Решение по дело №2192/2017 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4603 / 13.11.2017г.,  гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 13.10.2017г., проведено в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА                                                                                  

при участието секретаря  АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2192 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се развива по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК от Т. „К.М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***  срещу И.А. А***,  ЕГН **********с адрес: ***, за приемане за установено, че ответницата дължи сумата от 524.71 евро (петстотин двадесет и четири евро и седемдесет и един евроцента) ,  изискуема падежирала главница от вноска №2 от 22.06.2016г. по  смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от Договор за заем Потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5110 от 22.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7812/22.04.2016 г. на нотариус К***, нотариус в район РС - Варна, с рег. № 572 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда  - 19.08.2016 г.   до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4876/23.08.2016г., постановена по ч.гр. дело № 10067/2016г. на ВРС, 42-ри състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:   В исковата молба се твърди, че ищеца е предоставил на ответницата заем, за което обстоятелство бил сключен договор за заем № 5110 от 22.04.2016г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7812/22.04.2016г. на Нотариус К. Ицков с район на действие ВРС. Ответницата се задължила да върне заетата й сума, като осъществява плащания в размер на 591,87 евро, на периодични шест месечни вноски, на 22-ро число всеки месец. За периода от сключване на договора – 22.04.2016г. до 18.08.2016г., ответницата била заплатила общо 1570лева, като поради незаплащане на дължими в срок погасителни вноски договора бил обявен за предсрочно изискуем при падеж 22.05.2016г.

Поради липсата на постъпило плащане от ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело № 1067/2017г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение. Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който оспорва иска. Направил е и възражения за нередовност, по които ищецът е взел отношение посредством становище на процесуалния си представител в с.з. на 07.07.2017г., след дадени изрични указания от съда в тази насока.

По същество в отговора не се оспорва, че положения в договора за заем подпис е осъществен от ответницата, но се сочи, че тя не се е запознала с текста на договора при подписването му. Твърди, че сумата не е получена от нея реално от кредитора в брой или по банков път. Не й е известно кой е получил процесната сума. Заплащаните погасителни вноски били осъществявани от трето лице Георги Табаков, което придружавало ответницата в различни банкови клонове. Сочи, че с получаване на препис от ИМ и приложените документи се запознава със съдържанието на договора.  Сочи се че договорът е унищожаем, т.к. е сключен чрез умишлено въвеждане в заблуждение от трето лице, при знание на другата страна – измама.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК

, приема за установено следното от фактическа страна:

От ч.гр. дело № 10067/2016г. на ВРС, образувано по повод заявление от настоящия ищец, се установява, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът И.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на  кредитора „Т.К.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 4000, район Централен, бул. „ ***” № 49, ет. 3, представлявано от С***, чрез пълномощника юрисконсулт А***, сумата от 524,71 евро (петстотин двадесет и четири евро и седемдесет и един евроцента) – падежирала главница от вноска № 2 от 22.06.2016 г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от Договор за заем Потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5110 от 22.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7812/22.04.2016 г. на нотариус К***, нотариус в район РС - Варна, с рег. № 572 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2016 г. до окончателното погасяване на вземането, ведно със сторените по делото разноски от които: 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 600,00 лв. (шестстотин лева) - за юрисконсулство възнаграждение, на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417 от ГПК и чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Вземането е отразено в заповедта, че произтича от следните обстоятелства: Договор за заем Потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5110 от 22.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7812/22.04.2016 г. на нотариус К***, нотариус в район РС - Варна, с рег. № 572 на Нотариалната камара – чл. 417, т. 3, предл. ІІІ-то от ГПК.

Депозирано е заключение на ССчЕ на в.л. К.К., в което се посочва, че договора за заем от 22.04.2016г. на стойност от 3500 евро е осчетоводен като платен в брой по сметка с титуляр И. А*** А*** на 21.04.2016г. Не установено наличието на първични счетоводни документи за предоставяне на сумата от 3500 евро, като се посочва, че подписаният договор иглае и роля на разписка за предаване на сумата в брой, което е отразено в него. Посочва се, че предаването е извършено и при условията на чл.2 б. а „i” и „ii”.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство.

Предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК, е за установяване съществуването на вземането, за което в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10067 по описа за 2016 г. на ВРС, 42-ри състав.

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за заем,  както и факта, че е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже всички свои възражения, които правоизключват или правонамалят претенцията на ищеца или  че е изпълнил задължението си за погасяване на кредита.

Представения в писмен вид договор обуславя извод, че страните са били обвързани валидно по така сключен Договор за заем от 22.04.2016г., с нотариална заверка на подписите рег. №7812/2016г. на нотариус К*** с район на действие ВРС,  с който Т. „К.М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,  предоставя на  И.А. А***,  ЕГН **********с адрес: ***, заем в размер на 3500 евро.

