№ 3842
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110207039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на УД „.........." АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ..........., представлявано от изпълнителните
директори .........., срещу Наказателно постановление № Р – 10 –
104/09.05.2022 г., издадено от Заместник – председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44
от 20.10.2011 г. за изискване към дейността на колективните инвестиционни
схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и
лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове във вр. с чл. 90, ал.
10 от ЗДКИСДПКИ, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН
и чл. 274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ на дружеството – жалбоподател е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че в случая е налице
1
несъставомерност на нарушението, тъй като описаната в НП фактическа
обстановка е свързана с процедурата, описана в чл. 92, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ.
Изразява се становище, че липсва административно нарушение, тъй като
преди датата на съставяне на АУАН УД е привело финансовите си показатели
в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 Наредба № 44. Алтернативно се
счита, че деянието е маловажно, тъй като същото се характеризира е по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид – несъответствията в ОКАЛ са отстранени в
предоставения за това срок, преди датата на съставяне на АУАН и към
настоящия момент, дружеството отговаря на изискванията за капиталова
адекватност и ликвидност, като макар към 11.08.2020 г. минималните
ликвидни средства да са били в по – малък размер, дружеството не е било
неплатежоспособно и/ или свръхзадлъжняло, респективно и интересите на
инвеститорите не са били застрашени. Отделно от това се навежда, че
неправилно при определяне размера на административното наказание
наказващият орган е взел предвид наказателни постановления, издадени
срещу дружеството, които касаят различни по вид нарушения, още повече
такива, които са констатирани в отдалечен времеви период.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. М. и адв. в. – САК, с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт. Последните, в дадения
ход по същество, пледират за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.г., с
пълномощно по делото, която в дадения ход по същество и в ангажирани по
делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
УД „-..........“ АД прижавало лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и било вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН), респективно и такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
В хода на извършвана проверка от страна на служители при Комисията
за финансов надзор на УД „-..........“ АД, на основание Заповед № З-228 от
09.09.2021 г. на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с Искане № 3 от дружеството бил
изискан отчет за капиталова адекватност и ликвидност (ОКАЛ), заедно със
счетоводен баланс към 11.08.2020 г. При преглед на представените в КФН с
писмо вх. № РГ-08-25-42 от 11.10.2021 г. документи било констатирано, че
към 11.08.2020 г. дружеството разполага с парични средства по безсрочни
влогове в банка в размер на 5 052 лева и отчетени задължения с падеж до 3
месеца в размер на 92 684 лева. Задълженията, класифицирани в счетоводния
баланс на УД към 11.08.2020 г. като задължения с падеж до 3 месеца,
включвали задължения към доставчици в размер на 62 529 лева, задължения,
свързани с възнаграждения в размер на 9 330 лева и задължения към
осигурителни предприятия в размер на 20 825 лева. При преглед на
съотношенията на капиталовата адекватност и ликвидност в ОКАЛ на
дружеството към 11.08.2020 г. било установено, че УД не отговаря на
изискванията за ликвидност, доколкото съотношението на минималните
ликвидни средства към текущите задължения с падеж до 3 месеца бил 5,45 %
при минимално изискуеми 100 %.
Във връзка с гореизложеното било установено, че към 11.08.2020 г.
текущите задължения на УД „-..........“ АД с падеж до 3 месеца са в размер на
92 684 лева, а паричните средства по безсрочни влогове в банка са общо в
размер на 5 052 лева, т.е. минималните ликвидни средства на УД към
11.08.2020 г. били в размер по- малък от текущите му задължения с падеж до
3 месеца. Видно от отчета за финансовото състояние към 11.08.2020 г., УД не
било инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации
и не притежавало парични средства на каса, а всички парични средства на
дружеството били по безсрочни влогове в банка.
3
С оглед направените констатации и съобразявайки гореизложените
обстоятелства, свидетелят В. С. А., заемаща длъжността „главен експерт“ в
отдел „Надзор на предприятията за колективно инвестиране“, дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисия за финансов надзор,
приела, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискване към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ. Поради това на 22.11.2021
г., в присъствието на упълномощен представител на УД „-..........“ АД и двама
свидетели, св.А. съставила АУАН № Р-06-923/22.11.2021 г., в който описала
времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.05.2022 г. Заместник –
председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, издал обжалваното наказателно
постановление № Р – 10 – 104/09.05.2022 г., в което били отразени
обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо
описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискване към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като на основание чл. 53 от
ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ на
дружеството – жалбоподател било наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител В. С. А..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. В. С. А. се установяват обстоятелствата по
4
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
А. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от
оправомощени за това лица, предвид приложената към материалите на делото
Заповед № З – 181/12.07.2021 г. на Заместник – председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“.
5
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването им на представител на
жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, управляващото дружество е
задължено по всяко време да поддържа минимални ликвидни средства,
включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка,
която не е в производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа и
ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в размер не по-
малък от размера на текущите си задължения с падеж до 3 месеца, като в чл.
90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ е предвидено, че управляващото дружество е
длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа минимални
ликвидни средства, определени с наредба. Посочената законова делегация е
осъществена чрез приемането на Наредба № 44 на основание § 7 от
Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от ЗДКИСДПКИ, като
установеното в чл. 153 от Наредба № 44 изискване представлява едно от
основните такива, гарантиращи поддържане ликвидността и капиталовата
адекватност на УД.
В конкретния случай и от събраните по делото доказателства се
установява, че дружеството – въззивник е нарушило нормата на чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44 във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като
минималните ликвидни средства на УД "-..........“ АД към 11.08.2020 г.,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в по-
малък размер от размера на текущите му задължения с падеж до 3 месеца.
От представеният по делото отчет за капиталова адекватност и
ликвидност (ОКАЛ) и счетоводен баланс към 11.08.2020 г. се установява, че
към посочената дата дружеството - въззивник е разполагало с парични
средства по безсрочни влогове в банка в размер на 5052 лева, а задълженията
му с падеж до 3 месеца са в размер на 92684 лева, респективно и към
11.08.2020 г. УД "-..........“ АД не е отговаряло на изискването за ликвидност
по чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, тъй като съотношението на минималните
ликвидни средства към текущите му задължения с падеж до 3 месеца е било
6
5,45 % при минимално изискуеми 100 % съгласно Наредба № 44.
Предвид гореизложеното, като не е поддържало минимални ликвидни
средства, които имат пазарна цена, в размер не по-малък от размера на
текущите му задължения с падеж до 3 месеца, дружеството -жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение.
Неоснователно е релевираното в жалбата възражение, че описаната в
атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка е свързана с
процедурата, описана в чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ. Съгласно последната, "при
констатирани непълноти и други несъответствия с изискванията на закона,
включително с Международните стандарти за финансови отчети, допуснати в
отчетите за капиталова адекватност и ликвидност, както и във финансовите
отчети, регистри и други счетоводни документи, заместник-председателят
изпраща съобщение и определя срок, в който управляващото дружество е
длъжно да ги отстрани. Член 265, ал. 3 се прилага съответно". Тази норма
няма отношение към правилността на извода, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е санкциониран, тъй като тя касае предприемане на
последващи действия от страна на УД, след като то вече е извършило
нарушение във връзка със съдържанието на финансовите отчети и отчетите за
капиталова адекватност и ликвидност, като за предприемането на тези
действия дружеството бива задължено от заместник-председателя на КФН в
рамките на производство по прилагане на ПАМ. Освен това, разпоредбата на
чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ регламентира производство, което винаги следва
във времето извършеното административно нарушение, като не може да го
"санира", нито пък отменя правилността на заключението, че нарушението е
извършено. Респективно и по посочените съображения не е налице основание
нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност.
На следващо място, неоснователни се явяват доводите на въззивника, че
отстраняването на нарушението прави деянието несъставомерно. Каквито и
действия да са предприети от дружеството впоследствие, те нямат отношение
към извършеното нарушение, още по-малко могат да рефлектират върху
извода за неговата обществена опасност. Нарушението на чл. 153, ал. 1
Наредба № 44 се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй
като така се застрашават капиталовата адекватност и ликвидност на УД,
респективно неговото финансово състояние. Неслучайно нарушената правна
7
норма въвежда изискване установеното в чл. 153, ал. 1 от Наредбата
съотношение да бъде поддържано по всяко време, във всеки един момент.
Като е нарушило това изискване към 11.08.2020 г. дружеството-жалбоподател
несъмнено е създало опасност за финансовата си стабилност.
Административнонаказателната отговорност на юридическите е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Поради гореизложеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 3 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Към датата на извършване на обсъжданото нарушение
административното наказание е било предвидено в чл. 273, ал. 1, т. 1
ЗДКИСДПКИ - глоба в размер от 1 000 до 4 000 лв., съответно нормата на чл.
273, ал. 5, т. 1 пр. 1 ЗДКИСДПКИ е предвиждала имуществена санкция в
размер от 4 000 до 10 000 лв. Съгласно ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г.,
разпоредбата на чл. 273, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 1 ЗДКИСДПКИ е изменена, като
за нарушение на нормативен акт по прилагането на закона е предвидена глоба
в размер от 500 до 4 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1
000 до 5 000 лв. Видно от изложеното, по-благоприятна за нарушителя е
нормативната уредба, изменена с ДВ, бр. 16/25.02.2022 г., в сила от
01.03.2022 г., тъй като тя предвижда по-нисък минимален и максимален
размер на административно наказание за извършено нарушение на акт по
прилагането на ЗДКИСДПКИ, поради което и санкционната норма е правилно
определена.
В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател
за извършеното административно нарушение е било определено чрез
налагане на имуществена санкция в размер на 1500 лева, който размер
надвишава законоустановения минимум, предвиден в разпоредбата на чл.
273, ал. 5, т. 1 ЗДКИСДПКИ. В атакуваното НП са изложени съображения за
8
индивидуализиране на наказанието в посочения размер, които съдът напълно
споделя, предвид вида на осъществяваната от въззивника дейност и характера
на регулираните обществени отношения. С оглед на това, обжалваното НП се
явява законосъобразно и в тази си част, като възраженията на дружеството-
жалбоподател за намаляване на размера на санкцията се явяват
неоснователни.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, в която
връзка следва да се отчете, че се касае за нарушение, което с оглед на
естеството си засяга обществени отношения с висока степен на значимост.
Осъществяваната от управляващото дружество дейност е високорискова,
изразява се в управление на инвестициите, администриране на дялове на
договорни фондове и другите услуги съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДКИСДПКИ, т. е. касае се за дейност, свързана с кумулиране на парични
средства на широк кръг от инвеститори. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора, претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна,
като последното следва да бъде определено в размер на 80,00 лева, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р – 10 – 104/09.05.2022
9
г., издадено от Заместник – председател на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
за извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискване към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лица,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове във вр. с чл. 90, ал. 10 от
ЗДКИСДПКИ, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл.
274, ал. 1, предл. 2 от ЗДКИСДПКИ на дружеството – жалбоподател УД
„.........." АД, ЕИК ........ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА УД „.........." АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ..........., представлявано от изпълнителните директори
.........., да заплати на Комисията за финансов надзор, сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10