№ 2298
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100509278 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. И. В. срещу решение №
20103892/26.09.2023 г. по гр.д. № 22766/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта,
с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя
искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
сумата в размер на 2690,53 лв. - главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин 3“, бл. ****, аб. № 148805 за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 44,29 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер
на 9,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1011/2021 г. по описа на
СРС, 178 състав.
1
Жалбоподателят И. И. В. твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Оспорва ищецът да е предоставил топлинна услуга с цена, възлизаща на
посочената стойност, поради което оспорва същата по размер, както и в тази връзка
размера на лихвата за забава. Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли
исковете за главница и лихва изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
е депозирала писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна
и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното
производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 3002,13 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 3“, бл. ****, аб. № 148805, ведно със
законната лихва, считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 500,39 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 22.12.2020 г.; сумата в размер на 44,29 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 9,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г.
до 22.12.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1011/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
2
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 2690,53 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 3“, бл. ****, аб. № 148805 за
периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
08.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; сумата в размер на 44,29 лв., представляваща цена за дялово
разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 9,50 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
22.12.2020 г.
Спорни пред въззивната инстанция са единствено въпросите дали ищецът
„Топлофикация София” ЕАД е предоставило на ответницата топлинни енергия с цена
в размер на присъдената сума, както и дали правилно е изчислен размерът на
мораторната лихва.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата в размер
на 3007,90 лв., която сума е по – висока от претендираната от ищеца. Вещото лице
дава заключение, че при изчисляване на дължимата цена за топлинна енергия, топла
вода и сградна инсталация в процесния период са спазени нормативни изисквания на
нормативната уредба в областта на енергетиката.
Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за процесния
период плащания от страна на ответницата не са правени. Следователно, дължимата
цена за топлинна енергия е в рамките на претендираната от ищеца сума, а като се
вземе предвид частичното погасяване по давност, остава дължима сумата от 2690,53
лв. за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г., до който извод правилно е достигнал
първоинстанционният съд.
Дължимата цена за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.12.2017 г.
до м.04.2019 г. е в размер на 44,29 лв., съобразно заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно общите условия на „Топлофикация София”
ЕАД цената за дялово разпределение се дължи от потребителите и се заплаща в полза
на доставчика на топлинна енергия, поради което правилно районният съд е уважил и
посочената претенция с обжалваното решение в рамките на претендирания размер.
Правилно първостепенният съда е уважил и лихвата за забава върху цената на
извършената услуга „дялово разпределение“, съобразявайки изчисленията на вещото
3
лице по изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20103892/26.09.2023 г. по гр.д. № 22766/2021 г.
по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И. И. В., ЕГН **********,
искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
сумата в размер на 2690,53 лв. - главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин 3“, бл. ****, аб. № 148805 за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 44,29 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер
на 9,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1011/2021 г. по описа на
СРС, 178 състав.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. В., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5