Ответницата в процеса оспорва процесната сума, предмет на договора да й е е реално предадена от ищеца.

Предвид факта, че договора за заем е реален договор, то с  фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен реален договор за заем.

Договорът за заем от 22.04.2016г. е частен диспозитивен документ, в който се съдържат насрещни волеизявления на страните по него. В съдържанието на този документ, страните са уговорили клауза (чл.2 б. „а” „ii”), съобразно която придават характер на разписка за получената сума предмет на договора, на самия него. В тази част договора от 22.04.2016г. има характер на частен свидетелстващ документ, доколкото се удостоверява от заемополучателя, получаване на сумата от 3500 евро.

Ответницата не оспорва, че процесният договор, е подписан в качеството й на заемополучател, поради което зачитайки доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, обективиран в договора за заем, съдът приема, че ищеца е изпълнил задължението си, като е предал процесната сума на ответницата.  Възражението от ответницата кой е заплащал част от задълженията по договора за заем, дали това е тя или трето на спора лице, в случая е изеревантно.

Задължение на заемополучателя е да върне в срок заетата му сума, като без значение е обстоятелството чрез кого той изпълнява това си задължение. Независимо от обстоятелството, че трето лице е заплащало част от дължимите вноски по договора за заем, то задължено лице се явява ответницата, която е страна по този договор.  С полагане на подпис в договора за заем, същия с нотариална заверка на подписите, ответницата е обективирала волеизявление за получаване на сумата от 3500 евро, на посочената в договора дата, доколкото в тази му част, както вече бе посочено същия има характер на разписка. На кого, при какви условия и защо последната е предоставила заетата й сума са въпроси, които не са релевантни по спора. 

Независимо от установената от вл. По проведената по делото ССчЕ липса на първични счетоводни документи по предоставяне на заетата сума от ищеца на ответницата, това обстоятелство не може да бъде отнесено като липса на доказателства за реално предаване на паричната сума предмет на договора, а само може да говори за редовността на счетоводните записвания, които води ищеца. Изискуемостта на процесната сума обаче не произтича от извлечение от счетоводните книги на кредитора, за да бъде взето в предвид това обстоятелство при разрешаване на спора по същество.

За ирелевантно към валидността на поетото с процесният договор облигационно задължение съдът приема и записването в счетоводството на ищеца на кредита по счетоводна сметка с дата 21.04.2016г., която с един ден предхожда датата отразена в договора като дата на сключване – 22.04.2016г., като приема това отбелязване за допустима техническа грешка при изписването.

Според представените от ССчЕ в справка Приложение №2 данни, падежа на процесната втора вноска по договора настъпва на 22.06.2016г., от която дата вземането е изискуемо, която вноска възлиза на 524,71 евро.

Липсват доказателства за нейното заплащане от ответницата, при което следва извод за основателност на предявения установителен иск.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство.

С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 325 лева, от които 200 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, 100 лева ССчЕ, 25лв. за държавна такса исковото производство , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

На ищеца се дължат и разноски сторени в заповедното производство в размер на  25,00лв.(двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 600,00лв.(шестстотин лева) - за юрисконсулство възнаграждение.

Няма основание съдът за редуциране на разноските в заповедното производство, предвид че същите са постановени с влязъл в сила, като необжалван в частта на разноските съдебен акт – заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл. 422 ГПК, че И.А. А***  ЕГН **********, с адрес: ***, дължи НА  Т. „К.М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 524.71 евро (петстотин двадесет и четири евро и седемдесет и един евроцента) ,  изискуема падежирала главница от вноска №2 от 22.06.2016г. по  смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от Договор за заем Потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5110 от 22.04.2016 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 7812/22.04.2016 г. на нотариус К***, нотариус в район РС - Варна, с рег. № 572 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда  - 19.08.2016 г.   до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4876/23.08.2016г., постановена по ч.гр. дело № 10067/2016г. на ВРС, 42-ри състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.А. А***  ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т. „К.М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от общо 325.00лв./триста двадесет и пет лева/, представляваща сбор от следните съдебно-деловодни разноски, сторени в исковото производство по чл.422 ГПК: 200.00лв. за заплатено възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, 100.00лв. за ССчЕ, 25.00лв. за заплатена държавна такса.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.А. А***  ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т. „К.М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от общо 625.00лв./шестотин двадесет и пет лева/, представляваща сбор от следните съдебно-деловодни разноски, сторени в  заповедното производство по чл.410 ГПК: 600.00лв. за заплатено възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, 25.00лв. за заплатена държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :