ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1787
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501699 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 95 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 17062/27.06.2022 год., по описа на
Окръжен съд–Пловдив, подадена от Н. Н. А., ЕГН ********** срещу
Определение № 5649/25.05.2022 год., постановено по гражданско дело №
20225330105712/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XVI
граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ, като на същия се
назначи служебен адвокат. Твърди се, че определението е постановено в
нарушение на материалния закон, на правото на ЕС, на Конвенцията за
правата на човека и основните свободи, на Конституцията на РБ, както и на
съдопроизводствените правила. Ответникът сочи, че с постановяването на
отказ да му бъде предоставена правна помощ съдът го е поставил в
неравностойно положение с насрещната страна, по смисъла на чл. 9 от ГПК и
чл. 121, ал. 1 КРБ. Цитирана е практика на КС на РБ. Иска се отмяна на
обжалвания съдебен акт и постановяване на друг такъв, с който на
жалбоподателя да бъде разрешено да използва правна помощ от служебен
адвокат.
При проверка на жалбата съдът установи, че същата е редовна от
външна страна, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на изброените,
жалбата е допустима, поради което същата следва да бъде разгледана по
същество.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена лично от Н.
1
Н. А., ЕГН **********, пред Районен съд – Пазарджик, насочена срещу
Административен съд – Пазарджик, с твърдения за претърпени
неимуществени вреди и искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за последните, ведно със законна лихва от 12.10.2021 год.
до окончателното изплащане на задължението. Искът е заведен като такъв по
реда на чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ. С допълнителна молба, подаден в
комплекта към исковата молба /л. 4 от гр. д. № 3579/2021 год., Районен съд –
Пазарджик/ ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна
такса в производството съобразно чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и да му бъде
назначен служебен процесуален представител, който юридически грамотно да
оформи молбата и да представлява ищеца по време на производството. Към
молбата е приложена саморъчно съставена декларация по чл. 23, ал. 3 от
ЗПрПом и чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образуваното първоинстанционно дело е било многократно
прекратявано поради отводи. В последна сметка същото е образувано за
разглеждане пред Районен съд-Пловдив, като съдът, във връзка с направеното
искане за назначаване на служебен адвокат, е указал на страната да посочи за
какво са били издадени Заповед № Л-3020/01.07.2019 год. на Главния
директор на ГДИН при Министерството на правосъдието и справка изх. №
125/12.08.2020 год. на Директора на СУ „Мито Орозов“ – гр. Враца, какво е
било съдържанието на жалбата срещу двата акта и какъв акт е постановил
Административен съд-Пазарджик. С молба, подадена в срок, ищецът е
изпълнил указанията на съда, като е направил подробно уточнение от какви
фактически обстоятелства произтичат претенциите му за вреди. Същият ясно
е изразил, че не разполага с юридическо образование, поради което се нуждае
от помощ за да може адекватно да защити правата си в заведеното от него
производство.
При изложените обстоятелства районният съд е постановил
обжалваното с настоящото дело Определение № 5649/25.05.2022 год., в
мотивите на което е приел, че защитата на ищеца по повод изложените от
него факти е следвало да се осъществи чрез обжалване на определението за
прекратяване на производството; че с исковата молба се търси обезщетение
на основание чл. 2в от ЗОДОВ, която правна квалификация не кореспондира
със заявените твърдения за осъществени факти в исковата молба, а това от
своя страна било предпоставка за допустимост на специалния иск по ЗОДОВ.
Посочените обстоятелства съдът е намерил да сочат на
недопустимост/неоснователност на заявената претенция, поради което е
оставил без уважение молбата на Н. Н. АЗ. за предоставяне на правна помощ
без уважение.
При така установеното съдът намира следното:
Подадената частна жалба е основателна и същата следва да бъде
уважена.
Настоящата инстанция намира посочените от районния съд аргументи
2
за неправилни. Относно съображението, че твърденията на ищеца в исковата
молба не съответстват на заявената със същата правна квалификация, което
влече недопустимост на иска, следва да бъде съобразено, че както
безпротиворечиво се приема в трайната съдебна практика, съдът не е
обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, а е
длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на
исковата молба служебно да приложи материалноправната норма, относима
към случая. /Така Определение № 186 от 3.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1818/2022 г., IV г. о., ГК; Определение № 289 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 306/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 254 от 6.06.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 548/2022 г., I г. о., ГК/. По настоящия казус, ищецът в най-общ план твърди
да е претърпял вреда, настъпила в причинно-следствена връзка на извършено
нарушение от ответника, като същите са извършени в рамките на
компетентността да се правораздава. В този смисъл задължение на районния
съд е да квалифицира предявения иск, а ищеца би могъл да способства за това
като изпълни указанията на съда за отстраняване на евентуалния
нередовности или неясноти на изложените факти.
Що се касае до приетото от районния съд по отношение на
евентуалната неоснователността на исковата претенция, настоящият съд
намира, че това е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе
с крайния си съдебен акт по делото. Ако заведената искова претенция е
евентуално неоснователна поради противоречие с материалното право, то
това обстоятелство би могло да бъде съобразено и изяснено на ищеца от
служебния адвокат, като производството бъде прекратено още преди
изпращане на исковата молба за отговор на ответната страна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение
следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на районния съд с
указания да изиска необходимите доказателства съгласно чл. 23, ал. 3
ЗПрПом във вр. с чл. 94 от ГПК, след което да извърши нова преценка налице
ли са основанията да бъде допуснато назначаването на служебен адвокат на
ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 5649/25.05.2022 год., постановено по
гражданско дело № 20225330105712/2022 год., по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI граждански състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за изпълнение на дадените
с мотивната част указания.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4