РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 25.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 201 по описа за 2020
год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.294-чл.298 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/ и се
разглежда в закрито съдебно заседание, на основание чл.297 ал.1, във вр. с чл.268
т.1 предл.2 от същия кодекс.
Административното дело е образувано по жалба, подадена от
Х.А.Я. ***, лично и в качеството на генерален пълномощник на „Парадайс скай
В жалбата и уточненията към нея
са изложени доводи, че юридическото лице жалбоподател е засегнато от
действията, тъй като е претърпяло загуби вследствие на отдадените разпореждания
и изпълнението им със силата на държавна принуда, довели до невъзможност
магазинът да работи, в който смисъл изтъква наличието на правен интерес от
оспорването им. Жалбоподателя твърди, че като генерален пълномощник на
„Парадайс скай” ЕООД, представляваща малка семейна фирма,
регистрирана от майка му, в която извършвал работа по продажба на цветя. Сочи, че при отварянето на 12.04.20г. сутринта, около
8 часа в магазина влезли двама полицейски служители, които му отправили устно разпореждане
незабавно да затвори магазина, поради издадена предишната вечер заповед на министъра
на здравеопазването. Твърди, че действията на служителите на РУ - Луковит при
ОД МВР - Ловеч са в противоречие със закона, както и със съдържанието на самата
заповед на министъра на здравеопазването, която са изпълнявали, както и че не
съответстват на принципа на съразмерност - чл. 272 от АПК, заложен и в чл. 6 от АПК.
Формулираното искане към съда е
да установи незаконосъобразността
на обжалваните действия - издаване на устно разпореждане за незабавно затваряне
на обект - цветарски магазин, намиращ се намиращ се в общинско помещение,
находящо се на ул. „Възраждане“ № 53 в гр. Луковит, и да отмени обжалваните
действия по изпълнението на Заповед № РД-01- 199/11.04.2020 г. за допълнение на
Заповед № РД-01-179/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
След
като се запозна с жалбата и съобрази приложените по административната преписка
във връзка с изпълнението писмени доказателства, Административен съд – Ловеч
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С административната преписка е приложен акт за установяване на
административно нарушение, издаден на Х.А.Я., за нарушение на чл.209а от Закона
за здравето, затова че на 12.04.2020г. продава цветя в нарушение Заповед №
РД-01- 199/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01-179/06.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Според отбелязаното в акта, Я. отказва да получи
акта, което е удостоверено надлежно с подписа напоименно посочения свидетел.
Видно
от Докладна записка от 13.04.2020г. полицай Н. докладва на Началник на РУ
Луковит, че на 12.04.2020г. са изпратени по сигнал за продажба на цветя на
кръстовището, образувано от ул.Златна Панега и ул.Възраждане, гр.Луковит,
където на място установили лицето Х.А.Я., пред павелион, пред който имало
изложени на рафтове цветя на тях,съставили му акт по чл.209а от Закона за
здравето, за нарушение на Заповед № РД-01- 199/11.04.2020 г. за допълнение на
Заповед № РД-01-179/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, който
отказал да подпише.
Видно от Сведение на полицейски служител Г.
за времето от 20.30ч. на 11.04.2020г. до 8.30ч. на 12.04.20г. е бил на работа
по график с колегата му В.Б., като около 7.40ч. на 12.04.2020г. им било
разпоредено от мл.експ.И.Й. ОДЧ, във връзка с постъпили противоепидемични мерки
съгласно заповед на министъра на здравеопазването и във вр. с празника Цветница
да се преустанови продажба на цветя и подобни. Обиколили цветарските магазини
на територията на Луковит, вкл.и на лицето Х.Я., като ги предупредили устно да
преустановят търговската си дейност в противен случай ще бъдат санкционирани
административно. Изложено е, че лицето Я. ги попитал каква ще му е глобата и
казал, че ще продължи търговската си дейност. При което му бил съставен АУАН за
нарушение на Заповед № РД-01- 199/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №
РД-01-179/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а
от Закона за здравето. Същите обстоятелства са изложени в Сведението и на
другият полицейски служител – В.Б.. След даденото предупреждение няма доказателства по делото
магазинът да е затворен.
В
изпълнение разпореждане на съда от з.з. на 26.06.20г., 14.07.20г. и 18.09.20г.,
по делото са представени данните за далите разпореждането полицейски служители,
съставените в тази връзка сведения, заповедите, които са изпълнявали.
На основание чл.297 ал.3 от АПК съдът е изискал полицейските служители мотиви за така обжалваното изпълнително действие, като такива са
постъпили на 18.09.2020
г. с вх. № 3444,
допълнени на 01.10.20 г. с вх. 3613. В мотивите е изложено становище, че
отдаденото устно разпореждане от полицейските служители Б. и Г. от 12.04.2020г.
около 08.00 ч. на лицето Х.Я. *** е в изпълнение на Заповед № РД -
01-199/11.04.2020г. на Министър на здравеопазването, относно допълнение на
Заповед № РД-01-179 от 06.04.2020г. относно точка 1б. “Преустановява се функционирането на всички
кооперативни пазари и цветни борси на 12.04.2020г. и от 16.04.2020г. до второ
нареждане.“
След
преценка на предмета на спора, както и на изложените в жалбата обстоятелства,
Съдът достига до извод, че жалбоподателят Я. и „Парадайс скай 2015“ ЕООД са
правно легитимирани да оспорват действията на полицейските служители по
изпълнението на Заповед № РД-01- 199/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №
РД-01-179/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването по реда на чл. 292-294 АПК. Я. в качеството му на страна - адресат на разпоредените действия, а
юридическото лице жалбоподател като засегнато, т.к. вследствие на отдадените
разпореждания, довели до невъзможността магазина да работи, попадащи в кръга на
лицата по чл.295 АПК, които са титуляри на правото на жалба. Съгласно
последната разпоредба това са страните в производството по изпълнението, както
и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 АПК длъжници по изпълнението могат да
бъдат гражданите и организациите, както и органите посочени в изпълнителното
основание или техните правоприемници.
Оспореното разпореждане представлява
част, елемент от производството по изпълнение на административен акт, уредено в
Дял пети, Глава седемнадесета от Административнопроцесуалния Кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл.294 АПК, на обжалване подлежат постановленията, действията и
бездействията на органите по изпълнението, като настоящото разпореждане безспорно
се явява форма на действие на орган по изпълнението. То засяга пряко права и
законни интереси на жалбоподателя и на трети лица и представлява правно
действие по реализиране на диспозитива на подлежащия на изпълнение
административен акт.
За да бъде допустима жалбата,
освен насочена срещу подлежащо на оспорване действие по принудително
изпълнение, тя следва да бъде депозирана и в срок.
Съгласно нормата на чл. 296, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административният съд по
мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала или е била призована, а в останалите случаи от деня на
съобщението.
В конкретния случай, с
определение № 2357 от 19.02.2021г. по
адм.д. № 1292/2021г. на Върховния административен съд на РБ е прието, че
жалбата е подадена в законоустановения срок.
Предвид на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Производството по изпълнение на
индивидуалните административни актове е съвкупност от регулирани от нормите на
АПК последователно развиващи се правни действия, насочени към изпълнение на
стабилен административен акт.
На изпълнение по реда на АПК
подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания,
предвидени в него или в друг закон (чл. 267 от АПК). Разпоредбата на чл.268 от АПК сочи кои са изпълнителните основания, а именно: влезлите в сила или
подлежащи на предварително изпълнение индивидуални административни актове, общи
административни актове, решения, определения и разпореждания на
административните съдилища и споразумения пред административните органи или
пред съда. Индивидуалните административни актове влизат в сила, когато станат
неоспорими по пътя на редовните способи за проверка на тяхната
законосъобразност, а те стават такива, когато не бъдат обжалвани в
законоустановения срок или подадената жалба срещу бъде отхвърлена. С оглед на
изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е налице годно изпълнително
основание по смисъла на чл. 268 от АПК, а именно влязла в сила Заповед № РД -
01-199/11.04.2020г. на Министър на здравеопазването, относно допълнение на
Заповед № РД-01-179 от 06.04.2020г. С влизането в сила на същата тя подлежи на
изпълнение от адресата. Следователно, налице е влязла в сила заповед за
осъществяване на контрол по изпълнението на разпоредените мерки във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID 19, която е валидно изпълнително
основание по смисъла на чл.268 от АПК за започване на изпълнително производство.
Компетентен да предприеме действия по
изпълнение срещу граждани и организации е административният орган, който е
издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното
основание или в закона е посочен друг орган (чл. 271, ал.1, т.1 от АПК). В
случая заповедта, предмет на изпълнение, е издадена от министъра на
здравеопазването, който е издал и Заповед № РД - 01-199/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, относно допълнение на Заповед № РД-01-179 от
06.04.2020г., като е възложил на посочените, сред които и на министъра на
вътрешните работи да уведомят заинтересованите лица и да създадат организация
за осъществяване на контрол по изпълнението на разпоредените мерки във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 и др. В изпълнение на което е издадено оспореното в
настоящето производство устно разпореждане /предупреждение от полицейските
служители Б. и Г. на Я., /които е продавал цветя на посоченото кръстовище, пред
павелион за цветя/, да преустанови търговската си дейност, в противен случай ще
бъдат санкционирани.
На двамата дежурните полицейски
служители е разпоредено да извършат проверка, при която е установено, че в
условията на обявено извънредно положение и въведена противоепидемична мярка на
основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр) за преустановяване на
всички кооперативни пазари и цветни борси на 12.04.2020г. и от 16.04.2020г. до
второ нареждане, съгласно Заповед № РД - 01-199/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, относно допълнение на Заповед № РД-01-179 от 06.04.2020г.
лицето Х.А.Я. продавало
цветя на посоченото кръстовище, пред павелион за цветя, изложени на рафтове с
цветя на тях, след като бил предупреден устно да преустанови търговската си
дейност, същият попитал каква ще му е глобата и казал, че ще продължи
търговската си дейност, довело до съставянето на акт за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето.
В настоящия случай, полицейските
служители, всъщност са предупредили жалбоподателя да спазва заповедите на
министъра на здравеопазването за преустановяване функционирането на пазарите и
цветните борси, които най-общо формулирани задължения не могат да бъдат
характеризирани като същинска разпоредителна част, с която се създават
конкретни права или вменяват конкретни задължения.
Оспореното действие по характера си
представлява предупреждение адресата, да не нарушава въведените
противоепидемични мерки - да не извършва административни нарушения по чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗдр (да спазва заповедите на министъра на здравеопазването).
Забраната за преустановяване продажбата на цветя произтича от заповедите на
министъра на здравеопазването, на когото законът е предоставил компетентност, с
оглед епидемиологичната обстановка - чл. 63, ал. 1 и ал. 7 от ЗЗдр. и чл.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, въведено с
решение на Народното събрание и за преодоляване на последиците.
Предупреждението ако не бъде
спазено от адресата му, не влече налагането на нарочна санкция, такава ще бъде
наложена за самото правонарушение. На действията на жалбоподателя Я. е съставен
АУАН, т. е. започнало е административнонаказателно производство.
Забраните са установени с актовете
на министъра на здравеопазването, като полицейските органи нямат друга
компетентност освен тази, във връзка с изпълнението на функциите им, които са
регламентирани в чл. 6, ал. 1 от ЗМВР. Съответно разпорежданията им следва да
са свързани с установяването на извършените административни нарушения и
налагането на административни наказания - контролна и административнонаказателна
– чл.6, ал.1, т.7 и т.9 от ЗМВР. Разглежданият случай разпореждането по
характера си е предупреждение, насочено към превенция на нарушение на
обществения ред, което не създава конкретни задължения за адресата си и не
засяга правната му сфера неблагоприятно, а само се предупреждава лицето да има
дължимото поведение.
В изпълнение на правомощията си по чл.6, ал.1 от ЗМВР
поцейските служители са дали оспореното разпореждане.
Ето
защо и предвид изложеното съдът намира, че действията им във връзка с
изпълнението на актовете на министъра на здравеопзването са законосъобразни.
По
изложените съображения, оспореното разпореждане на органа по изпълнението /по
същността си предупреждение/ е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Неоснователни
и неподкрепени с доказателства са доводите в жалбата, че юридическото лице
жалбоподател е засегнато от действията, тъй като е претърпяло загуби вследствие
на отдадените разпореждания и изпълнението им със силата на държавна принуда,
довели до невъзможност магазинът да работи.
Обратно на соченото в жалбата
съдът не констатира в конкретния случай да е нарушен принципа на съразмерност,
заложен в чл.6. ал.1 от АПК, т.к. няма данни по делото административният орган
да не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Неоснователни са доводите в жалбата, че действията на
служителите на РУ - Луковит при ОД МВР - Ловеч са в противоречие със закона,
както и със съдържанието на самата заповед на министъра на здравеопазването,
която са изпълнявали, както и че не съответстват на принципа на съразмерност - чл.272
от АПК, заложен и в чл.6 от АПК, с оглед епидемиологичната обстановка - чл. 63 от
ЗЗдр. и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
въведено с решение на Народното събрание и за преодоляване на последиците.
Следва да се отбележи, че тези мерки са с цел опазване здравето и живота на
всички граждани, вкл. на Я. с оглед предпазване и ограничаване разпространението
на коронавирус /COVID-19/ във връзка с усложняващата се епидемична обстановка.
По силата на чл. 298, ал. 4 от АПК
решението по жалбата не подлежи на обжалване.
При този изход на процеса
разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Воден
от горното, Ловешки
административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Я. *** и на „Парадайс скай
2015” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя А.К. М., срещу
действия /устно разпореждане, дадено на 12 април 2020 г. на полицейските
служители на РУ Луковит – мл.инспектор В.Н.Б. и мл.инспектор Ц.Н.Г., насочено
срещу Я., по изпълнението на Заповед № РД-01- 199/11.04.2020 г. за допълнение
на Заповед № РД-01-179/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 298, ал. 4 от АПК.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: