Решение по дело №1047/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1064
Дата: 11 август 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20223100501047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1064
гр. Варна, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501047 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АЯКС-2002“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с.Калоян, общ.Вълчи дол, обл.Варна,
представлявано от управителя З. Б. К., срещу Решение № 260001/19.01.2022г.,
постановено по гр.д.№ 1540/2019г. по описа на РС Девня, В ЧАСТТА, В
КОЯТО въззивникът „АЯКС-2002“ ООД ЕИК ********* Е ОСЪДЕН да
заплати на „ДИЛТЕКС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Дубровник № 46Б ап.13, представлявано от
управителя Д. К. Д.
СУМАТА от 2 718.12 лева, представляваща част от сборно вземане от
16 фактури, издадени за периода от м.12.2017г. до м.03.2019г. по абонаментен
договор № DA-12-77 от 23.07.2012г., като се настоява, че същата е погасена
чрез прихващане със сумата от 2 718.12 лева, представляваща сборно вземане
от 2070.00 лв – платен депозит по фактура №2658 от 01.08.2012г., 450.00 лв. –
платен депозит по фактура №3902 от 30.09.2013г. и 198.12 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху общия размер на главницата по
двата депозита за периода от датата на прекратяване на процесния договор –
03.04.2019г. до датата на направеното изявление за прихващане с отговора на
исковата молба – 09.01.2020г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
1
необосновано. Оспорва се извода на съда, че липсват данни за връщане на
цялото предоставено оборудване, като не са изпълнени условията на клаузата
по чл.3.4 от договора. Позовава се изказване на представител на ищеца в
открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2020г., с което не се възразява
за възстановяване на депозитите. Настоява се, че уговореният депозит няма
характера на неустойка, т.к. същият обезпечава изпълнение на задължение по
договора, но не може да послужи като обезщетение за вреди от неизпълнение
без те да се доказват. Задържането им, при прекратяване на договора, би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца със стойността им. Настоява
се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски,
сторени в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ДИЛТЕКС“ ООД ЕИК
********* представя писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и
моли за оставяне без уважение.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.д. № 1540/2019г. по описа на Районен съд град
Девня е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
предявени от „ДИЛТЕКС“ ООД ЕИК ********* гр.Варна срещу „АЯКС
2002“ ООД ЕИК ********* с.Калоян, общ.Вълчи дол, обл.Варна за
присъждане на сумата от 4 745.10 лева, представляваща общ размер на
главници на непогасени задължения по 16 броя фактури, издадени за периода
от м.12.2017г. до м.03.2019г. по абонаментен договор № *****г. и сумата от
2
679.94 лева, представляваща обща сума на обезщетение за забава в плащането
на дължимите главници по договора, определена по размер на законната
лихва за забава, считано от изтичане на срока по чл.3.2 б.б от договора до
датата на подаване на исковата молба в съда.
Ищецът твърди, че въз основа на Абонаментен договор № *****г. като
изпълнител е осъществял в полза на възложителя „АЯКС 2002“ ООД ЕИК
********* услуги по изграждането на система за наблюдение на подвижни
обекти, включващо доставка и монтаж на устройства и софтуер, както и
месечно абонаментно поддържане и обслужване на системата. Твърди се, че
за периода от м.декември до м.март на 2019г. възложителят не е заплащал
дължимите такси.
В писмения си отговор ответникът не оспорва валидността на
Абонаментен договор № *****г., но настоява, че през процесния период
ищецът не е изпълнявал задълженията си по него, поради което и плащане не
му се дължи. Твърди, че ищецът в изпълнение на договора първоначално
монтира GPS модули върху 23 броя пътни превозни средства и пътно-
строителни машини, собствени на ответника или държани от него по силата
на договори за лизинг. Твърди, че в периода от 20.04.2018г. до 19.04.2019г.
ответникът се е разпоредил с част от движимите вещи в полза на „Варна
Инвест Холдинг“ ЕООД ЕИК *********, поради за същите услугата не е
ползвана. Останали били само два броя движими вещи. Ищецът бил уведомен
по телефон за промяната в собствеността, както и с писмено уведомление на
ел.поща.
Твърди се, че на 01.04.2019г. ответникът подписва с „Дил-Софт“ ЕООД
ЕИК ********* Рамков договор за покупко-продажба, доставка, монтаж,
поддържа и обновление № 1347/01.04.2019г. на 2 броя движими вещи.
На 01.04.2019г. „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД ЕИК *********
подписва с „Дил-Софт“ ЕООД ЕИК ********* Рамков договор за покупко-
продажба, доставка, монтаж, поддържа и обновление № ****г. на 15 броя
движими вещи. Двата договора обхващат идентични 17 броя движими вещи с
тези по посочения по-горе абонаментен договор, като се ползват монтираните
през 2012г. GPS модули.
В условие на евентуалност при установяване дължимост на исковите
претенции е въведено възражение за прихващане до размера на по-малкото
задължение по главния иск с дължима от ищеца сума, формирана от сумата в
размер на 2 070 лева с ДДС, платена на ищеца като депозит по договора с
фактура № ****., сума в размер на 450 лева с ДДС, платена на ищеца като
депозит с фактура № 3902830.09.2013г., както и от сумата в размер на 198.12
лева, обезщетение за забава в плащането на двата депозита, определено по
размер на законната лихва, или общо 2 718.12 лева.
Не се спори между страните, че на основание Абонаментен договор №
*****г. между тях е възникнало валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищецът като изпълнител е поел задължението, възложено му
3
от ответника да предостави и инсталира система за наблюдение на подвижни
обекти, както и да обучи до трима представители на възложителя за работа с
нея срещу задължението на последния да заплаща услугата в размер и
начини, съгласно договореностите. Договорена е месечна абонаментна такса
за ползване на системата от 25 лева без ДДС за всяко въведено в
експлоатация устройство, платима в срок до 15 число на месеца, за които се
дължат, след издадена данъчна фактура. Договорът се сключва за срок от 24
месеца, считано от датата на подписване на двустранния протокол за
въвеждане на системата в експлоатация. Уговорено, че след изтичане
действието на договора, същият се удължава автоматично от срок от една
година, за всяка следваща година при същите условия.
Представен е взамноразписан от възложител и изпълнител приемо-
предавателен протокол за доставени и монтирани GPS модули и въвеждане в
експлоатация на GPS базирана система за контрол и управление на работата
на транспортен парк № 1 от 30.07.2012г., в който са описани 23 броя МПС по
вид и марка, както и сим-карти към всеки от тях.
Не се спори от страните, че депозита за добро изпълнение е изцяло
платен от възложителя в сочения с отговора на ИМ размер от 2 520 лева.
По делото са ангажирани доказателства – фактури, издадени за периода
от м.12.2017г. до м.04.2018г. вкл. за месечен абонамент на 22 бр. устройства,
и фактури за периода от м.05.2018г. до м.03.2019г. за месечен абонамент на 6
бр.устройства.
Приложено по делото е изпратено по ел.поща от 01.06.2018г. писмено
уведомление от ответното дружество до изпълнителя за прехвърляне
собствеността върху 16 броя МПС с искане за прекратяване на услугата по
отношение на същите.
Представени са два рамкови договора от 01.04.2019г. – между „Варна
инвест холдинг“ ЕООД и „Дил-Софт“ ЕООД, ведно с уведомление по ел.поща
за 15 броя МПС, предмет на месечен абонамент по него, и между „Аякс-2002“
ООД и „Дил-Софт“ ЕООД ведно с уведомление по ел.поща за 2 броя МПС,
предмет на месечен абонамент по същия.
След извършена справка в счетоводствата на страните, вещото лице по
проведената ССчЕ, чието заключение съдът кредитира като мотивирано и
обосновано, докладва процесните 16 бр. фактури, издадени в периода
04.12.2017 г. -05.03.2019 г., осчетоводени в дружеството на ищеца са на обща
стойност 5280.00 лв. По счетоводни данни по фактура №9102 от 04.12.2017 г.
има плащане в размер 534.90 лв, с което задължението по същата остава
215.22 лв, като общото задължение на ответника по счетоводните данни на
процесните фактури е 4745.10 лв. По счетоводните данни на ответника
процесните фактури са описани на обща стойност 5280.00 лв, като по фактура
№9102 от 04.12.2017 г. има плащане в размер 444.78 лв, с което задължението
по същата остава 125.10 лв, като общото задължение на ответника по
счетоводните данни на процесните фактури е 4835.22 лв. Фактурите са
4
включени в дневниците за покупки на ответника и са намерили отражение в
справката декларация по ДДС за съответните данъчни периоди.
Приети по делото са 21 бр. протоколи за демонтаж на предоставеното
оборудване, като няма данни за връщане на всички предоставени по договора
от 23.07.2012г. общо 23 бр. устройства (съгласно приемо-предавателен
протокол от 30.07.2012г.).
В съдебно заседание от 29.01.2021г. процесуалните представители на
страните признават извършения демонтаж на посоченото количество GPS
модули и неизвършването на демонтаж на останалите устройства поради
нелокалиризиране на ПМС от страна на собствениците с целта на демонтажа
от страна на ищеца.
При тази фактическа установеност се налага извода, че получените от
ответника услуги, за които са издадени процесните фактури, намират
основанието си във валидно сключения с ищцовото дружество Абонаментен
договор № *****г. С оглед разпореждане с част от ПМС, ползвани от
възложителя, услугата е редуцирана по отношение броя на вещите. Не се
установи неизпълнение на задълженията по договора. Издадените от
изпълнителя фактури са редовно осчетоводени от ответника и същият е
ползвал данъчен кредит по тях. За произтичащите правни последици от
извършено в счетоводството на купувача, респ.възложителя отразяване на
неподписаната от последния фактура и осъществено от него приспадане на
данъчен кредит състав на ВКС, ІІ търговско отделение се е произнесъл в
решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., т. к., ІІт. о. на ВКС.
Това решение формира задължителна съдебна практика, според която „само
по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване“. Доколкото се
установи, че липсва плащане в установения с договора срок и към настоящия
момент, исковете за присъждане на главницата и обезщетение за забава в
плащането на всяко едно задължение по фактурите, формиращи общия й
размер, който е установен от вещото лице по ССчЕ, се явяват основателни и
доказани.
По възражението за прихващане : Както се посочи по-горе, съгласно
чл.3.4 от договора депозита, заплатен от възложителя, служи като гаранция за
добро, т.е. точно изпълнение на задълженията по договора, затова и
връщането й е обусловено от изпълнение на договорените предпоставки за
това. В конкретния случай не би имало пречка възложителят да претендира
прихващане на внесената сума, но доколкото не е изпълнил, съот. не е налице
фактическия състав за възстановяването й, предвид факта, че не са върнати на
изпълнителя всички GPS модули поради неоказано съдействие от страна на
възложителя, то сумата по депозита е неизискуема и прихващане не може да
бъде извършено.
5
Като правилно и законосъобразно обжалваното в съответната част
решение на Районен съд град Девня следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/19.01.2022г., постановено по
гр.д.№ 1540/2019г. по описа на РС Девня, В ЧАСТТА, В КОЯТО въззивникът
„АЯКС-2002“ ООД ЕИК ********* Е ОСЪДЕН да заплати на „ДИЛТЕКС“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Дубровник № 46Б ап.13, представлявано от управителя Д. К. Д. СУМАТА
от 2 718.12 лева, представляваща част от сборно вземане от 16 фактури,
издадени за периода от м.12.2017г. до м.03.2019г. по абонаментен договор №
DA-12-77 от 23.07.2012г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6