Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен
състав в публично заседание проведено на първи март две хиляди и осемнадесета
година година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар: РадкаГ.а
прокурор Русалина Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х.д № 569 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от
30.12.2017 г. по н.о.х.д. № 18948/2012 г. на СРС, НО, 1 състав,
подсъдимият В.И.В. е признат за виновен в това, че на 9.01.2008 г. около 18:30
часа в гр. София, в ж.к. Студентски град, ул. Акад. *******, на полянката пред
блока, настигнал С.С.М., хвърлил се върху него, в резултат на което М.паднал с
лице към земята, подсъдимият В. го възседнал, обърнал главата му с лявата ръка,
а с дясната, свита в юмрук му нанесъл удари в областта на лицето, с което по
непредпазливост причинил на С. М.средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носните кости с деформация на носа, като носните кости били
фрагментирани с опипващи неравности и линии на счупване, и счупване на носната
преграда, с наличие на хоризонтални и вертикални линии на счупване и пълна
обструкция (запушване) на носните входове в дясно, което само за себе си
причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота
и напречно счупване на коронката на първи горен ляв зъб с остатъчна част на
коронката, около 4 мм и откриване на зъбната пулпа, с което са били реализирани
критериите на медико- биологичния признак избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говора –
престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 и пр. 5, алт.
1 вр ал. 1 от НК, като на основание чл. 305, ал. 5 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК подсъдимият не е наказан поради изтекла погасителна давност и на основание
чл. 304 НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение престъплението
да е извършено умишлено. Подс. В. е бил осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК
да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 565 лв., а по сметка на СГС
сумата в размер на 3680 лв., както и държавна такса в размер на 10 лв.
Срещу присъдата е депозирана жалба
от защитника, насочена единствено срещу мотивите на оправдателната присъда,
като се излагат доводи, че съдът изцяло е възприел фактите по обвинителния акт
и не е обсъдил останалите доказателства, поради което присъдата е останала
необоснована независимо от оправдателния диспозитив. Поддържа се, че липсват
безспорни доказателства какви са били нанесените повреди на св. М.и не е
отчетена промяната в показанията на този свидетел. Приема се, че съдът се е
съобразил с постоянната практика на съдилищата и ВКС при приложение на
института на неизбежната отбрана, включително на мнимата такава,
преквалифицирал е деянието и е приложил института на абсолютната давност.
Изтъква се, че съдът е могъл да стигне до оправдаване на подсъдимия обаче без
да го признава за виновен, като анализира доказателствата в друг аспект и
отчете, че В. е установил влизане в мазето му с взлом, където има важна лична
информация и е извършил действия при условията на грешка. Излагат се доводи, че
подсъдимият е сигнализирал на полицията и е преследвал лице, извършило
престъпление, и когато заловил М., поискал личната му карта и преустановил
физическия си контакт с него. Поради това се поддържа тезата, че е налице
основание за приложение на чл. 12а НК. Прави се искане присъдата да бъде
изменена само относно основанията за оправдаване и мотивите, като подс. В. бъде
признат за невинен. Не се иска събиране
на доказателства.
Подсъдимият В.В. допълнително
депозира жалба, която по същество представлява уведомление на съда, че жалае да
участва във въззивното производство и ще представи допълнително писмено
изложение в съдебно заседание.
В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК
въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства от
предмета на делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимите и
свидетелите, както и изслушване на вещи лица или ангажирането на други
доказателства.
В откритото въззивно заседание
подс. В.В., редовно призован, се явява и представя допълнение към въззивната
жалба. В изложението е изложил възраженията си относно възприетите констатации
на районния съд по становищата на страните. Отбелязва, че неправилно съдът е
възприел като негово становище, че решаващият момент е, че той е бил изблъскан
от св. М.във входа. Излага доводи, че неправилно е било отразено и становището
на представителя на държавното обвинение, който не го подкрепя в частта относно
причиняването на фрактуриран зъб. По отношение на приетата за установена
фактическа обстановка изтъква, че съдът неправилно е приел, че падането е
причинено от подсъдимия; че при падането не е имало сблъсък с паркиран
автомобил; че М.е удрян, докато е бил на земята; че липсва конфронтацията на М.с
втори неидентифициран мъж, зададена в показанията на М.и М.а. По отношение на
доказателствената дейност на първата инстанция са изтъкнати доводи за
необоснованост във връзка с извода на съда, че за правилното решаване на делото
не се налага да бъде изяснявано дали подсъдимият е бил изблъскан при
побягването на пострадалия и дали М.е видял ножа. Оспорва се извода на съда, че
показанията на свидетелите М.и М.а са еднопосочни, че М.през цялото време е
казвал, че живее в този блок, че в присъствието на подсъдимия е дал неверни
показания, при което подсъдимият не е възразил. На следващо място се развиват
възражения относно констатацията на районния съд, че подсъдимият в обясненията
си е потвърдил, че е ударил пострадалия в областта на носа, както и че в своята
съвкупност доказателствата подкрепят приетия механизъм за получаване на
уврежданията на М., при който той бил съборен по корем на земята, възседнат и
удрян, а главата му – въртяна с лявата ръка, за да бъде ударен в предната част
на лицето с дясната ръка. Изразява се несъгласие и със заключението, че
увреждането на челото няма правно значение; че има противоречие в показанията
на св.Г.; че рентгеновите снимки не са необходими за установяването на
обективната истина; че установените увреждания не могат да бъдат причинени от
удар в калника на автомобила; че е доказано причиняването на фрактуриран зъб и
че при първия преглед в „Пирогов“ е издадено направлене за преглед при
стоматолог. Оспорва се заключението на съдебномедицинската експертиза относно
невъзможността калникът на автомобил да се огъне при удар с глава. На следващо
място се изтъкват и доводи по приложението на материалния закон, като се
поддържа неправилност на изводите на районния съд относно това, че подсъдимият
е действал непредпазливо, при условията на мнима неизбежна отбрана, както и за
да защити не личността си, а имущество.
Защитникът на подсъдимия представя
писмено изложение с още допълнителни аргументи в подкрепа на исканията във
въззивната жалба. Отбелязва, че съдът е изградил вътрешното си убеждение само
на показанията на пострадалия М., които са непоследователни, вътрешно
противоречиви и не кореспондират дори на експертните заключения. Изтъква, че
показанията не се подкрепят от никакви други доказателства, дори в показанията
на сестрата на подсъдимия се съдържа различна фактическа обстановка. Позовава
се на пледоарията на прокурора относно това, че не е доказано по несъмнен
начин, че счупването на зъба се дължи на действия на подсъдимия, тъй като
липсват категорични доказателства относно това какво се е случило с пострадалия
между разглежданото събитие и на 10-ти, когато е отишъл на преглед. Приема за
показателен факта, че от всички рентгенови снимки, направени този ден в
„Пирогов“, е изтрит файла точно със снимката на М.. Излага доводи, че са
останали неизяснени въпроси относно увредения зъб и увредения нос. Навежда, че
липсата на годна медицинска документация е довела до множество спорове и
необосновани медицински заключения. Изтъква, че съдът необосновано е изключил
показанията на св. Е.Г., тъй като той не е ангажиран с изхода на делото, а
посочените от него факти се потвърждават и от съдебномедицинската експертиза,
като експертите допускат и този механизъм за получаване на травмите – от удар в
калник на автомобил, от падане по лице на замръзнала земя и други
самонаранявания. Посочва, че при действитело доказаната фактическа обстановка е
налице чл. 15 НК, тъй като В. не е могъл да предположи, че М.ще падне на
земята, ще се удари в калник на кола и
впоследствие в замръзнала почва. Поддържа, че в процесния случай има основание
да се приложи чл. 12а от НК, защото намерението на подсъдимия било само и
единствено да задържи престъпника до идването на полицията. Изтъква, че
подсъдимият е извършил действия при условията на грешка по отношение на лицето,
за което смята, че е извършило кражба, което също изключва умисъла. Поради
това моли присъдата да бъде изменена в
частта относно мотивите и подсъдимият да бъде признат за невинен.
В откритото съдебно заседание
прокурорът при СГП оспорва основателността на жалбата и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като я намира за обоснована и
законосъобразна. Излага доводи, че
мотивите на съда са обективни, изчерпателни и обосновани, защото изцяло
кореспондират със събраните доказателства. На тази основа намира за правилно
приложението на материалния закон, тъй като деянието е извършено по
непредпазливост. Поддържа, че в първоинстанционното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по събирането,
проверката и оценка на доказателствата, които да налагат отмяна на постановения
акт.
Защитникът на подсъдимия поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея и допълненията
съображения. Изтъква, че в хода на досъдебното производство е установено
извършване на едно престъпление – от св. М.към неговия подзащитен. Подчертава,
че три експертни състава са търсили лицевата снимка на свидетеля в “Пирогов” и
когато най-накрая е бил открит магнитният носител, на който се съдържат всички
снимки, които са били направени същия ден, точно този файл на тази снимка е бил
изтрит. Така била дадена възможност на един единствен свидетел, който е
пострадал и заинтересован от изхода на делото, да пресъздаде една фактическа
обстановка, която в хода на досъдебното производство да променя многократно
включително и с оглед на представените медицински доказателства. Отбелязва, че
уврежданията са представени в градация, като не се установяват от други
доказателства, а само от голословните твърдения на св. М.. Излага доводи, че вещите лица, които са
работили по документи, дават противоречиви заключения. Поддържа, че не е налице
нито едно действие от страна на неговия подзащитен, което да да осъществява
инкриминираното деяние и да причинява телесното увреждане.
Подсъдимият поддържа всички
аргументи, изложени в допълнението към въззивната му жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Първоинстанционното производство е
било второ по ред, след като постановената при първото разглеждане на
23.02.2012 г. присъда по н.о.х.д. № 3395/2010 г. на СРС, с която подс. В.В. е
бил признат за виновен и осъден по обвинението му по чл. 129, ал. 2, пр. 3 и
пр. 5, алт. 1 вр. ал. 1 НК, е била отменена от СГС по в.н.о.х.д. № 3422/2012
г., образувано по въззивна жалбата на подсъдимия, поради допуснато съществено
процесуално нарушение – незаконен съдебен състав.
За да постанови присъдата,
предмет на настоящата въззивна проверка, първоинстанционният съд е събрал
всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на
подсъдимия В. (л. 201-203 и л. 259 от делото, показанията на св. Н.А.К., дадени
в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 37, досъд. пр.); св. Р.П.М.,
дадени в
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК (л. 27, н.о.х.д. № 3395/2010 г.; л. 39, досъд. пр.); С.С.М.; И.С.М.а; Е. Ж.Г.;
чрез експертните способи за събиране и проверка на доказателства и изготвените
въз основа на тях заключения на съдемномедицинската експертиза (л. 44-47,
досъд. пр.); комплексната
съдебномедицинска експертиза (л. 56-65, досъд. пр.); съдебнопсихиатрично-психологична
експертиза (л. 70-л. 75, досъд. пр.); тройната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 231, съд. пр.); писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване (л. 42,
досъд. пр.); съдебномедицинско удостоверение № 30/2008 г.; медицинско
направление № 514/9.01.2008 г. от МБАЛСМ
„Пирогов“, Неврорихургия; медицинско направление от Стоматологичен център VІ от
10.01.2008 г.; искания за образно изследване; медицинско направление от
кардиолог – 26.03.2008 г.; рецепти; епикриза от Университетска болница
„Лозенец“ от 30.03.2008 г.; веществени доказателства – разпечатки на
ренгенографски изследвания.
Въззивният съд след собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че
установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на
вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, която по същество се свежда до следното.
Обосновано районният съд е приел, че
подсъдимият В.И.В., роден на *** г., е с висше образование, неженен, неосъждан,
с пълноценна трудова реализация.
В началото на 2008 г.
подсъдимият В.В., 28-годишен, и св. С. М., 30-годишен, живеели в един и същи
вход на новопостроена жилищна кооперация, находяща се в гр. София, кв.
Студентски град, ул. „********вх. Б, но не се били виждали и не се познавали.
Подс. В.В. работел като
компютърен програмист и част от дисковете, които изработвал, съхранявал в дома
си или в прилижащото към апартамена мазе. Тъй като няколко пъти били извършени
кражби от неговото мазе, той инсталирал в него фотокамера, която правела снимки
и му изпращала сигнал при проникване на телефона. На 9.01.2008 г. около 18 ч. устройството
за сигнализиране подало информация на подсъдимия, че в мазето му е влязъл
някой. Подсъдимият се обадил на полицията, въоръжил се с хокеен стик и кухненски
нож в двете ръце и се затичал по стълбите, за да хване евентуалния крадец.
По същото време св. С. М.се
прибирал към дома си на посочения адрес. Влязъл във входа и повикал асансьора с
натискането на копчето, предвидено за това. Докато св. М.чакал асансьорната
кабина, подс. В. стигнал площадката с входа към мазето, проверил дали е
отключено и се насочил към асансьорната площадка, тъй като чрез асансьора била
другата възможност за достъп до мазетата. На асансьорната площадка подсъдимият
видял св. С. М., който чакал асансьора. Подсъдимият се усъмнил, че това е
крадецът, за чието присъствие устройството го уведомило, приближил се към него
и го попитал какво прави там. Св. М.се стреснал, като видял непознат мъж със
стик и нож в ръцете, и отговорил притеснено, че чака асансьора. Подсъдимият
отново задал въпроса. Св. М.се изплашил от поведението на подсъдимия и от факта,
че е въоръжен, поради което минал покрай него, избутвайки го от пътя си и се
затичал навън през поляната в снега. Подс. В.В. приел поведението му за
потвърждение на съмнението му, че той е крадецът, последвал го, като побегнал
след него и му крещял да спре, защото иначе ще го хване и ще го убие. На
поляната пред блока подсъдимият настигнал св. М.и го съборил на земята, след
което го затиснал към земята с тялото си и му нанесъл удари с юмруци по тялото
и в областта на главата и на лицето, после му извил главата към себе си и
отново му нанасъл удари с юмруци в областта на лицето. В същото време св. М.повтарял,
че живее в този блок.
В резултат на ударите с юмруци
в областта на лицето подсъдимият причинил следните увреждания на св. С. М.: 1. повърхностно
охлузване в лява челна област на главата, кръвонасядане и оток на клепачите на
дясното око с леко притваряне на очната цепка, кръвонасядане по долния ляв
клепач, контузия с оток на носа, косо разположена рана по лигавицата на горната
устна в дясно, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разклащане
на първи горен десен зъб в предно-задна посока, кръвонасядане в основата на
зъба по венеца с частично ангажиране и на основата на съседния централен резец,
две червеникави охлузвания по предно-страничната повърхност на шията – тези
увреждания са били с характер да причинят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; 2. напречно счупване на коронката на първи горен ляв зъб с
остатъчна част на коронката около 4 мм и откриване на пулпата – като се има
предвид характера на установеното счупване, във функционално отношение то се
приравнява на избиване на зъба, без който се затруднява дъвченето и говора; 3.
