№ 130
гр. Разград, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. П. П. чрез пълномощник против Решение № 252/
25. 04. 2023 г. по гр. д. № 2212/ 22 г. по описа на РС Разград в частта, с което ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. П., че дължи на „Юробанк България“ АД сумата от
2299.24лв./две хиляди двеста деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/
главница, сумата 573.28лв./петстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/
договорна лихва от 25.05.21г. до 26.04.21г., сумата 311.65лв./триста и единадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/мораторна лихва от 25.05.21г. до 15.06.21г., сумата
1228.88лв./хиляда двеста двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ такси за
периода 26.04.2019г. до 26.04.2022г., сумата 586.07лв./петстотин осемдесет и шест лева и
седем стотинки/ застрахователни премии за периода 26.04.19г.- 28.09.21г.,сумата
24лв./двадесет и четири лева/ обезщетение за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.22г. до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение № 609/29.06.22г. по гр.д.№1153/2022г. на РРС. Със същото
решение в необжалваната му част са отхвърлени като неоснователни исковете на ищеца за
такси за периода 10.08.18 г.-26.04.19 г. и размера над 1228.88 лв. до 1328.33 лв. и за
застраховки за периода 28.08.18 г.-26.04.19 г. и размера над 586.07 лв. до 726.38 лв. В
жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни
1
съображения.
Въззиваемата страна „Юробанк България“АД е депозирала писмен отговор на
жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
му част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено по делото, че на 14.03.2018 год. страните са сключили
Договор за издаване на кредитна карта № МК69964 с кредитен лимит 2300 лв. Според
Приложение № 1 към ОУ, уговорените ГПЛ и ГПР са съответно 19, 90 % и 37, 90%,
обезщетение за просрочие - ОЛП на БНБ+10% пункта. Застрахователната премия е месечна
и е в размер на 0.736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по картата към 28 число
на съответния месец, като се начислява като задължения по нея. На 26. 04. 2022 г. на
ответницата е връчена чрез ЧСИ покана, с която задължението й в размер на 5 148, 96 лева
е обявено за предсрочно изискуемо и е прекратено действието на договора. Според
заключението на назначената пред районния съд ССЕ, от картата са теглени суми в брой
990 лева ; теглени от банкомат ATM са 748,39лв.; извършено е плащане на ПОС у-во за
804,59лв.; изтеглена е такса разглеждане заявление за кредит 25лв. и дебитна добавка
„БЛАГОДАРЯ“ от 558.83лв. или общо ползваните суми са 3126.81лв. Начислените такси
са:такси теглене в брой 135.10лв.,такса за блокиране на карта за надвишен лимит
45лв.;месечни такси 129.15лв.;дължими лихви 1749.63лв.; застрахователна премия
732.44лв.; обезщетение за надвишен кредитен лимит 1070.86лв. Направените вноски от
ответницата са 24 на брой на общ размер - 2195,31 лв. С нея са погасени главница /теглените
пари/ 827,57лв., лихви 1176,35 лв.; лихви просрочие 133,55лв., такси 51,78лв.,
застрахователна премия 6,06лв. Към датата на подаване на заявлението и към датата на
изготняве на експертизата ответницата дължи главница от 2299,24 лв., възнаградителна
лихва (период: 25.05.2021 г.-26.04.2022 г.) от 573,28 лв.; мораторна лихва (период:
25.05.2021 г.-15.06.2022 г.) 311,65 лв.; такси (период 10.08.2018 г. - 10.02.2022 г.) 1328,33лв.;
застраховки ( период 28.08.2018 г,- 28.09.2021 г.) от 726,38лв..; обезщетение за уведомление
- 03.05.2022 г 24.лв. или общо 5 262,88 лв. В ГПР са включени ГЛП 19,90%, такса за
разглеждане на заявлението за кредит 25,00 лв. и такса за използване на картата за теглене
на пари в брой, АТМ... от 3лв. + 4% от стойността на транзакцията. В ГПР не са включени
сумите за такси за хартиено месечно извлечение; застрахователна премия; мораторна лихва.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
2
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че при постановяване на решението
районният съд не е събразил възражението за липса на доказателства за получаване на
кредитната карта. Нито в подадения писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, нито в
проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът – жалбоподател е оспорил
факта на предаване и получаване на кредитната карта. Това възражение, което е изложено
във въззивната жалба е преклудирано, съгл. разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК. От
заключението на ССЕ е установено, че от кредитната карта са теглени суми в брой, от
банкомат АТМ, плащане от ПОС устройство. Има извършени плащания от 24 вноски в общ
размер 2195,31 лв., които обстоятелства не са оспорени от ответника и при липсата на
надлежни доводи и възражения, районният съд обосновано е приел, че кредитната карта е
била предадена на ответника. Независимо от изложеното и с оглед възражението във
въззивната жалба, Банката е представила с отговора на въззивната жалба Приемо-
предавателен протокол от 14. 03. 2018 г. , подписан от жалбоподателя Д. П. П., с който е
удостоверено предаването и приемането на кредитната карта.
Неоснователно е и другото изложено възражение във въззивната жалба, че договорът
за кредит е недействителен, поради неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
се твърди, че ако в ГПР се включат наказателната лихва, таксите за хартиено извлечение и
застрахователната премия, то ГПР би нараснал значително и по този начин потребителят се
въвежда в заблуждение. По делото е установено, че няма начислени и включени такси за
хартиено извлечение, които да са повлияли на ГПР. Застрахователната премия е месечна и е
в размер на 0.736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по картата, който размер не
влияе значително на общия ГПР, така, че да надхвърля петкратния размер на законната
лихва. Видно от Приложение № 1 към договора за кредит, ГПР е в размер на 37, 90 %.
Според заключението на ССЕ в него са включени ГЛП 19,90%, такса за разглеждане на
заявлението за кредит 25,00 лв. и такса за използване на картата за теглене на пари в брой,
АТМ... от 3лв. + 4% от стойността на транзакцията. Не са включени сумите за такси за
хартиено месечно извлечение; застрахователна премия; мораторна лихва. Размерът на
мораторната лихва, според Приложение № 1 е ОЛП на БНБ+10% пункта. Мораторната лихва
не е компонент на ГПР, според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, какъвто е възнаградителната лихва и
правилно не е включена в размера на ГПР. Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, какъвто разход е мораторната лихва. Предвид изложеното, съдът приема, че
договорът за кредит не е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
3
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/ 25. 04. 2023 г. по гр. д. № 2212/ 22 г. по описа на
РС Разград в частта, с което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. П., че
дължи на „Юробанк България“АД сумата от 2299.24лв./две хиляди двеста деветдесет и
девет лева и двадесет и четири стотинки/ главница, сумата 573.28лв./петстотин седемдесет и
три лева и двадесет и осем стотинки/ договорна лихва от 25.05.21г. до 26.04.21г., сумата
311.65лв./триста и единадесет лева и шестдесет и пет стотинки/мораторна лихва от
25.05.21г. до 15.06.21г., сумата 1228.88лв./хиляда двеста двадесет и осем лева и осемдесет и
осем стотинки/ такси за периода 26.04.2019г. до 26.04.2022г., сумата 586.07лв./петстотин
осемдесет и шест лева и седем стотинки/ застрахователни премии за периода 26.04.19г.-
28.09.21г.,сумата 24лв./двадесет и четири лева/ обезщетение за уведомяване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.06.22г. до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение № 609/29.06.22г. по гр.д.№1153/2022г. на
РРС.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4