№ 336
гр. Монтана, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630103110 по описа за 2024 година
Разглеждат се ревандикационни искове- главен и евентуален с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, съединени с искане по реда
на чл. 537, ал.2 от ГПК.
Предявени са от М. С. И., ЕГН
********** с адрес: ...... и И. С. М., ЕГН********** с адрес: ...... срещу
М. О. Р., ЕГН ********** с адрес: ..... ревандикационни искове, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици при
равни права на основание дарение, извършено с нотариален акт № 42, т.3,
д. № 533/1986г. на РС-Михайловград, под евентуалност- на основание
давностно владение, продължило непрекъснато повече от 10 г., както и
добросъвестно повече от 5 г. на следния недвижим имот:УПИ № V/пети/
в кв.8, образуван от имот 500.300 по Кадастралния и регулационния
план на .....,
ЕКАТТЕ:10999, одобрен със Заповед № 840/18.05.1936 г., който имот е
незастроен и е отреден за жилищно застрояване и е с площ от 529 кв.м. по
скица, а по нотариален акт -549 кв.м., при съседи на имота: от две
страни- улици, УПИ IV от кв. 8, УПИ VI от кв.8 и УПИ III от кв. 8 по
Кадастралния и регулационен план на ....., с адрес: ....., като ответникът да
бъде осъдена отстъпи собствеността и да предаде владението на М. С. И. и
И. С. М. върху реалната част от имота с площ от 250 кв.м., находяща се в
неговата северна част между улица девета, УПИ IV,УПИ VI и поставената
преграда в средата на имота.
Да бъде отменен съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 9, т.1,
1
д. 38/12.01.1997 г. на РС-Михайловград, като последица от уважаване на иска.
Ищците били собственици при равни права върху процесния имот УПИ
№ V/пети/ в кв.8 чрез извършено на дата 26.08.1986 г. дарение с НА № 42 на
РС-Михайловград, извършено от техния баща- ....., който от своя страна
притежавал имота по наследство и давностно владение, видно от приложения
към ИМ Нотариален акт № 109, т.1, д.400/1986 г. на РС-Монтана от своя дядо-
...... ....., б.ж. на ......, починал на 06.01.1968 г., който бил записан като
собственик на имота в емлячните регистри на недвижимите имоти на ..... през
1936 г.
Двамата ищци твърдят, че винаги са владели процесния имот-както те,
така и техните праводатели спокойно, без някой да е изявявал претенции към
имота, обработвали са го, орат го всяка пролет и есен, като са садили различни
зеленчуци ежегодно, поддържали са го и са поправяли оградата, с която е
ограден имота от всички страни, чистели са го от плевели, плащали са си
данъците, като това спокойно владение продължило от записването на имота в
емлячния регистър до м.02.2015 г. В края на м. 02.2015 г. на дата 23.02.2015 г.
на бащата на ищците- ..... му било съобщено от хора от селото- негови съседи,
че отв. М. О. Р. преди няколко часа същият ден бил поставил палета в имота и
го е преградил с тях през средата, като отворил още една врата към имота към
улица 9-та от север, като до този момент единствената врата към имота бил
откъм улица 6-та от юг на имота, която винаги и само ищците ползвали. След
като ищците пристигнали на място заедно с баща си видели в имота поставени
палета, с които имотът бил преграден на две и им бил преграден достъпа до
около 250 кв.м. в северната му част. Ищците заедно с баща си изнесли
палетата извън имота и го изорали целия, както го правят всяка година. След
това в имотът дошъл отв. М. О. Р., който им заявил, че е собственик на имота
и има издаден Нотариален акт № 9, т.1, д.38./12.01.1987 г. на неговия дядо .....-
б.ж. на ......, починал на 15.12.1987 г. за имота, за което обстоятелство ищците
се изненадали, тъй като .... не бил техен роднина и не е от кръга на
наследниците на прадядо им ...... ....., още повече, че до 23.02.2015 г. никой не
бил заявявал претенции за имота, нито ответникът, нито неговият дядо или
друго лице. До този момент ищците владеели необезпокоявано имота и никой
не им е пречел или да ги е гонил оттам. Бащата на ищците ..... веднага подал
жалба в полицията на 24.02.2015 г., а двамата ищци завели дело срещу М. О.-
иск за собственост и било образувано гр.д.№ 152/2015 г. на РС-Монтана.
Делото било прекратено, поради обективната невъзможност както на ищците,
така и на техния пълномощник да се явят на първото по делото заседание.
Оттогава-23.02.2015 г. до момента на завеждане на делото М. О. многократно
поставял палета по средата на имота, които ищците премахвали, пречил им да
обработват имота, като заявявал, че той е собственик и има нотариален акт.
Последно отново преградил имота в началото на 2024г. и попречил на ищците
да го изорат целия, продължавал да използва отворения втори вход и около
250 кв.м. от имота, въпреки противопоставянето на ищците и техния баща за
това. С тези действия ответникът оспорил правото им на собственост и на
2
владение върху целия спорен имот в пълен обем, довело до правният интерес
на ищците от подаване на настоящата искова молба.
Претендира деловодни разноски по чл.78, ал.1 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът чрез пълномощник е подал писмен отговор.
Исковете се оспорват като процесуално недопустими и
неоснователни, за което се излагат съображения, поради което ответникът
моли съда да ги отхвърли.
Ответникът твърди недопустимост на производството, тъй като
уличната регулация на процесния имот е приложена, но дворищната не е
приложена и съгласно разпоредбата на пар.8, ал.1 ПР на ЗУТ, тъй като след
изтичане на сроковете по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни и
за заемане на придаден поземлени имоти се прекратява. Отчуждителното
действие отпадало автоматично, по силата на закона, като правото на
собственост върху парцела се трансформирало в право на собственост върху
имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, в който смисъл
ТР № 3/2010 г. от 28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС. А щом това било така,
исковете били процесуално недопустими и производството по делото
следвало да се прекрати от съда.
На следващо място исковете се оспорват и като неоснователни.
Ответникът оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и обстоятелството, че ищците са собственици на процесния поземлен
имот. Имотът бил останал в наследство от общите наследодатели на страните
..... и ....., които били братя, като праводателят на ищците ..... М. бил наследник
на ....., а бащата на ответника- ..... бил наследник на ...... Двете колена на
братята повече от шестдесет години във времето назад са владяли съвместно
имота, като коляното на наследодателя ..... владее северната част на имота, а
на .....- южната част на имота. През целия период процесният имот бил
разделен от трайна ограда, която разделяла ползваните от колената части от
имота. През 1987 г. находящата се в имота дървена ограда била подменена с
масивна ограда от циментови колове и ламаринени ленти, а през 2014 г.- с
дървени палета. Винаги имало две врати от всяко място- от южната и от
северната част на имота, към всяка улица. Също така никога във времето
назад- нито преди, нито след 1986-1987 г., когато наследодателите се снабдили
с нотариални актове, между колената е имало спор относно собствеността на
отделните части така, както се владее по колена
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за
установеното следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
предявен от и срещу надлежна страна в производството. Разгледан по
3
същество, главният ревандикационен иск е частично основателен.
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключението
на вещото лице Н. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза,
изслушани са показанията на свидетелите по делото: .....-баща на ищците, ......-
без дела и родство, ......- без дела и родство и .....-майка на ответника.
Съображенията на съда са следните:
Видно от приложения препис от емлячния регистър на ....., общ.Георги
Дамяново, обл.Монтана, че процесният имот е бил записан на името на
наследодателя на ищците- ...... ......
С Нотариален акт № 42 на РС-Михайловград, бащата на ищците- ..... им
дарил процесния имот, който от своя страна притежавал имота по наследство
и давностно владение, видно от приложения към ИМ Нотариален акт № 109,
т.1, д.400/1986 г. на РС-Монтана от своя дядо- ...... ....., б.ж. на ......, починал на
06.01.1968 г., който бил записан като собственик на имота в емлячните
регистри на недвижимите имоти на ..... през 1936 г.
От друга страна, с Нотариален акт № 9, том 1, дело № 38/1987 г. от
20.01.1987 г. по описа на .....-Нотариус при Михайловградския районен съд,
.....- наследодател на ответника М. О. Р. бил признат за собственик чрез
давностно владение на 250/449 ид.ч. от процесния имот.
По скица имотът е записан със собственици: ищците И. С. М. и М. С.
М.а и наследници на ......
Приложени са приходни квитанции, видно от които задълженията за
имота са плащани от ..... и от ищцата М. С. И..
Съгласно заключението на вещото лице Е. Н. по назначената от съда
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост, като
обективно, обосновано и компетентно изготвено се установява: Ищците
ползват част от имота, ситуирана в южната част на имота с площ от 283 кв.м.,
а ответникът северната част от имота с площ от 309 кв.м.;Процесният УПИ V,
кв. 8 по действащия регулационен план на ......, одобрен със Заповед №
840/18.05.1936 г. не е напълно идентичен с ползваното от страните място.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелките ...... и ....., като
показания, дадени в логична последователност и взаимна връзка, както и като
показания на свидетели- очевидци. Процесният имот е работен още от
дядовците на страните- ......, които са братя и всеки от тях си е работил
мястото. Имотът е разделен по средата, с дървена ограда/тарби/, което
представляват две места, работени в годините от колената на ..... и ....и. Дори
след като били извадени нотариалните актове от 1986-1987 г. за признаване за
собственост по наследство и давностно владение, двете обособени места в
северната и южната половина на имота продължавали да се работят от двете
колена, като обаче ..... през 1987 г. бутнал дървената ограда. Мястото било
преградено за първи път около 1985, 1986 г. от бащата на отв. М.- първо била
дървена ограда със стари летви, след това с ламарина. Имотът винаги бил
ограден и отстрани. Имотът има от 2 страни врати и порти- по една за всяко
място. Имотът дълги години се обработвал от двете колена в двете места-
4
северно и южно ,,мирно и кротко‘‘, като през 2015 г. започнали
,,разправиите‘‘, като ..... бутнал разделителната ограда между двете места,
викнали полиция, тъй като искал да вземе цялото място. Северната част от
имота се обратотва към момента от М., майка му, жена му, садят земеделски
култури, копаят, гледат овошки и т.н., като ответникът дори правил сондаж на
мястото. Никога не е имало период, през който целият имот да се работи само
от ..... и от неговите деца- ищците, северната част се обработвала от М. и
негови близки.
Съдът не кредитира показанията на св. ...... На първо място, този
свидетел е от кръга свидетели по чл. 172 от ГПК, пряко заинтересовани от
изхода на спора, като дори има данни, че ползва имота, предвид което е
пристрастен свидетел. На следващо място неговите показания относно това,
че изведнъж през 2015 г. отв. М. Р. слага палета разделяйки половината имот,
звучат нелогично. Не става ясно как без никаква предистория и, че при
положение по твърдения на този свидетел той и само той повече от 50 г.
,,гледал‘‘ този имот, като наследствен от ......, записан като собственик на имот
в емлячната книга, ответникът загражда имота и претендира свои права върху
северната част от него. Освен това показанията на този свидетел противоречат
на показанията на посочените по-горе 2 свидетелки, на чиито показания съдът
дава вяра.
Относно показанията на св. ......: този свидетел основно препредава
разказана му информация, а не е очевидец, не е съсед на имота с пряко изглед
към него, не живее постоянно в селото, като освен това показанията му са
нелогични и с вътрешни противоречия, предвид което съдът не ги кредитира.
Предвид горното, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен ревандикационен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС, от
ищецът при условията на пълно главно доказване следва да са установени
следните обстоятелства: ищецът да е собственик на процесния имот; имотът
да се намира във владение на друго лице, което го владее или държи, без да
има годно правно основание за това.
На първо място съдът отхвърля като неоснователно възражението,
направено в отговора на исковата молба за недопустимост на настоящото
производство. Налице е годен обект на правото на собственост, а именно
процесния имот, предвид което производството се явява процесуално
допустимо.
В случая съдът намира, че отв.М. О. Р. владее реалната част от имота, а
именно-посочената в северната част на имота от на валидно правно
основание, тъй като е наследник на своя дядо- ....., който е бил признат за
собственик на 250/449 ид.ч. от процесния имот. Съотнесено към актуалната
квадратура на имота от 549 кв.м. по нотариален акт, ..... е бил признат за
собственик чрез непрекъснато давностно владение на 306/549 ид.ч. от имота.
Че едното от двете колена с родоначалник ...., наследен от ..... и останалите
наследници, сред които и отв.М. О. Р., винаги повече от 60 г. назад във
времето са владяли и обратотвали северната част от имота се потвърди и от
5
показанията на разпитаните свидетели по делото ...... и ....., както и от СТЕ по
делото. Вещото лице потвърди, че ответникът ползва част от имота с
квадратура от около 309 м2 в северната част на имота. Имотът е бил разделен
между родоначалниците-двамата братя ..... и ....и, като първият е владеел
южната част на имота, а вторият- северната част на имота, като в продължение
на дълги години не е имало никакви спорове относно ползването на имота.
Що се касае до ищците, твърденията в исковата молба, че са
собственици на целия поземлен имот и предвид гореизложеното, бяха
опровергани. Действително, техният наследодател ...... е бил записан като
собственик на имота в емлячния регистър от 1936 г. Предвид горепосоченото
обаче, а именно, че между двамата братя- ...... е извършено разпределение на
владението върху имота на две части- северната и южната и предвид
презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността, то съдът намира, че и
неговите наследници/ на ..../ са придобили собствеността върху северната част
от имота, която, тъй като не е обособена като самостоятелен обект на
собственост, следва да се съотнесе като ид.ч. от имота- 306/549 ид.ч. Това е
така, тъй като владението е продължило над 10 г., било е явно, спокойно и
необезпокоявано до 2015 г. и със знанието и съгласието на останалите
заинтересовани лица. Без значение е и обстоятелството, че бащата на ищците-
..... първи по време е бил обявен за собственик на целия имот по давност и
наследство чрез НА № 109/19.06.1986 г., тъй като съдът не е обвързан от
констатациите в нотариалното производство и извършва своя самостоятелна
проверка за правото на собственост. Предвид посоченото, ..... не е могъл да
прехвърли на своите деца- ищците М. С. М.а и И. С. М. повече права, отколко
притежава в имота, а именно 243/549 ид.ч. от поземления имот, каквато ид.ч.
ищците притежават от процесния имот.
Водим от горното, съдът намира, че ревандикационният иск, като
частично основателен, следва да се уважи за посочената част от 243/549 ид.ч.
от имота, а в останалата част, над уважения до предявен размер за
установяване собственост на ищците върху целия имот, както и за осъждане
на ответника да им предаде владението върху северната част от имота- тъй
като ищците не са собственици на целия имот, като неоснователен и
недоказан, подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът
има право да му се заплатят в пълен размер сторените от него деловодни
разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Това е така, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на делото- той не е претендирал
собственост и владение върху целия имот, вкл. и върху частта на ищците, а
владее само наследствената на неговото коляно част от имота.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 108
от ЗС
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. О. Р., ЕГН ********** с
адрес: ...., че М. С. И., ЕГН
********** с адрес: ...... и И. С. М., ЕГН********** с адрес: ......
са собственици при равни права на 243/549 ид.ч. на основание дарение,
извършено с нотариален акт № 42, т.3, д. № 533/1986г. на РС-
Михайловград, на следния недвижим имот:УПИ № V/пети/ в кв.8,
образуван от имот 500.300 по Кадастралния и регулационния план на .....,
ЕКАТТЕ:10999, одобрен със Заповед № 840/18.05.1936 г., който имот е
незастроен и е отреден за жилищно застрояване и е с площ от 529 кв.м. по
скица, а по нотариален акт -549 кв.м., при съседи на имота: от две
страни- улици, УПИ IV от кв. 8, УПИ VI от кв.8 и УПИ III от кв. 8 по
Кадастралния и регулационен план на ....., с адрес: ....., като ОТХВЪРЛЯ
ревандикационния иск за признаване право на собственост над уважената част
от 243/549 ид.ч. до предявения размер за признаване право на собственост
върху целия имот, както и за осъждане на М. О. Р. да отстъпи собствеността и
да предаде владението на М. С. И. и И. С. М. върху реалната част от имота
с площ от 250 кв.м., находяща се в неговата северна част между улица девета,
УПИ IV,УПИ VI и поставената преграда в средата на имота, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М. С. И., ЕГН ********** с
адрес: ...... и И. С. М., ЕГН********** с адрес: ...... ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на М. О. Р., ЕГН ********** с адрес: ..... сумата от общо ..... лв.-
сторени деловодни разноски по делото, съгласно приложен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7