Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
гр.
Плевен, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при
секретаря Марияна Колева, като разгледа АНД № 987/2020 год. по описа на ПРС,
ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,център
***,***представлявано от ** ***-***,чрез адв. Е.М. против Наказателно постановление
№ 15-0000884/17.02.2020 г., издадено от ***„Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение
чл 63 ,ал2 от КТ във вр.с чл 63,ал1 от КТ.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление (НП). Жалбоподателят
оспорва фактическите изводи на административно наказващия орган (АНО).,
като счита че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност,тъй като сключен трудов договор
с „***“ ЕООД няма тъй като дружеството се представлява от Б.Ц.Г.,
а трудовият договор е сключен в негово отсъствие-/бил извън страната/ от синът му ***Г.,които няма представителна
власт и не е упълномощен.
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Е.М. ***.
Въззиваемата
страна се представлява в съдебно заседание от ст. юрисконсулт Р.*** , която
предлага на съда да потвърди така издаденото наказателно постановление, като
излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
СЪДЪТ,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***,център ***,***представлявано от ** ***-***,
спрямо което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 11.03.2020 г., установено от Известие за доставяне,
обр. 124, а жалбата е подадена чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен
на 18.03.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
макар и не по всички от изложените в нея
основания, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено по следните съображения:
От
фактическа страна съдът приема за
установено следното:
При
извършена проверка на 11.11.2019г на място в 14,10ч на обект Ремонт на покривна
конструкция на жилищна сграда намираща
се в ***и на 16.12.2019г в Д“ИТ“седалище ***,се установило,че работодателят на
„***“ ЕООД грПлевен е допуснал до работа
лицето ***с ЕГН ********** работещ
на длъжност ***,които в момента на проверката
извършва ремонт на покривната конструкция ,преди да му предостави преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл62, ал3 от
КТ,заверено от териториална дирекция на Националната агенция по приходите.
В
АУАН е отразено ,че уведомлението по чл62,ал3 от КТ е издадено от ТД на НАП на
12.11.2019г в 12:27 часа т.е след часа на извършване на проверката.
На
11.11.2019. бил сключен трудов договор № *** г. между жалбоподателя „Х.“ ЕООД г.
,Б.Ц.Г. в качеството на работодател и ***с ЕГН
********** в качеството на работник,видно от представеният такъв в
преписката на административно наказващият орган. Като уведомлението по чл62,ал3
от КТ е издадено от ТД на НАП на 12.11.2019г в 12,27 часа т.е след часа на
извършване на проверката.
Въз
основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
От
показанията на св. И.М. Д. -актосъставител
се установява, че проверката на дружеството-жалбоподател е била извършена на
11.11.2019г в 14,10ч,като същата подробно преповтаря описаната фактическа
обстановка в АУАН.На въпрос дали работникът ***е имал подписан Трудов договор в
денят на проверката на строителния обект,актосътавителката отговаря,че е нямало
подписан трудов договор на дата
11.11.2019г и не им е представян такъв.Свидетелката Д. твърди,че е съставен
Констативен акт по 414 КТ на които не е посочена фирмата и това е техен пропуск.Както твърди че е
участвала и при извършване на документалната проверка ,но кога са представени
документите на фирмата не може да каже тъй като те са предадени на друга нейна
колежка.
В
тази насока са и показанията на св. Б.Н.,които напълно преповтаря казаното от
св.Д., не може да каже дали към часът на проверката на 11.11.2019г 14,10,ч дали
е имало сключен трудов договор между „Х.“
ЕООД г. ,Б.Ц.Г. в качеството на работодател и ******в качеството на работник.Но
твърди че няколко пъти са направили проверка
след тяхната проверка на място,в системата на НАП дали има уведомление
за сключен трудов договор.
Съдът
кредитира техните показания като логични,последователни и съответстващи на
отразената от тях в АУАН фактическа обстановка и представените от АНО към
преписката от тях писмени доказателства като във втората преписка,не е представен костативният
протокол от проверката .
