РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Смолян , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 60007/11.01.2021г.,постановено по гр.д.№ 803/2019г. по описа на
Смолянски районен съд са отхвърлени предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, с ЕИК**1, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Васил Левски“
№ 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу А.М. Георгиев,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Смолян, ул. „Преспа“ № 9, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, присъдени в издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 304/04.07.2018 г.,
издадена по ч.гр.д. № 912/2018 г. на РС – Пещера, за сумите: 1543,02 лв. главница, дължима по
Договор за стоков кредит № 261462/28.04.2017 г.; 380,15 лв. договорна лихва за периода 28.05.2017
– 12.01.2018 г., 66,83 лв. лихва за забава за периода 01.06.2017 - 26.05.2018 г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението – 05.06.2018 г. до окончателно заплащане на
дължимите суми, като решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Димитър Бориславов Бончев.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60216/05.02.2021г. от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, с ЕИК**, като трето лице, помагач на „Агенция за контрол
1
на просрочени задължения“ ЕООД, чрез пълномощника му юрисконсулт Полина Балабанова с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се доводи,
че неправилно съдът е приел, че исковете са неоснователни и недоказани, поради неполучаването
лично от А.М. Г. на уведомленията за цесия. От събраните по делото доказателства безспорно се
доказва, че е сключен процесния Договор за кредит, че А.М. Г.е усвоил отпусната главница и че не
е заплатил на кредитора си дължимите по договора суми. Доказва се също, че Банката е цедирала
вземанията си по процесния договор на „АКПЗ“ ООД, а в последствие „АКПЗ“ ООД е цедирала
вземането на „АСВ“ ЕАД. Безспорно правата по цесията преминават върху цесионера със
сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия, на цесионера, какъвто е и настоящият случай. По
делото е представено пълномощно от законният представител на цедента-кредитор, с което
цесионерът-ищец е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземането, като законът не поставя специални изисквания за начина,
по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това. Разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съдържа изискване за форма за съобщаване на длъжника за цесията, от
което следва, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, че няма изискване за
форма и съдържание на пълномощните за уведомяване на цесията от името на цедента. От
приложеното по делото пълномощно от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД е видно,
че „АКПЗ“ ООД е упълномощено да уведомява длъжниците за цесията, включително и с правото
да преупълномощава с дадените права.По делото е приложено и пълномощно от „АКПЗ“ ООД, е
което дружеството е преупълномощило друго лице да уведомява длъжниците за цесията.
Уведомлението за цесията е подписано от преупълномощеното лице. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал.
4 от Общите условия към Договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да уведоми
кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора,
страните са договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от
Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес, се считат за
връчени.След като не съществува законов механизъм, адресатът да бъде принуден да получи
изпратените до него книжа, неполучаването лично на същите следва да е в тежест на адресата,
доколкото същият с недобросъвестното си поведение накърнява правата и законните интереси на
кредитора. В този смисъл е Решение № 246/16.04.2020 г. по в.гр.д. 928/19 г. по описа на ОС -
Велико Търново,съгласно което, ако резултатът от опита за връчване на писменото уведомление за
цесията и за предсрочната изискуемост е фактически неуспешен по причина, че лицето не живее на
адреса, което обстоятелство е потвърдено и от опитите на съда да го намери в заповедното и в
исковото производство, то това не лишава опита за връчване от правно значение, приравнено на
настъпил ефект, какъвто би настъпил, ако се бе стигнало до фактическо връчване. Напускането на
адреса от кредитополучателя без да е съобщи нов адрес на кредитора, какъвто е и настоящия
случай, е обстоятелство в противоречие с общото изискване за добросъвестно поведение на
страните, което пречи на кредитора да упражни правото си на обявяване на цесията и на
предсрочна изискуемост на кредита и следователно не може от него да следват изгодни правни
последици за кредитополучателя. За да се завърши фактическия състав на правото на кредитора да
обяви цесията и предсрочната изискуемост е необходимо длъжникът да бъде уведомен за това, от
което следва, че длъжникът носи задължението да не осуетява по какъвто и да било начин
упражняването на правото на кредитора да го уведоми за цесията и за предсрочната изискуемост.
2
Противното би означавало тези права на кредитора да зависят от „благоволението“ на длъжника,
което би нарушило нормалните облигационни отношения и би обезсмислило задължението на
кредитора да уведоми за цесията и за предсрочната изискуемост длъжника. В случая
уведомлението е представено към исковата молба и е връчено ведно е исковата молба на
ответника. При назначаването на особен представител на ответник е налице представителство по
закон, до което се стига, когато съдът приеме, че книжата по делото са надлежно връчени на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, т.е по силата на установената от закона фикция се
приема,че ответникът е уведомен за цедирането на задължението му и за предсрочната
изискуемост на задълженията му с исковата молба. Твърди се още, че „АСВ“ЕАД има изрично
пълномощно от „АКПЗ“ ООД и в качеството си на пълномощник е уведомил ответника за втората
цесия на задълженията му по процесния договор, от името на „АКПЗ“ ООД.В резултат на
назначаването на особен представител на ответника по делото, исковата молба, приложенията към
нея и всички книжа по делото са връчени и на особения представител на ответника, като
последният може да извършва процесуални действия, извън тези за които е необходимо изрично
пълномощно, респективно същият е адресат на всички твърдения наведени от ищеца в исковата
молба, включително и за извършена цесия и за предсрочната изискуемост на задълженията му. В
този смисъл е и съдебната практика (Решение № 29/06.12.2018г. на ОС-Разград по в.т.д.№
101/2018 г.; Решение № 322/13.07.2011 г. на ОС-Пазарджик; Решение № 56/23.02.2018 г. на ОС -
Перник по гр.д. № 670/2017 г.; Решение от 29.07.2015 г. на ОС - Стара Загора по в.т.д. №
1092/2015 г.; Решение № 236/17.11.2017 г. на Апелативен съд - Варна по в.т.д.№ 400/2017 г.;
Решение от 11.08.2016 г. на ОС-Варна, по в.т.д.№ 738/2016г.;Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.
№ 193/2018г. на ВКС, I г.о.) В посоченото решение ВКС приема, че особения представител е
процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба и да
направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления.В този
смисъл са и Определение № 987/18.07.2011г. по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. по гр.д.№788/2013г.на ВКС, съгласно които в случай че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, следва да се приемете, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което следва да се приеме, че фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и в съответствие е дадените
задължителни указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да вземе
предвид и всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за
съобщаване, поради което няма значение начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на
длъжника. Това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото
съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се
3
пресече възможността длъжникът да престара на лице, което не е кредитор, като за да се доведе до
знанието му извършената цесия е без значение формата на съобщението, защото тя не е условие за
валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява правно релевантно единствено и
само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. В
конкретния казус ответника не е представил по делото доказателство да е направил престация на
некредитор, тоест целта на закона е постигната.В случая ищецът и третото лице помагач са
положили дължимата грижа и са направили зависещото от тях относно уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което е неоснователно и
несправедливо да търпят неблагоприятните последици от неполучаването лично от ответника на
писмото за цесия, въпреки добросъвестното си поведение. В тази насока е и постановеното
Решение № 40/17.06.2015г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., I т.о и Решение С-327/10 от 17.11.17г.,
съгласно което „при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите
на дължимата грижа и добросъвестността“. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде
уважен предявения иск. Претендира за разноски по делото в заповедното и в исковото
производства.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
60500/25.03.2021г. от А.М. Г. с ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв.
Л.С., в който оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че твърдението на
жалбоподателя, че не съществувал законов механизъм между страни по гражданскоправни
отношения да се връчват съобщения и да се удостоверява връчването по начин, който да ги
обвързва не се основава на закона. Съществуват законови механизми за връчване на съобщения
между страни по гражданскоправни отношения, чрез нотариуса съгласно препращата норма на
чл.540 от ГПК, чрез ЧСИ, съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, но жалбоподателят не се е възползвал от
тези възможности. Липсват доказателства преди завеждане на делото ищецът или неговият
праводател да са изпълнили императивното задължение за връчване на съобщението за
извършеното прехвърляне на вземането на длъжника по предвидения в закона ред за връчване на
съобщения между страни по гражданскоправни отношения, от което следва, че към датата на
завеждане на делото гражданскоправното действие на прехвърлянето не е възникнало за
длъжника. Не може да се приеме, че задължението за връчване на уведомлението за извършената
цесия на длъжника е изпълнено с действия на ищеца в рамките на настоящото дело. Такова
връчване по някой от гореописаните правни способи няма и в рамките на започналия процес. Не
представлява връчване на съобщението за цесия на длъжника връчването на същото като
приложение към исковата молба чрез назначения по делото особен представител на длъжника.
Особеният процесуален представител е такъв само за извършване или приемане на извършването
на предвидените в закона процесуални действия в рамките на процеса. Особеният представител не
е такъв по гражданскоправното отношение между страните и не може да извършва от името на
длъжника действия, пораждащи, изменящи или прекратяващи права и задължения на длъжника по
гражданскоправното отношение. Затова връчването на процесното уведомление в рамките на
заведеното гражданско дело срещу длъжника, като приложение към исковата молба би могло да
обвързва особения представител само, ако съобщението до длъжника за извършеното прехвърляне
е връчено лично на длъжника. Ако съобщението за цесията е връчено само на особения
процесуален представител в рамките на висящото дело, това връчване не може да обвърже
длъжника, от което следва, че прехвърлянето не е породило действие срещу ответника, което
4
прави съдебно предявената претенция неоснователна и правилно е отхвърлена от съда.Моли да
бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за адвокатско възнаграждение
за особен представител за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят в представеното писмено становище чрез
пълномощника си юрисконсулт И.С. поддържа жалбата си.
Въззиваемият в представено писмено становище чрез назначения си особен представител
адв.Л.С. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, представените от страните писмени становища в съдебно заседание и
след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Със заявление вх.№ 3006/05.06.2018г. заявителят „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжника А.М. Г.. Образуваното ч.гр.д. № 648/2018 г. по описана на РС – Радомир
е прекратено с влязло в сила определение № 557/05.06.2018г. и делото е изпратено по подсъдност
на РС – Пещера по постоянния адрес на длъжника.В РС-Пещера е образувано ч.гр.д. № 912/2018,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
304/04.07.2018 г., с която е разпоредено длъжникът А.М. Г. да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД сумата от 1543,02 лв. главница, дължима по Договор за
стоков кредит № 261462/28.04.2017 г.; 380,15 лв. договорна лихва за периода 28.05.2017 –
12.01.2018 г., 66,83 лв. лихва за забава за периода 01.06.2017 - 26.05.2018 г., ведно със законната
лихва от подаването на заявлението – 05.06.2018 г. до окончателно заплащане на дължимата сума,
както и разноски по делото в размер на 239,80 лв., от които 39,80 лв.- съдебни разноски за ДТ и
200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал. 5 ГПК, поради което с Разпореждане № 1345/17.09.2018 г. съдът е указал на заявителя, че
в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено на
заявителя на 03.10.2018 г. и на 29.10.2018 г. ищецът е подал настоящата искова молба пред РС –
Пещера, по която е образувано гр.д. № 1406/2018 г. Същото е прекратено с влязло в сила
Определение № 389/17.07.2019 г. и е изпратено по подсъдност на РС-Смолян по настоящия адрес
на ответника на основание чл.113 от ГПК, където е образувано като гр.д. № 803/2019г. по описа на
РС – Смолян. Следователно исковата претенция е предявена в срок, от надлежна страна, с предмет
на исковете-сумите по издадената заповед за изпълнение № 304/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 912/2018
г. на РС–Пещера, поради което е процесуално допустима, както правилно е приел районният съд.
По делото не е спорно и това е видно от представения Договор за стоков кредит №
261462/28.04.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А.М. Г., по силата на който банката е
предоставила на ответника стоков кредит в размер на 1 587,43 лв. за закупуване на музикален
смесителен пулт на стойност 1399 лв. от „Технополис България“ ЕАД, който кредитополучателят
5
е следвало да върне на 24 погасителни месечни вноски по 96,78 лв. всяка, платими на 28-мо число
от месеца, при ГПР 47,62 % и фиксиран ГЛП 39,59 % и обща сума за погасяване в размер на 2
322,72 лв., с включена еднократна застрахователна премия в размер на 188,43 лв. Първата вноска е
с падеж 28.05.2017 г., а последната – 28.04.2018 г., съгласно погасителния план.В чл.3 от договора
е предвидено, че сумата се усвоява еднократно, безкасово, по сметка на търговеца – продавач на
стоките, а сумата, предоставена за застраховка, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на
застрахователя, като кредитът се погасява по посочената в договора сметка IBAN **, съгласно
погасителния план. В чл.7 от договора е предвидено, че дължимите вноски за главница и лихва се
събират служебно от кредитора на падежната дата от авоара по сметката за погасяване на кредита,
като за това Кредитополучателят е дал съгласие, съгласно чл. 8 от договора. В случай на
просрочие вноските се събират при всяко постъпване на суми по сметката до погасяването на
просрочието.В чл. 12 от ОУ, които съгласно чл.12 от договора са неразделна част от него, са
договорени условията за забава и последиците от забавата, като е предвидено, че при забава на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата,, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка за забава от 10
процентни пункта, като ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В чл.12.1е предвидено, че при забава на
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент с ндбавка за забава в размер на
10 процентни пункта, като последиците на предсрочната изискуемостнастъпват автоматично, а ако
законът го изисква –след уведомление до клиента.След предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по реда на
чл.86 от ЗЗД.
За извършената покупка на смесителен пулт е издаден служебен касов бон на 28.04.2017
г., в който е посочено плащане на сумата от 1 399 лв. с ДДС с кредитна карта ДСК Директ. Като
клиент е посочен ответникът А.Г..
С Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017г. „Банка ДСК“
ЕАД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД просрочени и
изискуеми вземания на продавача от длъжници, произтичащи от договорите за кредити, посочени
в Приложение № 1 към договора, заедно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и др.
принадлежности. Видно от извлечението от Приложение № 1 към договора за цесия, по т. 5222 е
прехвърлено и вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към ответника А.Г. по договора за стоков кредит
от 28.04.2017 г. в общ размер 1 932,57 лв., от които остатък от главницата 1 587,43 лв., 380,15 лв.
договорна лихва и 9,40 лв. наказателна лихва. С потвърждение за сключена цесия продавачът –
цедент е потвърдил настъпилото прехвърляне, извършено на 12.01.2018 г. С пълномощно
изпълнителните директори на цедента „Банка ДСК“ ЕАД са упълномощили цесионера „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ООД да уведомява от името на „Банка ДСК“ ЕАД длъжниците
по прехвърлените вземания по сключения Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 29.09.2017г.
От упълномощеният цедент „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД до
длъжника А.Г. е изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, като
се твърди, че длъжникът е уведомен на 29.01.2019г. с писмо с обратна разписка, но по делото не се
представят доказателства това уведомление да е получено от него.
6
С Определение № 60526/08.07.2020г. въз основа на подадена молба вх.№
2736/06.03.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявана от изпълнителния
директор Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Ирена Станчева, за встъпване на основание чл.218
от ГПК като трето лице-помагач на ищеца, първоинстанционния съд е конституирал като трето
лице-помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, тъй като в хода на
първоинстанционното производство с Договор за продажба на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.
ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлило свои вземания на
третото лице - помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора. Видно от същото Приложение № 1 под № 22534 е прехвърлено и
вземането към ответника А.М. Г., което към 03.05.2019 г. възлиза на 2 520,54 лв., от които 1
543,02 лв. главница, 380,15 лв. договорна лихва, 66,83 лв. лихва за забава и 530,54 лв.
такси/неустойки.
Извършеното прехвърляне на вземанията по този договор за цесия е потвърдено от
цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с потвърждение от 03.05.2019 г..
С пълномощно от 03.05.2019г. цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените вземания за
извършената цесия от 03.05.2019г. С уведомително писмо цесионерът от името на цедента е
уведомил ответника за така извършената цесия и че към 29.05.2019 г. общият размер на дълга му е
2 520,54 лв. и същият е бил поканен в 7- дневен срок от получаването на поканата да плати на
цесионера цялото вземане. По делото не са представени доказателства това уведомително писмо
да е получено от длъжника А.М. Г..
От заключението на вещото лице по приетата СИЕ се установява, че на 28.04.2017 г.
