Решение по дело №3201/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 562
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20214430103201
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. *** , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430103201 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 97 от Закона за социалните
услуги ( ЗСУ).
Образувано е по молба на *** на основание заявление с вх.№ ***г. на Л. В.
С., в качеството на настойник на поставената под пълно запрещение лицето
Г. СТ. Л. с ЕГН **********, настоящ адрес: г*** в което се иска от съда да
постанови решение на основание чл.97 от ЗСУ и да настани лицето Г. СТ.
Л. с ЕГН ********** в социална услуга резидентен тип- дългосрочно, а
именно в ***дрес: гр*** за срок от 3 години. Твърди се в молбата, че Г. СТ.
Л. е освидетелствана със 100% трудова неработоспособност с чужда помощ,
водеща диагноза т*** като с Решение по гр.д.№ 563/2016г. по описа на ОС
*** е поставена под пълно запрещение. Посочва се, че лицето е на 26 години,
неомъжена, като е отгледана в институции. Твърди се, че поради естеството
на заболяването си не е в състояние да води самостоятелен начин на живот.
Посочва се, че през 2016г. е била изведена от *** като е настанена в ***.
Посочва се, че за настойник на лицето била определена Л. В. С.. Твърди се, че
Г. СТ. Л. е напълно зависима от грижите на персонала в социалната услуга,
1
нуждае се от непрекъснато наблюдение и осигуряване на безопасна среда на
живот. Иска от съда да постанови решение, с което да настани лицето Г. СТ.
Л. с ЕГН ********** в социална услуга резидентен тип- дългосрочно, а
именно в Ц***- адрес: гр*** за срок от 3 години.
В съдебно заседание молителят *** гр.***, редовно призована, се
представлява от *** който моли съда да уважи молбата като основателна и
доказана.
Процесуалният представител на Г. СТ. Л. - адв. Й.Д. - АК-***, редовно
призована, се явява лично и взема становище за основателност на молбата.
Г. СТ. Л., редовно призована, взема лично участие в изнесеното съдебно
заседание, но съдът не може да установи желанието на лицето поради
тежкото здравословно състояние, в което се намира.
Настойникът на Г. СТ. Л. - Л. В. С., редовно призована, се явява лично и
взема становище за допустимост и основателност на молбата.
РП-***, редовно призована, не се представлява и не взема становище по
делото.
Ц***, редовно призовано, се представлява от д*** С., която взема становище
за основателност на молбата, като сочи, че от настаняването си в
институцията Г. СТ. Л. не е посещавана от роднини и близки.
Заинтересованата страна СТ. Д. Л., нередовно призована, не се явява и взема
становище за допустимост и основателност на молбата. Съдът приема, че
нередовното призоваване на страната не е пречка за провеждане на
производството, с оглед ненакърняване интересите на и спазване на
законовия месечен срок за произнасяне по искането Г. СТ. Л. за предоставяне
на социална услуга резидентен тип.
В съответствие с изискването на чл.97, ал.2 ЗСУ съдът предприе действия за
изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице, като посети
лично З*** и проведе среща с Г. СТ. Л.. При опит за словесен контакт с
лицето съдът констатира, че с Г. СТ. Л. не се проведе словесен контакт,
последната не отговаря на въпросите на съда.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа
страна:
Искането е с правно основание чл.97, ал.1 ЗСУ и е процесуално допустимо.
Установява се от представеното заверено копие на удостоверение изх.№ ГР-
04-71/26.11.2019г., издадено от Община ***, че за орган по настойничество и
2
попечителство на лицето Г. СТ. Л. с ЕГН **********, поставена под пълно
запрещение с Решение №508/14.11.2016г. по гр.д.№563/2016г. по описа на
ОС-***, в сила от 27.12.2016г. , е определена Л. В. С. с ЕГН **********.
Не се спори и се установява от заверено копие на Заповед №ГР-04-
65/22.11.2019г., че на лицето *** Л. е назначен Настойнически съвет, който
да се грижи и да защитава интересите на поставената под запрещение, като в
състава му се включва настойника – Л. В. С. – директор на Комплекс за
социални услуги „*** гр.***.