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен в присъствието на нарушителят ,
предявен е за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото е издадено от материално и териториално компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира ,че нормата
на чл.63 ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62
ал.3, заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на същата норма предписва, че
работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по предходната алинея. Съгласно чл.4 ал.3 от Наредба
№ 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.4
от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди
постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление,
като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу
името му в справката за заверените уведомления. При анализ на тези разпоредби
се налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на
нормата на чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, е
необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от
трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от
съответната ТД на НАП. По делото е безспорно установено, че сключен договор
между „Х.“ ЕООД г. и лицето ***с
ЕГН ********** работещ на длъжност ***,макар и да е
представен по преписката на хартиен носител -
няма,тъй като ***ят на „***“ ЕООД Б.Ц.Г. на първо място в периода на проверката-11.11.2019г до 17.12.2019г същият не се е намирал в
пределите на страната ,за което е представено и писмено доказателство-заверено
копие от паспорта . От разпита на свидетелите- наетите работници на въпросният
строителен обект на които е извършена проверката,станало известно на съдът в
друго дело,което е на производство пред съда
касаещи същото нарушение относно работникът ***,че синът на Б.Г., ***Г. е лицето ,което е сключило
договор за СМР за ремонтни дейности на покрива на жилищната кооперация в ***. Лицето ***Г. ,не е служител на дружеството и
не е упълномощен от ***ят на „***“ ЕООД да сключва договори както за СМР, така
и да наема работници и сключва трудови договори от името на“ ***“ ЕООД.Макар и
по грешка административно наказващият орган към преписката си е приложил Трудов договор сключен между ***и ***Г. сключен
на 26.09.2019г ,доказва гореизложеното.
Установява се в хода на съдебното следствие,че синът на ***ят на *** ЕООД ***Г. , е ползвал
печата и името на дружеството за извършване на ремонт по покрива на
въпросната сграда.По НАХД което е на производство пред настоящият състав касаещ
сключен договор от *** ЕООД и ******, разпитан е самият ***Г. които заявява,че той е
сключил въпросните трудови договори от името на ***ят на дружеството,които му е
баща и в момента е бил извън пределите на страната .
Поради
което от страна на дружеството не е извършено нарушението по чл.63 ал.2 от КТ,тъй като работодателят в лицето на ***ят Б.Г. не е бил физически в страната
за да има сключен трудов договор между дружеството и въпросните работници.
По
никакъв начин административно наказващият орган не доказва кога е сключен и
подписан трудовия договор-преди проверката или след. На 11.11.2019г не е
изискан и представен трудов договор на обекта на въпросния работник,това
обстоятелство се доказва и от разпита на актосъставителката и свидетеля
присъствали на проверката на строителният обект.В този смисъл работодателят е
следвало да понесе отговорност по смисъла
на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
като трудовият договор се сключва в писмена форма.
Всички
събрани по делото доказателства сочат че са допуснати процесуални нарушения при
издаването на АУАН.
Анализът
на посочените в НП разпоредби води до извод, че отговорността по чл.414, ал.3
от КТ е само за лице, което има качеството на работодател.
След
преценка на събраните в хода на административно наказателното производство
доказателства и тези в съдебното такова, настоящия съдебен състав намира, че
отговорността на дружеството„***“ ЕООД няма качество на работодател тъй като
трудовият договор няма как да е сключен от нейният *** Б.Ц.Г.,след като същият
не е бил на територията на РБ ,доказа се че е сключен от неговият син от името
на дружеството , а той не само не е служител на дружеството ,но изрично не е
упълномощен за това.
Административно
наказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно
установено както нарушението така и
авторството на нарушението, а не да се основава на предположения. В тежест на
наказващия орган е да ангажира годни доказателства, от които по несъмнен начин
да се установи автора на деянието, което действително в настоящия случай не е
направено.
По
делото е налично само попълнена на ръка справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2
от КТ, в която ***не е посочил нито местоработата, работното време , както и
конкретно трудово възнаграждение и конкретен работодател. Безспорно в случая е,
че не се доказва по несъмнен начин авторството на установеното с АУАН деяние, а
именно, че ***е бил нает именно от ***ят на „***“ ЕООД Б.Ц.Г. .
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 15-0000884/17.02.2020, издадено от ***„Инспекция по
труда“ – гр. Плевен, с което на„***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,център ***представлявано
от *** - *** на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за нарушение чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 63, ал.
1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно процесуалния кодекс
пред Административен съд – Плевен в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: