ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№13./08.01.2020
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 623/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частни жалби на Н.М.Н., чрез процесуален представител адв. М.
против разпореждане № 1574/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 3607/2012г. на
ОС – Варна, с което е върната подадената от жалбоподателя жалба с вх. №
32185/06.11.2018г. срещу определение № 2534/04.10.2018г. за оставяне без
разглеждане молба с правно основание чл.250 ГПК, както и против разпореждане №
1577/05.03.2019г. за връщане на жалба с вх.№ 34098/07.11.2018г. против
определение № 2533/04.10.2018г., също постановено по реда на чл.250 ГПК.
В жалбите се излагат идентични оплаквания за нищожност, недопустимост и
неправилност на обжалваните разпореждания. Твърди се, че същите не съдържат
изискуемите се по чл.254 ГПК реквизити, съставляващи условие за тяхната
валидност, както и че са постановени от незаконен състав, доколкото
съдията-докладчик с процесуалните си действия по делото е показал, че не е
безпристрастнен. Навеждат се аргументи за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, в т.ч. и на правото на Европейския съюз. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за прогласяване нищожността на обжалваните
актове, евентуално тяхното обезсилване като недопустими, евентуално отмяната им
поради неправилност и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по администриране на върнатите жалби. Направено е и искане за спиране
на настоящото производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз с формулирани в седем пункта въпроси, както и искане за
разглеждане на жалбите в открито съдебно заседание със събиране на гласни и
писмени доказателства.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Не са налице основания за насрочване на открито съдебно заседание доколкото
направените от жалбоподателя доказателствени искания са неоснователни.
Представените писмени доказателства са част от материалите по
първоинстанционното дело, поради което и не следва да се приемат като
самостоятелни доказателства, обстоятелствата, за които е поискано събирането на
гласни доказателства са неотносими, а за установяването на обема на
представителната власт на адв.М. свидетелските показания са недопустими.
Не са налице и основания за отправяне на преюдициално запитване с
посочените от жалбоподателя въпроси вр. тълкуването на чл.47 от Хартата на
основните права на ЕС, тъй като формулираните в т.1, 3, 4, 5, 6 и 7 са
неотносими към разрешаването на настоящия правен спор. С оглед приложимото
национално право вр. поставения в т.2 въпрос цитираната норма не се нуждае от
нарочно тълкуване.
Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане № 1574/05.03.2019г. първоинстанционният съд е
приел, че в даденият му срок жалбоподателят не е изпълнил в цялост указанията
на съда по отстраняване констатирани нередовности на подадена от него жалба с
вх. № 32158/06.11.2018г. Изрично е посочено, че въпреки двукратно дадените
указания не са представени изискуемите се съобразно броя на ответниците преписи
от частната жалба, както и че подобно поведение съставлява злоупотреба с право,
за което страната е била изрично предупредена.
Идентични са и мотивите, изложени в другото обжалвано
разпореждане № 1577/05.03.2019г.
Така постановените съдебни актове са валидни и допустими.
Същите съдържат изискуемите се по см. на чл.254 ГПК реквизити и ясно изразена
воля на съда, постановени са от компетентен съдебен състав в съответствие с
правомощията му на администриращ подадената частна жалба орган.
Оплакванията за незаконност на съдебния състав също са неоснователни.
Несъгласието на страната с извършените от съда процесуални действия само по
себе си не обуславя извод за пристрастност на съдията-докладчик. В същото време
липсват данни за наличието на обстоятелства, сочещи за основания за отвод по
см. на чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
Видно от материалите по делото е, че подадената от жалбоподателя Н.М. жалба
с вх. № 32185/06.11.2018г. срещу постановеното по делото по реда на чл.250 ГПК
определение № 2534/04.10.2018г. не е отговаряла на изискванията за редовност,
тъй като същата е била депозирана в непълен вариант /само първа страница, без
формиран петитум и подпис на жалбоподателя/, без представени доказателства за
заплатена държавна такса по обжалването и преписи за ответниците. С оглед на
това с разпореждане № 7833/20.11.2018г. първоинстанционният съд е дал ясни
указания за отстраняване на тези нередовности, вкл. с изрично указание, че
следва да се представят три броя преписи за връчване на ответниците. В указания
срок, със заявление вх. № 38096/28.12.2018г. чрез процесуален представител са
представени само доказателства за заплатена държавна такса, поради което и с
последващо разпореждане № 115/04.01.2019г. съдът отново е указал на
жалбоподателя, че следва да представи жалбата си в цялост, както и три преписа за
връчване на ответниците. Изрично е посочено, че при повторно неизпълнение ще
бъде прието, че жалбоподателят злоупотребява с процесуално право и жалбата му
ще бъде върната.
Съобщението с тези указания е редовно връчено на адв.Недялкова на
09.02.2019г., след което в дадения срок същата е представила пълен комплект на
жалбата и само един препис от нея, вместо необходимите три броя.
Идентично е процесуалното поведение на жалбоподателя и по повод указанията
на съда по отстраняване нередовностите на депозираната от него частна жалба с
вх. № 34098/07.11.2018г. срещу определение № 2533/04.10.2018г. и върната с
обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 1577/05.03.2019г. – С
разпореждане № 7853/21.11.2018г., редовно връчено на 15.12.2018г. съдът му е
указал, че в 1-седмичен срок следва да представи доказателства за заплатена
държавна такса, жалба в цялост и три преписа от нея за връчване на ответниците.
Тези указания са били частично изпълнени /със заявление вх.№ 38098/28.12.2018г.
са представени доказателства единствено за внесена държавна такса/, а по повод
дадените повторни указания /разпореждане № 113/04.01.2019г./ с молба вх.№
5576/20.02.2019г. е представен само един препис, вместо необходимия и указан от
съда според броя на ответниците брой.
При така установената фактическа обстановка изводите за неизпълнени в
цялост указания, респ. за неотстраняване на нередовностите на частните жалби
/наименовани въззивни жалби/ в указания от съда срок са правилни и
законосъобразни.
Правилни са констатациите за нередовност на жалбите, вкл. и досежно
изискуемия се брой преписи за връчване на ответниците. Производството по чл.250 ГПК е двустранно, поради което и безспорно е, че препис от жалбата срещу произнасянето
на съда по искането за допълване на решението следва да бъде връчен на
насрещната страна /в случая ответниците по иска са трима, с различно
процесуално представителство/.
Наведените от жалбоподателя оплаквания за нередовно връчване на
разпорежданията за „без движение“ са неоснователни. По делото е налично
пълномощно от 20.09.2018г. /л.731/, установяващо представителната власт на адв.М..
Ограниченията са единствено по отношение процесуалното представителство за
открити съдебни заседания. Това пълномощно не е оттеглено към дата
15.12.2018г., респ. към 09.02.2019г. /оттегляни са други предходни
упълномощавания/. Наред с това, адв. М. е майка на жалбоподателя, живееща на
адрес гр.Шумен, ул.“Козлодуй“ № 6, на който адрес са връчени съобщенията и
който адрес многократно е посочван от жалбоподателя като негов съдебен адрес по
делото, вкл. и в периодите, когато пълномощията на адв.М. са били оттеглени
/напр. заявление вх. № 4581/12.02.2018г. на л.572/.
Неоснователни са и доводите за неправилност на обжалванните разпореждания,
основани на твърдения, че с оглед направено искане за предоставяне на правна
помощ още от 06.03.2018г. всички срокове по делото са спрели да текат. Видно от
материалите по делото е, че жалбоподателят неколкократно е отправял искания за
предоставяне на правна помощ, първите от които /от 06.03.2018г., 18.04.2018г. и
06.06.2018г./ са оставени без уважение с влязло в сила протоколно определение
от 06.07.2018г., а последващите - без разглеждане,
като срещу последните актове са подавани частни жалби, по три от които
производствата не са приключили с влязъл в сила акт. Независимо от това,
настоящият състав намира, че тези молби не са насочени към упражняване правото
на защита на жалбоподателя, а са израз на недобросъвестно процесуално
поведение, предпоставящо образуване на паралелни производства, с цел изчакване
приключването на производствата по искането за правна помощ – в нито една от молбите не са наведени
основания по см. на чл.23 ал.3 ЗПП, а исканията са бланкетни и неконкретизирани.
В същото време самият жалбоподател е адвокат, както и упълномощеният от него
процесуален представител, депозираните жалби са просторни, с изчерпателно
посочване на правни аргументи, а основните указания, дадени от
първоинстанционния съд по отстраняване на нередовностите на подадените
множество частни жалби са за извършване на фактически действия /внасяне на
държавна такса, представяне на жалба в цялост и на преписи от нея/, а не за
действия, предпоставящи правни познания. По всяка една от тези частни жалби
жалбоподателят е предприемал действия по частично изпълнение на указанията на
съда, като неизпълнението се свежда до непредставяне на изискуемия се брой
преписи за ответниците или непълен екземпляр от жалбата.
Неоснователни са и оплакванията, че обжалваните разпореждания са
постановени при наличието на депозирана молба за продължаване на срока по см.
на чл.63 ГПК, по която първоинстанционният съд не се е произнесъл. Действително
такова искане е направено в последния ден на срока /молба с вх.№5510/20.02.2019г.,
подадена на 18.02.2019г./, но по нея съдът се е произнесъл и продължаване на
срока не е допуснато. Друго искане, след началото и в рамките на срока за
отстраняване на нередовностите на жалбите, дадени с повторните разпореждания от
04.01.2019г. няма.
Не е основание, обуславящо законосъобразността на обжалваните разпореждания
и подадената молба за възстановяване на срок по чл.64 ГПК. Висящността на
производството по чл.64 ГПК не е преюдициално, тъй като предмет на преценка в
настоящото е дали срокът е пропуснат или не. Обусловеността е обратна, тъй като
на възстановяване подлежи само пропуснат срок.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че частните жалби
срещу разпореждане № 1574/05.03.2019г. и разпореждане № 1577/05.03.2019г. са
неоснователни, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Н.М. за отправяне на преюдициално запитване към
Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Хартата за основните права на
Европейския съюз.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1574/05.03.2019г. и разпореждане № 1577/05.03.2019г.,
постановени по гр.д. № 3607/2012г. на ОС – Варна.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.