№ 865
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на
„*” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”*” 2А, ЕИК *, против НП №
*/15.03.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/, вр. чл. 4, ал.1 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска /Наредба № 5/1999 г./, на осн. чл. 416, ал. 5, вр. 415в, ал. 1 и
чл.413, ал.2 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
300 лв.
Моли се за отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно
В съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател
Административно-наказващият орган – чрез процесуалния си представител, в писмена
молба моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от известието на л. 17, НП е връчено на упълномощено лице на 17.03.2021г., а
жалбата е изпратена по куриер на 24.03.2021г.- л. 14). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.10.2020г. служители към ИТ, сред които и свидетелката Г.С., извършили
проверка в офис, находящ се в гр.Бургас, ул.”*” 2А, стопанисван от „*” ЕООД. По време на
проверката на място установили, че има работещи лица. В тази връзка с призовка
управителят бил призован да се яви в ИТ – Бургас, за да представи документи, свързани с
трудовото законодателство, в т.ч. и оценка на риска.
1
При извършена проверка по документи в Инспекцията по труда на 09.11.2020 г. и
19.11.2020 г., проверяващите установили, че дружеството няма извършена оценка на риска
на посочения обект. Оценка на риска била изискана, но до приключване на проверката,
такава не била представена. При попълване на идентификационната карта изрично било
написано, че такава няма.
Г.С. съставила АУАН за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл. 4, ал.1 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Актът бил съставен в
присъствие на представляващ дружеството, връчен за запознаване и подписан без
възражения. Впоследствие били депозирани възражения, че служителите работили
дистанционно.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем НП
на Директора на Дирекция “ИТ” – Бургас, с което за нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗЗБУТ, вр. чл. 4, ал.1 от Наредба № 5/1999 г., на осн. чл. 416, ал. 5, вр. 415в, ал. 1 и 413, ал.2
от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите,
незаинтересовани и изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото.
С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за
частично основателна , като съображенията за това са следните:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът счита, че вмененото
му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
„обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми.
По същество на твърдяното нарушение:
Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да
оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на
работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на
работните места. Посочената обща и бланкетна разпоредба въвежда задължение за
работодателя да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като
конкретните задължения и съдържанието на посочената оценка на риска са конкретизирани
в разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 5/1999 г., съгласно които оценяването на риска
се извършва от работодателя и обхваща работните процеси, работното оборудване,
помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и
материали, както и други странични фактори, които могат да породят риск. Съдът намира,
че с неизготвянето на оценка на рисковете за безопасността и здравето на служителите за
конкретния обект, дружеството-жалбоподател – в качеството му на работодател на
работещите на обекта, действително е извършило твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 1, т.
1 ЗЗБУТ, вр. чл. 4, ал.1 от Наредба № 5/1999 г.
Неоснователен е доводът, че служителите работили дистанционно, тъй като при
проверката на място били установени лица. Освен това, ирелевантно в случая е твърдението,
че служителите работили дистанционно, с оглед епидемичната обстановка в страната. В
самата жалба е посочено, че естеството на работата на мениджър- кол център предполагала,
2
че тя може да се извършва дистанционно и се извършва по този начин заради епидемичната
обстановка. Това означава, че тя е била извършвана нормално именно в офиса, стопанисван
от дружеството, което е предпоставка за извършване оценка на риска.
Действително, за извършеното от дружеството нарушение е била наложена и
принудителна административна мярка под формата на задължителни предписания за
отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труда. Следва обаче да се отбележи, че принудителните административни мерки се налагат
за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, а административните наказания - за
извършването на нарушението, поради което няма пречка за едно и също нарушение да
бъдат наложени както принудителна административна мярка, така и административно
наказание.
За това нарушение чл. 416, ал. 5, вр. чл.413, ал.2 КТ предвижда имуществена санкция
в размер от 1500 лв. до 15000 лв.
При наличието на установените факти и при безспорните доказателства по делото, че
се ангажира отговорността на работодателя за нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1
от ЗЗБУТ, във вр. с чл.4 от Наредба №5, характера на това нарушение и липсата на доказани
настъпили вредни последици за работника, административно - наказващият орган правилно
е приложил специалният текст на чл. 415в от КТ. Настоящата инстанция също намира, че
установеното нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл.415в от КТ.
Като е приложил същата норма, която е привилегирована спрямо общия състав на
нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ, административно наказващият орган правилно е
приложил закона.
В същото време АНО не се е мотивирал защо е наложил глобата в максимален
размер, предвиден в нормата на чл.415в от КТ - 300лв . Съдът като съобрази, че по делото
няма данни за други нарушения от този вид, извършвани от жалбоподателя, намира, че
размерът на глобата следва да бъде намален до предвидения законов минимум от 100лв.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № */15.03.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Бургас, с което за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, вр. чл. 4, ал.1 от Наредба № 5/1999
г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, на осн. чл. 416, ал. 5
КТ, вр. чл. 415в, ал. 1 и чл. 413, ал. 2 от КТ, на „*” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”*” 2А, ЕИК *, е наложена имуществена санкция в размер на 300
3
лв., като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 300 лева на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „*” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”*” 2А, ЕИК
*, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4