Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 93
Гр.Кубрат, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Албена Великова
при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 806 по описа на РСКт за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
намира правното си основание в разпоредбата на 127а от СК.
Молителката М.В.Н., ЕГН ********** като майка и
законен представител на малолетните Й.С.Х., ЕГН ********** и В.С.Х., ЕГН **********
твърди, че с влязло в законна сила решение по гр. дело № 682/2018 г. по описа
на РС – Кубрат упражняването на родителските права по отношение на родените от
съвместното съжителство със С.Х.Р. деца е предоставено на нея. Предвид високата
безработица в страната, заявява, че се е установила да живее и работи в
Кралство Белгия, където вече е създала необходимите условия и за
непосредственото отглеждане на двете си деца и желае те да живеят при нея в
европейската държава. Поради това, че ответникът като техен баща не желае да
даде съгласие да бъдат издадени задгранични паспорти и Й.С.Х. и В.С.Х. да
напуснат пределите на РБългария, моли съда да постанови решение, по силата на което
да даде разрешение вместо бащата да бъдат издадени задгранични паспорти на
малолетните Й.С.Х. и В.С.Х., както и да им бъде разрешено да пътуват извън
пределите на страната в Кралство Белгия, придружавани от своята майка или друго
упълномощено от нея лице за срок от 5 години, срок съответстващ на валидността
на издадения паспорт.
Ответникът С.Х.Р., ЕГН ********** с адрес ***
чрез
особения си представител заявява, че така предявеният иск е допустим. В съдебно
заседание ангажира становище, че в интерес на малолетните деца на страните е те
да напускат пределите на Република България, но при постановяване на съдебния акт
съдът следва да отчете и режима на лични отношения на бащата, определен с
предходно решение.
Кубратският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното: Страните по делото са
съжителствали на семейни начала, като от това съжителство имат родени две деца – Й.С.Х., ЕГН **********
и В.С.Х., ЕГН **********. С влязло в законна сила Решение № 26/12.02.2019 г. по гражд.
дело № 682/2018 г. по описа на РС – Кубрат, съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на майката – М.В.Н., а на бащата определил
подходящ режим на лични отношения и
осъдил същия да плаща ежемесечна издръжка.
Не се спори, а се
установява от приложените по делото писмени доказателства, че страните по
делото са разделени. Ответникът трайно се установил да живее и работи в чужбина, на неизвестен адрес.
Преустановил е вскякакви контакти както с молителката, така и с децата.
С влязло в законна
сила решение по гр. дело № 682/2018 г. по описа на РС – Кубрат
упражняването на родителските права по отношение на родените от фактическото
съжителство с ответника деца е предоставено на майката, на бащата е бил определен
режим на лични отношения и бил осъден да плаща издръжка. От датата на
фактическата раздяла ответникът не се е възползвал от предоставения му режим за
лични отношения, не се е срещал и не е разговарял с децата.
Междувременно
молителката принудена от липсата на трудова заетост в населеното място, се
установила да работи в Кралство Белгия, като периодично се връщала в България,
но редовно изпращала пари на своята баба, която поела непосредствените грижи за
отглеждането на малолетните.
През учебната 2019/2020 г. Й. е
завършила III клас в СОУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат, а В.е
посещавал детска градина „Щастливо детство“ в гр. Кубрат.
От информацията,
съдържаща се в приетото като писмено доказателство Становище
относно положението, правата и интересите на децата с № ПР/Д-РР-К/20-002/16.06.2020 год. на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Кубрат, Отдел „Закрила на детето”, се установява, че
макар и живуща в Кралство Белгия майката е родителят, който
преимуществено е участвал в отглеждането и възпитанието на децата - осигурила е много добри условия за
отглеждането им в дома на своята баба в гр.
Кубрат;
Й. и В.разполагат със самостоятелна
стая с възможности за отдих и самоподготовка; ежедневно поддържали връзка с майка си чрез
интернет-комуникация „Скайп” и по телефон. Молителката системно е
осигурявала средства за издръжката им. Становището на дирекцията е, че майката е в състояние
да гарантира защитата и правата на децата извън страната, поради което
не възразяват съдът да разреши на Й. и В.да пътуват извън
страната.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.127а от СК, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването на необходимите лични
документи за това, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд
по настоящ адрес на детето. Според действащото законодателство - чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9
от ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и
непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им
се разреши напускането на страната.
За уважаване на
молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна
администрация, при което постановеното от съда не се ползва със сила на
пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата,
следва да се установи, че страните са родители на детето, които не са постигнали
съгласие относно издаването му на личен документ, в случая паспорт и излизането
му извън страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не
дава разрешението си, е в интерес на детето.
Безспорно е по
делото, че молителката и ответникът са родители на Й. и Валентино, което се
установява от приетите писмени доказателства. Не се спори и че родителите не са
постигнали съгласие за напускането на страната, тъй като башата е с неизвестен
адрес в чужбина.
Следващата
предпоставка за уважаване на молбата по чл.127а СК е пътуването на
детето извън страната да е в интерес на детето. При формиране на изводите си по
този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на нормативната
уредба, а именно да защити в максимална степен правата и интересите на децата и
да ограничи възможността за злоупотреба с правата им, с оглед ниската им
възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне
„най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
При съобразяване на
горните критерии и отчитайки всички обстоятелства по делото, писмените
доказателства, становището на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане”, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител
препятства излишно правото на децата на свободно придвижване,
което е конституционно прогласен принцип в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБългария.
Изцяло в интерес на малолетните е да се осигури възможност свободно да се придвижват освен на
територията на страната, така и да напускат нейните предели пътувайки до
страни от ЕС и конкретно до Кралство Белгия. В посочените
държави съществува добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с
поддържане на висок стандарт на живот. Децата са вече във възраст, в която пълноценно могат да възприемат информация, с
която ще се обогатят, ще имат възможност да се запознаят с културата и
традициите на други народи, да имат пълноценна емоционална връзка
със своята майка, с която са живели преимуществено и
това ще рефлектира благоприятно за оформянето им като личности.
Както се посочи и
по-горе, възрастта на децата – съответно на 10 и на 5-годишна възраст,
сама по себе си не съставлява пречка за това те да пътуват и живеят в Кралство
Белгия;
социално - икономическото и политическо положение на тази страна - член на ЕС,
не поставя децата в риск. Няма ангажирани конкретни доказателства,
установяващи конкретни рискове за малолетните от техен престой в
държавата, в която тяхната майка е избрала и реализира
правото си на труд. Не се установява от събраните доказателства децата да са стресирани от липсата на
общуване с бащата; да са стресирани от предстоящото
пътуване или пребиваване в Кралство Белгия. Обратно на това е
установеното по делото: след раздялата на родителите бащата е преустановил да
общува с децана; не е участвал в издръжката и грижите за тях до момента. Не се
и установи майката да е препятствала бащата да осъществява задълженията и правата си на
родител. Не е житейски и правно оправдано ответникът да поставя децата в условията на
крепостничество - без майка в страната и баща с неизвестно местопребиваване,
в дома на тяхната прабаба по майчина линия, в очакване майката да се завръща
при тях евентуално през летните месеци.
Съдът приема, че
безспорно съществува привързаност и емоционална връзка между децата и майката, като по делото
не се установява, тя да е в обективна невъзможност да изпълнява родителските
си задължения, поради болест, запрещение или други причини. От събраните по
делото писмени и доказателства, последните кредитирани като преки и обективни,
се установява, че майката на Й.
и В.се е установила в Белгия, където си е осигурила работа, която не е
морално укорима, и доходи. При наличие на родител, имащ желание да полага
непосредствените грижи за малолетните, като единствено
местоработата му в чужбина и необходимостта от осигуряване на доходи, са
наложили раздялата им, би било неоправдано децатада бъдат лишени от възможността да
бъдат под опеката на същия. Й. и В.понастоящем са лишени от възможността да
живеят с майка си и да я придружават при пътуванията й в чужбина, каквото
е неминуемо взаимното им желание. Същевременно проявената от молителката загриженост и
желание да изпълнява лично родителския си дълг, с непосредствени усилия и грижи
по отглеждането и възпитанието на децата си, са обективирани в
депозирането на настоящото искане в съда. Ето защо, съдът приема за доказано,
че майката е родителят, формиращ семейната среда на децата. В интерес на
последните е разрешаването на действията по пътуване в чужбина, без
съгласието на бащата. В изключителна полза и интерес на малолетните е да бъде
разрешено пътуването им зад граница, като напуснат пределите на страната,
придружавани от своята майка или упълномощено от нея лице,
тъй като ще се гарантира отглеждането им в семейна среда, под
непосредствените, преки грижи на родителя към когото са силно емоционално
привързани. Поради това и съдът приема, че са налице предпоставките
на закона, даващи основание да бъде разрешено пътуване извън страната на децата Й. и В.в Кралство Белгия и страните от
Европейския съюз, без съгласието на бащата, тъй като това е в
изключителна полза и в интерес на подрастващите.
Действително Семейния
кодекс не предвижда принцип или правило детето да следва
родителя, по отношение на когото са предоставени родителските права, поради
което и в разглеждания случай майката може да взема за децата си самостоятелно
само тези решения, които според закона не е предвидено да се вземат съвместно
от двамата родители. По аргумент от противното на чл.76, т.9 ЗБЛД и чл.127а СК, родителят, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт на децата и за извършването
на пътувания извън пределите на страната. Когато е налице необходимост децата да пътуват в чужбина и между
родителите съществува разногласие по този въпрос, съдът може да разреши
конкретни пътувания. Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи
пълната защита на интересите на децата - определяне на периодите на
пътуванията, крайна дестинация, условията, в които децата ще пребивават в чужбина. В
разглеждания случай се установи, че те ще пребивават в Кралство Белгия в семейната среда
на своята майка, живееща и работеща в тази държава. Налице са
предпоставките за тяхното правилно емоционално и интелектуално развитие.
С оглед всичко
изложено по-горе, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена чрез даване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата децата да пътуват неограничено до Кралство
Белгия
и други държави от ЕС за срок от пет години, считано от влизане в сила на
решението.
Следва да се уважи
и искането за допускане на предварително изпълнение на решението съобразно
чл.127а, ал.4 от СК като процесуално допустимо и основателно.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата С.Х.Р., ЕГН ********** с адрес ***
децата Й.С.Х., ЕГН **********
и В.С.Х., ЕГН **********, да пътуват до Кралство Белгия и всички държави
– членки на Европейския съюз и да пребиват на територията им придружавани от своята майка М.В.Н., ЕГН ********** с пост.
адрес *** или упълномощено от нея пълнолетно лице за срок
от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на решението, както и РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
съгласието на бащата С.Х.Р., ЕГН ********** да бъдат издадени по реда на ЗБЛД,
по искане на майката М.В.Н., ЕГН ********** задгранични паспорти на децата Й.С.Х., ЕГН **********
и В.С.Х., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал.
2 СК, вр. с чл. 76, т. 9,
изр. 2-ро ЗБЛД.
ДОПУСКА, на
основание чл. 127а, ал. 4 от СК, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок пред ОС – Разград от връчването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова