Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261837 28.06.2021
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря
Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5167 по описа на съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът К.П.П.,
ЕГН: **********,***,
чрез пълномощник адв. Б.М.,***, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от ***а З.Д., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 8 000 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- счупване на лява раменна кост в резултат на инцидент,
настъпил в гр. П. на тротоара, между главно и локално платно от западната страна
на бл. № ***, на
25.08.2019 г., при който ищцата се спънала на компрометирана от корени на
дървета троатоарна настилка и паднала, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на делото- 15.05.2020 г. до окончателното
ѝ погасяване.
В исковата
молба е посочено, че на 25.08.2019 г. в ранния следобед ищцата, заедно с ***та
и *** си, се движели по тротоара, находящ се между главно и локално платно на
бул. „***“, източно от ж.п. линията. Тротоарната настилка около всички дървета
по протежение на булеварда била компрометирана от клоните им, което налагало
придвижването с особено внимание. При преминаване покрай едно от дърветата
плочката, на която стъпила, хлътнала и се спънала в следващата, която останала
по- високо. Паднала на лявата си ръка, изпитала силна болка, плачела,
останалите с нея се уплашили. Извикали линейка, която я откарала в спешна
хирургия, където се установило, че от удара счупила горния край на раменната си
кост. Ръката й била гипсирана в продължение на 45 дни, като й изписали болкоуспокояващи
лекарства. След свалянето на гипса се наложили рехабилитационни процедури, но
болките не отшумявали. И към момента ръката не била възстановена напълно. Този
инцидент довел и до други неблагоприятни последици за здравето й, защото ищцата
била инвалид със 71 % трайно намалена работоспособност, поради ампутация на
пръстите на дясната ръка. След счупването не била в състояние да се обслужва
сама и за най- нормалните ежедневни нужди- обличане, хранене, хигиена, се
налагало да ползва помощта на ***а или на *** си, което нарушило ритъма й на
живот и я направило зависима от близките й. Постоянно изпитвала болки и
страдания. Подала искане до ответника за доброволно уреждане на спора, но
получила отказ от изплащане на обезщетение. Именно ответникът бил отговорен за
случая, защото не поддържал чрез своите служби тротоарните настилки, на които
бил собственик. Претендира заплащане на парично обезщетение в размер на
8 000 лева, считано от деликта, както и разноските по делото. С
допълнителна молба уточнява мястото на настъпване на увреждането и конкретизира
отговорността на ответника. С последваща молба твърди, че собственик на
уличната мрежа и тротоара била общината, а не съответната районна
администрация. В с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа
иска. Представя се и писмена защита.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не бил надлежен ответник по спор,
защото такъв се явявал съответният район „***“ на общината, на чиято територия
станал инцидентът. По същество се твърди, че ищцата се опитвала да черпи права
от свое неправомерно поведение и искът представлявал злоупотреба с право,
защото се създавала изкуствена хипотеза за носене на отговорност за недостатъци
в инфраструктурата. На мястото на инцидента била направен оглед от специалисти,
които не установили нередности по тротоара, нито пък повдигната коренова
система. Не били получавани и сигнали от граждани за отсичане на дървесна
растителност на това място, като обходи за това се правели периодично от
служители на общината и в района не се установили дървета в лошо състояние. За
дърветата „чинари“ било характерно, че корените им се разполагали и над
повърхността, като това била и причината за навдигане на тротоари, но
отрязването на корените влошавало общото състояние на дървото и това се
прилагало рядко и внимателно. Освен това, ищцата била на възраст, когато
костите й ставали чупливи, поради загубена костна плътност. Нямало
доказателства за настъпили усложнения, нямало хирургична интервенция, лицето не
било и хоспотализирано. Моли за отхвърляне на иска или за намаляване на размера
на обезщетението, като също претендира разноски. С допълнителна молба поддържа
отговора по изложените в него съображения. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Представена е
медицинска документация относно здравословното състояние на ищцата след
инцидента- резултати от рентгеново изследване, амбулаторни листове, ЕР на ТЕЛК
за 75 % трайно намалена работоспособност.
Приложени са
писмена претенция от ищцата до ответника за извънсъдебно уреждане на спора чрез
изплащане на обезщетение, както и отговора на общината.
С договор за
възлагане на обществена поръчка, сключен между ответника и „С.“ ЕООД, ЕИК:
*********, е възложено извършването на дейност по актуализация на паспортите на
зелените площи на територията на р-н „***“ в община Пловдив. Представена е част
от документацията по обществената поръчка, паспорти за дълготрайната
растителност, схеми и писма.
По делото е
приета и съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице след проверка на
медицинската документация и личен преглед на ищцата, е изследвало вида и
механизма на травмата, претърпените болки и страдания, както и възстановителния
период. Експертът посочва, че лявата раменна става на лицето към момента била с
напълно възстановени движения. Лицето нямало заболявания на костната система-
остеопороза, нито пък костната й система била увредена от друга болест.
Прието е и
допълнително заключение на съдебно- медицинска експертиза, по която друго
вещото лице след проверка на здравния статус на ищцата при личния и лекар и
след неин преглед е установило, че при лицето не се установяват странични
действия, засягащи костната плътност (ускоряващи остеопорозата) от проведеното
медикаментозно лечение, като костната й плътност била нормална за възрастта.
Събрани са и
гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, ангажирани от страните-
двама от ищеца и един от ответника (протокол от с.з. от 01.09.2020 г.). Св.
Р.З.К.- *** на ищцата, посочва, че на 25.08.2019 г.- неделен ден, при слънчево
време, *** й дошла на гости и излезли с детето на разходка, към 13- 14 часа.
Тръгнали от блока им на бул. „***“ № ***, по посока към бул. „***“, поразходили се и на връщане се
прибрали по тротоара, намиращ се до шосето, като решили да изпратят ищцата до
спирката, за да си хване автобус за тях. Пред блока им тя се спънала на
изпъкнала от клони на дърво плочка и политнала напред, като паднала на рамото
си. Помогнала им *** да я изправят и седнала до блока, извикали линейка, завели
я в болница на снимка и преглед. Установило се счупване на рамото, което било
обездвижено за 45 дни. В началото ***ът й помагал да се обслужва, вечер идвала
и ***та след работа. Около три месеца изпитвала болка, след гипса ходела на
рехабилитация, още усещала дискомфорт при резки движения. Тротоарът бил тесен и
нямало място трите да вървят заедно, баба и *** вървели отпред. Св. П.С.В.- ***
на първата свидетелка и тяхна позната, заявява, че въпросният ден при връщане
от магазина се движела срещу ищцата, *** и и ***та, които вървели по тротоара,
като в един момент видяла как ищцата пада. Помогнала й да стане, много я боляло
рамото, извикали линейка и тя ги оставила. Тротоарът нямал равни плочки, те
били разбити от корените на дървото, придвижването било много трудно, тротоарът
бил широк около два метра. Питала след това ***та как е *** й, разбрала, че
била обездвижена лявата й ръка, след три месеца ходела и на раздвижвания.
Тротоарът бил увреден от дърветата, за да се премине, трябвало да се заобиколят
корените и да се слезе на пътя. Инцидентът станал до блок 14-16. Св. Д.Н.Т.-
*** при ответника, посочва, че извършили обход на мястото и установили, че
имало липсвали плочки от корени, но тротоарът бил широк и можело да се мине
покрай корените, където оставало около метър, метър и половина разстояние. Дори
се преминавало свободно и с детска количка. Корените не можело да се отрежат,
защото дървото можело да изсъхне и падне. нямало практика за де поставят
сигнални табели в подобни случаи. Всички дървета около тези блокове били чинари
и повдигали плочки с корените си.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Съгласно
нормата на чл. 8 ал. 3 от
Закона за пътищата, общината е собственик на общинските пътища, а според
чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на тези пътища се осъществяват от общините. От друга страна, според чл. 167 ал.1 от Закона за движението по
пътищата, лицата,
стопанисващи пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние и
доколкото по делото няма спор, че бул. „***“ в град П. е общинска собственост и се стопанисва от нея, то
именно ответникът носи
задължението да поддържа пътя, както и тротоарните пространства като
част от уличната инфраструктура, в изправно състояние, така че същите да могат да бъдат ползвани по
предназначение. Грижа на собственика, в случая на ответника, е да
предприема необходимите мерки за отстраняването на съществуващи неравности по
тротоара, където се движат пешеходци и тяхното обезопасяване, като премахва
повредите по елементите на пътя, които водят до неизправност на тротоарната
настилка.
Няма спор по
делото, че на въпросното място, а и около него, по протежението на булеварда
има посадени на тротоара дървета, чиято коренова система е изпъкнала, като по
този начин плочките там не са равни, а навдигнати, на места дори и липсващи.
Показанията на свидетелките, ангажирани от ищцата, са именно в тази насока-
разбит тротоар, плочки в лошо състояние, корени на чинар по тротоара, който е и
тесен, като цяло трудно придвижване там. Доколкото въпросните дървета са
разположени на място, представляващо публична общинска собственост, част от
уличното озеленяване, чието основно предназначение е за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение, същите се явяват собственост на общината.
Нейно задължение е
именно да поддържа и опазва
озеленените площи на своята територия, като тя е длъжна с грижата на
добър стопанин да се грижи за дърветата, чрез своевременно обследване на състоянието им, с оглед предотвратяване на произшествия
с тях, за да не представляват те опасност за живота и здравето на хората. В
случай, че са били взети
необходимите мерки от страна на ответника, е било възможно да не се стигне до инцидента и именно виновното бездействие от страна на служителите на
ответника е довело до причинената вреда. При това положение е изпълнен
състава на този деликт, което пък обуславя гаранционно- обезпечителната
отговорност на общината за вреди, причинени от нейни вещи, спрямо които тя
упражнява надзор. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че
увреждането е извършено поради бездействие на служител на съответното
учреждение, което е отговорно за вредите, причинени от негови служители, дори и
когато не е установено кои служители конкретно са предизвикали с поведението си
същите вреди. Без значение е и обстоятелството дали принципно ответникът е взел
мерки за предотвратяване на подобни инциденти, защото след като е допусканата
тази ситуация- корени на дърво да компрометират тротоарна настилка, независимо
от създадена организация в общината (сключени договори за паспортизация на
зелените площи, извършени обходи за състоянието на дървесната растителност,
проследяване на физиологичното състояние на дърветата и т.н.), резултатът не е
постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди, общината следва да носи съответна отговорност. Именно
ответникът като собственик носи задължението да поддържа своите пътища и
тротоари до степен, за да се осигури нормалното предвижване на пешеходците, но
конкретният инцидент показва, че в случая общината не е положила дължимата
грижа. Отговорността тук е обективна и гаранционна,
но независимо от предприетите организационни действия и мерки от ответника,
последният не е изпълнил задължението си именно досежно конкретния инцидент,
който е предмет на делото. След като е допусната ситуация, при която пешеходец
да падне на тротоара в следствие на лоша настилка (липсващи/ разместени или
неравни/ хлътнали плочки/ изпъкнали от корените на дърво), независимо от създадена
организация в общината по предотвратяване на подобни инциденти, резултатът не е
постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди, общината следва да носи отговорност. В този смисъл са
изцяло ирелевантни показанията на св. Т., така и представените с отговора
писмени доказателства, защото дори и същите да установяват извършване на
регулярна дейност по проверка и контрол на състоянието на дълготрайната
декоративна дървесна растителност, те не променят обстоятелството, че в
процесните дата и час действително са били отстранени всички препятствия по
тротоара, довели до спъването и падането на ищцата. Създаването на организация
или извършвани действия по обследване и контрол на състоянието на уличните дървета
от натоварените за това лица от възложителя не е равнозначно на изпълнение на
задълженията на тези служители, свързани с обезопасяване на тротоара, когато
настилката е компрометирана и за това не са предприети конкретни действия.
Фактът, че се е случил този инцидент, което е безспорно доказано по делото
обстоятелство на база събраните данни от разпита на двете свидетелки очевидци,
присъствали на място, заедно с пострадалото лице и видели спъването и
политането й, както и последвалото падане напред, обуславя обективната
отговорност на общината, както и причинно- следствената връзка между механизма
на причиняване на увреждането и самата травма. Ответникът като собственик на
пътя и прилежащата му инфраструктура не е положила грижата на добър стопанин, за
да обезпечи безпрепятственото и безопасно преминаване на пешеходците по
тротоарите в града, по начин и чрез способи, които са от естество да
предотвратят настъпването на каквито и да е и инциденти, дължащи се на пътната
инфраструктура или прилежащите й части.
Горните обстоятелства водят до единствения
извод, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание,
което пък е предпоставка за произнасяне и по неговия размер. Според приетата
основна СМЕ настъпилата травма е предизвикана след спъване на ищцата и падане
върху лявата й ръка, което е довело до разместено счупване на раменната кост.
Това увреждане на създало за определен период от време (около два- три месеца)
трайно затруднение на самообслужването и нормалния ритъм на живот, предвид
инвалидизирането на другата ръка на лицето. Процесът е бил свързан с болки и
страдания, които са намалявали бавно с времето, като страданията са били силно
изразени, предвид увредата и на други горен крайник. Разпитаната свидетелка К.,
независимо от родствената си връзка с ищцата, обуславяща възможността за
преценка на показанията й на основание чл. 172 от ГПК, което я прави
заинтересована в определена степен от изхода на спора, следва да се кредитират
досежно състоянието на лицето след инцидента- изпитвани силни болки и страдания
за няколко месеца, невъзможност за самостоятелно обслужване в началото,
обездвижване на рамото за 45 дни, уплаха, проведени курсове за рехабилитация.
Наред с тях обаче са били изживени още стрес и притеснения, които по принцип се
следват от подобен род травми. За ищцата несъмнено е настъпила една
принудителна промяна, довела до значително нарушение на установения й ритъм на
живот и утвърдени ежедневни навици, продължила известен период от време.
Наложило се е да се ангажира помощ от близки за ежедневни и елементарни битови
нужди и лично обслужване- храна, тоалет, работа в къщи и т.н., каквато по- рано
не се установява да е била нито необходима, нито пък оказвана. Всичко това е
поставило лицето в положение на физически и психически (емоционален)
дискомфорт, който следва да бъде адекватно овъзмезден. Тук е необходимо обаче
да се отбележи, че от събраните доказателства не може да се направи извод за
претърпяване на някакви особени болки и страдания в изключително висока степен,
която да налага парично обезщетяване на претендирания иск в пълния му размер,
защото не се установи, че на ищцата са причинени толкова силни негативни
психични изживявания, които да обосноват прекалено завишаване на претенцията.
От събраните по делото данни не може да се приеме, че периодът на трайно
затруднение на движението на лявата ръка е бил толкова дълъг или продължителен,
нито пък, че той е бил съпроводен с някакви особено мъчителни или непредвидени
усложнения при лечението, извън нормалните и обичайни такива. Експертът в
заключението си отбелязва, че при извършения актуален преглед на лицето в хода
на делото, то вече било с напълно възстановени движения в областта на лявата
раменна става, като оплакванията за болка оставали само при по- голямо
натоварване и при промяна във времето, без да се установяват усложнения в
здравето, свързани с травмата. От наличните данни се установява, че
оздравителният процес е протекъл нормално, с разумна продължителност, като по
настоящем лицето няма без проблеми, свързани с травмата, нито пък съществува
неблагоприятна прогноза за здравето й занапред. За пълнота на изложението,
следва да се посочи, че възрастта и общото здравословно състояние на ищцата не
са оказали влияние по отношение на продължителността или ефективността на
оздравителния процес. И двете СМЕ посочват, че костната плътност на ищцата не е
засегната и е нормална за възрастта й, като приемът на медикаменти за
придружаващите й заболявания, не оказва неблагоприятно влияние върху костите.
Независимо от горното, описаните болки,
стрес, притеснения и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, се явяват
една съвсем естествена реакция от преживяното и е напълно нормално ищцата да
изпитва подобен душевен дискомфорт от случилото се. В контекста на нормата на
чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението
във времето и периода на възстановяването, понесените болки и страдания,
тяхната степен и интензитет, както и социално- икономическите условия на живот
в страната. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, както и при
отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство
за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира предявеният иск за
основателен в размера до 4 000 лева, който се явява съобразен с процесната
фактическа обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата си
част до пълния му предявен размер от 8 000 лева той следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото в отговора е направено възражение
за съпричиняване, то също следва да се разгледа и обсъди в мотивите на
решението. Съпричиняване от страна на ищцата ще е налице тогава, когато
поведението на увредения е станало причина или е повлияло на действията на
причинителя на вредата. В конкретния случай обаче от събраните гласни доказателства
не се установява подобно нещо, защото лицето не се е спънало по невнимание или
разсеяност, не е имало къде другаде да се премести при движението си по
тротоара, зает в останалата свободна част от ***та й, нито е избирало умишлено
да минава през навдигнати от корени на дърво плочки, нито пък то е предизвикало
по някакъв начин падането си. Отделно от това, няма задължение за пешеходец да
избягва необезопасени препятствия или други неравности по тротоара чрез
заобикаляне, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го
стори, той сам ще носи отговорност за евентуално причинени на себе си вреди от
това си поведение. Тротоарът е място за свободно и безпрепятствено преминаване
на пешеходци, като собственикът им- ответникът е длъжен да създаде всички
условия това да се случва безпроблемно и сигурно. В тази връзка, доколкото
въобще не е установено пострадалата с поведението си да е допринесла за
настъпване на инцидента и последвалата от него травма за здравето си, в случая
няма доказано съпричиняване от нейна страна и обезщетението не може да се
намалява единствено на това основание.
С оглед изхода
на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, всяка от
страните на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК принципно се дължат разноски
по съразмерност, с оглед уважената и съответно отхвърлената част от иска.
Такива се претендират и от двете страни по делото и макар да не се представят
списъци по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за следните разходи,
направени във връзка с делото: ищец- заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 540 лева (лист 16) и ответник- депозити за СМЕ в общ размер на 435
лева (л. 84, 106 и 148), както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото той е представляван от свой
пълномощник в процеса, което следва да бъде определено в минималния размер от
100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Отделно от това, ответникът също така следва да
бъде осъден и да внесе по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт
дължимите по делото държавна такса и частта от депозита за вещо лице по СМЕ, от
които ищцата е освободена на основание на чл. 83 ал. 2 от ГПК, които с оглед
уважения размер на претенцията, възлизат общо на сумата от 228 лева (160 лева-
за държавна такса и 68 лева- за вещо лице). Макар да е направено възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата, с оглед
цената на иска съгласно нормата чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на хонорара е
под предвидения минимум, поради което възражението се явява неоснователно, без
дори да се обсъжда по същество. Макар и ищцата да е била освободена от разноски
в процеса, тя следва да дължи
заплатените от другата страна разходи по делото, защото освобождаването й касае
единствено разноските, които тя принципно трябва да внесе (за държавна такса,
депозити за вещи лица и т.н.), но не и реално направените разходи от насрещната
страна, когато са налице условията за присъждането им. Така по съразмерност, разноските се разпределят, както следва: на ищцата
се дължи сумата от 270 лева, а на ответника- сумата от 320 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” №
1, представлявана от ***а З.Д., да заплати на К.П.П., ЕГН: **********,***, сумата от 4 000
(четири хиляди) лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- счупване на лява раменна кост в резултат на инцидент,
настъпил в гр. П., на бул. „***“ на тротоара, между главно и локално платно от
западната страна на бл. № ***,
на 25.08.2019 г., при който ищцата се спънала на компрометирана от корени на
дървета троатоарна настилка и паднала, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на делото- 15.05.2020 г. до окончателното
ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 4
000 лева до пълния предявен такъв от 8 000 лева.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ***а
З.Д., да заплати на К.П.П., ЕГН:
**********,***, сумата в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева-
направени разноски по делото, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН: **********,***, да
заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от *** З.Д., сумата в размер на 320 (триста и двадесет) лева-
дължими разноски по делото, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ***а
З.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен
съд- Пловдив сумата от 228 (двеста двадесет и осем) лева, представляваща
държавна такса по настоящото производство и депозит за вещо лице по съдебно-
медицинската експертиза, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