О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 588
гр. П., 22.10.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 417/20 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от М.Х.Г. ***, против „Ф. Л.“ ООД, със седалище и адрес на управление: с.
***, представлявано заедно от управителите Б. В. С. и М. Р. Й., за присъждане
на сумата 2353.50 лв., представляваща дължимо и неплатено наемно плащане за
стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земедеслки земи от 31.07.2018
г., сумата 186.93 лв. – лихва за забава за периода 02.10.2019 г. – 13.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и за присъждане на направените
по делото разноски от ищеца.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е
ПОДАДЕН писмен отговор от ответната страна, не е изразено становище по
предявените искове, не са оспорени представените с исковата молба документи, не
са направени доказателствени искания.
Съдът
намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово
подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Районен съд – П..
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва
да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и да бъде съобщен проектът
за доклад по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 18.11.2020 г. –
10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата
молба, подробно описани в нея писмени
доказателства,
както следва: платежно нареждане за кредитен превод от 22.01.2019 г. за сумата
2353.50 лв. – рента 2017/2018; копие на договор за наем на земеделски земи от
31.07.2018 г.; изчисляване на законна лихва от онлайн лихвен калкулатор.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцата твърди
в исковата си молба, че на 31.07.2018 г. с ответното дружество сключили договор
за наем на земеделски земи, по силата на
който му отдала под наем 5 бр. ниви, с обща площ 47 040 кв.м., всички в
землището на с. Еленово, общ. П., при годишно наемно плащане: в размер по 50.00
лв. на декар. Наемното плащане се дължало в брой или по банкова сметка ***,
като последната била посочена в договора. Падежът на задължението за заплащане
на наемната цена бил настъпил, но същото не било изпълнено. Върху неиздължената
сума се дължала и лихва за забавено плащане.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 2353.50 лв., представляваща дължимо и неплатено наемно плащане
за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земедеслки земи от 31.07.2018
г., сумата 186.93 лв. – лихва за забава за периода 02.10.2019 г.– 13.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН
писмен отговор от ответната страна, не е изразено становище по предявените
искове, не са оспорени представените с исковата молба документи, не са
направени доказателствени искания.
2. Правната квалификация на предявените искове е
по чл. 79 във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които да се
признават: няма
такива.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Ищцата в иска по чл. 79 във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
носи
тежестта да докаже, че за претендирания период от време е налице валидно
обвързващ страните договор за наем на земеделски земи, че ищецът е изправен
кредитор по този договор, следва да докаже уговорения между страните размер на
наемното плащане, както и че падежът на задължението за заплащане на
уговорената наемна цена е настъпил.
Ответникът, в
случай, че твърди това, носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си
за заплащане на уговореното наемно плащане по договора за стопанската 2018/2019
г.
Ищецът в иска по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта да
докаже,
че главното задължение е ликвидно и изискуемо, както и да докаже периода на
забавата.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: