Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260615 28.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1667 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. против А.М.М., ЕГН **********
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите от 791,53 лева-
главница, договорна лихва в размер на 124,42 лева за
периода 28.07.2017 г.- 11.05.2018 г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 510,02 лева за периода
20.10.2017 г.- 11.05.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 390, 95 лева
за периода 28.07.2017 г.- 14.11.2019 г. произтичащи от договор за паричен заем
№ *****/ ****** г., сключен между ответникът и „Сити кеш” ООД,
вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков
договор от ******** г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по
приложение * от ******** г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2019
по ч.гр.д. № 18477/ 2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив.
Ищецът твърди, че между ответника и
„Сити кеш“ ООД бил сключен Договор за
паричен заем № ******** от ******** г., по силата на който на ответника
бил отпуснат паричен заем в размер 800 лв.
Параметрите и условията на договора били описани в стандартен европейски
формуляр. С подписване на договора ответникът приел общите условия на
заемателя. Договорена била лихва в размер 142,51 лв., като главницата, ведно с
лихвата били в общ размер 942,51 лв., погасими на 43 равни седмични погасителни
вноски в срок до 11.05.2018 г. Страните уговорили и предоставянето на поне две
от посочените в договора обезпечения - запис на заповед, поръчителство на едно
или две физически лица, които да отговарят на определени договора условия,
залог върху движима вещ на стойност над два пъти общата сума по договора за
заем, първа по ред ипотека и банкова гаранция за период до 6 месеца след
изтичане срока на договора в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора. Поради непредставянето на уговореното обезпечение в тридневен срок от
подписването на договора била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение в размер на 751,69 лв. разсрочена на
43 вноски съобразно погасителен план, всяка в размер на 17,48 лв. На длъжника
било начислено и обезщетение за забава. Лихвата се изчислявала върху всяка
просрочена погасителна вноска, съвкупност от главница и договорна лихва.
Твърди се в исковата молба, че с
приложение № * от ******** г. към договор за прехвърляне на вземания от ********
г. кредиторът „Сити кеш“ ООД цедирал вземанията си срещу ответника на ищеца, за
което длъжникът бил уведомен с уведомление. При евентуалност се моли длъжникът
да се уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата молба.
По договора ответникът извършил
частични плащания в размер на 268,23 лева, с която сума били погасени 8,47 лева
договорна лихва – 18,09 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 241,67 лева, като останали непогасени претендираните суми. Ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр.
д. № 18447/2019 г. на ПРС, но тъй като длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед, се предявяват настоящите установителни искове за
съществуване на вземанията. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата, чрез процесуалния й представител адв. Д.Б..
Оспорват се предявените искове по основание. Твърди, че договорът е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на чл. 11, т. 10 ЗПК
във вр. с чл. 22 ЗПК, доколкото в договора не бил посочен начинът на
изчисляване на годишният процент на разходите и липсвала каквато и да било
яснота по какъв начин е формиран същия. В договора не се съдържали конкретните
параметри на общата дължима сума. Реалното оскъпяване на кредита не било 49,072
% а 111,76%, тъй като клаузата за неустойка по чл. 8 от договора по своето
същество представлявала скрито
оскъпяване, поради което посочената клауза била нищожна на основание чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието
й с добрите нрави, тъй като надвишавала установения справедлив размер от
съдебната практика. Неустойката предвидена в договора била нищожна поради
противоречие с добрите нрави,а също и прекомерна. Поръчителството или поемането
на солидарно задължение следвало да бъде учредено в изключително кратък срок.
Неустойката била недействителна и на допълнително основание – чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които се покриват от ГПР, като по
този начин се надвишавало изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице било и
противоречие на материалния закон чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК.
Счита, че не се дължи и обезщетение за забава, тъй като договорът бил недействителен, а ответникът дължал
връщане само на чистата стойност на кредита, което връщане било на плоскостта
на неоснователното обогатяване и липсвала покана до длъжника да изпълни. В условията на евентуалност се прави възражение за
прихващане със сумата от 268,23 лева, представляваща получена без правно
основание въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за настоящото и за
заповедното производство.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18477/2019г.
по описа на ПРС,16-ти гр. състав в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 791,53
лева- главница, договорна лихва в размер на 124,42 лева за периода 28.07.2017 г.-
11.05.2018 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 510,02 лева за периода 20.10.2017 г.-
11.05.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 390, 95 лева за периода
28.07.2017 г.- 14.11.2019 г. произтичащи от договор за паричен заем № *****/ ****** г., сключен между ответникът и „Сити кеш” ООД, вземането по който е
цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от ******** г.
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по приложение * от ******** г.
По
делото е представен договор за паричен заем № ******** от ********
г.сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, от който е видно, че на ответника е
отпуснат паричен заем в размер 800 лв.
Параметрите и условията на договора са описани в стандартен европейски
формуляр. Договорена е в същия лихва в размер 142,51 лв., като главницата,
ведно с лихвата са в размер на общо 942,51 лв., погасими на 43 равни седмични
погасителни вноски в срок до 11.05.2018 г. Страните са уговорили и
предоставянето на поне две от посочените в договора обезпечения - запис на
заповед, поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени договора условия, залог върху движима вещ на стойност над два пъти
общата сума по договора за заем, първа по ред ипотека и банкова гаранция за
период до 6 месеца след изтичане срока на договора в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора. Поради непредставянето на уговореното обезпечение
в тридневен срок от подписването на договора на ответника е начислена неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение в размер
на 751,69 лв. разсрочена на 43 вноски съобразно погасителен план, всяка в
размер на 17,48 лв. На ответника е начислено и обезщетение за забава, върху
всяка просрочена погасителна вноска, съвкупност от главница и договорна лихва.
От приложеното по делото приложение № *
от ******** г. към договор за прехвърляне на вземания от ******** г. е видно,
че кредиторът „Сити кеш“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответника на ищеца,
за което длъжникът е уведомен с уведомление.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между
страните няма спор относно факта на сключване на процесния договор за заем,
параметрите на същия и размера на претендираните от ищеца суми, като същия
въвежда възражения за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави
и неспазване на чл. 11, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, като твърди, че в
договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите
и липсвала яснота по какъв начин е формиран същия, а начисляването на
неустойката водела до оскъпяване на кредита с 111,76%.
Ищецът
основава претенцията си на договор за паричен заем № ******** от ******** г.сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД. Договорът
е реален, като съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Получаването на сумата не се оспорва от
ответника.
По
отношение на процесния договор за заем намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Процесният договор има характер на потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит.
Съдът намира, че не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В представеното копие на
договор за потребителски кредит е посочен размер на лихвен процент от 40,08%,
както и размер на ГПР от 49,072%, като липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,072% /. Съгласно разпоредите
на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора.
Ето защо, договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделки правни последици.
Напълно се споделят от съда и съображенията на
процесуалния представител на ответника за недължимост на претендираната от
ищеца неустойка в размер на 510,02 лева поради нищожност на клаузата
предвиждаща заплащането й. С предвидената в договора
неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин
се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с
материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения
по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер
– натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. По отношение на претендираната договорна
лихва и обезщетение за забава, то същите не са дължими поради изводът, до който
достигна съдът за недействителност на договора, в която хипотеза
кредитополучателят дължи връщане единствено на получената в заем сума.
Независимо обаче, че в случая няма спор относно размера и получаването на
същата, то съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание
като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл.
23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
Ето защо предявените искове и на посочените основания
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като такива реално не са направени, но следва по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата на процесуалния представител на ответника да се определи
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300 лева и за
заповедното в същия размер, съобразно цената на иска, а заплащането на сумата
от общо 600 лева ще се възложи в тежест на ищцовото дружество.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.
Б. Б. против А.М.М., ЕГН **********
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна
дължи на ищеца сумите от 791,53 лева-
главница, договорна лихва в размер на 124,42 лева за
периода 28.07.2017 г.- 11.05.2018 г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 510,02 лева за периода
20.10.2017 г.- 11.05.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 390, 95 лева за
периода 28.07.2017 г.- 14.11.2019 г. произтичащи от договор за паричен заем
№ ****/ *****, сключен между ответникът и „Сити кеш” ООД,
вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков
договор от ******** г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по
приложение * от ******** г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2019
по ч.гр.д. № 18477/ 2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. да заплати на адв. Д.Г.Б. с личен № *****,
с адрес на кантората в гр. П., ул. „Б. П.“ № * сумата от общо 600 лева /шестотин лева/,
представляващо определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение, от
което-300 лева за настоящото производство и в размер на 300 лева за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.