№ 79
гр. Враца, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500323 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***,
гр. ***, чрез юрк. П.П., срещу решение № 260222 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. №
2710 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., в частта му, с която искът по чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗП на
дружеството, предявен срещу И. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, за признаване за
установено, че последният дължи главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
15161956/14.08.2017 г., е отхвърлен за горницата над 7991,04 лева до пълния размер от
10925,68 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази му част е неправилно. Посочва се,
че нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в исковата молба се заявява, че към договора за
кредит е налице и договор за застраховка. Твърди се, че в представения договор за кредит е
отразено, че не е налице застраховка, като клаузата в него гласи, че размера на кредита за
покупка на застраховка "Защита на плащанията", съответно и застрахователна премия, е в
размер на 0,00 лева. Според жалбоподателя липсата на застраховка по кредита се извежда и
от представеното по делото извлечение по кредита и изслушаното експертно заключение.
Иска се да бъде взето предвид отразеното в експертното заключение, че сумата от 4029,19
1
лева ще бъде удържана във връзка с рефинансирането на договор за кредит №
PLUS-15046242 от 04.07.2017 г., като съдът погрешно е приел, че тази сума представлява
застрахователна премия по договор за застраховка, съответно неправилно е редуцирал
размера на дължимата главница. Посочва се, че този извод се подкрепя и от съдържанието
на договора за кредит.
Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълния му размер от 10925,68 лева.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – И. Р. П., чрез адв. Ц. С., подава
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, намира, че същата е неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната част – потвърдено. Твърди, че
жалбоподателят погрешно тълкува приетото експертно заключение, цитирайки част от него.
Посочва, че за първи път във въззивната жалба се твърди, че сумата от 4029,19 лева се
удържа на основание предходно задължение на въззиваемия съгласно договор за кредит №
PLUS-15046242, каквото твърдение не е разглеждано от районния съд, нито е било предмет
на изследване в изслушаното заключение. Счита, че въззивната жалба е допустима, но не
съдържа конкретни оплаквания за порочността на атакуваната част от съдебния акт, поради
което в този случай съдът не следва да извършва служебна проверка за неговата правилност.
При тези доводи иска решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната
му част. Претендира присъждането на сторените и пред въззивната инстанция разноски.
В откритото съдебно заседание по делото въззивникът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, редовно призована, не се представлява. От пълномощник на същия е
постъпила писмена молба, в която не се възразява по хода на делото, не се правят искания за
събиране на доказателства и се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен в пълния му размер. Претендират се разноските, направени пред
първоинстанционния и въззивния съд.
Въззиваемият И. Р. П. също редовно призовано, не се представлява. От процесуалния
му представител – Ц. С. от АК – Варна, е постъпила по делото писмена молба, с която не се
възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като се настоява въззивната жалба
да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната му част – потвърдено като правилно. Прави
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа отговора на въззивната жалба с изложените в него съображения, преповтаряйки
ги в ситезиран вид.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Районен съд - Враца е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,
рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, срещу И. Р. П. в
качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит № PLUS-15161956 от
14.08.2017 г. за парично вземане в общ размер на 21691,43 лева, от които главница в размер
2
на 14315,39 лева, възнаградителна лихва в размер на 6196,98 лева за периода от 05.05.2018 г.
до 05.08.2025 г., мораторна лихва в размер на 495,06 лева за периода от 05.06.2018 г. до
20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане, както и разноските в производството – държавна такса от
434,55 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева. С молба уточнение от
14.08.2020 г. заявителят е посочил, че претендира възнаградителна лихва в размер на
1201,33 лева за периода от 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г.
В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича
вземането, а именно посочения договор за кредит, сключен между дружеството-заявител и
И. Р. П., по силата на който договор в заем на последния е предоставена сумата от 15000,00
лева, със задължението последният да я върне в срок от 05.08.2025 г. на 96 равни месечни
вноски от по 285,92 лева, включващи част от главницата и част от лихвата, съобразно
посоченото в погасителния план, представляващ неразделна част от договора, с падеж на
всяка вноска – 5-то число на месеца. Посочено е, че съгласно чл. 5 от договора при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху размера на
непогасената главница. Изложено е, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. Заявителят е описал, че на 05.05.2018 г.
длъжникът е преустановил заплащането на месечните погасителни вноски по кредита,
поради което на 05.06.2018 г. вземането е станало изискуемо в целия му размер. Описано е,
че на 17.10.2018 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която
кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 260047 от 27.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1739/2020 г. спрямо длъжника за следните суми,
претендирани със заявлението: главница в размер на 14315,39 лева, възнаградителна лихва в
размер на 1201,33 лева за периода от 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г., мораторна лихва в
размер на 495,06 лева за периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда – 24.07.2020 г., до окончателното й
изплащане, както и разноските в производството пропорционална на уважената част от
заявлението – държавна такса от 320,24 лева и юрисконсултско възнаграждение от 36,85
лева. За сумата от 5715,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.10.2018 г. до 05.08.2025 г. с разпореждане № 26030 от 27.08.2020 г. съдът е отхвърлил
заявлението с мотива, че в тази част претенцията противоречи на закона, тъй като след
твърдяната за настъпила предсрочна изискуемост уговореното възнаграждение не се дължи.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И.П. на 28.08.2020 г., който
в указания му срок е подал писмено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съобразно текста на
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането си
чрез предявяване на иск в законовия срок, като представи доказателства за това, посочвайки
му и последиците от неговото бездействие. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на
3
съда.
В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба
срещу длъжника И.П. с искане да бъде признато за установено по отношение на последния,
че дължи в качеството му длъжник по договор за потребителски кредит № PLUS-15161956
от 14.08.2017 г. следните суми: главница в размер на 14315,39 лева, възнаградителна лихва в
размер на 1201,33 лева за периода от 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г., мораторна лихва в
размер на 495,06 лева за периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда – 24.07.2020 г., до окончателното й
изплащане, както и разноските в заповедното производство – 434,55 лева държавна такса и
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – 464,74 лева
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност – в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, дружеството-ищец е поискало да бъде прието,
че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал правният си интерес
от предявяване на иска с подаденото от длъжника възражение. Описал е, че вземането
произтича от посочения по-горе договор за кредит, по силата на който на И.П. е отпуснат
потребителски заем в размер на 15000,00 лева, изплатен по личната банкова сметка на
длъжника, за срок от 96 месеца – до 05.08.2025 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски и техния размер. Изложени са
обстоятелства, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на длъжника е определен
годишен процент на разходите и същият заплаща такса ангажимент срещу задължението на
кредитора за определяне на фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора условия, размер и срокове. Посочено е, че таксата ангажимент
се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Изложено е, че по силата
на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора ответникът има задължението да върне сумата, като
съгласно чл. 5 от него при забава на една или повече месечни погасителни вноски, дължи
обезщетение за забава в размер на действащата лихва за периода. Посочено е, че лихвеният
процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ в
сила от 1 януари, съответно на 1 юли на текущата година плюс 10 %. Заявено е, че
длъжникът е преустановил плащането по кредита на 05.05.2018 г., към която дата са
погасени 8 месечни вноски. Описано е, че на основание чл. 5 от договора, който
предвиждал, че при забава на две или повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо, поради което то е обявено за такова от 05.06.2018 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок, чрез своя
4
пълномощник, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен и
недоказан. Изложил е твърдения, че при сключване на договора не е спазено изискването му
за форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е изписан с шрифт по-малък от
законоопределения. Възразил е, че не са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 15 и т. 20 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и ако
бъде обявен за такъв, се дължи само чистата стойност на кредита. Посочено е, че съгласно
чл. 5 от Общите условия към договора е уговорено само обезщетение за забава, но не и
възнаградителна лихва, поради което такава не се дължи. Направено е възражение, че не е
ясно погасените вноски включени ли са в претендираните от ищеца суми. Изложено е
твърдение, че предсрочната изискуемост неправомерно е обявена от ищеца на 05.06.2018 г.,
тъй като известието за нея е изпратено едва на 17.10.2018 и получено на 25.10.2018 г.
Оспорена е т. 27 от Общите условия на договора с довод, че е неравноправна и нарушава
законоустановената разпоредба на чл. 143, ал. 2, т. 16 ЗПК. При тези съображение е
поискано предявените искове да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание: 1. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК за сумата от 14315,39 лева главница, ведно със законната
лихва върху нея от 24.07.2020 г.; 2. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във
връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК за сумата от 1201,33 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г. и 3. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 495,06 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г. Съдът е приел и евентуално предявените искове – в
случай, че установителните бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, квалифицирайки ги, както
следва: 1. чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК за сумата
от 14315,39 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от 24.07.2020 г.; 2. чл. 79, ал.
1, пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК за сумата от 1201,33 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 05.05.2018 г. до 17.10.2018 г. и 3. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 495,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2018
г. до 20.07.2020 г. Доклад по делото е изготвен и обявен за окончателен, а доказателствената
тежест по исковете е разпределена между страните, като страните не са възразили нито пред
районния, нито пред въззивния съд за нарушения в тази дейност на съда.
По основателността на исковете районният съд се е произнесъл с решението, част от
което е предмет на проверка пред настоящата съдебна инстанция, като е признал за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът И.П. дължи на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1739/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК
за сумата от 7991,04 лева главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15161956
от 14.08.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея от 24.07.2020
5
г. до окончателното й погасяване, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен
размер от 14315,39 лева като неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 381,79 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 05.06.2018 г. до 20.07.2020 г., като е отхвърлил иска
за горницата до пълния предявен размер от 495,06 лева като неоснователен.
С решението като неоснователен е отхвърлен и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК за сумата от
1201,33 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.05.2018 г. до 17.10.2018
г.
Съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете, районният съд
е възложил на страните и разноските в заповедното и исковото производство.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена в
заем сумата от 15000,00 лева, която последният следвало да погасява на 96 равни месечни
вноски в размер на 285,92 лева, при уговорен годишен процент на разходите в размер на
19,79 % и годишен лихвен процент в размер на 17,03 %. В договора е обективиран
погасителен план с падежна дата за всяка вноски. Приел е, че съгласно т. 2 от него част от
процесната сума – 4029,19 лева, било уговорено да бъде удържана от кредитора и да
послужи за покупка на застраховка "Защита на плащанията", като сумата бъде преведена
директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД, както и да плати такса
ангажимент в размер на 525,00 лева. Посочил е, че от представеното извлечение е видно
извършеното погасяване на суми от кредитополучателя преди и след обявяването на
предсрочната изискуемост. От доказателствата по делото, включително "последна покана", е
установено, че изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е отправено и
достигнало до длъжника. Съобразно изслушаното и прието по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза е прието, че кредиторът е превел по сметка на получателя
И.П. сумата от 10445,81 лева, представляваща разликата от размера на предоставения заем
от 15000,00 лева, намален със сумата от 4029,19 лева – застрахователна премия и със сумата
от 525,00 лева – такса ангажимент. На основата на това заключение е установено още, че за
периода 14.08.2017 г. – 24.10.2018 г. /датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение, в която кредиторът е обявил предсрочната изискуемост/ длъжникът е
извършвал погасявания на кредита в общ размер на 2287,36 лева, с която сума са погасени
пълният размер на 8 броя погасителни вноски за периода 05.09.2017 г. – 05.04.2018 г., в това
число 684,61 лева главница, 1602,75 лева възнаградителна лихва. Установено е, че за
периода 01.11.2018 г. – 30.01.2020 длъжникът-ответник е извършил още погасявания в общ
размер на 6340,00 лева, с която сума са погасени задължения за договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 3928,59 лева за периода 05.05.2018 г. – 05.01.2020 г. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 05.06.2018 г. – 30.01.2020 г. в размер на
2411,41 лева; на 30.01.2020 г. е извършено последно погасяване на кредита в размер на
2500,00 лева, с което са погасени задължения за договорна лихва в размер на 1764,41 лева за
периода 05.04.2019 г. – 05.01.2020 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
6
забава за периода 30.07.2019 г. – 30.01.2020 г. в размер на 738,59 лева, при което общият
размер на извършените погасявания по кредита възлиза на 8627,36 лева. Прието е на база
това заключение, че размерът на непогасените задължения на кредитополучателя /главница,
договорна лихва и обезщетение за забава/ към датата на подаване на заявлението в съда при
условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 24.10.2018 г. /датата на
получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която кредиторът е обявил
предсрочната изискуемост/ и при съобразяване на разпореждането за отхвърляне на част от
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно отчетената при кредитора за погасена
възнаградителна лихва, е в общ размер на 11447,68 лева, от които 10925,68 лева главница и
522,00 лева лихва за забава за периода 31.01.2020 г. – 20.07.2020 г. Съобразно установените
факти съдът е заключил от правна страна, че кредиторът е изпълнил задължението си по
договора, но ответникът не е изпълнил своето насрещно задължение да върне сумата в
пълен размер. Задължението на ответника да върне остатъка от дълга е прието за изискуемо
от съда на 24.10.2018 г., на която дата е получена от него поканата с това изявление, поради
което е счел, че оставащата за връщане главница е в размер, изчислен от вещото лице в този
вариант от заключението, и същата е в размер на 10925,68 лева. Позовавайки се на
доказателствата по делото е приел, че в тази главница се включва сума, представляваща
застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията", дължимостта на
която се оспорва. Установявайки, че по делото не са налице доказателства за валидно
застрахователно правоотношение, решаващият състав е счел, че тази сума не се дължи и
същата следва да бъде приспадната от главницата. Използвайки математическа пропорция
съдът е достигнал до извода, че застрахователната премия представлява 26,86 на сто от
общия размер на главницата, който размер е бил и делът на погасяване на застрахователна
премия с всяко извършено плащане на главницата. При тези мотиви е заключил, че от
общия размер на оставащата главница от 10925,68 лева следва да бъде приспадната сумата
от 2934,64 лева, при което дължимата и непогасена главница остава в размер на 7991,04
лева, за която сума и искът е уважен. Приемайки за основателен иска за главницата и
установявайки, че страните са уговорили начисляването на договорна лихва при забава на
плащанията, съдът е приел, че такава лихва се дължи, но позовавайки се на експертното
заключение е заключил, че същата е погасена от ответника, поради което е отхвърлил иска.
Искът за сума от 495,06 лева, представляваща лихва за забава за периода 05.06.2018 г. –
20.07.2020 г. съдът е приел за частично основателен, а именно за сумата от 381,79 лева, с
мотива, че главния дълг е приет за установен в размер на 7991,04 лева, поради което лихва
се дължи само върху този размер. С този довод от установената от вещото лице законна
лихва, изчислена на база главница в размер на 10925,68 лева, чрез математически
пропорции е приспаднал сумата от 140,21 лева, равняваща се на 26,86 на сто от общия й
размер /съответстващ на приспаднатия размер на недължимата част от главницата,
представляваща застрахователна премия/. По предявените осъдителни искове при условията
на евентуалност, решаващият състав не се е произнесъл, с мотива, че не се е сбъднало
условието за това. Съобразно отхвърлената и уважената част от исковете, с решението са
определени и разноските по делото.
7
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и
И. Р. П. са страни по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15161956 от
14.08.2017 г.
От съдържанието на този договор, представен и приет като писмено доказателство по
делото и неоспорен от страните, е видно, че с него дружеството-жалбоподател е
предоставило на И. Р. П. сумата от 15000,00 лева, при параметри и условия – годишен
процент на разходите в размер на 19,79 %, лихвен процент 17,03%, застрахователна премия
– 00,00 лева, брой погасителни вноски – 96 броя, размер на месечна погасителна вноски –
285,92 лева и такса ангажимент – 525,00 лева. В договора е инкорпориран погасителен план,
показващ падежните дати на месечните погасителни вноски – всяко 5то число на месеца,
техния размер в общ вид и оставащата непогасена част от главницата по договора.
Съгласно т. 2 от условията по договора за кредит, подписани и от двете страни, се
установява, че страните са се договорили от предоставения заем кредиторът да удържи
сумата от 4029,19 лева във връзка с договор № PLUS-15046242, която сума да послужи за
пълното му погасяване. В същата точка е уговорено още, че размерът на кредита за покупка
на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент
"Директ Сървисис" ЕАД; посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителна
вноска". Страните са уговорили и заплащането на такса ангажимент при условия, размер и
срок, посочен в документа, дължима поради обстоятелството, че лихвеният процент е
фиксиран, която такса е посочена в поле "Такса ангажимент" и е уговорено да се заплати в
условията на удържане от кредитора при усвояване на кредита. Страните са се договорили,
че кредитополучателят – И.П., следва да върне заетата му сума заплащайки погасителните
вноски съобразно посоченото в погасителния план, които представляват част от главницата
плюс надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Съгласно чл. 5 от договора при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, дължи обезщетение за забава в размер на
действащата лихва за периода - ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно на 1 юли
на текущата година плюс 10 %, а при забава на две или повече месечни погасителни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо, без да е необходимо изпращане на съобщение до
кредитополучателя. С този договор страните са уговорили още условия за прекратяването
му, за погасяване на заема предсрочно, за използване на кредитна карта и за осъществяване
на кореспонденцията между тях.
От представеното по делото извлечение по кредит PLUS-15161956 се установява, че
към 03.04.2018 г. са платени осем на брой месечни погасителни вноски в размер от по
285,92 лева, или сума в общ размер на 2287,36 лева, с която сума е погасена главница в
размер на 684,61 лева и лихва в размер на 1602,75 лева, при което дължми остават главница
8
в размер на 14315,39 лева и лихва в размер на 10845,57 лева. Видно е от този документ, че
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са получени плащания в общ размер на
6340,00 лева, с които е погасена договорна лихва в размер на 3928,59 лева и законна лихва в
размер на 2411,41 лева.
Приетата по делото "писмена покана" дава сведение за обстоятелството, че кредиторът
е известил длъжника, получавайки тази покана на 24.10.2018 г., че е преустановил
плащанията по договора на 05.05.2018 г., поради което вземането му е обявено за
предсрочно изискуемо, посочвайки дължимите суми към момента.
Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че по
силата на посочения по-горе договор за кредит № PLUS-15161956 кредитополучателят И.П.
е получил в заем от жалбоподателя сумата 15000,00 лева, задължавайки се да я върне, като с
платежно нареждане от 15.08.2017 г. кредиторът е превел по сметка на кредитополучателят
сумата от 10445,81 лева, представляваща разликата от размера на предоставения заем, равна
на сумата в поле "Общ размер на кредита" – 1500,00 лева, намалена със сумата от 4029,19
лева – представляваща задължението на кредитополучателя по договор с номер PLUS-
15046242, и със сумата от 525,00 лева – представляваща такса ангажимент. Вещото лице е
посочило, че удържането сума от 4029,19 лева ще послужи за пълното погасяване на
задължението по договор с номер PLUS-15046242, както и че "размерът на кредита за
покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на
застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД". Съобразявайки параметрите на
договора, извършените плащания и датата на обявената предсрочна изискуемост –
06.05.2018 г. и 24.10.2018 г. /датата на получаване от длъжника на изпратената му от
кредитора т.нар. "последна покана"/ вещото лице е дало два варианта на дължимите към
датата на подаване на заявлението – 24.07.2020 г., суми, според първия от които:
- при условие, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.05.2018 г. главницата е в
размер на 14315,39 лева; договорна /възнаградителна/ лихва за период от 05.01.2020 г. до
05.08.2025 г. – 6916,98 лева, мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. – 20.07.2020 г. –
495,06 лева;
- при условие, че предсрочната изискуемост е настъпила на 24.10.2018 г. главницата е
в размер на 10925,68 лева; мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. – 20.07.2020 г. – 522,00
лева.
Сумите, изчислени съобразно втория вариант на заключението, са приети за дължими и
към датата на изготвяне на заключението с оглед констатацията на вещото лице, че след
24.07.2020 г. няма извършени погасявания по кредита.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд счита, че заключението е изготвено от
компетентно лице, съдържа пълни отговори на поставените въпроси, като последните са и
обосновани с оглед позоваването от страна на вещото лице на приложените по делото
документи и допълнително представеното му платежно нареждане, поради което същото
следва да послужи на съда при изграждане на фактическите му изводи, с изключение на
частта му, касаеща основанието за удържане от заетата по договора главница на сумата от
4029,19 лева, тъй като решаването на този въпрос е от правно естество.
9
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението в обжалваната му
част е неправилно, а въззивната жалба - основателна, по следните съображения:
Предмет на проверка в настоящото производство е посоченото по-горе решение, но
само в частта му, с която искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗП на дружеството, предявен срещу И. Р. П., за
признаване за установено, че последният дължи главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-15161956/14.08.2017 г., е отхвърлен за горницата над 7991,04 лева до
пълния размер от 10925,68 лева.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила, поради което е
недопустима проверка за неговата правилност.
С оглед очертания предмет на делото се извежда, че спорът между страните се свежда
до дължимостта, респ. характера на сумата от 2934,64 лева, представляваща разликата
между уважения и пълния претендиран размер на главницата, и произтичащият от това
въпрос - дали тя представлява част от претендираната като дължима главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-15161956/14.08.2017 г., или представлява застрахователна
премия, дъжлимостта на която не е доказано от имащата доказателствената тежест страна –
жалбоподателя-ищец.
Правната квалификация на този иск е по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК, като законът вменява в тежест на
ищеца-жалбоподател тежестта да докаже твърдени от него като възникнали факти, а именно
валидна облигационна връзка по договор за потребителски кредит № PLUS-
15161956/14.08.2017 г., по който длъжник е И.П.; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; дължимост /изискуемост/ на главницата и то в посочения размер. При
оспорване на иска, в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми
изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи
факти.
В случая ответникът, в настоящото производство въззиваем, е оспорил дължимостта на
всички претендирани суми, включително и тази за главницата, без обаче да навежда
конкретни доводи за нейната недължимост.
При така разпределената доказателствена тежест още от първоинстанционния съд,
срещу която не са направени възражения, и с оглед приетото по-горе за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав счита, че въззивникът е изпълнил
10
доказателствената си тежест относно наличието на валидна облигационна връзка между
страните, произтичаща от договор за потребителски кредит № PLUS-15161956/14.08.2017 г.
Последният носи подписите на страните по него, не е оспорен, поради което следва да бъде
зачетена неговата формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Фактът на
изпълнение на задължението на кредитора по този договор да предостави заетата сума на
длъжника също е доказан по делото с изслушаното и прието заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, на което съдът даде вяра по изложените по-горе мотиви, които не
е необходимо да бъдат преповтаряни. Изискуемостта на претендирата като главница сума
също е доказано по делото с оглед представената "последна покана" и изслушаното
заключение, при които обстоятелства датата на нейната изискуемост съобразно
постановките на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да бъде датата на получаване на цитираната и приложена като доказателство по
делото "последна покана" – 24.10.2018 г., респективно да бъде взет предвид втория вариант
на заключението на вещото лице.
Както бе посочено вече, установяването на размера на сумата, претендирана като
главница, е спорен. За установяването му следва да бъде изследвано съдържанието
представения по делото договор за потребителски паричен кредит, в която част посоченият
документ не се ползва със специална доказателствена сила, а изявленията в него се преценят
с оглед събраните по делото доказателства и чрез прилагане правилата на тълкуването. В
случая по делото освен този договор, други писмени доказателства относно уговорките
между страните по повод на предоставения паричен заем, няма, поради което и както бе
посочено, следва да бъде тълкувана волята им. В раздел "параметри и условия" на договора
страните са постигнали съгласие за следните елементи: "размер на кредита за потребителски
цели" – 15000,00 лева; "Размер на кредита за покупка на застраховка "Защита на
плащанията" – 00,00 лева; "Застрахователна премия" – 00,00 лева; "Общ размер на кредита"
– 15000,00 лева; "Такса ангажимент" – 525,00 лева; "Брой погасителни вноски" – 96 броя;
"Месечна погасителна вноска /средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка/" –
285,92 лева; "Обща стойност на плащанията" – 27448,32 лева; "Годишен процент на
разходите" – 19,79 %; "Лихвен процент" – 17,03 %. От изложеното е ясна волята на
страните, че между тях не е налице съгласие за закупуването на застраховка "Защита на
плащанията" към този договор за кредит, респ. такава клауза в него не е предвидена.
В останалата част договора за кредит също не съдържа уговорка в този смисъл.
Единствено в т. 2 на стр. 3 от договора е посочено следното: "С подписването на настоящия
договор, Кредитополучателят дава своето изрично съгласие от сумата, посочена в поле
"Общ размер на кредита", Кредиторът да удържи следната/ите сума/и в размери във
връзка със задължение/я на Кредитополучателя, като тази/тези сума/и ще бъде/ат
удържана/и директно от Кредитора, както следва: 4029,19 лева във връзка с договор
номер PLUS-15046242. Посочената/ите сума/и ще послужи/ат за пълното погасяване на
задължението/ята. Размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на
плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент "Директ Сървисис"
ЕАД". Посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски,
11
същтветстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от
всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска".
Цитираната част от т. 2 на стр. 3 от договора не може по несъмнен начин да удостовери
наличието на клауза, предвиждаща задължение на страните за сключване на застраховка
"Защита на плащанията", респективно за заплащането на застрахователна премия за такава.
Това е така, защото, на първо място, видно от раздел "Параметри и условия" от договора, в
поле "Застрахователна премия", няма посочена стойност на такава услуга. Липсата на
стойност обуславя и липсата на задължение за извършването й, респ. липсва съгласие между
страните за сключването на сделка от този вид.
На следващо място, тълкуване на изречението, което се твърди, че предвижда такава
застраховка, не е логическо обусловено от предходното, а напротив – предходното
изречение е ясно и разбираемо, а смисълът му се изразява в обстоятелството, че сумата от
4029,19 лева се удържа от кредитора с цел погасяване на предходно задължение.
Необходимо е да се посочи, че цитираната клауза няма такъв характер и по отношение на
другия договор между страните с номер PLUS-15046242, във връзка с който е удържана
сумата, както защото този договор не е предмет на исковете по настоящото дело, което от
своя страна прави недопустимо изследването му, така и защото за установяване
отношенията между страните по повод на този втори договор е нужно той да бъде
представен, каквото в случая не сторено.
След като длъжникът въззиваем И.П. не е изпълнил възложената му тежест да докаже
наличието на такава уговорка, то същият следва да понесе последиците от бездействието си.
Изложените мотиви дават основание на настоящия съдебен състав да заключи, че
главницата е дължима в пълния й претендиран размер, съответстващ и на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, и възлизащ на 10925,68 лева, поради което решението в
частта му, с която искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗП на дружеството, предявен срещу И. Р. П., за признаване за
установено, че последният дължи главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
15161956/14.08.2017 г., е отхвърлен за горницата над 7991,04 лева до пълния размер от
10925,68 лева, следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което
въззиваемият И.П. да бъде осъден да заплати на въззивника "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" разликата между тези суми от 2934,64 лева.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на въззивника, който своевременно е
поискал присъждането им и е представил доказателства за реалното им заплащане. Срещу
претендираното от последния юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева е
направено възражение за прекомерност, което обаче съдът намира за неоснователно. В
случая се претендира юрисконслутско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК, тъй като страната се представлява от юрисконсулт, размерът на който се определя по
реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /в сила от 01.01.2006 г./,
където е указано, че по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лева. По делото се претендира възнаграждение в минималния му размер от 100,00 лева,
12
поради което и не следва да бъде намаляван. На въззивника следва да му бъде присъдена и
заплатената от него държавна такса в размер на 58,69 лева.
Изходът на делото налага преразглеждане на разноските, присъдени пред
първоинстанционния съд. Въззивникът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" пред
първоинстанционния съд своевременно е поискал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице, като
същевременно не е било направено възражение за тяхната прекомерност.
Юрисконсултското възнаграждение е претендирано в минимален размер от 100,00 лева.
Тези разноски са поискани и пред въззивния съд. По делото има доказателства и за реалното
им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" следва да й се присъдят направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице пред
първоинстанционния съд съобразно уважената част от иска в размер на 575,36 лева.
Необходимо е да бъдат преразгледани и присъдените от първоинстанционния съд
разноски в полза на въззивника, направени в заповедното производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК такива му се дължат съобразно уважената част от иска, или сумата от 252,17
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса.
По изложените съображения въззиваемият И.П. следва да бъде осъден допълнително
да заплати на въззивника "БНП Париба Пърсънъл Файненс" сумата от 149,32 лева,
представляваща направени от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение,
държавна такса и депозит за вещо лице пред първоинстанционния съд съобразно уважената
част от иска, както и сумата от 65,44 лева, представляваща направени от него разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1739/2020 по описа на Районен съд – Враца, за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съобразно на уважената част от иска.
С оглед изхода на делото следва да бъдат редуцирани разноските, присъдени на
въззиваемия И.П. пред първоинстанционния съд. С оглед отхвърлената част от иска –
4704,31 лева, и общия материален интерес на делото 16011,78 лева, претендираните от
последния разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 323,18 лева, над която сума
решението в тази част следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ решение № 260222 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2710 по описа
на Районен съд – Враца за 2020 г., В ЧАСТТА МУ, с която искът по чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗП на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, гр. ***, предявен срещу И. Р. П., ЕГН **********,
с адрес гр. ***, за признаване за установено, че последният дължи главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-15161956/14.08.2017 г., е отхвърлен за горницата над 7991,04
лева до размера от 10925,68 лева, както и В ЧАСТТА, с която "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК ***, гр. ***, е осъден да заплати на И. Р. П., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, сумата над 323,18 лева до пълния присъден размер от 524,79 лева, представляваща
направени пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част на иск и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗЗП И. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати
допълнително на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, гр. ***, сумата от 2934,64
/две хиляди деветстотин тидесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща част от главницата по договор за потребителски кредит № PLUS-
15161956/14.08.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да
заплати допълнително на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. №
***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, гр. ***, сумата от
149,32 /сто четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща
направени от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице пред първоинстанционния съд съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 65,44 /шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща направени от него разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1739/2020 по описа на Районен съд – Враца за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса, съобразно на уважената част от иска.
Решението в останалата му част, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14