Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 02.04. 2021.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито
заседание на втори април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша докладваното
от съдия Комитова т.д. № 411 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по Жалба вх. № 20210301124233 от „М.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, р-н Връбница, бул. „********представлявано от
управителя И.В.Г., чрез адв. С.Ч.от АК-Враца като
пълномощник, с адрес на кантората: гр. Враца, ул********,
офис 504 против ОТКАЗ №
20210222095710/23.02.2021 г., постановен по Заявление № 20210222095710.
Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и
незаконосъобразност в частта, с която се отказва вписване в обстоятелствата
относно промяна в начина на представляване, заявено със Заявление №
20210222095710. Счита така поставения отказ за незаконосъобразен поради
противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и за необоснован, а
оттук и за неправилен предвид следните съображения:
С разпоредбата на чл.
141, ал. 2 от ТЗ, която систематично е подредена в раздел III „УПРАВЛЕНИЕ“, Глава
Тринадесета „ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ“ и е озаглавена „Управление и
представителство“ е предвидено, че дружеството
се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да
действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други
ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение
на трети лица. Изводът, който може да се направи от тази законова норма е, че
органът, който представлява дружеството с ограничена отговорност е управителят.
Следователно, в случай, че е вписан само един управител, той притежава в пълен
обем представителната власт и притежава в цялост правомощията, които закона му
дава в това му качество. С второто изречение на цитираната норма и по арг. от чл. 135, ал.1, т.2 от ТЗ се установява, че
дружеството с ограничена отговорност може да има повече от един управител. В
хипотезата, при която назначените управители са повече от един всеки от тух може да дейсвтва самостоятелно
освен ако дружественият договор предвижда друго, т.е могат да действат и съвместно (заедно).
Точните характеристики
на
тяхното съвместителство, ако е уговорено такова, се определят от дружествения
договор, който при учредяването на дружеството се подписва от всички учредители
(бъдещи съдружници) и в последствие може да се изменя
и допълва с квалифицирано мнозинство, като при едноличното дружеството с
ограничена отговорност едноличният собственик съставя учредителен акт.
Търговският закон е предоставил пълна свобода учредители/съдружници/едноличен
собственик да определят целесъобразни за успешната им търговска дейност (чиято
основна цел е реализиране на печалба), вариации на съвместителство на
управителите - само съвместно, един плюс един от останалите няколко, единият в
пълен обем, другият, съответно другите, с различни ограничения, респ. с еднакви
ограничения. След като определеният начин на съвместителство е определен и е
залегнал в дружествения договор, няма пречка да бъде вписан в ТР при Агенция по
вписванията и според изр. 3 на чл. 141, ал. 2 от ТЗ този начин на
съвместителство (представителство) има действие не само в отношенията между
дружеството и управителите, но е противопоставим безусловно и по отношение на
всички трети лица - освен „тези” други ограничения на представителната власт на
управителя нямат действие по отношение на трети лица. Търговският закон говори
за ограничения на представителната власт на управителя, следователно възможно е
ограничението да бъде и само по отношение на единия от управителите, в случай,
че са повече от един. Следователно при двама управители, единият може да
притежава в пълнота цялата представителна власт, а по отношение на другия да
има ограничения, както и няма пречка ограничения да има и по отношение и на
двамата, стига да е предвидена възможност двамата съвместно по съответен начин
да притежават в пълен обем представителната власт. Доколко тези ограничения
пораждат действие в отношенията между управителите и дружеството, е ирелевантно за допустимостта на вписването в ТР, тъй като
вписването на обстоятелствата относно търговските дружества е предвидено за
охраняване правата на третите лица, а не за вътрешните отношения в дружеството.
Търговският закон е предвидил пълна свобода на съдружниците
да определят целесъобразни за търговската им дейност вариации на представителство
на управителите. След като избраният начин на представителство е залегнал в
дружествения договор, няма пречка да бъде вписан в ТР. Определеният начин на
представителство в дружествения договор е задължителен за регистърния
орган, той не може да се отклони от волята на съдружниците.
Според нормата на чл.119, ал.2, във връзка с чл.115, т.б от ТЗ на вписване
подлежи „управлението и начина на представителство”. Напълно допустимо е, ако
Общото събрание желае да установи конкретно за някой от управителите някакви
персонални ограничения на представителната му власт да го направи именно с
решението си за избор на този управител. Такова ограничение не се установява с
Дружествения договор, тъй като обикновено в него не се посочва персоналния
състав на управителите - дружествения договор решава въпросите за управлението
и представителството по принцип, като персоналното представителство се
установява конкретно, с решението за избор и определяне на управителите. Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ТЗ, решенията на Общото събрание на съдружниците,
които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, трябва да бъдат вписани в
търговския регистър (ТР). Това включва решенията, които се отнасят до данните
по точка 6 на чл. 115 - управлението и начина на представителство. Следователно,
решението на общото събрание и начина на представителството в дружествения
договор, което е заявено за вписване с посоченото заявление и което се отнася
именно до данните по точка 6 на чл. 115 – управлението и начина на
представителство,следва задължително да бъде вписано в ТР. Установеният в
решението на ОС и дружествения договор
начин на представляване, по което е постановен обжалвания отказ, не
влиза в противоречие със законови разпоредби, поради което и на осн. на чл. 140, ал. 1, във вр. с
чл. 119, ал. 2, във вр. с т. 6, чл. 115 от ТЗ, следва да бъда вписан в ТР при
Агенция по вписванията. Интересът на третите лица е достатъчно защитен от
разпоредбата на чл. 141 от ТЗ, който текст, без да въвежда забрана за вписване
на ограничения, защитава техния интерес като предвижда непротивопоставимост
на определени ограничения и вписвания. Оповестяването на други ограничения,
които нямат действие по отношение на трите лица - чрез вписването им ТР при
Агенция по вписванията, освен, че ще бъде в изпълнение на предвиденото с
нормата на чл. 119, ал. 2, във вр. с т. 6, чл. 115 от ТЗ (вписва се управлението и начина на представителство независимо от
действието му по отношение на третите лица), но ще бъде и в защита на
обществения интерес. В изпълнение на това законово изискване е и приложения в
Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския,
издадена от Министъра на правосъдието, образец на „Заявление А4”, където в поле
11 е предвидено самостоятелно поле, касаещо
представителството "по друг начин", като това поле е по-широко, за да
може да бъде описан този друг начин на представляване.
Жалбоподателят моли бъде
постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания отказ на Агенция по
вписванията - Търговски регистър, в
частта с която е отказано вписване на заявените обстоятелства в поле 11 относно
начина на представляване, а именно: „заедно и поотделно, при сделки с
материален интерес над 50 000 лв, управителите
сключват сделки заедно с управителя И.В.Г.“ по партидата на „Машини БР“ ООД. Моли
при уважаване на жалбата да бъдат дадени задължителни указания на Агенцията по
вписванията да извърши исканото вписване, за което е постановен отказ №
20210222095710/23.02.2021 г. на ДЛР към Агенция по вписванията - Търговски
регистър.
АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. „********, представлявана от изпълнителния
директор Г.К., чрез С.К.– главен
експерт в отдел АМО, ГД „Регистри“ с пълномощно № РД -01-491/19.10.220г., на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен Отговор вх. № на СГС 288529/ 08.03.2021 г. по Жалба вх. №
20210301124233, с който по допустимостта и основателността на жалбата е
изразено следното становище:
Счита, че жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна, а
отказът на ДЛР при АВ за правилен и законосъобразен, за което излага следните
съображения:
След извършена
справка по партидата на „М.Б.“ ООД, е установено, че по заявление А4 е вх. № 20210222095710 в ТР е заявено вписване на промяна в обстоятелства. След извършена
проверка на заявлението от длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е
постановен Отказ с per. № 20210222095710/23.02.2021 г. с мотиви,
че заявената промяна в начина на представляване на дружеството не може да бъде
вписана като противоречаща на закона, тъй като при дружествата с ограничена отговорност
Търговският закон предвижда в чл. 141, ал. 2, че "други ограничения на представителната власт с
изключение на колективно представителство, не могат да бъдат противопоставени
на трети лица" (съгласно чл. 9, ал. 2 от Директива 68/151/ЕИО за съгласуване на
гаранциите за защита на интересите на съдружниците и
на трети лица (Първа директива) "ограниченията на правомощията на дружествените
органи, които произтичат от устава или от решение на компетентните
органи, никога не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били
оповестени."). С заявлението е поискано за вписване следния начин на
представляване на дружеството: заедно и поотделно, като при сделки с материален интерес над
50 000 лв., управителите сключват сделки заедно с управителя И.В.Г.. По този
начин са въведени ограничения на представителната власт по количествен критерий в
размер на 50 000 лева. Такива ограничения предпоставят множество хипотези, калкулации и т.н., които биха възникнали пред третите лица.
Точно това цели да забрани Търговски закон с разпоредбите на чл.141, ал. 2, тъй
като допускането (и вписването) на каквито и да
е ограничения на представителната власт е в ущърб на третите лица. Налагането на
ограничения в представителната власт е способ за гарантиране на собствениците
на капитала срещу действия на овластените с
представителна власт дружествени органи. А ограниченията в представителната
власт на органите на едно дружество биха били проблем за третите лица и
сигурността на оборота, ако тези ограничения биха им били противопоставими.
При „интереси"
очевидно следва да дава приоритет на интересите на третите лица и сигурността
на търговския оборот, в който смисъл са формулирани разпоредбата на чл. 141,
ал. 2 от нашия Търговския закон. Характерно за горепосочената разпоредби на
Търговския закон е, че ясно и категорично се определя рамката, в която може да
бъде ограничена представителната власт, като изключват възможността и
необходимостта от евентуато тълкуване от страна на
третите лица на надлежното представителство. Вписване на каквито и да е
допълнителни ограничения, свързани с количествени критерии (както е в случая),
би застрашило или пocтавило в
несигурност интересите на третите лица. Указания не могат да преодолеят
установения порок. Съгласно чл. 141, ал.
2 от ТЗ, дружеството се представлява от управителя. При няколко управители
всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако в дружественият
договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на
управителя нямат действие но отношение на трети лица. Съгласно чл. 29, ал. 5 от
Дружествения договор, обявен по партидата на „М.Б.“ ООД, при повече от един
управител същите представляват дружеството както заедно, така и поотделно. В
дружествения договор на „М.Б.“ ООД не е предвидено друго ограничение в
представителната власт на управителя. Съгласно чл. 31. ал. 1 от ТЗ, по силата
на изрично пълномощно, подписано от управителя, дружеството може да се
представлява от трети лица - включително и с право на разпореждане с банкови
сметки на дружеството. Вписването на обстоятелствата относно търговските
дружества е предвидено за охраняване на правата на третите лица, поради което
ограниченията в представителната власт на управителите, доколкото нямат
действие по отношение на третите лица, не подлежат на вписване. Ограниченията в
представителната власт на управителя, извън тези предвидени в императивната
норма на чл. 141, ал.2 от ТЗ, имат за цел да гарантират правата на съдружниците в ограничено отговорното дружество срещу
действия управителя. Тези ограничения имат действие единствено във вътрешните
отношения между управителя и съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала и
неспазването им може да бъде основание за ангажиране отговорността на yправитля за вредите, причинени на дружеството по реда начл. 145 от ТЗ. Съгласно чл. 24 ал. 1
от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато
не е налице някое от предвидените в чл. 21 от закона изискване. Едно от тези
изисквания, посочено в т.5 на чл. 21 е съответствие на заявеното за вписване
обстоятелство със закона. В случая заявеният начин на представителство на „М.Б.“
ООД е в нарушение на чл. 141 ал. 2 от ТЗ. Предвидените с цитираните клаузи от учредителния акт ограничения относно
представителната власт на управителите съобразно стойността на сключваните
сделки съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ нямат действие по отношение
на третите лица, поради което и не подлежат на вписване по партидата на
дружеството в Търговския регистър. В противовес на съображенията в жалбата разпоредбата е
императивна, а предвидената с нея възможност за ограничения на представителната
власт на управителите се изчерпва до изрично регламентираните хипотези -
самостоятелно представителство от всеки от управителите, съвместно
представителство от всички управители или съвместно представителство от
определен брой от назначените управители (именно последната хипотеза касае
предвидената с Наредба №1 от 14.02.2007г. в образеца на заявление А4 графа
"друг начин на представляване"). Доколко ограниченията, предвидени в чл. 24, ал. 2, 3 и 4
от учредителния акт, пораждат действие в отношенията между назначените
управители и дружеството е ирелевантно за
допустимостта на вписването на тези ограничения в търговския регистър, тъй като
вписването на обстоятелствата
относно търговските
дружества е предвидено за охраняване на правата на третите лица, а не на
вътрешните правоотношения в дружествата. От значение в случая е, че вписването
в търговския регистър на ограничения на представителната власт на управителите,
които нямат действие по отношение на третите лица, ще е в пряко противоречие с
основната цел на регистьрното производство - да
оповести действителното правно положение относно обстоятелства от статута на
търговско дружество, които законодателят е счел, че са от значение за
упражняване на дейността на дружеството, но и за гарантиране на правата на
третите лица, които могат да встъпят в правоотношения с дружеството. На
следващо място длъжностното лице по регистрацията няма и правомощия да вписва в
търговския регистър обстоятелства, различни от заявените от търговеца,
включително да замества волята на едноличния собственик на капитала, обективирана в процесното решение
от 08.11.2019 г., като впише по партидата на дружеството данни за
представителната власт на назначените управители, определени по правилата на
чл. 141, ал. 2 ТЗ, но в отклонение от заявените за вписване данни. Подобно
вписване, извършено без съответно искане от търговеца, ще е недопустимо.
С оглед
гореизложеното, моли съда да остави без уважение жалба с вх. № 20210301124233
на ТР, от „МАШИНИ ВГ“ ООД с ПИК ********, срещу отказ с per. №
20210222095710/23.02.2021 г. на ТР, и да потвърдите отказа на ДЛР като правилен
и законосъобразен. На основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 81
от ГГ1К, претендира съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Производството пред
Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление обр. А4 с вх.№20210222095710 за вписването на
промени по партидата на дружество „М.Б.“ ООД, ЕИК ********. Към заявлението са
приложени - Протокол от редовно/извънредно общо събрание Актуален дружествен
договор/учредителен акт/устав Адвокатско пълномощно; Протокол от
редовно/извънредно общо събрание Декларация по чл.129. ал 2 от ТЗ. във връзка с
чл.129, ал.1 от ТЗ Декларация по чл 141. ал. 8 от
Търговския закон; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис
на управител; Декларация о*носно истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Декларация по чл 142; Молба за приемане на нов съдружник; Актуален
дружествен договор/учредителен акт/устав; Документ за внесена държавна такса;
Договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите.
На 23.02.2021г. е постановен процесният
Отказ № 20210222095710, като регистърният орган е приел, че заявената промяна в начина
на представляване на дружеството не може да бъде вписана като противоречаща на закона, тъй като
за дружествата
с ограничена отговорност Търговският закон предвижда в чл. 141, ал. 2, че други
ограничения на представителната власт с изключение на колективно
представителство, не могат да бъдат противопоставени на трети лица"
(съгласно чл. 9, ал. 2 от Директива 68/151/ЕИО за съгласуване на гаранциите за
защита на интересите на съдружниците и на трети лица
(Първа Директива) "ограниченията на правомощията на дружествените органи,
които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, никога не
могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били
оповестени."). Със заявлението е поискано за вписване на начин на
представляване на дружеството -
заедно и поотделно, като при сделки с материален интерес над 50 000 лв.,
управителите сключват сделки заедно с управителя И.В.Г., като по този начин
са въведени ограничения на представителната власт по количествен критерий в
размер на 50 000 лева. Такива ограничения предпоставят
множество хипотези, калкулации и т.н., които биха възникнали пред третите лица.
Точно това цели да забрани както Търговски закон с разпоредбите на чл.141, ал.
2, ТЗ тъй като допускането (и
вписването) на каквито и да е ограничения на представителната власт в ущърб на
третите лица. Налагането на ограничения в представителната власт е способ за
гарантиране на собствениците на капитала срещу действия на овластените
с представителна власт дружествени органи. А ограниченията в представителната
власт на органите на едно дружество биха били проблем на третите лица и
сигурността на оборота, ако тези ограничения биха им били противопоставими.
При този "конфликт на интереси" очевидно следва да дава приоритет на
интересите на третите лица и сигурността на търговския оборот, в който смисъл
са формулирани разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от нашия Търговския закон.
Характерно за горепосочената разпоредби на Търговския закон е, че ясно и
категорично се определя рамката, в която може да бъде ограничена представителната
власт, като изключват възможността и необходимостта от евентуално тълкуване от
страна на третите лица на надлежното представителство. Т.е. целта е във всеки
един случай вписването на представителите на съответното дружество да гарантира
по ясен и без възможност/необходимост от тълкуване начин лицата, които могат да
представляват дружеството. Вписване на каквито и да е допълнителни ограничения,
свързани с количествени критерии (както е в случая), би застрашило или
поставило в несигурност интересите на третите лица. Указания не могат да
преодолеят установения порок.
Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския
регистър към АВп под № ОТКАЗ № 20210222095710, е подадена
настоящата жалба, като същата е с вх.№
на АВ Жалба вх. № 20210301124233.
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред
Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи
на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);
- подадена е в преклузивния
7- дневен срок за обжалване по
чл. 25, ал. 1 от ,ЗТР.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е
подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване
на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени
всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на
обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице
няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при
първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по
силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално
удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната
система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Както бе посочено, в
конкретния случая с процесното заявление по партида
на търговеца са заявени
за
вписване следните обстоятелства, а именно: прехвърляне на дялове, приемане на
съдружник, вписване на нов управител, промяна
в начина на
представляване - заедно и поотделно, като при сделки с материален
интерес над 50 00 лв.,
управителите сключват сделки заедно с управителя И.В.Г.. Длъжностното лице по
регистрация, приемайки, че заявената
промяна в начина на представляване на дружеството противоречи на разпоредбата
на чл. 141, ал.2 от ТЗ е постановило отказ за впиване на заявените
обстоятелства.
Органът, който представлява ООД е управителят. Когато е
вписан само един управител, той притежава в пълен
обем представителната власт и правомощията, които закона му дава в
това качество. Когато има повече от един управители, съгласно чл.
141 ал.1 изр.2 от ТЗ, всеки от тях може да действа
самостоятелно, освен ако дружествия договор предвижда
друго., т.е. те могат да действат и заедно. Точните характеристики на тяхното
съвместителство, ако е уговорено такова, се определят именно с
дружествения договор.
При
наличие на двама и повече управители, представителната им власт може да бъде и
ограничена. Те могат да упражняват представителната си
власт както само заедно, така и само
поотделно, но са допустими и други „комбинации“, които
изключват начин на представителство, ограничен до възможностите само заедно
или само поотделно. В този смисъл нормата чл. 141 ал.2 от ТЗ урежда
възможност да има ограничение на представителната им власт, въведено с
дружествения договор и това е акта, който може
да предвижда друго. Именно това „друго“ е уредено в настоящия случай
и то не противоречи на чл. 141 ал.2 от ТЗ, както е прието в мотивите
на постановения отказ.
Търговският закон е
предвидил пълна свобода на съдружниците да определят
целесъобразни за търговската им дейност вариации на представителство на управителите. След
като избраният начин на представителство е залегнал в дружествения
договор, няма пречка да бъде вписан в ТР. В конкретния случай,
с разпоредбата на чл. 33 ал.1 от представения по делото
дружествения договор от 12.02.2021г, е уредено, че дружеството може да има
повече от един управители. Разпоредбата на чл. 33 ал.3 от същия договор
урежда начина на управление на дружеството: заедно и поотделно,
като при сделки с материален интерес над 50 000 лв., управителите
сключват сделките с управителя И.В.Г.. Тази клауза е договорена
валидно между съдружниците и не противоречи на
императивни правни норми, в т.ч. и на разпоредбата на чл. 141 ал.2 от ТЗ.
Посочената норма не въвежда забрана за поставяне на ограничения на представителната
власт на някой от управителите. Напротив, същата въвежда възможност с
дружествения договор да се установяват ограничения на представителната власт на
управителите, ако са няколко, като в този случай ограниченията са противопоставими на третите лица. Освен това, per argumentum a contrario на законовия текст, че други ограничения на
представителната власт нямат действие по отношение на трети лица, същият
допуска възможността все пак такива ограничения да бъдат установени и с други
актове, различни от дружествения договор, като в този случай се ограничава
действието им по отношение на третите лица. Това не представлява забрана за
установяване на ограничения за управителите, а е клауза, създадена за защита на
третите лица, като предвижда не забрана за установяване и вписване на
ограничения на представителната власт на управителите, ако те са няколко, а
предвижда непротивопоставимост на такива ограничения,
ако установените и вписани ограничения за някой от управителите не са
установени с дружествения договор.
Същевременно,
Дружеството има правен интерес установеният с решението на Общото събрание на съдружниците специфичен начин на представляване, включващ
персонални ограничения на представителната власт на единия от двамата
управители, да бъде вписано в ТР, дори когато това вписване може да се счита непротивопоставимо на третите лица, защото практиката
показва, че третите лица добросъвестно се съобразяват с вписаните в TP
персонални ограничения на представителната власт на някой от управителите.
Интересът на третите лица е достатъчно защитен от разпоредбата на чл. 141 от ТЗ, който текст, без да въвежда забрана за вписване на ограничения, защитава
техния интерес, като предвижда непротивопоставимост
на определени ограничения и вписвания. Тоест, ако по някаква причина – било по
грешка, било поради неяснота или нежелание, те не се съобразят с установените и
вписани, но непротивопоставими на тях, съобразно
разпоредбата на чл. 141 от ТЗ ограничения на представителната власт на някой от
управителите, те не биха били уязвими, тъй като тези ограничения не могат да им
бъдат противопоставяни. Вписването на така установените ограничения създава
възможност за по-добра превантивна защита на интереса на дружеството от
евентуални недобросъвестни действия на управителя, тъй като вписването, макар
да им е непротивопоставимо, известява третите лица и
създава възможност те да се съобразят с ограниченията. (В този см. Решение № Ф-56 от 18.06.2010 г. на САС
по ф. д. № 7/2010 г.). Съобразявайки се с
ограниченията, те съдействат по този начин за превантивното запазване на
интереса на дружеството от евентуални недобросъвестни действия на управителя,
по отношение на когото са налице ограниченията. Съобразеното с непротивопоставимите ограничения поведение на третите лица
ще е в защита на обществения интерес – ще бъдат защитени интересите на
дружеството, като по този начин биха се предотвратили евентуални злоупотреби,
влияещи на ликвидността, което ще способства защитата и на кредиторовите
интереси (също трети лица по отношение на дружеството). Следователно
оповестяването на други ограничения, които нямат действие по отношение на трите
лица – чрез вписването им TP, освен че ще бъде в изпълнение на предвиденото с
нормата на чл. 119, ал. 2, във вр. с т. 6, чл. 115 от ТЗ (вписва се начинът на представителство независимо от действието му по
отношение на третите лица), но ще бъде и в защита на обществения интерес. (Решение № 1795 от 4.09.2014 г. на САС по ф. д. № 3216/2014
г.)
Освен изложеното до
момента, необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че вписването на друг
начин на представляване, различен от „заедно“ или „поотделно“, е имплицитно
предвиден и включен като възможност в бланката на самото заявление за вписване
на обстоятелства за ООД в TP – наред с полетата „заедно“ и „поотделно“, е
предвидено самостоятелно поле „по друг начин“, като в допълнение е предвидено и
съответното по-широко поле за описване на този друг начин на представляване.
Следва да бъде
отбелязано още, че е налице и неправилно възприятие, че заявените за
вписване обстоятелства противоречат на Директива 68/151/ЕИО.
Директивите обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата,
който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви актове. Националният
законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от
директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи
действие във вътрешния правов ред на държава-членка е необходимо директивата да
бъде транспонирана в националното законодателство. В конкретния случай
в ТЗ са регламентирани начините на законно представителство и
допустимите ограничения на представителната власт, като в чл.141,
ал.2, изр.последно изрично е предвидено, че други ограничения в
представителната власт на законните представители нямат
действие по отношение на трети лица.
В обощение на всичко изложено,
съдът намира, че длъжностното лице по
регистрацията е постановило неправилен
и незаконосъобразен отказ, който следва да се отмени от съда.
На основание чл. 25 ал.5 ЗТР, следва
да бъдат дадени и задължителни указания на АВп
за вписване в ТР на заявените от „М.Б.“
ООД, ЕИК ******** промени по
заявление № 20210222095710.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съобразявайки охранителния характер на настоящото
производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл.
78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл.
541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка
на молителя, независимо от това дали отказът
на длъжностното лице по регистрацията
ще бъде потвърден
или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски
на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството
по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност
тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за
вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера
на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния
орган по никакъв начин не
се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба
и да получи препис от постановено
решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това
производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му
разноски на жалбоподателя, а още по малко на
АВп, която няма качеството на ответник по
жалбата, не могат да бъдат присъдени
по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния
съдебен акт. В този смисъл е и Решение № 117/04.03.2021 г. на САС, ТО,
Пети състав по т.д. № 169/2021 г.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ОТКАЗ рег.№
20210222095710 от 23.02.2021 г. на длъжностното лице по регистрацията към АВп по Заявление вх.№
20210222095710 на „М.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Връбница, бул. „********представлявано от управителя И.В.Г., чрез адв. С.Ч.за вписване промени
в обстоятелствата по партидата на дружеството в частта на начина на
представляване начина на
представляване, а именно - заедно и поотделно, при сделки с материален
интерес над 50 000 лв, управителите сключват сделки
заедно с управителя И.В.Г..
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише в Търговския регистър,
по партидата на М.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, р-н Връбница, бул. „********представлявано от управителя И.В.Г.,
чрез адв. С. Ч., заявените със
заявление вх.№ 20210222095710
обстоятелства съгласно чл.25, ал.5 ЗТР, касаещи начина на представителство на
дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и АВп (на последната с оглед изменението на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.106/11.12.2020 г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: