Решение по дело №551/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 459
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20197100700551
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/11.11.2019г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                        СИЛВИЯ САНДЕВА

 

 

         при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ИРЕНА Д., разгледа докладваното от съдия С. Сандева кас.адм.дело № 551/2019 г. по описа на АдмС - Добрич:

 

         Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

         Образувано е по касационна жалба на С.Д.М. *** срещу решение № 264/05.07.2019г. по н.а.х.д. № 674/2019г. по описа на РСДобрич, с което е изменено НП № ПИОС-93 от 19.04.2019г. на зам.кмета на община Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда (НООРПООСОС) на община Добрич е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева, като размерът на глобата е намален от 2000 лева на 1000 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Навеждат се доводи, че наказателното постановление изхожда от некомпетентен орган, тъй като към датата на издаването му кметът на общината е бил на работа и единствено той е могъл да упражни властническото правомощие да издаде или да не издаде обжалваното НП. Твърди се, че касаторът не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като преди да започне разкопаването, е посетил приемната на общината и е обяснил пред служителка за повредата на мръсния канал, която налагала спешен ремонт, като обстоятелството, че уведомлението му не е документирано, не е по негова вина. Счита се, че наложената глоба, дори и след намаляването й от районния съд, е прекомерно висока и непосилна за финансовите възможности на касатора, който е пенсионер с месечна пенсия от 257 лева. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло НП.        

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

Представителят на ОП – Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че е налице извършено административно нарушение, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.  

Административният съд, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното : 

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.   

С процесното НП касаторът е бил наказан за това, че на 08.03.2019г., около 13, 15 часа, в град Добрич, на ул. “Агликина поляна” № 60, извършва строителни работи, свързани с разкопаване на терени общинска собственост – улични и тротоарни настилки, без подадено писмено уведомление – декларация до кмета на община Добрич, вследствие на което удря новоизграден водопровод. АНО е приел, че с поведението си М. е допуснал нарушение на чл.46, ал.1 от местната общинска НООРПООСОС, поради което подлежи на санкциониране с глоба в размер на 2000 лева. Районният съд е споделил фактическите и правните изводи на наказващия орган, като е изразил несъгласие единствено с размера на наложената глоба с оглед на обстоятелството, че се касае за първо поред нарушение. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си да уведоми своевременно общината за започването на строителни дейности – разкопаване на улична настилка, тъй като от данните по делото е безспорно установено, че не е подавано писмено заявление – декларация до кмета на общината. Счел е, че правилно наказващият орган не е приложил хипотезата на чл.28 от ЗАНН, защото вследствие извършването на строителни дейности жалбоподателят е ударил новоизграден водопровод и е оставил съседните блокове без питейна вода за няколко дни, което говори за неуважение към общинските служби и наредби. Изложил е доводи, че влошеното икономическо положение на жалбоподателя и неговото семейство не е основание за отмяна на НП, а само за намаляване на наложеното наказание поради неговата явна несправедливост. По тези съображения районният съд е изменил обжалваното НП, като е намалил размера на наложената глоба на минимума от 1000 лева.         

Крайните правни изводи на съда са правилни и законосъобразни.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното решение. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. 

Не се споделя възражението на касатора за незаконосъобразност на НП поради липса на материална компетентност на издалия го орган. НП е издадено от зам. кмета на общината по силата на предоставените му със заповед на кмета на община Добрич правомощия. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че зам. кметът не е имал право да издаде процесното НП, тъй като кметът на общината е бил на работа към този момент, защото в случая се касае за прехвърляне на компетентност чрез делегиране на права, а не за заместване при отсъствие на титуляра на правото.

Не се споделя и възражението на касатора, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като е изпълнил задължението си да уведоми за необходимостта от разкопаване на уличната настилка, обяснявайки устно пред служителка на общината за възникналата повреда на мръсния канал, и не може да носи вина за това, че уведомлението му не е документирано.    

На първо място, липсват каквито и да е доказателства по делото, които да установяват, че в дома на М. действително е била възникнала авария, изискваща спешен ремонт, както и че той е посетил приемната на общината преди да започне ремонтните дейности и е съобщил за това на служителка от администрацията. Дори напротив, от регистрираните в общината документи, които самият жалбоподател е подал непосредствено след съставянето на АУАН, както и от единодушните показания на двете свидетелки (актосъставителката и свидетелката по акта) може да се направи извод, че уведомлението е направено след започване на строителните дейности, като целта на прокопаването не е била отстраняване на повреда, а прекарване на канализационно сградно отклонение (присъединяване към канализационната мрежа).

На второ място, за изпълнение на задължението по чл.46, ал.1 от НООРПООСОС (Наредбата) се изисква подаване на писмено уведомление – декларация до кмета на общината не по-късно от 14 дни преди изпълнението на строителни или ремонтни работи, свързани с разкопаване на терени общинска собственост – улични и тротоарни настилки, като съгласно чл.47, ал.1 от същата наредба към писменото уведомление се подават редица данни и документи като технически проект и/или скица в зависимост от дължината на обекта, удостоверяващи съгласуване на трасето на предстоящото прокопаване с експлоатационните дружества, осъществяващи дейност на територията на община – Добрич, документ за внесен депозит по банкова сметка ***зпълнение на прокопаването. Действително разпоредбата на чл.52, ал.1 от Наредбата позволява при повреди (аварии) на подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва незабавно да бъдат отстранени, ремонтните работи да започнат веднага, но за това пак е необходимо да се отправи предварително писмено и/или по ел. поща уведомление до общината. Касае се за специална форма на искането за откриване на административно производство, като заявителят няма правна възможност да избира формата и начина на заявяване, което е допустимо с оглед на разпоредбата на чл.29, ал.1 от АПК. Следователно, дори и да се приеме, че жалбоподателят е уведомил устно за предстоящото разкопаване на уличната настилка, то това не удовлетворява изискванията на чл.46, ал.1 от Наредбата, поради което правилно наказващият орган, а след това и районният съд са приели, че той е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с НП административно нарушение.                  

Правилно е и становището на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Мотивите за това са формирани след внимателен и задълбочен анализ на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на вредните последици, които са настъпили в резултат от неговото извършване. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно районният съд е преценил тежестта на нарушението, тъй като не е взел предвид, че касаторът е наказан за това, че не е уведомил общината за извършването на строителни работи на терен общинска собственост, а не за това, че е засегнал водопровод по улицата. Несъмнено липсата на писмено уведомление означава и липса на съгласуваност на изкопните и/или ремонтните работи с експлоатационните дружества, действащи на територията на общината Добрич, поради което правилно районният съд е приел, че повредата на новоизградения главен водопровод е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението по чл.46, ал.1 от Наредбата и изключва възможността за квалифициране на нарушението като маловажно.  

Не може да се сподели възражението за явна несправедливост на измененото от съда наказание и неговата непосилност за жалбоподателя дотолкова, доколкото глобата е намалена на минимума и не съществува процесуална възможност да се наложи административно наказание под минималния предвиден в санкционната норма размер.              

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264/05.07.2019г. по н.а.х.д. № 674/2019г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.   

РЕШЕНИЕТО е окончателно.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :