№ 96
гр. гр. Добрич, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900013 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис III“ №201 срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 иск с правно основание чл. 99
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 45325,47 лв.,
представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания
№0106-ЦУ/01.08.2018г., сключен между „Енергийна финансова група” АД
като цедент и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като цесионер,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане и иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 13345,83 лв., представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за
времето на забавата (28.08.2018 г. – 22.07.2021 г.), определено по размер от
законната лихва.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства: „Електроенергиен системен оператор" ЕАД е енергийно
предприятие по смисъла на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ,
1
което осъществява дейността „пренос на електрическа енергия" въз основа на
Лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г.
Между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Енергийна
финансова група” АД /"ЕФГ" АД/, на основание чл. 11, т. 8 във вр. с чл. 18,
ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, е бил сключен договор
за балансиране № ВАL - 022/24.08.2012 г., с който договор е уговорено "ЕФГ"
АД, като координатор на стандартна балансираща група, да отговаря за
различията между заявените за потребление количества електрическа енергия
за обектите, за които "ЕФГ" АД е поело отговорност за балансиране и
несъответствията с така заявените количества спрямо реално потребените.
По силата на т. 2.5 във вр. с т. 2.7 от сключения договор за балансиране във
връзка с чл. 177 от ПТЕЕ, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД изготвя
обобщени извлечения за сетълмент за всеки отчетен период, представляващ
един календарен месец. Съгласно т. 2.6. от договора за балансиране на база
извлеченията за сетълмент за всеки отчетен период „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД издава и изпраща фактура на "ЕФГ" АД за
реализирания енергиен недостиг и продадената балансираща енергия. Между
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и "ЕФГ" АД са налице трайни
търговски взаимоотношения.
„ЕФГ" АД е натрупал няколко задължения по договора за балансиране,
включващи задължения по фактури за балансираща енергия за недостиг и
задължение за предоставяне на гаранционно обезпечение по договора.
За погасяване на задължения на „ЕФГ" АД, по договор за балансиране №
ВАL-022/24.08.2012г., с договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. цедентът
"ЕФГ" АД, прехвърля на цесионера „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД вземането си по фактура №**********/25.07.2018 г. за продажба на
електроенергия за периода 01.07.2018 г. - 15.07.2018 г. на „Водоснабдяване и
канализация Добрич" АД /"ВИК Добрич" АД/, с ЕИК ********* за частта от
450 000.00 лв.
Към датата на сключване на договора за цесия общият размер на
задълженията на "ЕФГ" АД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
по договор за балансиране № ВАL - 022/24.08.2012 г., надхвърля размера на
цедираното вземане по фактура № **********/25.07.2018 г. След датата на
сключване на договора за цесия "ЕФГ" АД е погасило част от задълженията
си по договор за балансиране № ВАL - 022/24.08.2012 г., но въпреки
2
постъпилите плащания, същите са били крайно недостатъчни за покриване на
цялостното задължение по договора, което включва: задължения по фактури
за балансираща енергия за недостиг и предоставяне на гаранционно
обезпечение по договора.
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД неколкократно е уведомило
"ЕФГ" АД за необходимостта от своевременно покриване на задълженията. С
писмо изх. № ЦУ-2321#26/23.08.2018г. в резултат на неизпълнение на
задълженията си "ЕФГ" АД е отстранен, считано от 24.08.2018г., от пазара на
електрическа енергия, поради незаплащане в срок на издадени от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД фактури и непредоставено
гаранционно обезпечение по договора за балансиране.
С решение от 28.08.2018 г., постановено по т.д. № 1907/2018 г., по описа на
СГС е открито производство по несъстоятелност на "ЕФГ" АД. Предвид
отстраняването от пазара и откритото производство по несъстоятелност на
ЕФГ АД е отпаднала необходимостта от предоставяне на гаранционно
обезпечение по договора за балансиране, но са останали непокрити
задължения по договора за балансиране, които задължения следва да бъдат
погасени от цедираното вземане по фактура № **********/25.07.2018 г. от "В
и К Добрич" АД.
