Решение по дело №2876/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 657
Дата: 4 декември 2024 г.
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20245510102876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. К., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело
***0245510102876 по описа за 2024 година
Гражданско дело ***876/2024 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от К. П. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
************, съдебен адрес: гр. ***********, чрез Р. С. - адвокат от САК
срещу: Районен съд - Г., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. Г., п.к. ****, община С.З., ул. „*************, представлявано от
председателя Т.А.И. с правно основание: чл. 124, ал.1, вр.чл.439, ал.1 от ГПК,
вр.чл. 82 ЗАНН и цена на иска: 205.00 лева
Ищцата чрез процесуалния си представител на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 439, ал.1 от ГПК предявява настоящия отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че длъжникът К. П. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. **************, не дължи по изп.д. №
************** по описа на ДСИ при СРС, ***., сумата в размер на 205
(двеста и пет) лева главница, представляваща глоба, наложена на ищеца в
качеството на процесуален представител - адвокат на жалбоподателя в о.с.з.,
проведено на ********** г. по н.а.х.д. № ***/2018 г. по описа на PC Г..
Налице бил правен интерес от установяване на обстоятелството, че
ищецът К. П. М. не дължи по отношение на ответника Районен съд - гр. Г.
сумата по изпълнителен лист, изд. на ******** г. въз основа на протоколно
определение от о.с.з., проведено на ********** г., влязло в законна сила на
********* г. с определение на Административен съд - С.З. по ЧКАНД
***/2019 г., по който ИЛ на ******* г. е образувано изп.д. № **************
по описа на ДСИ при СРС, ***., тъй като не е налице възможност за
принудително събиране на глобата, защото вземането било погасено по
давност.
Сочи, че съставът на PC-Г. наложил глобата без основание, поради което
1
и не я събрал своевременно. С молба от ******** г. ищцата поискала
звукозапис в съдебната зала, което искане отново не било уважено. След
смяната на съдебния състав бил издаден ИЛ и инициирано принудителното
изпълнение по изп.д. № **************.
Глобата била наложена на ********** г. с протоколно определение в
о.с.з. по АНД № ***/2018 г. на PC-Г.. Депозираната молба за отмяна била
оставена без уважение от председателя на състава и въз основа на частна
жалба - образувано дело пред Административен съд - С.З.. Съдът оставил без
уважение жалбата с определение № 10 от ********* г. по ЧКНАД ***/2019 г.
по описа на Административен съд - С.З., влязло в законна сила на ********* г.
От ********* г. до ******** г. - датата на образуване на изп.д. №
************** изтекъл период от повече от 5 (пет) години, през което
време изтекла погасителната давност за наложената глоба.
От ********* г. до ******** г. - датата на уведомяване на ищцата от PC
Г., също била изтекла погасителната давност.
Сочи, че съгласно чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН възможността за
принудително събиране на глобата се погасява с изтичането на две години, а
съгласно чл. 82, ал.З, ЗАНН, абсолютната погасителна давност е три години и
е изтекла на 21.02.2022 г.
По изпълнителния лист, издаден на ******** г. било образувано
изпълнително дело № ************** по описа на ДСИ - СРС, ***., на
********* г.,след изтичането на преклузивния законоустановен тригодишен
погасителен давностен срок.
Погасителната давност не била спирана и прекъсвана.
Течението на погасителната давност се прекъсвало с първото
изпълнително действие в изпълнителния процес или с исков процес. Сочи, че
изпълнително дело било образувано на *********г., когато вече погасителната
давност е изтекла, считано от влизане в законна сила на определението на АС
- С.З., до настоящия момент задълженията по наложената глоба били
погасени с изтичането на абсолютната давност.
Заявява, че след като глобата в размер на 200 лева е погасена по давност,
то недължими били и всички направени разноски за нейното принудително
събиране, каквато е и държавната такса за издаване на изпълнителен лист в
размер на 5 (пет) лева, включена в ИЛ.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, по
отношение на ответника Районен съд - гр. Г., ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Г., област С.З., ул. „З.С.” ***, представлявано от
председателя съдия Т.А.И., че ищцата К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
**************, не дължи претендиралите от ответника суми по
изпълнителен лист, изд. на ******** г. въз основа на протоколно определение
от ********** г. по АНД № ***/2018 г., влязло в законна сила на ********* г.,
по който на ********* г. е образувано изп.д. №************** по описа на
ДСИ при СРС, в размер на сумата от 205.00 (двеста и пет) лева,
представляваща глоба в размер на 200 (двеста) лева и 5 (пет) лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
Претендира за разноски по делото.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника Районен съд – Г. чрез адм.ръководител Т.А..
Счита молбата е допустима, по същество - неоснователна.
Сочи, че процесното вземане за разноски по изпълнителен лист, издаден
в полза на PC-Г., представлявал публично държавно вземане по смисъла на
чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК - „публични са държавните и общински вземания по
влезли в сила присъди, решение и определения на съдилищата за публични
вземания в полза на държавата или общините, както и решения на
Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена
държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и
имуществени санкции. “ 
Сочи, че съобразно нормата на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Нормата на чл.82 от ЗАНН, същата се отнасяла само и единствено до
изпълнение на наложени административни наказания, каквито характеристики
не притежавало задължението, чието погасяване е поискано.
В конкретния случай давността за вземането в ИЛ, представляващо
глоба в размер на 200 лв., започвала да тече от 01.01.2020г. /акта, с който е
наложена глобата е влязъл в законна сила на ********* г./, т.е предвидената в
закона давност би изтекла на ********* г. В настоящия случай било
образувано изпълнително дело на ********* г. с вх. № *** по описа на ДСИ
при СРС, с което давността се счита за прекъсната, съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал.2 от ДОПК, т.е от този момент започнал да тече нов 5-годишен
давностен срок.
Твърди, че общата погасителна давност за този титул не е изтекла
поради прекъсването на срока и не са налице основания за прилагането на
искания институт на давността.
Моли съда да отхвърли иска от ищеца К. П. М. срещу РС-Г. като
неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С протоколно определение от ********* г. по АНД ***/2018 г. по описа
на РС- Г. съдията докладчик е наложил „ГЛОБА“ на адв. К. П. М., САК в
размер на 200,00 лева за неспазване на реда в съдебната зала.
С молба от ********* г. адв. К. М., САК е поискала от съдебния състав
да й бъде отменена наложената глоба в с.з., като съдът с Определение от
21.01.2019 г. е оставил молбата без уважение.
С определение от ********* на АС-С.З. е оставено в сила ************
г. по АНХД № ***/2018 г. по описа на РС- Г., с което е оставена без уважение
жалбата на адв. К. М. против протоколно определение от о.с.з. на **********
г., за неспазване на реда в съдебната зала и е наложена глоба в размер на
200,00 лева на осн. чл. 266, ал. 2 НПК.
3
Видно от ********* г. по описа на АС-С.З. съдът е оставил в сила
************ г. по АНХД № ***/2018 г. по описа на РС- Г..
С изпълнителен лист от ******** г. РС-Г. е осъдил К. П. М., с адрес гр.
**************, ЕГН: ********** да заплати на Районен съд – Г. с адрес: гр.
Г., ул. „************“ ***, общ. Г., обл. С.З., сумата в размер на 200,00 лева
/двеста лева/, представляваща „Глоба“, както и сумата в размер на 5,00 лева
/пет лева/, представляваща Държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Въз основа на този изпълнителен лист с възлагателно писмо от
********* г. е образувано изпълнително дело с разпореждане от ********* г.
при СИС на СРС, ***.,
С разпореждане от 11.06.2024 г. е спряно изпълнителното
производството по горепосоченото изпълнително дело.
Ищцата сочи, че от ********* г. до ******** г. – датата на издаване на
изпълнителния лист и впоследствие образуване на изпълнително
производство, е изтекла погасителната давност за наложената й глоба.

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б.„а“ ЗАНН – възможността за
принудително събиране на глобата се погасява с изтичането на 2 години, а
съгласно чл. 82, ал. 3, ЗАНН - независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1, т.е. - 3 години
По изпълнителния лист, издаден на ******** г., е образувано ИД
***/2024 г. по описа на ДСИ, СРС, ***., което е образувано на ********* г.
От до тук изложеното доводите на съда са, че изпълнителното
производство е образувано след изтичането на преклузивния 3 – годишен
погасителен давностен срок.
За определяне на срока, в който е изтекла погасителната давност за
наложена глоба, е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН, която
е изключение, предвидено в предложение последно на ал. 1 на чл. 171 ДОПК и
изключва приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, само по
отношение на санкцията „глоба“.
В разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН е предвиден по-кратък срок
от срока, установен в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Това следва и от
задължителните постановки на ТР № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5 от 2013
г. на ОСК на ВАС: „Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със
съдебно решение, съгл. чл. 162, ал. 2 ДОПК е публично държавно вземане.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на
5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината, следваща
тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е установения в чл.
82, ал. 1, б. „а” ЗАНН 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е
наложена глобата. Аргумент в този смисъл се съдържа и в ТР № 3 от
03.07.2014 г. на ВАС по т.д. № 5/2013 г„ ОСК“, арг. от Решение № 3 от
11.04.2017 г. по н. д. № 1131 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
4
отделение.
„Кратката 2-годишна погасителна давност по чл. 82, ал. 1,6. „а“ от
Закона за административните нарушения и наказания е ИЗКЛЮЧЕНИЕ по
смисъла на предложение последно от ал. 1 на чл. 171 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс - „предвиден в закон по-кратък давностен
срок“, но има приложение само за изрично предвиденото в разпоредбата
административно наказание „глоба“...“, арг. от ТР № 3 от 03.07.2014 г. по
тълк.д. № 5 от 2013 г. на ОСК на ВАС.
Тълкувателните решения са задължителни за правоприлагащите органи.
Т.е. в настоящия случай съдът не споделя доводите, изложени от
ответника в отговора на исковата молба за приложение разп. на ДОПК.

Относно разноските в производството.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца същия
следва да се присъдят разноски по делото в размер общо на 750,00 лева,
състоящи се от: държавна такса 50,00 лева и адвокатско възнаграждение –
700,00 лева, предвид представения списък по чл.80 от ГПК.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Районен съд - гр.
Г., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., област С.З., ул.
„З.С.” ***, представлявано от председателя съдия Т.А.И., че К. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **************, не дължи сумите по изпълнителен
лист, изд. на ******** г. въз основа на протоколно определение от **********
г. по АНД № ***/2018 г., влязло в законна сила на ********* г., по който на
********* г. е образувано изп.д. №************** по описа на ДСИ при СРС,
в размер на сумата от 205.00 (двеста и пет) лева, представляваща глоба в
размер на 200 (двеста) лева и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Районен съд - гр. Г., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Г., област С.З., ул. „З.С.” ***, представлявано от председателя
съдия Т.А.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **************, сумата от 750,00 лева /седемстотин
и петдесет лева/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд- С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5