РЕШЕНИЕ
№ 12552
гр. С., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110126160 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.149 и сл. ЗЕ.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., срещу ответник
А. Н. К. с ЕГН: **********, и адрес гр. С., и със съдебен адрес гр.С.,..., кантора ... чрез
адвокат К. П. Г-Б.-САК, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което
да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ
- обща сума от 2394,37 лева/лв./, от които сумата от 2142,01 лева (двe хиляди сто
четиридесет и два лева и 1 стотинка), представляваща дължима главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 210,63
лева (двеста и десет лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница
ТЕ за период от 15.09.2020 г. до 07.03.2022 г., 36,03 лева (тридесет и шест лева и 3
стотинки), представляваща дължима главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,70 лева (пет лева и 70
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период от 01.07.2019 г. до
07.03.2022 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С., аб.№ ..../инсталация № ....,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ЧГД № 13485/2022г. на СРС.
1
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес - гр.С., аб.№ ..../инсталация № ..... Посочва, че съгласно действащите през този период
общи условия - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
. С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от
2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. „ФИРМА” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по заповедното и
исковото производство разноски.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ чрез упълномощен адвокат. Оспорва се, че не
се явява потребител/абонат/ ползвател на услугите, доставяни от ищеца за процесния период
и имот, описан в исковата молба.
Ответника не оспорва приложеното от ищеца ФИРМА ЕАД извлечение от сметки по
абонатен номер ...., както и размера на начислената топлинна енергия за периода по ИМ. Не
оспорва приложеното към исковата молба „извлечение от сметки за разпределение на
топлинна енергия за аб. № ....” досежно факта, че така посочените в това извлечение суми са
осчетоводени в счетоводството, затова смята за безпредметно да бъдат назначавани
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза за сумите по ИМ. Противопоставя се
на искането на ищеца да бъдат назначени две експертизи, посредством които да се
установяват факти, които ответника не оспорва, а именно - дали са заплатени процесиите
суми и какъв е техният размер. Посочва, че назначаването на експертизите само ще утежни с
разноски производството.
Оспорва лихвата от 210,63 лева, защото доколкото от представените с ИМ
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл.32, ал.3 от ОУ на ищеца. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл.33, ал.4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и
2
водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2018г.
и 2019г. е настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Ето защо искът за установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на
ТЕ остана недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД. Към ИМ не са представени доказателства
за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ТПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва отново да бъде отхвърлена. Отделно от което сумите за такса дялово
разпределение не се дължат на ищеца, а на третото лице помагач - ФДР, но не може да се
установи какъв е договореният размер, поради липсата на договор. Оспорва се
претендираната мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение - по основание,
доколкото не е налице покана и липсва уговорка за падеж.
Посочва се, че не е нужно да се назначават експертизи.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощие поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, като
му се присъдят разноски по представен списък.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, чрез процесуалния си
представител по пълномощие поддържа подадения отговор и моли за отхвърляне на
исковите претенции на ищеца. Не представя списък с разноски по делото и не претендира да
му се присъдят такива.
В о.с.з. третото лице помагач ФИРМА ЕООД, ЕИК ..., редовно призован, не се
представлява от юр.консулт или адвокат. Подадена е писмена молба с доказателства с вх.№
188460 от 12.9.2022г., която е приета от съда.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните
по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните и законовите норми
уреждащи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Нотариален акт ... за продажба на недвижим имот на низходящ от 5.10.1995г. на софийски
нотариус, с който Н. Ал.К. продава на сина си ответника А. Н.К. процесния апартамент №
89 с адрес гр. С., ЖК .....; Заявление-декларация за откриване на партида от Н. Ал.К. до
3
ищеца с вх.№4943/30.11.2004г./л.11/; Препис-извлечение от акт за смърт за Н. А. К. починал
на 23.10.2006г./л.12/; Искова молба от Н. А. К. срещу А. Н. К./л.13-14/; Удостоверение от
ГИС-С. за идентичност на настоящ адрес от 13.9.2012г./л.15/; Съобщения към общи фактури
от 31.7.2020г. и 31.7.2021г./л.16-19/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период
за абонат ..../л.19а/; Договор между СЕС и „ФИРМА“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия/л.20-21/; Протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък
на етажните собственици/л.22-24/; Договор между „ФИРМА” ЕАД и “ФИРМА” ЕООД при
ОУ/л.26-28/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ФИРМА”
ЕАД на потребители в гр.С. публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.29-30/.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД
№ 13485/2022г. по описа на СРС.
С определение на съда по чл.140 ГПК с № 18320/20.7.2022г./л.43-45/ за БЕЗСПОРНО
Е обявено между страните и те признават следните права и обстоятелства - размера на
доставена и начислена ТЕ и ДР за описания в ИМ обект с посочен аб.номер, както и липсата
на плащане на сумите от ответник.
По делото е приет списък по чл.80 ГПК представен от ищеца в о.с.з./л.60 от делото/,
като освен държавна такса по двете производства в размер на 137,12лв. се иска присъждане
и на юр.к.възнаграждение от 200лв. за исковото производство, и за заповедното без да е
посочен размер.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в
твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответникът в качеството си на дете на починал абонат на
процесния топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.150 ЗЕ, като
негов праводател е баща му видно от приетия по Нотариален акт ... за продажба на
недвижим имот на низходящ от 5.10.1995г. на софийски нотариус, като бащата на ответника
е починал на 23.10.2006г., и макар правото на ползване да е било запазено до смъртта на
праводателя върху процесния имот, то след почиването на бащата-абонат на ищеца, синът е
4
наследил задълженията по отношение на процесния имот. Затова съдът прави извод, че
страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на
топлинна енергия през релевирания период при ОУ.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР/старо
название ДКЕВР/. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по
отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между
топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и
съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или
ползвател на съответния топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на бащата на ответника, като
ответника не е сменил партидата на свое име след смъртта му, и начисляването на суми за
топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия период,
водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма спор за
откриване на партида за абонат на бащата на ответника, а доколкото той не е изпълнил свои
задължения да запише партидата на свое име, то от това не може да черпи права, като
възразява, че не е абонат. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
На следващо място, липсата на оспорване на сумите, начислени от ищеца за
процесния период и за посочения апартамент № 89 в ИМ и в ЗИ№..../29.3.2022г. издадена по
ЧГД№13485/2022г., то ответникът дължи плащане на главниците за ТЕ и ДР, като по делото
липсват доказателства сумите да са заплатени от ответника. Сумата за ДР също се дължи в
полза на ищеца, защото се събира със дължимите суми за главница за ТЕ, а след това ищеца
се разплаща с ФДР съгласно подписан между тях договор при ОУ.
5
С оглед изложеното до тук съдът достига до извод, че исковете за главници за ТЕ и
ДР са основателно, доказани и подлежат изцяло на уважаване в предявените от ищеца
размери по ИМ.
Следва да се присъди лихвата върху ТЕ за забава, като съдът не възприема изводите
и възраженията на ответника, че тази лихва следва да се отхвърли. За уважаване на този иск
съдът следва да приложи чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца/л.30 от делото/, защото за дължимите
суми ищецът издава месечни фактури, които обхващат период на потребление от първо
число на предходния месец до неговото последно число, като следва начислената сума да се
заплати в 45 дневен срок след посленото число на месеца, за който е отчетено потребление,
следователно не фактурата и датата й на издаване канят ответника да заплати употребената
ТЕ, а факта, че е ползвана в определен месец с неговото изтичане и отчитане/независимо
дали по прогнозни суми, или при плащане на 11 равни месечни вноски и 12-та вноска
изравнителна/. Затова съдът достига до извод, че иска за присъждане на лихва за забава
начислена върху главница ТЕ е основателен и доказан и подлежи на уважаване. По
отношение на размера, който също не е оспорен от ответника съдът приема, че е също
доказан, затова следва да се присъди размера по ИМ.
По отношение на възражението за отхвърляне на иска за лихва за забава изчислен
върху главница ДР преди подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда от ищеца, съдът
възприема това възражение за основателно, поради което следва да отхвърли иска за сумата
от 5,70 лева (пет лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ДР
за период от 1.7.2019г. до 7.3.2022г. По тази претенция съдът намира следното - в общите
условия/ОУ/ на ищеца няма установен специален ред за настъпването на изискуемостта на
вземането за стойността на услугата дялово разпределение/ДР/главницата/, поради което
приложими са правилата на Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и в частност чл.84,
ал.2 ЗЗД по отношението на изпадането на ответника в забава. По делото няма други данни
за покана на ответника да заплати стойността на услугата дялово разпределение/ДР-
главницата/ освен подаването на заявление по чл.410 ГПК пред СРС на 15.3.2022г. по
ЧГД№ 13485/2022г. по описа на СРС. Затова искът за обезщетение в размер на законната
лихва за забава върху стойността на услугата дялово разпределение/ДР/ за процесния период
(преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда) е изцяло неоснователен. Този иск
следва да се отхвърли.
Следва да се уважи законната лихва върху двете главници за ТЕ и ДР от дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред съда по ЧГД№ 13485/2022г. на СРС до
окончателното заплащане на дължимите суми.
При така установеното от съдът и с оглед изводите до които съдът достига, намира
исковете за частично основателни, както и възраженията на ответника за частично
основателни, но само по отношение на лихвата за забава върху главница за ДР.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
6
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер
на 188,78лв. от обща сума от 189,23лв., от които 89,23лв. за доплатена ДТ и 100лв. за
юр.к.възнаграждение, като съдът уважава възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК и
намалява юр.к.възнаграждение на ищеца от исканите 200лв. на минимално предвидените по
наредба 100лв. Следва да се отбележи, че делото е типично производство за ищеца, и с оглед
липсата на фактическа и правна сложност не следва да се присъжда юр.к.възнаграждение в
по-висок размер от минималния от 100лв. по наредба. За заповедното производство също
следва да се присъдят разноски на ищеца съразмерно с уважената част от исковете за сумата
от 97,66лв. от общо присъдените със ЗИ от 97,89лв. Така общо за двете производства
разноските в полза на ищеца, които се присъждат от съда, са в размер на 286,44лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника съдът не присъжда разноски, защото няма доказателства по делото, че
такива са сторени.
Списък с разноски по чл.80 ГПК е представен само от ищеца и приет от съда в
о.с.з./л.60/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С., и ответника А. Н. К. с ЕГН: **********, и адрес
гр. С., жк. ........, че ответника ДЪЛЖИ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – в общ размер на
2388,67 лева/лв./, от които сумата от 2142,01 лева (двe хиляди сто четиридесет и два лева и
1 стотинка), представляваща дължима главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 210,63 лева (двеста и десет лева и
63 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ТЕ за период от 15.09.2020 г.
до 07.03.2022 г., 36,03 лева (тридесет и шест лева и 3 стотинки), представляваща дължима
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на
вземането, като сумите са начислени и дължими за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр.С., аб.№ ..../инсталация № ...., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 13485/2022г. на СРС, на основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.149 и сл. ЗЕ,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за сумата от 5,70 лева (пет лева и 70
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период от 01.07.2019 г. до
07.03.2022 г.
ОСЪЖДА А. Н. К. с ЕГН: **********, и адрес гр. С., жк. И..., да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., СУМАТА от 286,44
7
лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото
исково производство и по ЧГД № 13485/2022г. на СРС съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ФИРМА ЕООД, ЕИК ..., като трето
лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, като на
ищеца се изпрати по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8