Договорът за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. е сключен преди публикуване
на Решение №1764/28.08.2018 г. по т. д. №1907/2017 г. по описа на СГС, с
което е открито производство по несъстоятелност на "ЕФГ" АД.
Прехвърленото вземане по фактура № **********/01.08.2018 г. е преминало
в цесионера „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД в деня на подписване
на договора за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. Цедентът "ЕФГ" АД
своевременно писмено е уведомил длъжника "В и К Добрич" АД за
прехвърленото вземане, видно и от писмо изх. № ВиК-3948#1/06.08.2018г.
/вх. № ЦУ-ПМО-4635/07.08.2018г./. Процесният договор за цесия е изпълнен
с прехвърляне на вземането на дата 01.08.2018 г. по фактура
№**********/25.07.2018 г. и със съобщаването му на длъжника - „ВиК
Добрич" АД, с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на "ЕФГ" АД.
Въпреки своевременното уведомяване на длъжника -"ВиК Добрич" АД и
разменена кореспонденция, в „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не
са постъпили плащания по цедираното вземане, от страна на "В и К Добрич"
АД. Задължението на "В и К Добрич“ АД по фактура №
3
**********/25.07.2018 г. се дължи на „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД, а не на "ЕФГ" АД, тъй като е налице валиден договор за цесия № 0106-
ЦУ/01.08.2018 г., с който „ЕФГ" АД е цедирало на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД свое ликвидно и изискуемо вземане към "В и К
Добрич" АД за продажба на електрическа енергия от "ЕФГ" АД на "В и К
Добрич" АД за периода 01.07.2018г. - 15.07.2018г. Поради наличието на
валидно сключен договор за цесия, "В и К Добрич" АД дължи заплащане на
дълга по цитираната фактура на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, а
не на "ЕФГ" АД, независимо от откритото производство по несъстоятелност
срещу цедента ЕФГ, след сключване на договора.
Предвид постъпилите частични плащания от страна на "ЕФГ" АД, от една
страна и от друга страна отпадане на необходимостта от предоставяне на
гаранционно обезпечение по договора, поради отстраняването от пазара на
електрическа енергия и последващото откриване на производството по
несъстоятелност, задължението на "ЕФГ" АД към 28.08.2018г., по договор за
балансиране № ВАL - 022/24.08.2012 г. е в размер на 45 325,47лв.
Към настоящият момент от страна на "В и К Добрич" АД не са постъпили
никакви плащания по договора за цесия и за „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД е налице правен интерес да предяви по съдебен ред вземането
си по договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018г. срещу длъжника, а именно "В
и К Добрич" АД.
Ответната страна е подала в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата
молба с вх.рег.№15748/08.08.2021г. /на регистратурата на СГС/. Оспорват се
допустимостта и основателността на исковата претенция.
Излагат се съображения, че исковата молба е недопустима, защото липсва
пасивната процесуална легитимация. „ВиК Добрич" АД не е страна в
правоотношенията между „ЕФГ" АД /в несъстоятелност/ и „Електроенергиен
системен оператор“ АД.
Предявеният иск е и неоснователен. От една страна в исковата молба е
посочено, че между „ЕФГ" АД и „Електроенергиен системен оператор“ АД
на основание чл.11, т.8 във вр. с чл.18, ал.2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия е бил сключен договор за балансиране № ВАL-
022/24.08.2012 г., с който договор е уговорено „ЕФГ" АД, като координатор
на стандартна балансираща група, да отговаря за различията между заявените
за потребление количества електрическа енергия за обектите, за които „ЕФГ"
4
АД е поело отговорност за балансиране и несъответствията с така заявените
количества спрямо реално потребените, а от друга страна се твърди, че
вземането на „ЕФГ" АД по фактура №**********/25.07.2018 г. за продажба
на електрическа енергия за периода 01.07.2018 г. - 15.07.2018 г. за частта от
450 000 лв. е цедирано на „Електроенергиен системен оператор“ АД. В
петитума на исковата молба е посочена фактура № **********/31.07.2018 г.,
а видно от представения към исковата молба Договор за цесия № 0106-
ЦУ/01.08.2018 г. в чл.1 е цедирана фактура №**********/25.07.2018 г. Не
става ясно от посоченото всъщност коя фактура е цедирана. „ВиК Добрич"
АД няма никакво касателство по отношение на сключения Договор за
балансиране № ВАL-022/24.08.2012 г. между „ЕФГ" АД и „Електроенергиен
системен оператор“ АД, още повече пък да заплаща издадени фактури. Това
са облигационни отношения между „ЕФГ" АД и „Електроенергиен системен
оператор“ АД, в които „ВиК Добрич" АД не е участвало, нито е било страна.
Цитираната в петитума фактура не е осчетоводявана от ответника.
На следващо място Договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. между
„ЕФГ" АД и „Електроенергиен системен оператор“ АД е сключен след
сключване на Договор за цесия по чл.99, ал.1 от ЗЗД от 26.07.2018 г. между
„ЕФГ" АД и „В." ЕООД. Договорът за цесия между „ЕФГ" АД и
„Електроенергиен системен оператор“ АД е сключен шест дни след договора
между „ЕФГ" АД и „В." ЕООД. Съгласно чл.99, ал.2 и ал.4 от ЗЗД,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, като прехвърлянето има действие между страните от подписването, а
спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
длъжника от предишния кредитор. Вторият договор за цесия от 01.08.2018 г.,
сключен между „ЕФГ" АД и „Електроенергиен системен оператор“ АД е
нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД на първо място защото на
26.07.2018г. за същото вземане е сключен договор за цесия между „ЕФГ" АД
и „В." ЕООД. Няма как Цедентът да сключи два договора за едно и също
вземане с двама различни Цесионери. Договорът е нищожен, тъй като има
невъзможен предмет. Нещо повече, след като веднъж вече на 26.07.2018 г.
„ЕФГ" АД е прехвърлило на „В." ЕООД вземането си от „ВиК Добрич" АД
по фактура № **********/25.07.2018 г., следва че на 01.08.2018 г. „ЕФГ" АД
вече не е било титуляр и собственик на вземането по фактура №
5
**********/25.07.2018 г., поради което и не може да го прехвърли на
„Електроенергиен системен оператор“ АД, съответно последното не е станало
титуляр/собственик на това вземане.
Уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „В." ЕООД е получено с вх.№ВиК-
3864/31.07.2018 г., а уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
„Електроенергиен системен оператор“ АД е получено с вх. № ВиК -
3948/06.08.2018 г.
С писмо с изх. № ВиК -3948#14/21.09.2018 г. ответникът е уведомил
„Електроенергиен системен оператор“ АД, че цедираната фактура попада в
списък с фактури, с които не е съгласен и поради това плащания няма да
бъдат извършвани.
На 01.11.2018 г. от „ЕФГ" АД е издадено кредитно известие №
**********/01.11.2018 г. към фактура № **********/25.07.2018 г. за периода
01.07.2018г.-15.07.2018 г. за сумата от 256 859,87 лв., тоест няма как да бъде
цедирано вземане в по-голям размер /ищецът твърди, че му е цедирано
вземане в размер на 450 000 лв./ от колкото е самата фактура. Очевидно
ищецът не е бил уведомен от цедента за издаденото кредитно известие и е
цедирал два пъти едно и също вземане, за което дружеството няма как да бъде
длъжник на двамата цесионери по сключените договори за едно и също
оспорено задължение по фактура № **********/25.07.2018г.
От друга страна в дружеството е получена покана с вх. № ВиК-
4307#2/08.02.2019 г. от „В." ЕООД в 15- дневен срок да заплати цедираните
съгласно Договори за цесия от 17.07.2018г. и 26.07.2018 г. от „ЕФГ" АД
фактури в това число и фактура № **********/25.07.2018 г. С писмо до „В."
ЕООД с изх. № ВиК-4307#20.02.2019 г. наименовано като „възражение"
ответникът е възразил срещу така отправената покана.
На 28.02.2019 г. между „В." ЕООД и „ВиК Добрич" АД е сключено
Споразумение, в което страните са договорили погасяване на задължението
по цедираните фактури от „ЕФГ" АД, чрез прехвърляне на настоящи и
бъдещи вземания на „ВиК Добрич" АД от потребители на ВиК услуги. В чл.1
от споразумението са описани цедираните фактури. Съгласно чл.5 от
споразумението е посочено, следното: „В случай, че някое трето лице предяви
по съдебен ред срещу ВиК претенции към някое от вземанията по чл.1., „В."
ЕООД се задължава да встъпи в делото на страната на ВиК, то „В." ЕООД ще
възстанови на ВиК тези суми до размера на получените от „В." ЕООД от ВиК
6
суми срещу всяко вземане по чл.1. ".
В изпълнение на заповед № ФК-10-95/20.01.2021 г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция на основание чл. 10, ал.1, т.3 и
чл.5, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция е възложена
финансова инспекция на „ВиК Добрич" АД, която е установила, че
„Енергийна финансова група" АД е цедирала едно и също вземане в размер на
773 744.40 лв. едновременно на двама цесионери - на „В." ЕООД гр. София и
на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД, в резултат на което
„ВиКДобрич" АД гр. Добрич се явява длъжник и на двата цесионера по
сключените договори, но за едно и също задължение - по фактура
№**********/30.06.2018 г.". Констатациите и заключенията на държавния
финансов инспектор са относими и за фактура № **********/25.07.2018 г. с
единственото различие, че плащания към „Електроенергиен системен
оператор“ АД по тази фактура не са извършвани, поради възражения от
страна на ответника.
Акцесорното право за забавено плащане е в зависимост от уважаването на
главният иск. Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на иска
по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите,
релевантни за неговата основателност. Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД
когато денят за изпълнение на задължението е определен, то длъжникът
изпада в забава след изтичането му, когато обаче няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
В случая няма определен срок за изпълнение, тъй като правоотношенията са
между „ЕФГ"' АД и „Електроенергиен системен оператор“ АД и „ВиК
Добрич" АД не е страна в това правоотношение.
Ищецът е подал допълнителна искова молба с вх.рег.№22192/19.10.2021г.
/на регистратурата на СГС/.
Излага се, че вземането на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е
възникнало на основание сключен договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г.,
по силата на който цедентът „Енергийна финансова група”, прехвърля на
цесионера „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД вземането си по
фактура № **********/25.07.2018 г. за продажба на електроенергия за
периода 01.07.2018 г. -15.07.2018 г. на "ВиК Добрич" АД, с ЕИК ********* за
7
частта от 450 000.00 лв. Съгласно чл. 2 от договор за цесия № 0106-
ЦУ/01.08.2018 г. вземането по горецитираната фактура се прехвърля от
„ЕФГ“ АД за погасяване на част от задълженията на цедента към
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД по договор за балансиране №
ВАL -022/24.08.2012 г. Действителният размер на задълженията на „ЕФГ" АД
към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД по договор за балансиране №
ВАL - 022/24.08.2012 г., към 28.08.2018г. - датата на откриване на
производството по несъстоятелност на „ЕФГ" АД e 45 325,47 лв. Това
задължение представлява остатък по фактура № **********/31.07.2018г. за
балансираща енергия за недостиг. Именно това задължение се претендира да
бъде погасено от цедираното с договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018г.
вземане от „В и К Добрич"АД по фактура № **********/25.07.2018 г.
Твърдения за наличие на сключен на 26.07.2018г. договор за цесия, който
предхожда договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. се излагат за първи път
в отговора на исковата молба, въпреки разменената между страните
кореспонденция и направеното писмено признаване на задължението от
страна на ответника. Към отговора на исковата молба не е приложен като
доказателство договор за цесия от 26.07.2018 г., сключен между „ЕФГ" АД и
„В." ЕООД, тъй като той не се изпраща на длъжника, приложено е само
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД. От представеното уведомление е видно,
че ЕФГ АД прехвърля на „В." ЕООД, вземанията си от „В и К Добрич" АД,
които ще има за извършените доставки на електрическа енергия. В настоящия
случай, видно от уведомлението, са прехвърлени бъдещи вземания на цедента
за доставки на електрическа енергия. Тези бъдещи вземания, нито са
определени, нито са определяеми към момента на сключването му, доколкото
видно от уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД бъдещи вземания не са
определени, нито като абсолютни стойности, нито като ориентировъчно
количество за цитирания период. Съгласно задължителната практика на ВКС,
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо
от друго правно основание. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи
вземания води до недействителност на цесията. От правилото, установено в
ал.2 на чл.99 на ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в
обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното
съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от
8
каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с
оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Действително
доставката на електрическа енергия зависи изцяло от нуждите на
потребителя, но с оглед факта, че и двете страни са търговски дружества,
доставката на енергия се основава на трайни търговски взаимоотношения, то
потребяваните количества за даден отчетен период са определяеми, както
като количество, така и като сума. Определеността, респ. определяемостта на
съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от
тях. От уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не би могъл да се направи извод
за каквато и да е определяемост, нито като количество, нито като сума.
В уведомлението до "В и К Добрич"АД за сключен договор за цесия от
26.07.2018г., в предпоследния абзац е посочено следното: „От датата на
получаване на настоящото уведомление следва да изпълнявате всичките си
платежни задължения по горецитирания договор до размера на сумата
посочена във фактурата, която ще ви бъде издадена за доставената Ви
електрическа енергия ....". Твърденията изложени в отговора на исковата
молба и уведомлението за този „първи" по време договор за цесия са, че
същият е сключен на 26.07.2018г., същевременно фактурата която се
претендира, като предмет, на цесията е фактура № ********** от 25.07.2018
г., въпреки че същата не е посочена в уведомлението. Съответно се налага
извода, че процесната фактура № ********** от 25.07.2018г. не е предмет на
сключения договор за цесия от 26.07.2018г., тъй като тя вече е била издадена.
Цитираните в отговора на исковата молба констатации на АДФИ, във
връзка с извършена финансова инспекция на „В и К Добрич" АД касаят друга
фактура за задължения на „Ви К Добрич" АД, която не е предмет на
настоящия съдебен спор и не са относими към делото.
Предмет на договор за цесия № 0106-ЦУ /01.08.018г. е вземането по
фактура № **********/25.07.2018 г. Във фактурата е посочена датата на
нейния падеж, от датата следваща датата на падежа, вземането става
ликвидно и изискуемо. След датата на падежа длъжникът изпада в забава,
като не е необходимо изрично и повторно да бъде канен да изпълни
задължението си.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.
№27041/15.11.2021г. /на регистратурата на СГС/. Поддържат се заявените с
отговора на исковата молба възражения.
9
Излага се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че предмет на
Договора за цесия по чл.99, ал.1 от ЗЗД от 26.07.2018 г. между „ЕФГ" АД и
„В." ЕООД е бъдещо вземане, поради което и договора за цесия бил
недействителен. Напротив, при съпоставка на датата на фактура №
**********/25.07.2018 г. тази на Договора за цесия по чл.99, ал.1 от ЗЗД от
26.07.2018 г. между „ЕФГ" АД и „В." ЕООД, предмет на който е вземането по
фактура № **********/25.07.2018 г., безспорно следва извод, че предмет на
договора за цесия не е бъдещо вземане, а напротив предмет е настоящо
вземане, което към момента на договора за цесия е било определено и по
основание и по размер. Ако се приеме, че предмет на Договора за цесия по
чл.99, ал.1 от ЗЗД от 26.07.2018 г. между „ЕФГ" АД и „В." ЕООД е бъдещо
вземане, въпреки че няма основание за това, вземането безспорно е
определяемо и по основание и по размер, поради което Договор за цесия по
чл.99, ал.1 от ЗЗД от 26.07.2018 г. между „ЕФГ" АД и „В." ЕООД, не е
недействителен.
С определение №51/18.02.2022г. „В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, Район Средец, ул. "Алабин" 33 е
конституирано като трето лице - помагач на ответника „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД.
Трето лице - помагач на ответника изразява становище за неоснователност
на исковите претенции. Излагат се съображения, че „Винер – индустрия и
мениджмънт“ ЕООД е придобило процесното вземане въз основа на договор
за цесия от 26.07.2018г. Договорът за цесия от 01.08.2018г., сключен между
„Енергийна финансова група“ АД и ищеца не е породил правно действие
поради предходно сключения договор за цесия от 26.07.2018г.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.08.2018г. между „Енергийна финансова група“ АД в качеството на
цедент и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД в качеството на
цесионер е сключен договор за цесия. Цедентът „Енергийна финансова
група“ АД прехвърля на цесионера „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД свое парично вземане от „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД по
фактура № **********/25.07.2018 г. за продажба на електроенергия за
периода 01.07.2018 г. - 15.07.2018 г. за частта от 450 000.00 лв. Вземането се
прехвърля за погасяване на част от задълженията на „Енергийна финансова
10
група“ АД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД по договор за
балансиране № ВАL - 022/24.08.2012 г.
По делото е представено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Енергийна
финансова група" АД относно прехвърляне на вземания по фактура за
доставка на електроенергия № **********/25.07.2018 г. на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД. Уведомлението е получено и входирано в
деловодството на „ВиК Добрич" АД с № ВиК-3948/06.08.2018г.
По делото е представена фактура № **********/25.07.2018 г., издадена от
„Енергийна финансова група“ АД в качеството на доставчик за сумата от
634323,65 лв. за предоставена на „ВиК Добрич“ АД услуга – продажба на
електроенергия за периода 01.07.2018г. – 15.07.2018г.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, съгласно което фактура №**********/25.07.2018г. е осчетоводена в
счетоводството на „ВиК Добрич“ АД. Към нея има издадена кредитно
известие №*********/04.11.2018г. на стойност 256859,87 лв., като остатъка е
в размер на 377463,78 лв. По фактурата са извършени плащания в размер на
377463,78 лв. в полза на „В." ЕООД, както следва: 270244,44 лв. чрез
преводи по банков път от страна на „Албена“ АД по сметка на „В." ЕООД и
107239,74 лв. чрез превод на 04.09.2019г. по банков път от „ВиК Добрич“ АД
по сметка на „В." ЕООД. Вещото лице дава заключение за размера на
законната лихва върху размера на главното задължение от 45325,47 лв. за
периода от 28.08.2018г. до 22.07.2021г., а именно 13345,83 лв.
От справка в ТРРЮЛНС се установява, че с решение на СГС от
28.08.2018г., постановено по т.д.№1907/2017г. е обявена
неплатежоспособността на „Енергийна финансова група“ АД и е открито
производство по несъстоятелност на същото. С решение от 10.10.2019г.
„Енергийна финансова група“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване дейността на предприятието на търговеца и са прекратени
правомощията на органите му.
Предпоставките за уважаване на предявения главен иск са наличие на
валиден договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца е прехвърлено
съществуващо вземане, уведомяване на длъжника за извършената цесия,
размера и изискуемостта на вземанията. В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че договора за цесия е валидно сключен,
11
длъжникът – ответник в производството е уведомен и вземането по фактура
№**********/25.07.2018г. е непогасено. Това обосновава извод за
основателност на главната претенция, която следва да бъде уважена изцяло в
претендирания размер от 45325,47 лв.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че договорът за
цесия от 01.08.2018 г., сключен между „Енергийна финансова група“ АД и
„Електроенергиен системен оператор" ЕАД, на който ищецът основава
исковата си претенция, е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, тъй
като 26.07.2018 г. за същото вземане е сключен договор за цесия между
„ЕФГ" АД и „В." ЕООД. Твърди се несъществуването на прехвърленото
вземане, т. е. невъзможност на предмета на договора за прехвърляне на
вземане (цесия) по чл.99, ал.1 ЗЗД.
Договорът за прехвърляне на вземане (цесия) е консенсуален, неформален,
каузален и комутативен. Нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД определя неговия
предмет като овластява кредитор да прехвърли своето вземане. Макар и
предметът на договора да е определено по съдържанието си вземане, по
аргумент от противното на нормата на чл.100, ал.1 ЗЗД съществуването му не
е предпоставка за възникване на правната връзка. Съществуването на
прехвърленото право и неговата принадлежност в патримониума на цедента
не обуславят действителността на договора за цесия. Следователно,
прехвърлянето на несъществуващо вземане също поражда облигационна
връзка между страните, т. е. налице е действителен договор. Договорът за
цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е
непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на
закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения.
Горният извод следва и от изричната разпоредба на чл.100, ал.1 ЗЗД. С
посочената разпоредба е установено изключение от общото за
облигационните договори правило на чл.26, ал.2 ЗЗД, според което липсата на
предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне на несъществуващо
вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът
отговаря за изпълнението му по реда на чл.82 вр. чл.79 ЗЗД /определение №
524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./.
В случая обаче решаващо за възникналия между страните спор е дали
прехвърленото вземане към датата на сключване на договор за цесия от
01.08.2018г. е съществувало в патримониума на „Енергийна финансова
12
група“ АД, за да може да бъде прехвърлено в полза на „Електроенергиен
системен оператор" ЕАД. За отговора на този въпрос следва да бъде
изследвана действителността на договора за цесия от 26.07.2018 г., сключен
между „ЕФГ" АД и „В." ЕООД.
Третото лице- помагач на ответника представя по делото договор за цесия
от 26.07.2018 г., сключен между „ЕФГ" АД и „В." ЕООД. Съгласно чл.1 (1)
от договора цедентът прехвърля в собственост на цесионера, свое парично
вземане от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, което ще има за
извършените доставки на електрическа енергия за м.юли 2018г.,
представляващи дължима цена за доставена електрическа енергия за м.юли
2018г., включваща главница, лихви, разноски и всякакви други плащания,
заедно с всички привилегии и обезпечения.
Съгласно разрешението на ТР №1/2020г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно
дело №1/2020 г. ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая, макар
да не е направено възражение от ищеца, съдът намира договора за цесия от
26.07.2018г. за нищожен поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. В
титулната част на договора се сочи, че цедент по същия е „Енергийна
финансова група“ АД, а цесионер „В." ЕООД. На страница 2-ра от същия, при
полагането на подписите, управителят на „В." ЕООД е подписал договора в
качеството на цедент, а изпълнителният директор на „Енергийна финансова
група“ АД в качеството на цесионер. В случая не са налице насрещни и
съвпадащи волеизявления на страните по договора. Така изразена волята на
страните не е годна да породи правни последици, като липсата на съгласие е и
на двете страни. Нищожният договор за цесия от 26.07.2018г. не е прехвърлил
вземане в полза на „В." ЕООД, при което процесният договор за цесия от
01.08.2018г. е породил целения транслативен ефект.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост
да се обсъждат всички останали събрани доказателства и доводи и
възражения на страните, включително и тези касателно договори между
ищеца и „Енергийна финансова група” АД, различни от процесния, които са
и ирелевантни за спора.
13
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
плащането на главното задължение в размер на законната лихва за периода от
28.08.2018 г. до 22.07.2021г. Заключението на приетата по делото ССчЕ
определя размера на обезщетението за забава върху главното задължение в
размер на 13345,83 лв.
Съгласно направеното искане в полза на ищеца следва да се присъди и
обезщетение за забава върху главното задължение в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски, ще следва на ответника да бъде възложено
заплащането им. Ищецът претендира разноски за държавна такса – 2346,85
лв., депозит за ССчЕ – 200 лв., депозит за СПЕ – 100 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно Наредба за заплащането на правната
помощ.
Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 и
ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца следва да се определи в размер на
сумата от 540 лв., тъй като делото е с материален интерес над 10 000 лв.
Така общо направените разноски от ищеца, които следва да му се присъдят
са в размер на 3186,85 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ №59 да
заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис III“
№201, на основание чл. 99 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 45325,47 лв.,
представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания
№0106-ЦУ/01.08.2018г., сключен между „Енергийна финансова група” АД
като цедент и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като цесионер,
14
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
предявяване на иска – 23.07.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86 ЗЗД, сумата от 13345,83 лв., представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на
забавата (28.08.2018 г. – 22.07.2021г.), определено по размер от законната
лихва, както и сторените по делото разноски в размер на 3186,85 лв.
Решението е постановено при участието на „В." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, Район Средец, ул. "Алабин" 33 в
качеството на трето лице – помагач на ответника.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната
посочена от ищеца банкова сметка:
Банка „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
IBAN: BG23UNCR70001521408572
Титуляр: „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
15