№ 22
гр. К., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225100600021 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №3/01.12.2021год., постановена по Н.ч.х.дело № 64/2021 год.,
А. районен съд е признал подсъдимия Т. Ш. Х. от с. Б.и., общ. А., с ЕГН
**********, за виновен в това, че на 03.10.2021 г. около 16,30 часа в с.Б.и.,
община А., област К. причинил на Д.М.Е., с ЕГН ********** от с.П., общ.А. ,
обл.К., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на главата и
корема, довело до болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от
НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000лв. Осъдил е подсъдимия
Х., да заплати на тъжителя Д.М.Е. сумата от 900лв., представляваща
обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2021г. до окончателното им изплащане,
като е отхвърлил гр.иск за разликата от 900лв. до пълния размер от
2000лв.,ъкато неоснователен.Осъдил е подсъдимия Х. да заплати на Д.М.Е.,
направените по делото разноски в размер на 1037лв., а в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.А. сумата от 50лв.,
представляващи разноски за преводач.
1
Недоволен от така постановената присъда е останал защитника на
подсъдимия Т. Ш. Х.-адв.Л.Б. която обжалва същата, като неправилна,
постановена в нарушение на закона и при явна несправедливост на
присъденото обезщетение.Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да
отмени оправдателната присъда на PC- К. и да постанови нова оправдателна
присъда,като прави и алтернативно искане за изменение на присъдата и
намаляване на присъденото обезщетение. В съдебно заседание, редовно
призован подсъдимия не се явява, но защитника му, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – частния тъжител Д.Е. заявява в съдебно
заседание, че още не се чувства добре, а повереника му адв.В.Х., оспорва
жалбата, като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната
присъда, като правилна и законосъобразна. Претендира разноски.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Т. Ш. Х. е неосъждан и се ползва с добри характеристични
данни по местоживеене. Тъжителят Д.Е. и подсъдимият Т.Х. били съседи и на
03.10.2021г. около 16,30ч., прибирайки се към дома си в с.Б.и., общ.А.,обл.К.,
до гаража на тъжителя, при него отишъл подсъдимият, за да търси обяснение
защо тъжителят говорел лоши приказки за снаха му и му нанесъл удар с ръка
по лявото слепоочие, след което отново го ударил с юмрук по дясното
слепоочие, от което тъжителят паднал на земята, загубвайки ориентация, а
подсъдимият го ударил с ритник в лявата половина на корема на нивото на
пъпа и го оставил. След около 20 минути тъжителят отишъл с автомобила си
до РУ-А. и около 17,25ч. съобщил, че докато вкарвал колата си в гаража,
подсъдимия Т. Ш. Х. му вдигнал скандал и го ударил. Изпратените на място
полицейски служители–Александър Бояджиев и Екрем Местанов извършили
полицейска проверка с рег.№ 238-р-8473/03.10.2021г., по която е изготвена
справка, установяваща, че на 03.10.2021г. около 18,00ч. след получен сигнал
от тъжителя Д.М.Е. за скандал с Т. Ш. Х. в мах.Зака, с.Б.и., общ.А., на
двамата на осн. чл.65 от ЗМВР са съставени протоколи за предупреждение.
2
На 04.10.2021г. на тъжителя бил извършен преглед от съдебен лекар,
който в съдебномедицинско удостоверение № 242/2021г. описал
установените кръвонасядания на главата – овално синкаво-мораво-червено
кръвонасядане с диаметър 1 см. в лявата теменно-слепоочна област на главата
и такова кръвонасядане с диаметър 1,5см. в дясната теменно-слепоочна
област, както и кръвонасядане на корема – синкаво-мораво-червено
кръвонасядане с диаметър 5/5 см. в лявата му половина на нивото на пъпа,
които увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и е
възможно да са възникнали по време и начин така, както е съобщено от
пострадалия, а именно, на 03.10.2021г. около 16,30ч. бил бит с юмруци и
ритници от познато му лице, с което му било причинено болка и страдание.
Видно от заключението на Съдебно-медицинската експертиза, както и от
разпита на вещото лице д-р Н.М. в с.з., поддържащ заключението, се
установява, че на тъжителя са причинени кръвонасядания в лявата теменно-
слепоочна област, в дясната теменно-слепоочна област и в лявата половина
на корема, получени при действието на твърд тъп предмет, които е възможно
да са възникнали по време и начин така, както е съобщено от
освидетелствания, а именно бил бит с юмруци и ритници от познато му лице.
Установено е, че травматичните увреждания се намират по различни
плоскости на тялото и не могат да бъдат получени при еднократно падане от
собствен ръст върху терена и че непосредствено след получаване на
уврежданията Д.Е. търпял болки със слаб до среден интензитет, отшумяващи
в следващите няколко дни.
Съдът е възприел тази фактическа обстановка,въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като е приел,че
обвинението се подкрепя от показанията на разпитания свидетел Е.М.К.-
полицейски служител, лично възприел състоянието на тъжителя
непосредствено след конфликта между подсъдимия и тъжителя, а именно,
видял драскотина - червено петно в областта на корема на тъжителя, който му
съобщил, че подс. Т. Ш. Х. го ударил в областта на главата и бузата, а от
разговора с подсъдимия, който бил придружен от майка си, разбрал, че
същият бутнал тъжителя и той паднал на земята. Същите се подкрепяли от
заключението на назначената СМЕ по писмени данни, установяващо по
категоричен начин наличието на наранявания в различни плоскости на
тялото, изключващо получаването им при падане, т.е., установено е нанасяне
3
на три директни удара по главата и тялото, поради което съдът им е дал вяра.
Съдът не е кредитирал показанията на св.Г.А. Х.а-майка на подсъдимия и
св.Б.Ш. Х. – негов брат, според които същите видели тъжителя да взима
камък и да тръгва към подсъдимия, при което последният, за да се защити, се
отдръпнал, бутнал тъжителя, който паднал на земята, тъй като същите не
кореспондирали с други приобщени по делото доказателства, а се
опровергавали от показанията на св.Й.С.М., която възприела началото на
конфликта от около 50 м. и не видяла тъжителят да взима камък, всъщност,
видяла страните по делото хванати един за друг и приела случващото се
помежду им като игра, както и от съставения и връчен без възражения АУАН
на подсъдимия, съдържащ изложени обстоятелства за удар с ръка от същия в
областта на лицето на тъжителя.В тази посока били и липсата на обективни
находки за падане на тъжителя по гръб или странично, доколкото било
установено, че кръвонасядането на нивото на пъпа е в лявата половина на
корема, в т.ч. подобни данни не са били съобщени и пред полицейските
служители, посетили мястото, нито са били посочени в обясненията на
подсъдимия в хода на полицейската проверка и на последно място, предвид
личната заинтересованост на тези двама свидетели от изхода на делото,
поради най-близка родствена връзка с подсъдимия. Ето защо, съдът е
намерил, че следва обсъдените показания на тези двама свидетели да се
изключат от доказателствения материал като пристрастни и недостоверни,
тъй като целят единствено подпомагане на тезата на подсъдимия. При тези
данни, съдът намира, че приобщената по делото съвкупност от преки и
косвени доказателства установява авторството на престъпното деяние, а
именно, че подсъдимият Т. Ш. Х. е нанесъл удари на тъжителя Д.М.Е. и
същите са попаднали в главата и корема на последния - в лявата и в дясната-
теменно-слепоочна област на главата и в лявата половина на корема на
нивото на пъпа, в резултат на което на последния са причиненени три
кръвонасядания съответно с размери 1 см. в диаметър, 1,5 см. в диаметър и
5/5см. Получените 3 наранявания на тъжителя са в причинно-следствена
връзка с нанесените му от подсъдимия удари. По този начин на тъжителя Е. е
била причинена лека телесна повреда. С оглед вида на констатираното от
съдебния лекар увреждане при освидетелстването на последния на същия е
било причинено болка и страдание. Или, установените телесни увреждания
покриват медицинските критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл.
4
130, ал. 2 от НК
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира, че подсъдимия Т. Ш. Х., е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до
какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил
цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е
изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с
мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните последици, като умисълът се
обективира в поведението му.
Тук е мястото за коментар на изложените съображения от защитника на
подсъдимия пред тази инстанция.Въззивният съд намира,че опита за друг
прочит на свидетелските показания е неправилен.Показанията на свидетелите
са съобразени и съдът е обсъдил и тях и останалите доказателства по
делото.По категоричен начин те установяват, времето, мястото и начина на
участие в конфликта на пострадалия и подсъдимия, както и нанесените
телесни увреждания.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да
наложи, съдът е съобразил типичната степен на обществена опасност на
деянието, с оглед причинения вредоносен резултат и обществената опасност
на подсъдимия – която правилно е приел за ниска, предвид чистото съдебно
минало и младата му възраст.С оглед на това е счел, че са налице изискуемите
се от наказателния закон - чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно: за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 6 месеца или пробация или
глоба от сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, 4
като от престъплението не са настъпили и имуществени вреди. Предвид
изложеното и на осн.чл.78а, ал.1 НК, съдът е намерил, че следва на
5
подсъдимия Т.Х. да бъде наложено административно наказание “глоба”,
чийто размер бъде определен към минимума, с оглед смекчаващото вината
обстоятелство и липсата на отегчаващи такива, а именно 1000лв., като същият
бъде освободен от наказателна отговорност. Съдът е преценил, че така
наложеното на подсъдимия Х. административно наказание по вид и размер
напълно отговаря на извършеното от него и ще осъществи целите на личната
и генерална превенция на закона.
За граждански иск:
В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански
иск за неимуществени вреди, причинени на Д.М.Е., от престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, за което е предаден на съд подсъдимия Т. Ш. Х., в размер
на 2 000 лв. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че с
деянието си подсъдимият е причинил на тъжителя, конституиран като
граждански ищец, лека телесна повреда, изразена в 3 отделни увреждания и в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК. Същият е претърпял болки и страдания и съобразно
горното и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която
неимуществените вреди се определят по справедливост, съдът правилно и
обоснована е намерил, че следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 900,00 лева, което подсъдимият ще дължи
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-03.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Искът за неимуществени вреди,
причинени в резултат на престъплението по чл.130,ал.2 от НК в останалата
част и за разликата от уважения до пълния предявен размер от 2 000 лв.
действително е неоснователен и също така правилно е отхвърлен.
Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия
наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в
частта й, с която е осъдена подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение
за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 900
лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия
6
граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за
разликата над 900 лв. до пълния му размер от 2000 лв., като неоснователен и
недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за
претърпените от престъплението неимуществени вреди в посочения размер,
първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо,
настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд,
че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и
достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени
вреди, като не са налице условия за неговото изменяване.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия
наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва
същата да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото следва да се осъди подсъдимия Т. Ш. Х. да
заплати на пострадалия Д.М.Е. , разноските за адвокат пред тази инстанция в
размер на 900лв.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с
чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №3/01.12.2027год., постановена по
Н.ч.х.дело № 64/2021год.,по описа на А. районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Ш. Х. със снета самоличност да заплати на
пострадалия Д.М.Е. с ЕГН ********** от с.П., общ.А. , обл.К., разноските за
адвокат пред тази инстанция в размер на 900лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8