многофаргментарно счупване на носните кости с деформация на носа, затрудняващо
носовото дишане с пълно запушване на носен ход в дясно, което само за себе си
причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В един момент подсъдимият
започнал да души пострадалия, след което той спрял да се съпротивлява. Подсъдимият го попитал дали е сигурен, че
живее в този блок, св. М.отново потвърдил. Тогава подсъдимият му поискал
личната карта, която св. М.му дал и подсъдимият прочел, че записаният в нея
постоянен адрес действително бил такъв, какъвто пострадалият съобщил. Подс. В. освободил
от притискането св. М.и двамата заедно отишли при междувременно пристигналите
полицейски служители от 7 РУ-СДВР св. К. и М.. Малко след това бил задържан мъжът, който
действително бил влязъл в мазето на подс. В..
Подс. В.В. е психично здрав и липсва състояние, което да
може да се приравни на краткотрайно или продължително качествено разстройство
на съзнанието, могъл
е да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект.
Същата вечер св. М.,
съпроводен от свой познат, отишъл в УМБАЛСМ „Пирогов“, клиниката по неврохирургия.
А на другия ден – 10.01.2008 г. в 11:20 ч. бил прегледан в Центъра по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за което му било
издадено съдебномедицинско удостоверение № 30/2008 г., в което били отразени
травматичните му увреждания.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически
грешки при обсъждането им или извращаване на техния смисъл.
За да
стигне до този извод, въззивният съд провери основателността на оплакванията на въззивния жалбоподател по отношение на
оценката на доказателствата, извършена от първата инстанция.
По делото еднопосочно се установява, че в
разглеждания отрязък от време в мазето на подс. В. действително е имало противозаконно
проникване от лице, което е било непознато за него.
На следващо място безусловно от относимите
доказателства се извежда, че мотивът на подс. В. да се въоръжи с хокеен стик и
кухненски нож бил свързан с желанието му да попречи да бъде извършена кражба от
мазето и евентуалният извършител да бъде задържан. В тази насока обясненията на
подсъдимия намират категорична подкрепа в несъмнено установения обективен факт,
че той повикал полиция преди да излезе от апартамента си, както и от
поведението му, след като осъзнал окончателно, че нападнатият от него св. М.не
е крадец, а съсед. Показанията на св. М.и на полицейските служители в тази
насока кореспондират на обясненията на подсъдимия.
На следващо място категорично се изяснява,
че св. М.е получил лицеви увреждания, които са били описани подробно в
съдебномедицинско удостоверение № 30/2008 г. в резултат на преглед, извършен
преди обед на следващия ден. Същевременно безусловно се установява от
медицинското направление, издадено от Неврохирургията при УМБАЛСМ „Пирогов“, че
той непосредствено след физическото съприкосновение с подсъдимия потърсил
медицинска помощ.
От тук насетне районният съд
обосновано е преценил, че са налице две групи, конфронтиращи се гласни
доказателствени средства по отношениe на действията, извършени от подсъдимия
спрямо св. М., относно механизма на причиняване на уврежданията и
обстоятелството дали е имало видими травматични увреждания по лицето на М.,
както и кръвотечение. В тази насока обясненията на подсъдимия и показанията на
св.Г. противоречат на показанията на св. М.и св. М.а, както и на показанията на
полицейските служители св. К. и св. М., които твърдят, че задържаният (св. М.)
изглеждал набит и „от носа и други части на лицето“ имало кръвотечение.
Първостепенният съд не е подценил
противоречието и обстойно е анализирал установените обективни факти за
получените на 9.01.2008 г. лицеви увреждания, чието съществуване не зависи от
волята на нито една от страните във физическия сблъсък. От една страна
медицинските документи и заключенията на съдебномедицинските експертизи
установяват преки доказателства за обстоятелствата от предмета на доказване, от
друга – представляват и
контролен коректив за оценка на останалите гласни доказателства, тъй като
логическата им връзка с тях, обстоятелството дали признават съществуването на
тези факти и какво обяснение им дават, позволяват да бъде преценено кои от
свидетелските показания и обяснения съдържат достоверни доказателства и могат
да бъдат кредитирани.
При проверката на
доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия, която на свой ред
извърши извърши, въззивният съд съобрази всички процесуални изисквания, от
които следва да изхожда подобен тип проверката за достоверност. Съдът отчете,
че обясненията освен валидно доказателствено средство са и средство за защита,
необвързано със задължение на подсъдимия да изяснява обективната истина. Това
налага обясненията на всеки подсъдим внимателно и критично да бъдат
анализирани. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл.
103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на
подсъдимия, поначало не се изисква те да намират подкрепа, а да не се
опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират
на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като
съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай е видно, че заявеното
от подсъдимия по отношения на извършените от него действия противоречи на
показанията на св. М., които въззивният съд на свой ред констатира, че намират
сериозна подкрепа в показанията на св. М.а, полицейските служители,
медицинските документи и съдебномедицинските експертизи. Въззивната инстанция
намира, че районният съд обосновано е приел, че показанията на св. М.са
надеждно доказателствено средство, тъй като са вътрешно непротиворечиви,
логически хомогенни и последователни и намират подкрепа в други доказателства.
Въззивният съд споделя тази оценка на първостепенния съд, като отчете, че
показанията на свидетеля показват усилието му точно да възпроизведе само
фактите, които знае, като когато изпитва несигурност, той признава това
обстоятелство и не демонстрира склонност към преувеличаване. Поначало
свидетелската способност зависи от конкретни индивидуални възможности на всеки
човек – наблюдателност, памет, възможност за вербално пресъздаване на
възприятията и способност да се прави отграничение между собствените
умозаключения, формирани след събитията и непосредствено възприетите
обстоятелства. Съобразявайки базисното изискване да се проверят посочените
способности на всеки свидетел, въззивният съд взе предвид наличието на няколко
несъмнено установени обстоятелства, които могат да изпълняват контролна функция
и отправна база за съпоставка и анализ.
– на св. М.са причинени
инкриминираните увреждания именно по времето, посочено от обвинението, след
като бил подгонен от подсъдимия – факт, който се потвърждава и от обясненията
на подсъдимия;
– На св. М.са причинени увреждания с няколко лицеви локации – факт,
несъмнено установен при прегледите на пострадалия и в заключението на
съдебно-медицинските експертизи. Тези увреждания по място и морфология, както
обосновано е изведено в заключението на експертизите и устните уточнения на
вещите лице в съдебно заседание, обективно могат да бъдат причинени от поредица
от удари – така, както съобщава пострадалият.
От заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза (л. 44-47, досъд. пр.) и от разясненията на
вещите лица в съдебно заседание се изясняват естеството и локацията на
травматичните увреждания и тяхната медикобиологична характеристика. Изяснено е
на следващо място на оновата на ясна и безпротиворечива аргументация, че установените
наранявания са получени в резултат от действие на твърди тъпи предмети и
тъпоръбести предмети и могат да се получат по време и начин, съобщени от
пострадалия, а именно при нанесения му побой. Констатациите по отношение на
естеството на уврежданията кореспондират на заключението на тройната комплексна
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л. 56-65 от досъд. пр.), както
и на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена в хода
на съдебното следствие (л. 231 – 248, съд. пр.) От заключението, приложено на
л. 56-65 от досъд. пр., е видно, че установените травматични увреждания се
дължат на множество удари (нанесени с голяма сила за счупванията на носните
кости, носната преграда и горния зъб – резец) с или върху твърди предмети,
каквито са и човешките юмруци, и по време и начин съответстват да са получени
при възникналия инцидент, на посочената дата, така както съобщава и св. С. М..
Тези увреждания са били съпроводени със значителна болка и страдание (в смисъл
на продължителна болка – особено за счупването на носните кости и откритата
зъбна пулпа на счупения първи горен ляв зъб). От разясненията на вещите лица в съдебно
заседание (л. 180 от делото) става ясно, че не са констатирани т.нар. защитни
увреждания по пострадалия, което също кореспондира на показанията на св. М.,
който твърди, че след като е бил съборен е бил притиснат от подсъдимия, докато
той му нанасял ударите. От заключението на тройната съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, изготвена в хода на първоинстанционното съдебно
следствие (л. 231-248 от делото), е видно, че счупването на носните кости е
причинило на пострадалия затруднено носово дишане.
Действително по делото липсват
резултатите от рентгеновото изследване за счупването на носните кости, но
вещите лица в устните си уточнения са категорични, че при първоначалните
прегледи на пострадалия лекарите са констатирали и отразили обективните
находки, които, преценени заедно с показанията на св. М., позволяват да бъдат
формирани еднозначни медицински изводи. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК в
наказателния процес доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила. Това означава, че обстоятелствата
от предмета на делото могат да бъдат установявани чрез всички обективно
съществуващи преки или косвени доказателства. В този смисъл от съществено
значение в процесния случай е изясненото от съдебномедицинската експертиза
наличие на оток и кръвонасядания в тази анатомична област, описани при
съдебно-медицинския преглед и констатацията на специалист по УНГ. Няма никакво
основание, изводимо от събраните доказателства, за поставяне под съмнение на
обективността на констатациите при извършеното съдебно-медицинско
освидетелстване на пострадалия от двама лекари в първия ден след събитието,
нито от стоматологичното освидетелстване. От последното е видно, че лекарят е
констатирал не само липсата на зъб, но и разклащането на съседния зъб в предно-задна
посока, както и обстоятелството, че първият зъб горе в ляво е с фрактурирана
коронка, при което пулпната камера е открита и при перкусия на двата зъба са
болезнени. Всички тези обстоятелства са могли да бъдат констатирани от дентален
специалист, поради което и надеждността на тези констатации въззивният съд
намира за несъмнена. Същевременно изтъкнатите факти и отразяването на белези,
които изясняват, че раната е била прясна, съобразени с несъмнено установения
факт, че на 9.01.2008 г. св. М.е получил удари в лицето, потвърждават
достоверността на показанията му, че зъбът му е бил счупен по време на
разглежданото събитие от удар на подсъдимия.
Въз основа на установените
обективни факти, които се изясняват независимо от обясненията на подсъдимия или
показанията на пострадалия, се извежда, че травмата на носа е довела до
затрудненото носово дишане. Вещите лица са обсъдили и взели предвид проведеното
оперативно лечение, за което е съставен съответен медицински документ –
оперативен протокол. На следващо място е установено обосновано, че при оголване
на пулпата на резец, категорично се приема причиняване на средна телесна
повреда съгласно утвърдената съдебно-медицинска и съдебно-дентална практика, а
освен това съседният зъб на счупения е разклатен (луксиран). За възстановяване
на дъвкателната функция при това увреждане е необходим срок по-дълъг от 30 дни,
вземайки под внимание и технологичното време за възстановяване на коронката на
счупения резец.
Поради всички изложени съображения
въззивният съд кредитира експертните заключения като обективни и компетентно
изготвени, включително в частта, в която се приема, че независимо от липсата на
образно изследване, може да бъде категорично прието, че посоченото счупване на
носните кости, разгледано наред с данните за увреждане на носната преграда, са
довели до причиняване на постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При подобни счупвания е невъзможно спонтанно възстановяване, а само
след провеждане на операция, каквато е била извършена.
На следващо място от експертните заключения
категорично се потвърждава, че описаните увреждания могат да бъдат получени по
начина, описан от пострадалия. Именно поради това въззивният съд прие, че
механизмът на причиняване на описаните травми се извежда от показанията на св. М..
Действително, хипотетично възможни са различни варианти за причиняване на
подобни увреждания, но това не разколебава показанията на св. М.. Напротив,
експертните заключения потвърждават достоверността на показанията, защото те не
съдържат обективно невъзможна версия, а останалите доказателства не обосновават
съмнение, че свидетелят изопачава случилото се, за да навреди на подсъдимия.
Видно е, че св. М.не е познавал подсъдимия и е попаднал в конфликтната ситуация
не по свой избор.
Въззивният съд не констатира наведеното
нарушение в доказателствения анализ на първоинстанционния съд при съпоставяне
на показанията на св. М.и св. М.а. Показанията на св. М.а относно развоя на
събитието, след като брат й побегнал, а подсъдимият го настигнал, имат
производен характер. Показанията й обаче, не са автоматично пресъздаване на чутото
от св. М., доколкото възпроизвеждат нейния спомен за неговия разказ. Поради
това производните гласни доказателства са обусловени от насочеността на нейния
интерес към събитието, който поради загрижеността на свидетелката естествено е
свързан с основните факти – кога, как, от кого и защо брат й е бил нападнат.
Именно в тази насока показанията й могат да служат и като контролно
доказателства за достоверността на показанията на самия пострадал – за това
дали той е последователен, когато съобщава информация в тази насока. По-голямо
значение на показанията на св. М.а, което да очаква от нейните показания да
бъде изяснено детайлното извършване на действията от подсъдимия и пострадалия,
е обективно неоправдано, защото тя не е възприела непосредствено тази
подробности от разглежданото събитие, за да може да изгради устойчив спомен по
отношение на тях. Независимо от изтъкнатите пояснения, сравнителният анализ на
показанията на св. М.а и на св. М.показва, че помежду им няма съществени
противоречия. Св. М.а разказва, че брат й споделил, че се уплашил от подсъдимия
и е побягнал навън. И двамата свидетели съобщават за събаряне на земята и за
нанасяне на удари. Обосновано първостепенният съд е отбелязал, че свидетелите К.
и М. изясняват, че на тях, веднага след физическия сблъсък, пострадалият казал
същото.
На следващо място от безусловно установените
обективни факти, които не се оспорват и от подсъдимия – че пострадалият преди
физическия сблъсък се прибирал в дома си, а след това, когато възприел външния
вид и поведението на подсъдимия, побегнал навън, става ясно, св. М.се изплашил
и предприел бягство, за да избяга от подсъдимия.
Поради всички изтъкнати
съображения въззивният установи именно от показанията на св. М.и тяхното
хармонично съответствие със заключенията на съдебномедицинските експертизи и
показанията на полицейските служители, че уврежданията в областта на носа и
счупването на зъба се дължат на удари на подсъдимия, а не поради падането му на
собствен ход върху калник на спрян наблизо автомобил. В тази насока въззивният
съд взе предвид и значението на локализацията на уврежданията, която показва,
че те са причинени с/от множество удари, а подсъдимият не отрича, че е нанасял
удари. Възраженията му са в посока, че не е установено по несъмнен начин, че
именно от неговите удари са причинени уврежданията. Поради това въззивният съд
намира, че обясненията на подсъдимия не са годни да опровергаят показанията на
св. М., който съобщава не предположения, а конкретни факти за непосредствено
преживяното от него. На следващо място въззивният съд прие, че на показанията
на св. М.относно това как са били причинени лицевите му наранявания не могат да
бъдат противопоставени и показанията на св. Е.Г., който не е видял самото
събитие – бягството на св. М.от входа, настигането му от подсъдимия и
последвалите действия от негова страна. Св. Е.Г. казва, че е видял отпечатък на
лице върху калник на паркиран отблизо автомобил, но той не е възприел как е
причинена съответната вдлъбнатина, поради което и нетовите показания съдържат
предположение. Същевременно от заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебномедицинска експертиза и устните уточнения на вещите лица се
извежда, че с оглед здравината на тази част на автомобила, плътността на
материала и конкретната кинетична енергия на падащото тяло, подобно хлътване на
калника е обективно невъзможно. Научно убедително обосновано е, че такава
вдлъбнатина на калника можело да бъде получена само при много силен удар,
когато автомобилът се движи с висока скорост. Наред с това, решително
обстоятелство в подкрепа на достоверността на показанията на пострадалия е
фактът, че никой от присъстващите на мястото граждани не е привлякъл вниманието
на полицаите към паркирал автомобил и неговия калник във връзка с разследвания
инцидент. Още по-малко някой им е съобщил, че св. М.паднал и се ударил в него.
Видно от показанията на двамата свидетели полицейски служители, те са били
уведомени при пристигането си, че човешки действия са причинили уврежданията на
пострадалия. Обосновано районният съд точно е констатирал и разгледал и
противоречия в показанията на св.Г. и обясненията на подсъдимия относно това
дали вторият е видял как св. М.се е ударил в калника или само чул удар. Тези
противоречия помежду им, както и убедителността на противоречащите им
доказателства, са основание въззивният съд да приеме, че обясненията на
подсъдимия и показанията на св.Г. обслужват защитна версия, която не е
фактологията на събитието. Поради това въззивният съд намира, че изложените
съображения от районния съд не страдат от формално логически недостатъци и не се
налага да бъдат коригирани. По делото липсват на обективни данни за манипулация
на доказателствения материал. Правилно съдът е преценил като несъществено
въздействието на неточното фиксиране на мястото на охлузването на челото на
пострадалия върху възможността да се изясни механизма на причиняване на
съставомерните увреждания. Останалите травми по лицето са били последователно и
еднопосочно отразени в съответните медицински документи, което е позволило
съдебномедицинските експертизи да дадат пълноценен отговор на поставените им
въпроси. Районният съд обосновано е отчел, че заключенията и на трите
съдебномедицински експертизи напълно кореспондират помежду си и не съдържат
никакви значими противоречия.
В заключение въззинивният съд след
осъществена цялостна проверка на първоинстанционната присъда счита, че
възприетите от контролираната инстанция фактически констатации за авторството
на деянието и начина на извършването му не са произволни, лишени от
доказателствена основа или направени при превратно тълкуване на
доказателствата. Основните факти, предмет на доказване в процеса, са изведени с
процесуално допустими средства, като първоинстанционният съд е мотивирал ясно и
достатъчно аргументирано на кои доказателствени средства дава вяра и защо.
С оглед изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по
делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305
ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по
фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
На тази
фактическа основа районният съд e приел, че подсъдимият
В.В. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 и пр. 5, алт. 1, вр. с ал. 1 от
НК, като на 9.01.2008 г. около 18:30 часа в гр. София, в ж.к. Студентски град,
ул. Акад. *******, на полянката пред блока причинил по непредпазливост на
пострадалия С.С.М. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с деформация на носа, като
носните кости са били фрагментирани с опипващи неравности и линии на счупване,
и счупване на носната преграда, с наличие на хоризонтални и вертикални линии на
счупване и пълна обструкция (запушване) на носните входове в дясно, което само
за себе си е причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота и напречно счупване на коронката на първи горен ляв зъб с
остатъчна част на коронката, около 4 мм и откриване на зъбната пулпа, с което
са били реализирани критериите на медико-биологичния признак избиване на зъб,
без който се затруднява дъвченето и говора.
Действително районният съд е
отбелязал, че не би била прекъсната причинната връзка между действията на
подсъдимия и нараняванията на св. М., ако той, тичайки, беше паднал и беше
счупил носа и/или зъба си. Както обаче изрично е посочено в мотивите, съдът не
приема, че това е фактологията на събитието, а за убедителност и пълнота на
изложението отговаря на възраженията на подсъдимия, като заявява, че тази линия
на защита също не би обосновала извод за несъставомерност на поведението му,
защото пострадалият е паднал именно защото е бил гонен от подсъдимия, който е
имал възможност да възприеме особеностите на ситуацията – заледен участък,
съответно да допусне възможността от падане и въпреки това е продължил да
преследва св. М.. Тази логика на разсъждение е правилна, макар че в процесния
случай няма правно значение. По делото несъмнено е установено, че подсъдимият е
нанесъл удари на пострадалия – самият той не оспорва това обстоятелство.
Подобно поведение е обективна проява на субективния факт, че подсъдимият е
искал да му причини на св. М.някаква телесна повреда. Като се има предвид средството,
с което е действал – фактът, че ударите са били няколко и тяхната сила,
обстановката и състоянието на пострадалия, той е допускал, че може да настъпи
по-тежък резултат и въпреки наличието на тази представа не е преустановил
действията си. В този смисъл законосъобразна е преценката на районния съд, че дори
пострадалият да беше паднал, това е било предвидимо и е било резултат от загуба
на равновесие в стремежа му да избяга върху заледен терен от подсъдимия. Поради
това, в случай че най-тежките увреждания бяха получени по предположението на
подсъдимия – в резултат на падането и удара в кола, подсъдимият би действал с
евентуален умисъл. За правилното изясняване на делото обаче, както вече е
изтъкнато, от съществено значение е несъмнено установената фактология, а именно това, че подсъдимият е
причинил уврежданията на св. М.с непосредствените си действия – чрез удари с
ръка в лицето му.
Поради това въззивният съд намира, че първоинстанционният
съд е изложил законосъобразни съображения относно обективната съставомерност на
деянието на подсъдимия, тъй като именно нанесените от подсъдимия удари в лицето
на св. М.са причинили уврежданията, включени в обвинението, част от които по
медикобиологичната им характеристика представляват средна телесна повреда. Причинната връзка е категорична и не показва
отклонение от типичното развитие на причинноследствения процес.
Първоинстанционният съд
обаче неправилно е приложил материалния закон, когато е преценявал субективната
страна на престъплението. За да определи формата на вината за всеки
един конкретен случай, съдът следва да вземе предвид и обсъди не само
субективното становище на дееца, но всички налични обективни признаци на
деянието. Вп процесния случай районният съд е приел, че подсъдимият е действал
при условията на мнима неизбежна отбрана, т.е. при грешка за фактическите обстоятелства,
която изключва умисъла. За да е налице мнима неизбежна отбрана обаче, деецът
трябва да действува и да причини увреждането на мнимия нападател по
времетраенето на мнимото нападение, а не след като то вече е завършило. При
мнимата неизбежна отбрана грешката на дееца е в действителността на
нападението, а не в личността на нападателя. (В този смисъл Решение № 301 от
29.V.1991 г. по н. д. № 110/91 г., I н. о., докладчик Ив. П.). В конкретния
случай действително е имало нападение – проникване в мазето на подсъдимия, но
подсъдимият е сбъркал личността на нападателя. От събраните по делото доказателства се
изяснява, че подсъдимият е формирал вярна представа за влизането в мазето,
което може да бъде квалифицирано като действително, а не мнимо нападение, но
когато е видял св. М.и е решил, че той е крадецът, за него е било безусловно
ясно, че ако този човек е извършителят на нападението – кражба от мазето му, то
противоправното посегателство над собствеността му е приключило, доколкото
непознатият за него мъж се е намирал вече в общите части на блока. В контекста
на конкретната ситуация, в която св. М.не е демонстрирал никакво намерение да
се конфронтира с подсъдимия, а поведението му е показвало единствено страх, предприетите
действия от подсъдимия от тук насетне не са целели отблъскване на опасност – за
личната му сигурност или за неприкосновеността на частната му собственост, а за
възпрепятстване на бягството, което подсъдимият е счел, че св. М.осъществява,
за да избегне правосъдие. В този смисъл събраните по делото доказателства за
обективното поведение на подсъдимия, който не нападнал пострадалия във входа и
не упражнил никакво насилие върху него, докато бил на асансьорната площадка, а
след като той побегнал, установява, че действията му не са целели отмъщение, а възпиране
и задържане. Тези съображения обаче не влияят на правната квалификация на
поведението му като целенасочено, т.е. умишлено, а следва да бъдат съобразени
при преценка на обществената опасност на извършеното и индивидуализацията на
наказанието.
На следващо място съдът намира
за неоснователни доводите на подсъдимия и защитника, че поведението на
подсъдимия не е общественоопасно, тъй като той е действал при условията на чл.
12а НК. В правната доктрина и съдебната практика последователно е изяснено,
че необходимо условие за приложение на
чл. 12а НК е твърдата увереност на дееца, че действията му са насочени към
задържане на престъпник, която следва да произтича от специфичните особености на
всеки конкретен случай. Пострадалият не е бил престъпник и не е заловен на
местопрестъплението. Това е достатъчно, за да се изключи възможността деянието
да бъде квалифицирано като такова по чл. 12а. – причиняване на вреди на лице,
извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на
властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление.
Същевременно за наличието на
грешка по чл. 14 НК, която изключва умисъла, а при определени обстоятелства – и
непредпазливостта, се изисква погрешната представа за някое от фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението – в случая по чл. 129 НК, а не за личността на извършителя (решение № 603 от 21.11.2003 г. на ВКС по
н. д. № 341/2003 г., I н. о., докладчик председателят Б.П.).
В този смисъл
преквалифицирането на деянието на подсъдимия по чл. 133 НК, което е довело и до
прилагане на закона за давността и ненаказването на подсъдимия от първата
съдебна инстанция е незаконосъобразно. Тази констатация на въззивния съд обаче
не може да доведе до влошаване на материалноправното положение на подсъдимия. С
оглед на обстоятелството, че срещу първоинстанционната присъда не е подаден
протест, допуснатото нарушение на материалния закон е неотстранимо.
На основата на всички
изтъкнати съображения въззивният съд намира, че няма основание да признае
подсъдимия за невинен, доколкото той виновно е извършил общественоопасно
деяние, което му е възведено в престъпление – нанасяне на средна телесна
повреда на св. М.. Поради това не е
налице основание за промяна на присъдата по отношение на присъдените на
подсъдимия разноски на основание чл. 189, ал. 3 НПК
В заключение, след обобщаване
на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде изцяло потвърдена.
Така мотивиран и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК СГС, ІІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда по
н.о.х.д № 18948/2012 г. на СРС, НО, 1 състав от 30.10.2017 г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.