№ 14131
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110123726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Н. С. К.
срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата 1000,00 лeва за главница – обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производство по чл.270 от НПК, настъпили в резултат от повдигнато
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2, пр.2, алт.2,във вр.ал.1
от НК, за което Н. С. К. е оправдана с Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД №22804/2016 г. по
описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че от незаконосъобразно воденото наказателно производство, като
пряка и непосредствена последица е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
платеното възнаграждение на адвокат за оказана правна помощ в наказателния процес по
договор за защита и съдействие от 24.10.2017 г. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК оспорва настъпването на имуществена вреда поради липса
на доказателство за плащане на възнаграждението на адвокат, евентуално навежда
възражение по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД с довод, че платеното е прекомерно. Прави възражение по
чл.5, ал.1 и чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Твърди, че производството по чл. 270 от НПК, за което се
претендира обезщетението, е водено в резултат от неявяване на ищеца в съдебно заседание,
въпреки че е бил редовно призован, поради което е взета мярка за процесуална принуда
„задържане под стража“ по негова вина и разноската следва да остане за негова сметка.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право
за обезвреждане на неимуществените и имуществени вреди, причинени му от Държавата
чрез орган на П.Р.Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2)
1
съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото
му обвинение е незаконно; 3) ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди,
съобразно сочените конкретни негативни изживявания и претърпени загуби, и 4)
причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е.
да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е
било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
Не се спори, а и от писмените доказателства, ценени от съда при условията на чл.
179, ал.1 от ГПК и чл.32 от ЗАдв., се установява, че с Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД
№22804/2016 г. по описа на СРС ищецът Н. С. К. е оправдана по повдигнатото от ответника
Прокуратура на Р България обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, пр.2,
алт.2,във вр.ал.1 от НК.
Присъдата е влязла в законна сила на 04.12.2021 г., от която дата може да се заяви
законна мораторна лихва върху главницата за обезщетение до окончателно й изплащане,
съобразно разясненията дадени в т. 4 от ТР № № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС.
От Договор за правна защита и съдействие №755678/24.10.2017 г. се установява, че
ищецът е заплатил възнаграждение на адвокат в размер сумата 1000 лв. за защита само за
производство по чл. 270 от НПК по НОХД №22804/2016 г. по описа на СРС, 22 с-в.
Предоставянето на правна помощ се доказва от протокол за открито съдебно заседание на
24.10.2017 г. по НОХД №22804/2016 г. по описа на СРС. На 24.10.2017 г. ищецът се явил
лично, доведен от Затвора-гр. Сливен, с адв. Мутафчиев. Изяснява се, че е подадено искане
от Н. К. за отмяна на определение на СРС, с което е взета мярката за неотклонение
„задържане под стража“, а последното е било по причина, че не се явила в открито съдебно
заседание на 11.05.2017 г., въпреки редовното й призоваване. Мярката за процесуална
принуда е изменена в по-лека, тъй като съдът е приел, че е постигнала дисциплиниращ
ефект, за която е взета, и предвид утежненото семейно положение на подсъдимото лице.
При така установените фактически положения, от правна страна се явява спорен
въпроса за наличието на пряка причинна връзка между твърдения вредоносен резултат и
незаконно повдигнатото обвинение от ответника.
В наказателното производство липсва правна възможност сторените от обвиняемия
разноски за правна помощ да бъдат възмездени, поради което същите е допустимо да се
заявяват по реда на ЗОДОВ, като настъпили за ищеца имуществени вреди. С Тълкувателно
решение №1 от 11.12.2018г. по т.д. 1/2017г., ВКС прие, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ
съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Предвид това,
когато ответникът навежда възражение, че възнаграждението е прекомерно и не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, правомощията на съда по иска за обезщетение
за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и
не е необходима последица от него.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна
вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Според чл. 5, ал. 2 от с.з., когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Така, ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия или неговото
поведение е единственият каузален фактор, съгласно т. 3 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС държавата не отговаря. Ако пострадалият само е допринесъл за
настъпването на вредите със своето процесуално поведение: недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е
забавял или опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е
2
имал -друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки отделен случай. В хипотезата на чл. 5, ал. 2 от с.з. съдът се произнася
по предмета на предявения иск, като прилага последиците от недобросъвестно процесуално
поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното
производство.
В конкретния случай съдът приема за основателно възражението на ответника за
съпричиняване и приложим е чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. От една страна, ищецът Н. К. е имала
качеството на подсъдимо лице в резултат на действията на ответника от повдигнато
незаконно обвинение, а от друга – вредоносният резултат, изразяващ се претърпяната загуба
в имуществената сфера на пострадалия с платеното на адвоката за защита в производството
по чл. 270 от ГПК, е настъпил от процесуалното поведение на ищеца, а именно неявяване в
съдебно заседание по неуважителни причини (вж. Решение № 295/19.12.2019 г. по гр. д. №
2620/2019 г., ІV г. о. на ВКС). Вярно е, че ищецът К. е търпяла необосновано ограничения в
правната сфера, но край на това правно положение се слага с дата на влизане в сила на
оправдателната присъда, а до този момент тя дължи стриктно процесуално поведение, с
оглед правата и задълженията на всяко подсъдимо лице. Приносът за настъпване на
увреждането е обективен и е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма
на увреждането.
Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в р. IV
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата). Съдът, като взе предвид предмета на договора за правна помощ, счита за
относим чл. 28 от НМРАВ, в ред. ДВ бр.28/28.03.2014 г. действаща към датата на сключване
на договора за правна помощ, според която разпоредба за процесуално представителство,
защита и съдействие в производство по мярка за неотклонение, когато адвокатът не е
ангажиран с цялото дело, минималното възнаграждение е 400,00 лв. Предвид фактическа и
правна сложност на делото, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
бъдат извършени, то поначало възнаграждението за правна помощ, което кореспондира с
нуждата от адвокатска защита за конкретния случай, се съизмерява със сумата 600 лв., като
се отчете участието на защитника за изготвяне на искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение. Ето защо съдът, на първо място по възражението на ответника за
прекомерност на платеното за правна помощ, определя дължимото възнаграждение на
адвокат по арг. от чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, а на следващо място съдът определя размера на
претенцията за обезщетение за имуществени вреди при условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ,
във вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е допринесъл с 50% за настъпване
на вредоносния резултат, поради което отговорността на ответника следва да се ангажира за
сумата 300,00 лв., ведно с поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на влизане
на оправдателната присъда в законна сила – 04.12.2021 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените от него съдебни разноски за платена
държавна такса от 10,00 лв., както и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иск, за сумата 150 лв., или общо 160 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ответника е неоснователно, тъй като платеното от ищеца за правна помощ – сумата 500 лв.,
кореспондира със защитавания материален интерес и спрямо предвидения минимален
размер по чл.7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, както и очакваните процесуални действия, които е
било необходимо да бъдат извършени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА П.Р.Б., Булстат: ................., с адрес: (адрес), да заплати на Н. С. К., с ЕГН:
**********, с адрес: (адрес), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 300,00 лева –
главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платено
адвокатско възнаграждение за правна защита в производство по чл. 270 от НПК по НОХД
№22804/2016 г. по описа на СРС, настъпили от повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2,във вр. ал. 1 от НК, за което Н. С.
К. е оправдана с Присъда от 11.02.2021 г. по НОХД №22804/2016 г. по описа на СРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2021 г. до окончателното й
изплащане, като иска над уважения размер от 300,00 лева до пълния предявен размер от
1000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., Булстат: ................., с адрес: (адрес), да заплати на Н. С. К., с ЕГН:
**********, с адрес: (адрес), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 160,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4