Установява се от медицинската характеристика изх.№ 344/18.03.2021г.,
издадена от психиатър при „***Д, че Г. СТ. Л. е трудно достъпна за словесен
контакт поради недоразвитие на експресивната реч, емоционална с гневни
изблици, с постоянна агресивна готовност, с тежък когнитивен дефицит.
По делото е приложен и социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.***, в съответствие с разпоредбата на чл.95, ал.1 т.3 ЗСУ, в
който е предложено с оглед интереса на лицето същата да бъде настанена в
специализираната институция за срок от три години.
Към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите
подходящи социални услуги в общността за деца и младежи в България. От
същата се установява, че най-подходящо за настаняване на Г. СТ. Л. е
именно Център за настаняване на лица с умствени увреждания- адрес: гр.***
предвид здравословното й състояние, позиционирането на услугата,
предоставяща улеснен достъп до другите развити в общността необходими
услуги в комбинация със специализираната компетентност на персонала.
Видно от предварителната оценка на потребностите на лицето, Г. СТ. Л. не
притежава недвижими имоти, не получава доход от наеми, ренти, издръжки,
влогове и други. Лицето от 2016г. е настанено в *** –***, но от тогава до
настоящия момент роднини и близки не са търсели контакт с лицето и не са
проявили желание да полагат грижи за нея. Не съществува възможност за
реинтеграция в семейната среда. При така установеното се налагат следните
правни изводи:
Искането с правно основание чл.95, ал.2 вр. чл.97, ал.1 ЗСУ е основателно.
Разпоредбата на чл.97 ЗСУ урежда процедурата по настаняване на
пълнолетни лица, постановени под пълно запрещение в специализирани
институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип,
когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат
полагани грижи в семейна среда, като е дадено предимство на насочването на
лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.
В разглеждания случай, отчитайки поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, съдът намира, че настаняването на Г. СТ. Л. в социална
3
услуга от резидентен тип – в Ц*** – *** е в неин интерес. на Г. СТ. Л. е
пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, поради поставена
диагноза тежка умествена изостаналост, което заболяване на лицето води до
невъзможност същото да се обслужва само, да поддържа лична хигиена, да се
ориентира в пространството и времето. Съдът в проведеното съдебно
заседание се увери лично, че лицето не говори и не е в състояние да
осъществява словесен контакт с околните. Близките на лицето по различни
причини към момента нямат възможност да оказват подкрепа на поставената
под запрещение, поради което няма възможност същата да бъде
реинтегрирана в биологичното си семейство.
Предложената от *** социална услуга от своя страна осигурява възможността
лицето да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени
постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат
задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и
съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да
бъде постигнато в семейната му среда предвид невъзможността на лицето да
бъде отглеждано в биологичното му семейство и изключителните му и
специфични нужди.
В Ц*** гр.*** е предоставена жизнена среда близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга помощ и индивидуална грижа от съответните
специалисти. Институцията е в близост до големи медицински заведения,
което е важно обстоятелство предвид здравословното състояние на лицето.
Ето защо съдът намира, че настаняването в Ц*** гр.*** се явява
понастоящем подходяща за Г. СТ. Л. социална услуга по смисъла на чл.16 от
ЗСП.
На основание чл.98, ал.3 ЗСУ следва да се определи срок за настаняването,
като с оглед данните по делото съдът намира за подходящо той да е три
години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкриването на
възможност за реинтегрирането на лицето в неговата семейна среда и преди
изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде сезиран съдът, ако
установи, че това е в интерес на лицето. Необходимо е да бъде отбелязано
също така, че налагането на мярката не препятства възможността на близките
и роднините да поддържат контакти с лицето.
4
С оглед на гореизложеното, съдът:

РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл.98, ал.1 от Закона за социалните услуги Г.
СТ. Л. с ЕГН ********** в социална услуга резидентен тип- дългосрочно, а
именно в ***дрес: гр*** за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл.98, ал.1 ЗСУ решението подлежи на незабавно изпълнение,
като обжалването му не спира неговото изпълнение.
На основание чл.99, ал.1 ЗСЕ решението подлежи на обжалване пред ОС- ***
в седмодневен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на ***, адв. Й.Д. - АК-*** (в качеството на
процесуален представител на Г. СТ. Л.) и Л. В. С. (в качеството на настойник
на Г. СТ. Л.).

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5