Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр.Плевен, 10.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №216 по описа за 2022г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.17 ал.6 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от „ДА ФИНАНС“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя Д.А.,
чрез адв.М.Е. ***, против Национална агенция за приходите гр.София, с посочено
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. от АПК вр. чл.17 ал.6 от ДОПК, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер общо 2020лева
по пет обективно съединени иска, за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатски възнаграждения, от които 1020лева платени във връзка с
издаване, обжалване и отмяна на НП №405914-F-467652/08.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико
Търново, в хода на административно-наказателното производство по НАХД
№953/2019г. на Районен съд Плевен и КАД №839/2019г. на Административен съд
Плевен, както и 1000лева платени във връзка с обжалване по административен ред
на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх№С-200015-023-0000014/09.01.2020г. и
Постановление за продължаване на наложените обезпечителни мерки
№190015-139-002193/21.10.2019г., отменени по съдебен ред, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на съдебните решения, с които са отменени НП
и ПНПОМ.
В исковата молба се твърди, че за да възникне право на
обезщетение е необходимо да са налице едновременно три предпоставки –
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменени по
съответния ред; вреда от този акт, действие или бездействие и причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Сочи се, че доказателствената тежест е на ищеца. Във връзка с първия
иск се твърди, че са налице и трите предпоставки. Посочва се, че отмененото с
влязло в сила съдебно решение НП №405914-F-467652/08.02.2019г. е издадено въз основа на АУАН, по
който от адв. Е. е изготвено възражение по реда на чл.44 от ЗАНН, за което е
получил адвокатско възнаграждение в размер на 120лева с вкл. ДДС по договор на
правна защита и съдействие, и която сума е реално заплатена. Сочи се, че същата
представлява вреда за дружеството-ищец, като е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Твърди се, че
към момента на отмяна на НП не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на водено
административнонаказателно производство. Във връзка с втория и третия иск се
твърди, че при обжалване на НП в хода на производството по НАХД $953/2019г. на
РС-Плевен, дружеството е защитавано от
младши адвокат Б., на която е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300лева по сключен договор за правна защита и съдействие, като с решение съдът
е отменил НП. При касационно обжалване, в производството по КАД №839/2019г.
дружеството е защитавано от мл.адвокат Б., на която е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600лева по сключен договор за правна защита и
съдействие. Твърди се, че за втория и третия обективно съединени искове са
налице и трите предпоставки за присъждане на обезщетение. Във връзка с
четвъртия иск се твърди, че при обжалване по административен ред на ПНПОМ изх№С-200015-023-0000014/09.01.2020г. пред Директора на ТД на НАП Велико Търново
дружеството е представлявано от адв.Б., на която е заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, като с Решение №14/28.01.2020г.
жалбата е отхвърлена. При обжалване по съдебен ред, с решение по адм.дело
№177/2020г. на АС-Плевен са отменени постановлението и потвърждаващото го
решение, като в съдебното производство са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното обжалване. Твърди се, че са налице трите
предпоставки за присъждане на обезщетение, като нито в ДОПК, нито в АПК се
предвижда ред и основание за присъждане на разноски, направени в
административното обжалване на издадените по реда на ДОПК актове, по аргумент
на чл.161 от ДОПК. Във връзка с петия иск се твърди, че при обжалване по
административен ред на ППНОМ
№190015-139-002193/21.10.2019г. пред Директора на ТД на НАП Велико
Търново дружеството е представлявано от адвокат, на когото е заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, като с Решение
№12/28.01.2020г. жалбата е отхвърлена. При обжалване по съдебен ред, с решение
по адм.дело №176/2020г. на АС-Плевен са отменени постановлението и потвърждаващото
го решение, като в съдебното производство са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното обжалване. Твърди се още, че са налице трите
предпоставки за присъждане на обезщетение, като нито в ДОПК, нито в АПК се
предвижда ред и основание за присъждане на разноски, направени в
административното обжалване на издадените по реда на ДОПК актове, по аргумент
на чл.161 от ДОПК. В заключение се моли исковата претенция да бъде уважена,
като по петте обективно съединени искове се присъди обезщетение общо в размер
на 2020лева, в т.ч. по първия иск – 120лева с вкл. ДДС; по втория иск –
300лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на влизане в сила на
решението по НАХД №953/2019г.; по третия иск – 600лева, ведно с дължимата
законна лихва от датата на издаване на решението по КАД 839№/2019г.; по
четвъртия иск – 500лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на влизане в
сила на решението по адм.дело №177/2020г. и по петия иск – 500лева, ведно с
дължимата законна лихва от датата на влизане в сила на решението по адм.дело
№176/2020г.
От ответника е депозиран писмен отговор по исковата
молба, в който са наведени твърдения, че исковите претенции по т.1, т.2 и т.3 в
общ размер на 1020лева са силно завишени, неотговарят на действителното правно
положение и се моли да бъдат редуцирани до минималния размер. По отношение
исковите претенции по т.4 и т.5 са наведени твърдения, че същите са недопустими
съобразно чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, респ. неоснователни по основание и размер. Твърди
се, че в съдебните производство, при които са отменени решенията на директора
на ТД на НАП Велико Търново, са присъдени на дружеството разноски на основание
чл.143 ал.1 от АПК в общо размер на 1100лева, поради което е недопустимо отново
да се присъждат разноски. Алтернативно се моли тези искови претенции да бъдат
намалени до минимално предвидените
законови параметри. За
неоснователен се счита и искът за присъждане на лихви. Претендират се разноски
за юрисконсулско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
адв.Н., преупълномощен от адв.Е., който поддържа предявената искова молба по
наведените в нея основания и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на
разноски в размер на 625лева, съгласно представен списък.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт М. с надлежно пълномощно, която счита исковата молба за
неоснователна и недоказана. Поддържа представения писмен отговор. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи, аналогични
на изложените в писмения отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси
се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът,
съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите и
чл.2 ал.2 от ЗНАП, е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето
защо НАП е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на „Да
Финанс” ЕООД.
Искът е предявен от юридическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи
се в направените в хода на неговото издаване и обжалване разноски за адвокатско
възнаграждение, както и имуществени вреди, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред пред директора
на ТД на НАП Велико Търново на Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба по т.1, т.2 и т.3 на
ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на
незаконосъобразно издадено наказателно постановление е процесуално допустима.
В глава 24 от ДОПК няма норма,
която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски.
Съгласно §2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат
разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното
производство е уреден в чл.12 ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни
такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг
закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен
ред. В глава шеста „Оспорване на административни актове по административен ред”
по АПК липсва норма указваща този въпрос. В съдебното производство на основание
чл.143 от АПК и на основание чл.161 от ДОПК съдът се произнася по отговорността
за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото,
но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено
право на защита по административен ред. Съдебната практика приема, че липсва
процесуален ред за присъждане на разноски направени във връзка с обжалването по
административен ред /определение №275 от
09.01.2012г. на ВАС по адм.дело №2/2012г., определение №16576 от 11.12.2013г.
на ВАС по адм.дело №16146/2013г./, както и че този законодателен пропуск не
може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тя
касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради
което нормата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ е неприложима / в този смисъл решение №9686
от 24.06.2019г. на ВАС по адм.дело №13951/2017г./.Т.е. в ДОПК и АПК, към който
кодекс се препраща в §2 от ДР на ДОПК, липсва регламентиран процесуален ред, по
който направените в производството по административно обжалване разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени, поради което
приложимият ред за репариране на такива имуществени вреди е чрез иск по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.17 ал.6 от ДОПК. По изложените съображения исковата молба
по т.4 и т.5 е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред
Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
По отношение обективно съединените искове по т.1, т.2
и т.3 от исковата молба:
По делото е безспорно установено, че
с Наказателно постановление №405914-F467652/08.02.2019г. на Директора на ТД на
НАП Велико Търново, на основание чл.273 от ДОПК на „Да Финанс” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 300лева, за нарушение на чл.13 ал.1 вр. чл.12
ал.1 от ДОПК.
По жалба на дружеството, чрез
мл.адв. Б. от АК-Велико Търново, с Решение №476/04.07.2019г. по НАХД
№953/2019г. по описа на Районен съд Плевен е отменено Наказателно постановление
№405914-F467652/08.02.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново. По
делото са проведени две открити съдебни заседания, на които наказаното
юридическо лице е било представлявано от мл.адв.Б., която е изготвила и подала
жалбата до съда. На л.9 от делото на РС е приложено пълномощно за процесуално
представителство и защита по НАХД пред районния съд и Договор за правна защита
и съдействие №0212605/22.04.2019г., сключен между дружеството и мл.адв.Б. за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита пред РС по обжалване на Наказателно постановление
№405914-F467652/08.02.2019г., като между страните е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че плащането е по банков път. С
настоящата искова молба е представено заверено копие на Договор за правна
защита и съдействие №0212605/22.04.2019г., ведно с заверено копие от изходящ
превод до ОББ в размер на 300лева в полза на адв.Б..
Решението на РС-Плевен е обжалвано с
касационна жалба от ТД на НАП-Велико Търново, по която е образувано КАНД
№839/2019г. по описа на Административен съд Плевен. С Решение №565/24.10.2019г.
е оставено в сила Решение №476/04.07.2019г. по НАХД №953/2019г. по описа на
Районен съд Плевен. По касационната жалба е подаден отговор от мл.адв.Б. с доводи
за нейната неоснователност, като е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие №**********/17.04.2019г. за процесуално представителство и
защита пред АС-Плевен във връзка с изготвянето и депозирането на отговор по
касационната жалба, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
600лева с посочване, че е платено в брой. По делото е проведено едно открито
съдебно заседание, в което дружеството не е било представлявано, като е
депозирано писмено становище от мл.адв.Б. с доводи по съществото на спора. С
настоящата искова молба е представено заверено копие от договор за правна
защита и съдействие №**********/17.04.2019г., ведно с заверено копие от изходящ
превод до ОББ в размер на 1400лева в полза на адв.Б. по договори за правна
защита 293 и 294.
Установява се още, че срещу
съставения на дружеството АУАН на основание чл.44 ал.1 от ЗАНН е подадено
писмено възражение от адв.М.Е., в което като приложение е посочен договор за
правна защита и съдействие №0213533/01.02.2019г., но същият не е приложен
/липсва в кориците на делото пред районния съд/. Този договор е представен с
настоящата искова молба, от който се установява, че между дружеството и адв.Е. е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 100лева за изготвяне и входиране на
допълнително възражение по АУАН, като е отразено, че плащането е по банков път
на сума в размер 120лева, от които 20лева начислено ДДС. Представена е и
фактура №**********/01.02.2019г. за платен по банков път хонорар по договор за
правна защита и съдействие №0213533.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по т.1, т.2 и т.3 по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203
от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили
в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в
производствата по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско
възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че за настоящия случай е приложим
именно редът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото изменението чл.63 от ЗАНН с
въвеждането на ал.3, съобразно която в съдебните производства по обжалване на
наказателни постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК, е обнародвано в ДВ бр.94/29.11.2019г., т.е. след приключване на
производството пред РС-Плевен и АС-Плевен.
Съдът намира, че обективно съединените искове по т.1,
т.2 и т.3 за претърпени имуществени вреди са доказани по основание, но са частично
основателни по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, но не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложените по
делото НАХД и КАНД, че НП е отменено с решението на районния съд, което е
оставено в сила с решение на касационната инстанция, което като окончателно е влязло
в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на
иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на ТД на НАП-Велико Търново при НАП София, изразяващо се в
издаването на незаконосъобразен акт.
Следва да се посочи, че
според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая, както се посочи и по-горе,
към момента на приключване на производствата пред районен и административен съд
по обжалване на НП, не е съществувала нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН / в
редакцията преди измененията от 23.12.2021г/ и не е съществувал специален ред
за претендиране на разноски. Към онзи момент нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК са предвиждали ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Приложимо е било
и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Ето защо, за дружеството не съществува друг
правен способ да претендира направените разноски, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на административно-наказателното производство
по издаване на Наказателно постановление №405914-F467652/08.02.2019г. са
направени разходи за адвокат във връзка с изготвяне и депозиране на възражение
срещу АУАН по реда на чл.44 от ЗАНН, видно от приложен към исковата молба
договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 100лева и доказателства за изплащане на 120лева по банков път, от
които 20лева начислено ДДС.
В хода на НАХД №953/2019г. на РС-Плевен и на КАНД №839/2019г.
на АС-Плевен са представени два договора за правна защита и съдействие, като
видно от същите и от приложените към исковата молба доказателства - по първия е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева, а по втория е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600лева, общо 900лева, заплатени
по банков път. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. В конкретния случай е направено
отбелязване в първия договор, че плащането ще бъде по банков път и са
представени съответните банкови документи, удостоверяващи това плащане. Във
втория договор е посочено, че плащането ще бъде в брой, но са представени
доказателства за извършено плащане по банков път.
Предвид изложеното съдът приема, че сумата от 1020лева.
(120, 300 и 600лева) е реално изплатена на упълномощения адвокат, като адв.Е. е
изготвил възражение по АУАН, а мл.адв. Б. е представлявала дружеството пред
районния съд и е изготвила отговора по касационната жалба и писмено становище
пред касационната инстанция.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да
се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид, че делото, по
повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с
фактическа или правна сложност. Касае се за административнонаказателно дело по
смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в
съдилищата, което в РС е приключило в две съдебни заседания. Тъй като
упълномощеният адвокат е осъществил
процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение
се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в относимата редакция/, съгласно който за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7 ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. В случая стойността на отменената наложена имуществена санкция е 300лева.
Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв.
Следователно, определено върху
материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото
възнаграждение за един адвокат е 300 лева. С оглед изложеното исковата претенция
по т.2 следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 300лева.
За касационното производство пред Административен съд
Плевен размерът на възнаграждението също се определя по горните правила при
осъществено процесуално представителство. В конкретния случай, обаче, от страна
на мл.адвокат Б. не е осъществено процесуално представителство, а е изготвен
отговор по касационната жалба и писмено становище за пред касационната
инстанция. Според разпоредбата на чл.18 ал.1 от Наредба №1/2004 год., когато не
се осъществява процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл.7 ал.2 на базата на половината от размера на санкцията, но не
по-малко от 50лева. По аргумент от последното и предвид, че отменената санкция
е в размер на 300лева, то следва дължимото възнаграждение за един адвокат да
бъде определено на 150лева, като се отчита факта, че е изготвен отговор по
касационната жалба и е дадено писмено становище пред касационната инстанция.
Следва да се посочи, че в мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е отразено, че
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив",
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. С оглед на това и предвид, че
ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение в писмения отговор по исковата молба,
както и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в
едно съдебно заседание пред касационната инстанция, предявената искова
претенция по т.3 следва да бъде уважена до 150 лева, като за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 600 лева исковата претенция по т.3 следва
да бъде отхвърлена.
По отношение претендираната сума от 120лева в исковата
претенция по т.1, следва да се посочи, че същата е съразмерна на извършената
правна услуга и съответства на критериите на чл.36 ал.2 от ЗА. Необходимо е да
се посочи още, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху
адвокатското възнаграждение ДДС. Доводите, че за ищеца възниква право на
приспадане на данъчен кредит не са относими, тъй като при формиране размера на
обезщетението за имуществени загуби се преценява реално настъпилата имуществена
липса в патримониума на увредения. В този смисъл решение №1734/10.02.2021г. по
адм.дело №2472/2020 на ВАС.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното
НП, издадено от ТД на НАП Велико Търново,
ищецът е следвало да ангажира адвокат във връзка с издаване на
наказателното постановление, както и във връзка с неговото обжалване пред
районен и административен съд. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по
НАХД №953/2019г. на РС-Плевен и сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева за
касационната инстанция следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва,
като за сумата от 120лева не се претендира законна лихва. Съгласно т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове. На
това основание претенцията за лихва е
дължима от датата на влизане в сила на решението на РС Плевен по НАХД №953/2019
год., а именно от 24.10.2019г. – датата на постановяване на решението по КАНД
№839/2019г., което е окончателно. Крайният момент на дължимост на лихвата е
окончателното й изплащане.
По изложените по-горе съображения, исковата претенция
по т.1 в размер на 120лева се явява основателна и доказана по основание и
размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
120лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи 100лева разноски за адвокатско възнаграждение за изготвено
възражение по реда на чл.44 от ЗАНН срещу съставен АУАН и 20лева начислен ДДС.
Исковата претенция по т.2 в размер на 300лева се явява основателна и доказана по основание и по размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД №953/2019г. на Районен съд Плевен.
Претенцията за лихва следва да бъде уважена, считано от 24.10.2019г. – датата
на влизане в сила на решение №476/04.07.2019г. по НАХД №953/2019г. на РС
Плевен, а именно от датата на постановяване на решение №565/24.10.2019г. по
КАНД №839/2019г. на АС Плевен.
Исковата претенция по т.3 в размер на 600лева се явява
частично основателна и доказана. На ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 150лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по КАНД №839/2019г. на Административен съд Плевен - изготвяне на
отговор по касационна жалба и писмено становище, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 600лева искът следва да бъде отхвърлен. Претенцията за
лихва върху главницата от 150лева следва да бъде уважена, считано от
24.10.2019г. – датата на влизане в сила на решение №565/24.10.2019г. по КАНД
№839/2019г. на АС Плевен.
По отношение обективно съединените искове по т.4 и т.5
от исковата молба:
От приложеното адм.дело №177/2020г. на АС-Плевен се
установява по безспорен начин, че срещу „Да Финанс” ЕООД е издадено
Постановление изх.№ С200015-023-0000014/09.01.2020г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, с което е
наложен запор върху налични и постъпили суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в ОББ в размер на
210583,00лева. Срещу постановлението е подадена жалба по административен ред от
дружеството, чрез адв.Б., до Директора на ТД на НАП-Велико Търново, който с
Решение срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
№14/28.01.2020г. е оставил без уважение жалбата и е потвърдил като правилно и
законосъобразно Постановление изх.№ С200015-023-0000014/09.01.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново. Към жалбата по
административен ред е приложено пълномощно, с което адв.Б. е упълномощена да
осъществява процесуално представителство и защита на дружеството във връзка с
обжалване на постановлението по административен ред, както и договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2020г. с договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 500лева, с изрично посочване, че плащането е осъществено в брой на 20.01.2020г.
Доказателства за заплащане на сумата от 500лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по договор от 20.01.2020г., но по банков път е приложено към
настоящата искова молба. Решение №14/28.01.2020г. е обжалвано от „Да Финанс”
ЕООД пред Административен съд Плевен, който с Решение №264/10.04.2020г. по
адм.дело №177/2020г. е отменил решението на директора на ТД на НАП-Велико
Търново и на основание чл.143 ал.1 от АПК ТД на НАП-Велико Търново е осъдена да
заплати на дружеството сума в размер на 550лева, от които 500лева адвокатско
възнаграждение и 50лева внесена държавна такса. Решението на АС Плевен е окончателно.
От приложеното адм.дело №176/2020г. на АС Плевен се
установява, че по искане на „Да Финанс” ЕООД за отмяна на наложени
обезпечителни мерки е издаден Отказ изх.№С200015-012-0000003/14.01.2020г. за
отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208 ал.2 от ДОПК, с
който е отказана отмяна на обезпечителната мярка, наложена с Постановление
№С190015-023-0002199/09.07.2019г. и Постановление
№С190015-139-0002193/21.10.2019г. Този отказ е обжалван по административен ред
от дружеството, чрез адв.Б., като с Решение по жалба срещу отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки №12/28.01.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново е отхвърлена жалбата и е потвърден като правилен и законосъобразен
Отказ изх.№С200015-012-0000003/14.01.2020г. за отмяна на наложени обезпечителни
мерки на основание чл.208 ал.2 от ДОПК. Към жалбата по административен ред е
приложено пълномощно, с което адв.Б. е упълномощена да осъществява процесуално
представителство и защита на дружеството във връзка с обжалване на отказа по
административен ред, както и договор за правна защита и съдействие от
17.01.2020г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, с
изрично посочване, че плащането е осъществено в брой на 17.01.2020г. Решение
№12/28.01.2020г. е обжалвано от „Да Финанс” ЕООД пред Административен съд
Плевен, който с Решение №233/09.04.2020г. по адм.дело №176/2020г. е отменил
решението на директора на ТД на НАП-Велико Търново и на основание чл.143 ал.1
от АПК ТД на НАП-Велико Търново е осъдена да заплати на дружеството сума в
размер на 550лева, от които 500лева адвокатско възнаграждение и 50лева внесена
държавна такса. Решението на АС Плевен е окончателно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
извежда следните правни изводи:
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по т.4 и т.5 по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
във връзка с чл.17 ал.6 от ДОПК за обезщетение за имуществени вреди,
настъпили вследствие на издадени от
публичен изпълнител незаконосъобразни административни актове, като в
производствата по тяхното административно обжалване са извършени разходи за
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че обективно съединените искове по т.4 и
т.5 за претърпени имуществени вреди са частично основателни по основание и размер.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Процесните Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и Отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки носят
белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК,
като техният издател - публичния
изпълнител е административен орган, за което няма спор по делото. Безспорно е
установено също, че при обжалване на тези административни актове по
административен ред, с решения директорът на ТД на НАП Велико Търново е
отхвърлил жалбите, но в хода на съдебно оспорване пред Административен съд
Плевен решенията и потвърдените с тях постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и отказ за отмяна са отменени. Т.е. налице е
първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен
по съответния ред.
По отношение на втората предпоставка следва да се
посочи, че принципно заплатения адвокатски хонорар във връзка с административно
обжалване на актовете на публичен изпълнител, са вреда за жалбоподателя, в
случая ищеца, тъй като плащането им е довело до намаляване на имуществото на
дружеството, което следва да е в причинно-следствена връзка с отменените
актове, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатените хонорари са именно
във връзка със защитата срещу тях чрез оспорването им, което подлежи на
доказване от ищеца.
В конкретния случай е налице и втората предпоставка –
наличие на вреда. Дружеството ищец е претърпяло вреди, изразяващи се в
направените разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред
административния орган. Видно от приложените към административните преписки и
към настоящата искова молба договори за правна защита и съдействие са били
договорени адвокатски възнаграждения по 500лева, които са платени /едното в
брой, другото по банков път/. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство по реда на ДОПК за оспорване на
актове по административен ред пред решаващия орган, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на актовете на публичния изпълнител се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешен изход на спора. Предвид
изложеното съдът намира, че със заплащането на адвокатско възнаграждение патримониумът на ищеца е бил намален със
сумата от 1000лева /2х500лева/, което безспорно представлява имуществена вреда.
По отношение третата предпоставка - дали заплатеното
адвокатско възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, съставлява
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните и отменени по съдебен
ред административни актове, съдът намира следното:
Наличието на причинна връзка по смисъла на чл.4 ал.1
от ЗОДОВ между претърпените имуществени вреди, под формата на заплатено при
административното обжалване адвокатско възнаграждение, и увреждането –
незаконосъобразните и отменени административни актове, е обоснована в
константната практика на ВАС. Дружеството ищец не би заплатил адвокатско
възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали
вреда за него, ако не бяха издадени оспорените от него по административен ред и
впоследствие отменени от съда постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки. В този
смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.
д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Във връзка с горното следва да се посочи, че от друга
страна, както се приема в мотивите на същото тълкувателно решение, институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, поради което спазвайки принципите на
справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено
такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36 ал.2 от
ЗА, т.е. да е обоснован и следователно съразмерен на извършената правна защита
и съдействие. Съдът следва да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. Ето защо, ако бъде установено, че заплатеното при
административното обжалване на акта на публичния изпълнител адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на спора и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, то заплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с
отменения административен акт и няма да е негова пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Нормативен израз на минималната стойност на
адвокатската помощ съобразно правната и фактическа сложност на различните по
вид производства е даден в Наредба №1 от 09.07.2004г. В нея, обаче, не е уреден
минималния размер на адвокатско възнаграждение при обжалване на административни
актове по административен ред. Предвидените в чл.8 от наредбата минимални
размери касаят процесуалното представителство пред съда, а не пред горестоящия
административен орган. Характерно за съдебното производство е неговата
състезателност и публичност, които характеристики не са присъщи на
производствата по административно обжалване, при което процесуалното
представителство се изчерпва с изготвяне на жалбата до решаващия орган и
евентуално представяне на доказателства към нея.
Предвид горното, съдът намира, че справедливият размер
на адвокатското възнаграждение в производството по обжалване по административен
ред на актовете на публичен изпълнител е не този, приложим за съдебното
оспорване по административни дела с материален интерес – чл.8 ал.1 т.1 от
наредбата, а размерът, уреден за обжалване действията на съдебен изпълнител без
разглеждане на жалбата в открито заседание – чл.10 т.5 от наредбата. Подобно на
оспорване на действията на съдебните изпълнители по реда на чл.437 ал.1 от ГПК
и при административното обжалване въобще липсва публична фаза, подобна на
откритото съдебно заседание, липсва правна и фактическа сложност, както и
процесуалното представителство се свежда само до изготвяне и депозиране на
жалбата до решаващия орган, придружена или не с допълнителни доказателства.
Ето защо съдът счита, че предявените искове по т.4 и
т.5 от исковата молба се явяват основателни до размер на 200лева всеки от тях,
като за горницата до пълния им предявен размер на по 500лева исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото посочената разлика не
съответства на действителната правна и фактическа сложност на спора пред
решаващия орган, поради което не съставлява вреда, намираща се в пряка и
непосредствена причинна връзка с отменените административни актове.
Тези суми следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. На това основание претенцията за лихва по т.4 е дължима от датата на влизане в сила
на решението по адм.дело №177/2020г. на АС-Плевен – 10.04.2020г., а по т.5 е
дължима от датата на влизане в сила на решението по адм.дело №176/2020г. на
АС-Плевен – 09.04.2020г., така както са претендирани в исковата молба. Крайният
момент на дължимост на лихвата е окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от
адвокат, който прави искане за присъждане на разноски съобразно представен
списък в размер на 625лева, от които 25 платена държавна такса и 600лева
заплатено адвокатско възнаграждение /500лева адвокатско възнаграждение и
100лева начислен ДДС/. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Нормата на чл.10
ал.3 от ЗОДОВ
е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и
предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва НАП-София да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца 25лв., представляващи внесена държавна такса за
образуване на дело. На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва в полза на ищеца да
бъде заплатено съразмерно уважената част от иска и адвокатско възнаграждение в
размер на 288,19лева, като за разликата до претендираните 600лева искането
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.17 ал.6 от ДОПК,
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да
заплати на „Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Дойран” №138, ет.5, офис 17, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Л.А.,
на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 120лева /сто и
двадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с издаване на Наказателно постановление №405914-F467652/08.02.2019г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, съставляващи 100лева разноски за
адвокатско възнаграждение за изготвено възражение по реда на чл.44 от ЗАНН
срещу съставен АУАН и 20лева начислен ДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да
заплати на „Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Дойран” №138, ет.5, офис 17, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Л.А.,
на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300лева /триста
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД №953/2019г. на Районен
съд Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 24.10.2019г. – датата на влизане в
сила на решение №565/24.10.2019г. по КАНД №839/2019г. на АС Плевен, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите София да заплати на „Да Финанс” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Дойран” №138, ет.5, офис 17, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Д.Л.А., на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4
от ЗОДОВ сума в размер на 150лева /сто и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по КАНД №839/2019г. на Административен съд
Плевен за изготвяне на отговор по касационна жалба и писмено становище, ведно с
дължимата лихва върху присъденото обезщетение, считано от 24.10.2019г. – датата
на влизане в сила на решение №565/24.10.2019г. по КАНД №839/2019г. на АС
Плевен, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
на „Да Финанс” ЕООД по т.3 за разликата
над присъдения размер от 150лева /сто и петдесет лева/ до пълния претендиран
размер от 600лева /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да
заплати на „Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Дойран” №138, ет.5, офис 17, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Л.А.,
на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ вр.чл.17 ал.6 от ДОПК сума в размер на
200лева /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени при
обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП-Велико Търново на
Постановление изх.№ С200015-023-0000014/09.01.2020г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, ведно с
дължимата лихва върху присъденото обезщетение, считано от 10.04.2019г. – датата
на влизане в сила на решение №264/10.04.2019г. по адм.дело №177/2020г. на АС
Плевен, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
на „Да Финанс” ЕООД по т.4 за разликата
над присъдения размер от 200лева /двеста лева/ до пълния претендиран размер от
500лева /петстотин лева/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да
заплати на „Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Дойран” №138, ет.5, офис 17, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Л.А.,
на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ вр.чл.17 ал.6 от ДОПК сума в размер на
200лева /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени при
обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП-Велико Търново на Отказ
изх.№С200015-012-0000003/14.01.2020г. за отмяна на наложени обезпечителни мерки
на основание чл.208 ал.2 от ДОПК, ведно с дължимата лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 09.04.2019г. – датата на влизане в сила на решение №233/09.04.2019г.
по адм.дело №176/2020г. на АС Плевен, до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Да Финанс” ЕООД по т.5 за разликата над присъдения размер от 200лева
/двеста лева/ до пълния претендиран размер от 500лева /петстотин лева/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да
заплати на „Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Дойран” №138, ет.5, офис 17, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Л.А.,
направените по делото разноски в размер на 25лева /двадесет и пет лева/,
представляващи внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати
на „Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Дойран”
№138, ет.5, офис 17, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.Л.А.,
направените по делото разноски в размер на 288,19лева /двеста осемдесет и осем
лева и 0,19ст./, представляващи изчислено съразмерно уважената част от иска
адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разликата до
пълния претендиран размер от 600лева.
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/