„Банка ДСК“ ЕАД е превело по банкова сметка на “Технополис България“ ЕАД по фактура №
**********/28.04.2017 г. сумата от 1 399 лв., а по банкова сметка на ЗК „Групама“ сумата от
188,43 лв.. От страна на кредитополучателя е направена само една погасителна вноска на
28.05.2017 г. в размер на 96,78 лв. и с нея са погасени 44,41 лв. главница и 52,37 лв. договорна
лихва. Размерът на непогасената главница възлиза на 1 543,02 лв.; на договорната лихва – 341,06
лв., начислена за периода 28.05.2017 – 12.01.2018 г. и на лихвата за забава – 68,63 лв., начислена от
датата на забавата на плащанията до 05.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е приел, че
предявените искове са допустими и че с установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде
установено по исков ред съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на заповедното производство,като целта на предявяването на този иск е да се установи
безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Правилно е
разпределена и доказателствената тежест, като е прието, че в тежест на ищеца е да докаже факта,
от който произтича вземането, а на ответника - възраженията си срещу вземането. Правилно също
е прието, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения Рамков договор за цесия от
29.9.2017г. със стария кредитор и подписаното между тях Приложение № 1, в което цедираните
права са индивидуализирано по обем и обхват, вземанията на цесионера по договора за паричен
заем са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на договора за цесия
между страните по него, е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От
момента на постигне на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно
7
обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането
на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо, но за да
има действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор, съгласно
чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне
на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от
цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на
стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по
смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. Правилно също районният съд е приел, че в закона не съществува
забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор
/цесионера/ по силата на изрично упълномощаване от цедента, като в този смисъл е и
константната съдебна практика /Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о.,
ВКС/. В случая от представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът като цесионер е
упълномощен от цедента да уведоми ответника-длъжник за извършеното прехвърляне на
процесното вземане по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но доказателства, че ответникът е получил
уведомлението за извършената цесия не се представят. В съдебната практика за редовно
уведомяване за извършената цесия се приема и връчването на уведомлението на ответника заедно
с исковата молба.
Неправилно районният съд е приел, че това не се отнася до случаите, при които исковата
молба и приложеното към нея уведомление за цесия се връчват на особен представител, какъвто е
процесният случай, тъй като връчването на съдебни книжа на особен представител на ответника
представлява законова фикция за връчване на самия ответник, но тази фикция не може да замести
действителното връчване на уведомлението за цесия, което поражда материалноправен ефект за
прехвърлянето на вземането спрямо ответника, каквото е изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради
което прехвърлянето на вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито за
длъжника, с оглед на което е отхвърлил иска.
Въззивният съд счита извода, че цесията не е произвела действие, поради
несъобщаването й на длъжника за неправилен.
Следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността
на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, респективно с постигането на съгласие, вземането преминава
от цедента върху цесионера . С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права- по
аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня , когато то е било съобщено и на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването е с цел да
се създаде достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. да изпълни спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има единствено и само отношение
към въпроса на кого следва да плати длъжника при евентуално предприето от него изпълнение на
задължението чрез плащане- дали да изпълни на цедента или цесионера под угрозата да не плати
два пъти. Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само, ако едновременно
8
с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В
случая от ответника не се излагат доводи , че е платил изцяло или отчасти задължението си след
датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от
кредиторите си. Установи се, че той е платил само една от 24-те погасителни вноски на
29.05.2017г. на първия си кредитор „Банка ДСК“ АД и след това изобщо не е плащал погасителни
вноски по отпуснатия му стоков кредит. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на
процесното вземане. Цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея. Освен това следва да се отбележи,
че законът не въвежда изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането на
кредитора срещу него по процесния договор да се извърши преди иницииране на заповедното
производство. Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент. Заповедното
производство в конкретния случай е образувано от цесионера срещу длъжника като е достатъчно
уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по установяване
съществуването на вземане по чл.422 от ГПК, както с исковата молба, така и в хода на
производството по делото относно цесията от 03.05.2019г., което е напълно достатъчно, за да
валидира всички процесуални действия на страните по съобщаването на длъжника за цесията.
Както се посочи по-горе съобщаването на цесията има действие за длъжника не изобщо, а само в
посока на кого следва валидно да изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на
цедента, но това не опровергава факта, че такова задължение съществува и е непогасено, както и
че е прехвърлено от цедента на цесионера с факта на сключване на договора за цесия.
Спорен в случая е въпросът дали препис от искова молба с приложено към нея
уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен
надлежно на назначен по делото особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК и дали такова
връчване би произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор. На
съдебния състав е известна практиката, формирана предимно от решения на районните съдилища,
съгласно която при наличието на връчване на уведомление за извършена цесия, извършено на
особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, то не може да породи действие на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В съответствие с това разбиране е например Решение №
74/27.07.2017 г., постановено по В.т.д. № 154/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, което
не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017
г. по описа на ВКС, като мотивите на решението на БАС почти дословно се възпроизвеждат във
всички решения на районните съдилища. Следва да се отбележи обаче, че на формулирания в
изложението към касационната жалба въпрос: „Разполага ли назначеният особен представител с
правомощия да получава в хода на производството материалноправни изявления, свързани с
предмета на иска?“не е даден отговор, тъй като е прието, че този въпрос не е от значение за изхода
на спора.
В Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
9
длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС е посочил, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката му /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, включително и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5 –
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на
материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на
уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47,
ал.6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в
пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да
не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за
цесия. Ако кредиторът беше уведомил ответника за извършената цесия с нотариална покана и
той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай
нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5, уведомлението за
извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието
на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора постоянен и настоящ адрес и към момента на образуване на исковото производство не е
намерен на служебно издирения настоящ адрес в гр.Смолян, поради което на основание чл.47, ал.6
от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител в
лицето на адв. Л.С., който е получил препис от исковата молба с всички приложения към нея,
включително и уведомителните писма за извършените цесии. Същият добросъвестно е подал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като е направил правоизключващи възражения и е взел
участие в делото до края на устните състезания пред въззивния съд, чрез представяне на писмени
становища, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона,
закрепен в чл.9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител
разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно
оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма
пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно
вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса.
10
Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е
направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост
на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата
на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.1-5 от ГПК. По
аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда
за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в
защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава
материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните
правоотношение, в това число и уведомления за извършени цесии, като единственото ограничение
за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. В
настоящото производство е безспорно установено, че ответникът е сключила валиден договор за
стоков кредит, по който в противоречие с поетото задължение е заплатил само една погасителна
вноска и не е заплатил останалите 23 погасителни вноски, нито на старите, нито на новите
кредитори, и за него не би имало никакво значение на кой от кредиторите ще изпълни, т.е.
неговите права и интереси не се накърняват по никакъв начин.
По изложените съображения след като се установява, че цесиите са породили своето
действие, както и че е налице неизпълнение от страна на ответника–длъжник на поетото
задължение за плащане на погасителните вноски по погасителния план по сключения между него
и „Банка ДСК“ ЕАД Договор стоков кредит № 261462/28.04.2017г., то ще следва да бъде
отменено обжалваното Решение № 60007/11.01.2021г. по гр.д.№ 803/2019г. и вместо него ще
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника А.М. Г., че дължи на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД сумите: 1543,02 лв. главница, дължима по
Договор за стоков кредит № 261462/28.04.2017 г.; 380,15 лв. договорна лихва за периода 28.05.2017
– 12.01.2018 г., 66,83 лв. лихва за забава за периода 01.06.2017 - 26.05.2018 г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението – 05.06.2018 г. до окончателно заплащане на
дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 304/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 912/2018 г. на РС – Пещера, като решението е постановено
при участието на третото лице – помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.
78,ал.1 от ГПК да бъде осъден А.М. Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД направените по делото разноски в общ размер на 711,72 лева, от които 161,72
лева за държавна такса (39,80 ДТ лева за заповедното производство +121,92 лева ДТ за
първоинстанционното производство), 150 лева юрисконсултско възнаграждение (50 лева за
заповедното производство на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от Наредбата за правната
помощ и 100 лева за исковото първоинстанционно производство на основание чл.78,ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ), 100 лева за възнаграждение на вещото лице
по СИЕ и 300 лева за възнаграждение на назначения особен представител.
На основание чл.78,ал.10 от ГПК на третото лице –помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60007/11.01.2021г.,постановено по гр.д.№ 803/2019г. по описа на
Смолянски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Васил Левски“ №
114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК срещу А.М. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. Смолян, ул. „Преспа“ № 9, че А.М. Г.дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД сумите: 1543,02 лв. главница, дължима по Договор за стоков кредит №
261462/28.04.2017 г.; 380,15 лв. договорна лихва за периода 28.05.2017 – 12.01.2018 г., 66,83 лв.
лихва за забава за периода 01.06.2017 - 26.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението – 05.06.2018 г. до окончателно заплащане на дължимите суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 304/04.07.2018г. по ч.гр.д. №
912/2018 г. на РС – Пещера.
ОСЪЖДА А.М. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Смолян, ул. „Преспа“ № 9 да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев направените по делото разноски в общ размер на 711,72 лева, от които 161,72 лева
за държавна такса,150 лева юрисконсултско възнаграждение, 100 лева за СИЕ и 300 лева за
особен представител.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12