О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2018 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав
Съдия: Невена Чеуз
като изслуша докладваното
от съдията гр. д. N 1282 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Е.Д.М. е предявил
осъдителен иск срещу Е.Р.. На настоящия съдебен състав е служебно известно
обстоятелството, че соченият ответник е прокурор в СГП. Изложени в исковата
молба са твърдения, че е претърпял тежки неимуществени вреди, които оценява на
сумата от 50 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира
предявеният иск за процесуално недопустим. Тази процесуална недопустимост е
обоснована с оглед прякото действие на нормата на чл. 132 ал.1 от Конституцията
на Р България, в която е регламентиран функционалният имунитет на магистратите.
Цитираната разпоредба установява, че съдиите, прокурорите и следователите не
носят гражданска и наказателна отговорност за извършените от тях служебни
действия респ. за постановените от тях актове с изключение на хипотезите на
извършено умишлено престъпление от общ характер. Визираните в исковата молба
действия на ответника, за които са наведени твърдения, че са вредоносни по
отношение на ищеца попадат в приложното поле на цитираната по-горе
конституционна разпоредба. Това обстоятелство обуславя извод за липса на
валидна пасивна процесуална легитимация у ответника, която като краен правен
резултат пряко рефлектира върху процесуалната недопустимост на заявената искова
претенция. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, която настоящият
съдебен състав е длъжен да съобрази /определение 373/ 09.07.2009 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по ч. гр.д. 310/2009 г., определение 100/ 05.03.2009 г. на ВКС,
ІІ ГО, постановено по ч.гр.д. 2308/2008 г. и др./. За вреди от действия на
съдиите или съдебните заседатели като част от състава на съда, отговорят не те,
а Държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи съответното
длъжностно лице по реда на ЗОДОВ или на възложител по реда на ЗЗД като
последният като общ закон е със субсидиарно приложение. / в този смисъл определение
№ 191 от
06.07.2016 Г. по Ч. ГР. Д. № 2638/2016 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.
В исковата молба е отправено искане за
предоставяне на правна помощ от ищеца. Настоящият
съдебен състав намира искането за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 24
т.2 от ЗПрП с оглед процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази
насока съображения на съда по-горе /в този смисъл е и определение № 548 ОТ 05.10.2015 Г. ПО
Ч. ГР. Д. № 3744/2015 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС./
Заявено е и искане по чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ, което е
основателно с оглед приложената декларация за семейно, имотно и материално
състояние.
Водим от горното, Софийски градски съд, І-19 състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за предоставяне на правна помощ,
изразяваща се в представителство по гр.д. 1282/2018 г.
ОСВОБОЖДАВА
на основание чл. 83 ал.2 от ГПК ищецът от заплащане на ДТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ВРЪЩА исковата молба.
Определението подлежи на обжалване пред САС в
седмичен срок от съобщението до ищеца.
Съдия: