Р Е Ш
Е Н И Е
№ 373
гр. Пловдив, 09.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІI граждански
състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от
съдия Симитчиев въззивно търговско
дело № 608/2019 г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. 2 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Р.” ООД, ЕИК:* против Решение №
108/03.07.2019г., постановено по търг. дело.№17/2019 на Окръжен съд-К., с което
се признава за доказано оспорването на истинността на Протокол от 28.09.2015
г., досежно авторството му и се осъжда „Р.” ООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *, да заплати на „А.” АД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *, по сметка с IBAN: *** «Ц.» АД,
сумата в размер на 89 468.69 лв.-главница, съставляваща неизпълнено задължение
по фактура № **********/30.11.2014 г., сумата в размер на 35 534.58 лв.,
съставляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата за времето от 01.12.2014 г. до 29.10.2018 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 30.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 5 308.64 лв.,
съставляваща доказани в производството разноски.
В жалбата се поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните
изводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, за които оплаквания са изложени конкретни съображения. Моли се да се
отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения срещу въззивника иск.
В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна „А.” АД, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и
се моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение.
Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази разпоредбата
на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, Пловдивският апелативен съд прие следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл.327, ал.1 ТЗ, вр.
чл.99, ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД за осъждане „Р.” ООД, със седалище и адрес на
управление:***, с ЕИК *, да заплати на „А.” АД, със седалище и адрес на
управление:***, с ЕИК *, сумата в размер на 89 468.69 лв. главница,
съставляваща неизпълнено парично задължение за плащане на цената на доставени
стоки по фактура № **********/30.11.2014 г., както и сумата от 35 534.58 лв.,
съставляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата за периода от 01.12.2014 г. до 29.10.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция -
30.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Главният осъдителен иск е основан на твърдения, че
ищецът е придобил вземането срещу ответника за сумата от 89 468.69 лв. главница,
дължима по посочената фактура № **********/30.11.2014 г., издадена от цедента „аб-х“ДЗЗД във връзка с
извършена продажба на стоки на ответника „Р.“ООД, на основание договор за
цесия, сключен на 08.10.2018г. с „аб-х“ДЗЗД. По тези
факти, възражения във въззивната жалба липсват,
поради което, съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд не
следва да ги преразглежда при преценката относно правилността на обжалвано
решение в аспекта на конкретни възражения. Следва да се посочи, че тези факти
не са били оспорени от ответника нито с отговора на ИМ, нито с въззивната жалба, а от доказателствата по делото безспорно
се установява възникването и съществуването на твърдяното търговско
правоотношение по продажба на стоки от цедента „аб-х“ДЗЗД на ответника „Р.“ООД,
сключването на договора за цесия между ищеца и титуляра
на вземането „аб-х“ДЗЗД и предмета му (вземането по
въпросната фактура, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената
цесия от цедента „аб-х“ДЗЗД,
в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, с оглед на което, съдът
приема, че цесията му е противопоставима.
Видно от процесната Фактура № **********/30.11.2014 г., с издател -
продавач аб-х -ДЗЗД, гр. Х., с ЕИК **** и получател -
купувач „Р- Р И.Г ООД, гр. К., с ЕИК *, предмета на продажбата са следните
стоки: плътна асфалтова смес - 515.42 тона, с единична цена 130 лв., на
стойност - 67 004.60 лв. и фракция 0/63 - 1180.1 тона, с единична цена 6.40
лв., на стойност 7 552.64 лв., с включен ДДС в размер на 14 911.45 лв., или на
обща стойност 89 468.69 лв. Според заключението на приетата пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, процесната
фактура № **********/30.11.2014 е била надлежно осчетоводена в счетоводствата и
на двете страни, включена е в дневник за продажби на ищцовото
дружество и в Справки-декларации за ДДС, предадени в ТД на НАП –П. за
съответния данъчен период, като дължимият ДДС е приведен от ищеца в приход на
бюджета. При ответника, фактурата е включена в дневник за покупки и в
Справки-декларации за ДДС, данните са подадени в ТД на НАП – П., ИРМ К.,
ответникът се е възползвал от правото си на приспадане на пълен данъчен кредит
по Справка-декларация за данъчен период м. 12/2014г. Според заключението, по
счетоводни записвания на ищеца и ответника, не са налице плащания по процесната фактура. По същите счетоводни записи, ищецът има
вземане от ответника по фактурата в размер на 89 468.69 лв., респ. по
счетоводни записи на ответника задължението му към ищеца по процесната
фактура е в размер на 89 468,69 лв. Неизплатената сума по фактурата е в размер
на 89 468,69 лв., като върху тази главница за времето от 01.12.2014 г. до
29.10.2018 г., вкл., законната лихва за забава възлиза на 35 537.13 лв.
Спорен по делото, с оглед повдигнатите във въззивната жалба възражения, заявени още с отговора на
исковата молба, се явява въпросът дали вземането по фактурата, цедирано на ищеца, е било погасено с извършено на 28.09.2015г.
извънсъдебно прихващане, за което е съставен тристранен протокол между страните
по делото и трето лице – „А.Б.Е..“ЕООД.
По делото пред първата инстанция е представен
въпросният протокол, който е бил оспорен от ищеца относно автентичността на
подписа, положен за ответника „Р.“ООД от името на управителя Х.Ф.и във връзка с
което е открито производството по оспорване по реда на чл.193 ГПК. С
постановеното по делото решение, първоинстанционният
съд е постановил, на основание чл.194, ал.3 ГПК, че оспорването е доказано,
доколкото според заключението на допуснатата съдебно-графологична
експертиза, подписът в документа, поставен за „Р.“ООД, не е на управителя му
към датата на съставянето му Х.Ф., а на бившия управител Р.Ф.Ф., поради което
документът е изключен от доказателствата по делото.
Относно тази част на първоинстанционното
решението, имаща характер на определение, във въззивната
жалба не се съдържат конкретни фактически и правни възражения. За пълнота обаче,
следва да се посочи, че от съдържанието на въпросният тристранен протокол от
28.09.2015г. не се установява, със същия да е извършено прихващане, респ.
изявление за прихващане от ответника, в резултат на което да е погасено процесното задължение на „Р.“ООД по фактура №
**********/30.11.2014 г., предмет на договора за цесия, от които черпи правата
си ищеца. Посочените насрещни вземания и задължения на всяко от трите
дружества, страни по същия, не са конкретно индивидуализирани по основание,
като единствено е посочено, че се касае за задължения, респ. вземания по
фактури. Освен това, заключението на допуснатата пред първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено в тази част, е категорично,
че фактурата № **********/30.11.2014 г. е осчетоводена и при ищеца, като
вземане и при ответника, като задължение. Нещо повече, вещото лице не
установило при нито едно от двете дружества осчетоводяване на въпросното
споразумения за прихващане, респ. на погасяване на задължения между тях на
основание същото.
С оглед горното, въззивният съд приема за недоказано
възражението на ответника за погасяване на задължението, предмет на иска за
главницата, чрез твърдяното извънсъдебно прихващане, поради което и ответникът
дължи на ищеца плащане на сумата от 89
468.69 лв. главница, съставляваща неизпълнено парично задължение за плащане на
цената на доставени стоки по фактура № **********/30.11.2014 г., ведно с 35
534.58 лв мораторна лихва
за забавено плащане на главницата за периода от 01.12.2014 г. до 29.10.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция - 30.10.2018 г. до окончателното й изплащане, се явяват основателни и
доказани.
По изложените съображения, се налага извод за
основателност и доказаност на предявените от „А.”АД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по
чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД
за осъждане „Р.” ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *, да
заплати на „А.” АД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *, сумата в
размер на 89 468.69 лв. главница, съставляваща неизпълнено парично задължение
за плащане на цената на доставени стоки по фактура № **********/30.11.2014 г.,
както и сумата от 35 534.58 лв., съставляваща мораторна
лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.12.2014 г. до
29.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване
на исковата претенция - 30.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Тъй като първоинстанционният
съд е стигнал до същия извод и ги е уважил, решението му ще бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят
разноските за настоящото производство в размер на 6580 лв
за адвокатски хонорар, които ответникът ще бъде осъден да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/03.07.2019г., пост. по
търг.д.№ 17/2019 на Окръжен съд-К..
ОСЪЖДА „Р.” ООД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК *, да заплати на „А.” АД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *,
разноските за настоящото производство в размер на 6580 лв
за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: