и наетото МПС да е от същата категория, за да обслужва служебната
необходимост на ищеца и той да наема такъв, а не лек автомобил. Още повече - по
делото се установява, че ищецът разполага с още два товарни автомобила. Дали те
са в изправност за движение, няма данни, само твърдения, че не са. Но по делото
се установи, че и наетият автомобил не е преминал валиден технически преглед.
Съдът
приема, че в производството по оспорване на съдържанието на документите по чл.
193 от ГПК, страната, представила частните документи, не доказа пълно и главно,
че е заплатена и получена сумата от 2400 лева по разписка от 04.10.2022г. В
съдебното производство не се доказа, че ищецът е претърпял намаляване на
имуществото си с 2400 лева, в причинно-следствена връзка от отменената заповед
за ПАМ. Дори и ищецът да е заплатил сумата за ползване под наем на автомобила,
то в процеса остана недоказана причинно-следствената връзка от приложената ПАМ
и имуществената вреда. Ищецът не обоснова, че е било необходимо да пътува с
автомобил до работно място в с. Маноле. Няма доказателства, че ежедневно той е
зает в магазин за промишлени стоки, че изобщо дейността му като едноличен
търговец не е на регистрирания адрес на управление в гр. Пловдив, а е в друго населено място, че
наетата кола е била единствен възможен вариант за придвижване до работа; че
същата е била в изправност и е можело да се ползва, след като не е минала през
валиден технически преглед; прекъсната е причинната връзка и не се доказа какво
от незаконосъобразната заповед обуславя да наеме друг автомобил, след като е
имал други два товарни автомобила и досега дейността му е по придвижване е била
с бус. Ищецът не доказа и третия елемент от състава на ЗОДОВ по отношение на
имуществените вреди - пряката и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата имуществена вреда.
След като доказателствената тежест е за
ищеца, той трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си
за обезщетение на имуществените вреди, което в случая не е сторено и поради
това настоящият съдебен състав счита, че следва да отхвърли иска за имуществени
вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като недоказан.
Разноски
са претендирани от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съобразно този изход на процеса, на А. следва
да бъде заплатена ДТ в размер на 10 лева. Не следва да бъде уважено искането за
заплащане на такса за снабдяване с документи от КАТ Пловдив и ДТ за съдебно
решение. Понесените от ищеца разходи за получаване на преписи от съдебно
решение и документи по молби, макар и реално
заплатени, нямат характер на съдебни разноски.
Разноски са претендирани от ответника. Съгласно чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. На основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 100 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя директор,
да заплати на А.В.А., с ЕГН **********,***, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. В,
ап. 5, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 75/04.06.2022г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна
полиция към ОДМВР Пловдив, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени
вреди в останалата му част над 200 лева, тоест за сумата от 200лв. до 500 лева
искът се отхвърля като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2400 лева, причинени от отменена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 75/04.06.2022г. на мл.
автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив,.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя директор,
да заплати на А.В.А., с ЕГН **********,***, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. В,
ап. 5 сумата от 10 (десет) лева разноски за държавна такса.
Оставя без уважение искането за
присъждане на разноски на А.В.А. за 10 лева за такса за справка от КАТ Пловдив
и 7 лева за препис от съдебно решение.
Осъжда А.В.А., с ЕГН **********,***,
пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. В, ап. 5 да заплати на Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пловдив разноски за юрисконсултска защита
в размер на 100(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: