№ 802
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500860 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото във въззивната инстанция се развива след постановено
решение № 214/14.04.2025г. по гр.д.№ 1360/2024г. по описа на ВКС, с което е отменено
решение № 1328/14.11.2023г. по гр.д.№ 1472/2023г. по описа на ВОС и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Окръжен съд – Варна е бил сезиран с въззивна жалба с вх.№ 34158/09.05.2023г.
подадена от М. Д. Й., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Д.
Д. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., чрез процесуалния им представител срещу решение №
1290/19.04.2023г., постановено по гр.д. № 9256/2022г. по описа на ВРС, 25-ти състав,
изменено в частта за разноските с Определение № 7261/14.06.2023г., с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателката М. Й. лично и като законен представител
на децата Д., Д. и Н. срещу Агенция "Пътна инфраструктура" искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5100 лева за
всеки от тях, представляваща частичен иск от 250 000 лева като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила
смъртта на наследодателя им Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане и са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
Д. Д. Й., Д. Й. Й., Н. Й. Й. и тримата, представлявани от тяхната майка и законен
представител М. Д. Й. срещу Агенция "Пътна инфраструктура" искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 лева за
всеки от тях, представляваща частичен иск от 206000 лева, представляваща обезщетение за
1
претърпени имуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при което е
настъпила смъртта на наследодателя им Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането /смъртта на наследодателя/ 16.06.2021г. до окончателното изплащане.
Основните оспорвания във въззивната жалба са относно наличието на законово
основание за издаване на разрешението от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
експлоатация на процесното съоръжение – билборд във връзка с разпоредбата на § 4 от ПЗР
към Постановление № 294 на Министерски съвет от 08.11.2016г., след изтичане на срока на
предходно издаденото разрешение на 26.06.2017г., респективно дали при издаването му е
следвало да бъдат съобразени изискванията по чл.15, ал.1 от Наредбата за специалното
ползване на пътищата, както и дали са заплатени дължимите за експлоатацията на
рекламното съоръжение такси. Считат, че формираните от съда изводи в този смисъл
противоречат на закона и трайната съдебна практика, поради това, че с разпоредбата на § 5
от ПЗР на ЗИД на Закона за пътищата /ЗП/ е въведен 5 годишен срок за валидност на вече
издадените преди 25.06.2012г. безсрочни разрешения за специално ползване на пътищата и
следователно действието им отпада считано от 25.06.2017г. По тази причина считат, че
издадените нови разрешения следва да отговарят на актуалните изисквания на Наредбата за
отстояние от 5 метра на рекламното съоръжение от ръба на пътната настилка въведени през
2013г., а в случая отстоянието на процесния билборд е 4,92 м. от асфалтовия ръб, както и на
изискванията за кръгла форма на носещата колона, а не с правоъгълно сечение както е
процесният. Оспорват се и изводите на съда за несъстоятелност на твърденията на ищците,
че поради неплащане на таксите от страна на собственика е следвало да бъде отнето
разрешителното му за ползване на рекламното съоръжение, а то самото да бъде демонтирано
на основание чл.57, ал.4 от ЗП. Поддържат се и възражения срещу въведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като се твърди, че ако ответникът бе
изпълнил законовите си задължения и бе демонтирал рекламното съоръжение, то при ПТП
нямаше да настъпи вредоносния резултат – смъртта на наследодателя на ищците. Излагат, че
ангажираните по делото доказателства установяват в съвкупност всички елементи от
фактическия състав на исковете за обезвреда, поради което молят обжалваното решение да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло в заявените частични размери. Претендират за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции както и възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1 от ЗАдв. на упълномощения им адвокат.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Поддържат се
твърденията, че не е налице противоправно бездействие на служителите на ответника във
връзка с организиране и осъществяване на защита на принадлежностите на пътя и
осигуряване на безопасно и удобно движение по републиканската пътна мрежа. Излага, че
поддържането на рекламните съоръжения не попада в предметния обхват на чл.31 от ЗП
вр.§1, т.14 от ДР на ЗП уреждаща какво се включва в „поддържане на пътищата“, а
2
представлява специално ползване на пътищата, което се подчинява на разрешителен режим
съгласно чл.26, ал.2, т.1 б.“б“ и „в“ от ЗП и Наредбата за специалното ползване на пътищата.
Счита, че разрешението за специално ползване на процесното рекламното съоръжение №
695/11.06.2004г. е било надлежно издадено на първоначалния собственик – Финансова група
„ДЗИ-Росексимбанк Image” и преиздавано на последващите му приобретатели до последния
собственик „Пепе 8“ ООД. Оспорва разрешението за ползване да е преиздадено в нарушение
на изискването за отстояние на съоръжението от асфалтовия ръб, като се позовава на
приложимата към момента на първоначалното му издаване разпоредба на чл.15, ал.1, т.4 от
Наредбата за специалното ползване на пътищата, а именно за отстояние от 3 метра, което е
спазено. Отделно от това се позовава и на заключението на проведената САвТЕ, според
която най-вероятната причина за пътнотранспортното произшествие е движението на водача
с несъобразена спрямо пътните условия /мокър асфалт/ скорост, в нарушение на чл.20 от
ЗДвП, което при изменение на траекторията на движение е довело до загуба на управлението
на автомобила, излизане от пътното платно и удар в билборда. Моли въззивните жалби и на
тримата жалбоподатели да бъдат оставени без уважение. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат заявените
позиции и претендират за присъждане на съдебно деловодни разноски, адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. /за въззивниците/ и юрисконсултско
възнаграждение /за въззиваемата страна/.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството ВРС е образувано по предявени субективно и обективно
кумулативно съединени искове от ищците М. Д. Й. лично и в качеството й на майка и
законен представител на децата Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й. срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумата от по 5100 лева на всеки от тях, представляваща частичен иск
от сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021г., при
което е причинена смъртта на наследодателя им Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане; за осъждане на
ответника да заплати на Д. Й. Й. сумата от 5050 лева, представляваща частичен иск от
сумата от 168 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
неполучена издръжка в следствие на ПТП от 16.06.2021г., при която е настъпила смъртта на
баща му Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г.
до окончателното изплащане; за осъждане на ответника да заплати на Д. Й. Й. сумата от
5050 лева, представляващ частичен иск от сумата от 206 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – неполучена издръжка в следствие на ПТП
от 16.06.2021г., при която е настъпила смъртта на баща му Й. Н. Й., ведно със законната
3
лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане, както и
за осъждане на ответника да заплати на Н. Й. Й. сумата от 5050 лева, представляващ
частичен иск от сумата от 206 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – неполучена издръжка в следствие на ПТП от 16.06.2021г., при която е
настъпила смъртта на баща му Й. Н. Й., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че на 16.06.2021г. наследодателят им Й. Й. е
пътувал с личния си автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № *** в посока към
гр.Варна, когато около 15:25 часа е загубил управлението на автомобила и се е ударил в
метален билборд, находящ се на автомагистрала Хемус при 384.800 км. с надпис „www
PEPE CLUB”. В следствие на удара е получил несъвместими с живота травматични
увреждания. Ищцата М. Й. посочва, че е съпруга на починалия Й. Й., а ищците Д. Й., Д. Й. и
Н. Й. са негови деца. Твърдят, че внезапната смърт на техния съпруг и баща е довела до
претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на най-близкия си
човек, с когото са били силно емоционално привързани, били са неразделни, живеели са в
едно домакинство и са разчитали на взаимната си подкрепа и любов. Посочват, че децата са
разчитали на финансовата подкрепа на бащата, който се е грижил за тях и ги е издържал, и
от която са лишени след смъртта му. Твърдят, че отговорен за обезщетяване на претърпените
имуществени и неимуществени вреди е ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чиито
служители са бездействали касателно задължението си да организират и осъществяват
защитата на принадлежностите на пътя и осигуряват безопасно и удобно движение по
пътищата от републиканската пътна мрежа през цялата година. Твърдят, че в случая
противоправното бездействие на ответника се изразява в непремахване на процесното
рекламно съоръжение предвид липсата на издадено разрешение за поставянето му в
съответствие с изискванията за безопасност на автомобилното движение. Отделно от това
твърдят, че издадените разрешения за специално ползване на пътищата подлежат на
отнемане при неплащане на дължимите такси съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата за
специалното ползване на пътищата, а самите съоръжения – на демонтиране на основание
чл.57, ал.4 от ЗП. Излагат, че са налице всички елементи от фактическия състав на
предявените от тях искове за обезвреда на претърпените от всички ищци неимуществени
вреди и имуществени вреди във вида на пропусната полза от неполучена издръжка от
ищците – деца на починалото лице, поради което молят да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че процесният пътен участък от автомагистрала Хемус, посока Варна около
км. 383+510, представлява част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане към
датата на ПТП се е осъществявало от Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва да е
налице неизпълнение на която и да е от дейностите по §1, т.14 от ДР на ЗП представляващи
„поддържане на пътищата“, като посочва, че изграждането и експлоатацията на рекламните
съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на републиканските
4
пътища представляват специално ползване на пътищата и се подчинява на разрешителен
режим, съгласно чл.26 ,ал.2, т.1, б.“б“ и б.“в“ от Закона за пътищата и Наредбата за
специално ползване на пътищата. Оспорва да е допуснала процесното рекламно съоръжение
/билборд/ понастоящем собственост на „Пепе 8“ ООД да съществува без наличието на
издадено за ползването му разрешение, като посочва, че такова е издадено с № РСПП-
158/18.06.2021г. Конструкцията му е била изградена съгласно Разрешение № 181/26.02.2004г.
издадено на тогавашния собственик Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image”, а
впоследствие е издадено разрешение за специално използване на пътищата РС №
659/11.06.2004г. на Финансова група „ДЗИ-Росексимбанк Image”. Твърди, че преиздаването
на разрешението за експлоатация става при условията, при които е било издадено
първоначалното и към него се прилага режима за първоначалното разрешение за
експлоатация, без да се поставят допълнителни изисквания към вече изграденото рекламно
съоръжение и да въвежда допълнителни задължения за собственика му. Посочва, че пътният
участък, на който се е случило ПТП е бил в добро експлоатационно състояние - без
неравности, пукнатини и дупки, а същото е настъпило изцяло поради виновното поведение
на водача Й. Й., който в нарушение на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП е шофирал с
несъобразена скорост по мокър асфалт, което е довело до загуба на управление, излизане от
пътното платно и удар в билборда. С горното обосновава и заявеното възражение за пълно
съпричиняване на вредата от пострадалия. На това основание ответникът твърди, че не е
отговорен за реализирането на ПТП и последвалия го трагичен резултат – смъртта на
наследодателя на ищците и моли предявените искове за обезщетяване на твърдяно
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения препис извлечение от Акт за смърт № 6/17.06.2021г. издаден
от Община Ветрино, кметство с.Млада гвардия, Й. Н. Й. е починал на 16.06.2021г. Негови
наследници по закон са съпругата му - М. Д. Й. и синовете му Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й..
Видно от съдържанието на съставения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица рег. № 324р-121167/2021г., на 16.06.2021г. в 15:25 часа е било посетено
местопроизшествие - автомагистрала Хемус км 383+800 в посока гр.Варна от мл.
автоконтрольор В. В.. В протокола е отразено, че водачът на ППС с рег. № ***, марка
„Хонда“, модел „Сивик“ - Й. Н. Й., при движение с несъобразена с пътните условия скорост
/мокър асфалт/ губи контрол над автомобила, излиза вдясно по посока на движението и се
блъска в билборд. Отразено е, че водачът е намерен мъртъв, а по целия автомобил са
констатирани побитости и деформации.
Съставен е и протокол за оглед на местопроизшествие от старши разследващ
полицай при ОД на МВР-Варна – З.З. от 16.06.2021г. продължил от 17:00 часа до 19:30 часа.
Констатирано е, че участъкът от автомагистрала Хемус при км.384+800 е равен път, сух, със
5
среднозърнест асфалт, прав участък без наклон. Не е установен спирачен път. Констатирано
е, че на разстояние 5,20 м. от ръба на асфалтовия път в посока на движение към гр.Варна е
наличен метален билборд с размери 1м./ 0,15м./2,38 м. и надпис надпис „www PEPE CLUB”.
При оглед на билборда в участъка на десния ръб, на височина от 44см., 84 см. 1,2 м. и 1,56 м.
са установени хоризонтални одрасквания. При оглед на автомобила е констатирано, че
предната дясна гума на автомобила е „без въздух“. На 4,2 метра от автомобила е намерена
регистрационната му табела /***/ „силно изцапана в кръв“. В автомобила е открит труп на
мъж.
От съдебномедицинската експертиза № 54/2021г. – аутопсия на трупа на Й. Н. Й.,
изготвена от д-р В.С. от отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД,
се установява, че причината за смъртта на Й. е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия на мозъчния ствол, контузия на мозъка в лява челна и лява слепоочна области,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки довела до тежък оток на мозъка и до потискане на
центровете на дишането и сърдечната дейност. Посочено е, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт. При изследването
по газхроматографския метод не е установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв,
урина и гръбначномозъчна течност, взети по време на аутопсията. Заключението от
проведената аутопсия е потвърдено и от вещото лице Д. Д. по повод назначената и
проведена по делото Съдебномедицинска експертиза. Допълнено е, че травматичните
увреждания са получени при съприкосновение на главата и тялото на пострадaлия с детайли
от купето на лекия автомобил и отговарят добре да са получени при удара на автомобила с
билборда.
Видно от представената преписка по изграждане на процесното рекламно
съоръжение, на 04.02.2004г. Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image” е сезирал
Изпълнителна агенция „Пътища“ чрез ОПУ-гр.Варна с искане за издаване на разрешение за
изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на АМ 2 км.381+500 в дясно. С констативен
протокол № 3/24.02.2004г. служител при ИА „Пътища“ е констатирал , че местоположението
на рекламното съоръжение собственост на Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image” е
съгласувано с протокол за предварителен оглед от 21.11.2003г. и то функционира от
24.02.2004г. На това основание с разрешение за специално ползване на пътищата чрез
изграждане на рекламни съоръжения № 181/26.02.2004г. изпълняващият директор на ИА
„Пътища“ е разрешил на Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image” да изгради в обхвата на
АМ 2 км.381+500 в дясно рекламно съоръжение за своя сметка, което в целия си габарит да
отстои на минимум 3 метра от крайния ръб на асфалта. Указано е, че разрешителното за
изграждане на съоръжението е валидно до 26.02.2005г. С разрешение за специално
използване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 659/11.06.2004г.,
издадено на основание чл.18, ал.1, вр.чл.26, ал.3 от ЗП и чл.16 от Наредбата за специалното
ползване на пътищата, директорът на ИА „Пътища“ е разрешил на Финансова група „ДЗИ-
Росексимбанк Image” да експлоатира съоръжението изградено в обхвата на АМ 2
км.381+500 в дясно. Указано е, че разрешението за ползване се отнема при неспазване на
6
условията предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за предходната година.
С договор за покупко-продажба от 02.06.2010г. процесният билборд е бил продаден
на „Елтрон“ ООД, който е сезирал директора на областното пътно управление – гр.Варна с
искане за преиздаване на негово име на разрешителното за експлоатация на рекламното
съоръжение. С разрешение № 1046/23.12.2010г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала
на „Елтрон“ ООД разрешение за специално ползване на процесния билборд. В същото е
указано, че то заменя разрешение № 659/11.06.2004г.
С последващо разрешение № РСПП-19/02.06.2017г. издадено от АПИ по искане на
„Елтрон“ ООД за преиздаване на разрешение № 1046/23.12.2010г., на основание чл.18, ал.1,
вр.чл.26, ал.3 от ЗП, вр.чл.17б, ал.2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, § 4
от ПЗР към Постановление № 294 на МС от 08.11.2016г., е разрешение на молителя да
експлоатира процесното рекламно съоръжение. Посочено е, че даденото разрешение влиза в
сила след изтичане срока на действие на разрешение № 1046/23.12.2010г., а именно от
27.06.2017г. и същото е със срок на действие 10 години считано от посочената дата.
Цитираното разрешение е издадено на база на съставения констативен протокол №
113/02.06.2017г., в който е посочено, че рекламното съоръжение е изградено в съответствие с
условията на издаденото разрешение № 181/26.02.2004г. и отстои с целия си габарит на 3
метра от ръба на пътната настилка. Посочено е, че са спазени изискванията на чл.17б от
Наредбата за специално ползване на пътищата.
С договор за покупко-продажба от 18.01.2021г. процесният билборд е бил продаден
от „Елтрон“ ООД на „Пепе 8“ ООД. На 10.02.2021г. новият собственик е сезирал директора
на областното пътно управление – гр.Варна с искане за издаване на разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на процесното съоръжение. На
12.02.2021г. е съставен констативен протокол от комисия при ОПУ-Варна, с което след
извършен оглед и измервания на рекламното съоръжение е заключено, че отговаря на
изискванията на чл.15, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 5 от НСПП, отстои с целия си габарит на 3 метра от
ръба на пътната настилка и е дадено предложение за преиздаване на разрешението.
Искането е уважено и на 18.06.2021г., на основание чл.18, ал.1, вр.чл.26, ал.3 от ЗП и чл.5,
ал.4, вр.чл.16 от Наредбата за специално ползване на пътищата в полза на „Пепе 8“ ООД е
издадено разрешение № РСПП-158/18.06.2021г. със срок на валидност до 27.06.2027г.
съгласно чл.16, ал.6 от НСПП. В разрешението изрично е посочено, че заменя издаденото
разрешение № РСПП-19/02.06.2017г.
С решение № 666/06.08.2012г. на Министерски съвет е извършено ново
километриране на автомагистрала Хемус и километричното положение на пътните знаци е
увеличено с 2000 м., т.е км.381+510 става км.383+510.
Видно от представената извадка от регистъра на рекламните съоръжения на
територията на ОПУ-Варна към 31.08.2022г. , рекламното съоръжение на „Пепе 8“ ООД се
намира на км.383+510 в дясно на автомагистрала Хемус.
В хода на в.гр.д.№ 1472/2023г. по описа на ВОС са представените и приети писмени
доказателства, удостоверяващи извършени плащания от „Елтрон“ ООД в полза на АПИ на
7
дължими такси по чл.18 от Закона за пътищата за периода от 2010г. до 2020г. включително.
От заключението на проведената по делото СТЕ изготвено и поддържано в съдебно
заседание от вещото лице П. М. се установява, че процесният рекламен билборд разположен
в обхвата на автомагистрала 2 /Хемус/ на км.583+510 в дясно отговаря на изискванията на
Наредбата за специално ползване на пътищата, като са спазени чл.15, чл.16 и чл.17б от нея.
По делото е проведената САвТЕ, чието заключение изготвено и поддържано в
съдебно заседание от вещото лице С. М. е основано на ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства включително такива от проведеното досъдебно производство.
Досежно механизма на настъпване на ПТП вещото лице установява, че Й. Й. се е движил с
автомобила си по прав път в начало на лек завой по АМ Хемус при км.383+500, при мокър
пътен участък с несъобразена с пътните условия „висока“ скорост, вероятно е предприел
изменение на траекторията на движение поради заобикаляне на препятствие /локва,
завиряване, умряло животно и др./ или поради предприето изпреварване или преустрояване
след изпреварване, в следствие на което автомобилът е загубил напречна устойчивост,
водачът е загубил контрол над управлението и се е отклонил надясно като е напуснал
пътното платно, след което се е ударил странично със задната си лява част в крайпътен
билборд. В следствие на удара автомобилът се е завъртял на ляво и се е преобръщал около
хоризонталната и вертикалната си ос, докато е достигнал до мястото, където е останал в
покой. Дадено е категорично заключение, че е имало съприкосновение между автомобила и
билборда обосновано с констатираните в протокола за оглед на ПТП от 16.06.2021г. следи от
одраскване по билборда. Като причина за ПТП е посочено с категоричност загубата на
управление на автомобила, като са дадени предположения за настъпването й - рязко или
несъобразено с пътните условия и скоростта на автомобила изменение на траекторията му;
спукана дясна гума и неуспешно овладяване на автомобила след това или техническа
неизправност на кормилния трапец на автомобила. На база събраните по досъдебното
производство доказателства и свидетелски показания, вещото лице дава заключение, че най-
вероятната причина за ПТП е шофирането с несъобразена с пътните условия /мокър асфалт/
скорост, съчетано с рязко или несъобразено с пътните условия изменение на траекторията на
движение на МПС причинено по някое от изложените по-горе възможни обстоятелства. По
отношение на пътното платно в района на ПТП е посочено, че то е включвало дясна и лява
активни ленти и аварийна лента с широчина 3,2 м., в дясно от която е имало затревен банкет
и изкопан отводнителен канал без бетонови елементи. По отношение на процесния билборд
е посочено, че се е намирал точно на км 383+510 от АМ Хемус посока гр.Варна, бил е
закрепен върху бетонов фундамент с анкерен кош с обща височина от минимум 1,3 м., а под
земята е широк 2,9 м. Видимата част на бетоновия фундамент има правоъгълни размери -
дължина 1,44 m. и широчина 1,23 м. и отстои на 5,2 m. в дясно от асфалтовото покритие.
Вертикалната носеща колона на билборда е широка 1 m/0,15m и е висока 2,38 м, като върху
нея се намира самият билборд с широчина 4,2 m и височина 3,2 м. Съгласно техническия
проект на билборда, най-левият му габарит отстои на 1 м. в ляво от вертикалната му носеща
колона, най - левият габарит на билборда отстои на 4,42 м. от асфалтовия ръб, а центъра на
8
вертикалната му носеща колона отстои на 4,92 м. от пътното платно /асфалтовия ръб/.
Съгласно протокола за оглед от 16.06.2021г. и отразените в него данни от извършените на
място измервания, вещото лице дава заключение, че разстоянието от центъра на носещата
колона на билборда до пътното платно /асфалтовия път/ е 5,42 м. Дадено е заключение, че
при процесното ПТП върху тялото на водача са действали основно преносни инерционни
/ударни/ и центробежни сили, като след първоначалния удар и фактът, че автомобилът се е
преобръщал, тялото на водача и неговите крайници са били подложени и на удари от и в
елементи от конструкцията на автомобила и интериора на купето му.
Видно от приетото по в.гр.д.№ 860/2025г. по описа на ВОС постановление от
29.11.2023г. на прокурор при ОП-Варна, с него е прекратено досъдебно производство №
162/2021г. по описа на РУ Провадия водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, вр.чл.342,
ал.1 от НК. В мотивите на същото, на база заключение на проведена по ДП САвТЕ е прието,
че ПТП от 16.06.2021г. причинило смъртта на Й. Н. Й. се е случило на АМ Хемус при км
383.800 в участък намиращ се в землището на с.Млада гвардия, като при движение със
скорост 123,5 км/ч поради нарушаване на херметичността на предно дясно колело, МПС се е
отклонило на дясно, преминало е през аварийната лента, навлязло е в затревената площ и се
е ударило в основата на находящия се в близост билборд с лявата си част. В изготвената по
ДП № 162/2021г. по описа на РУ – Провадия САвТЕ, вещото лице е посочило като възможни
причини за настъпване на ПТП – моментно унасяне или загуба на вниманието на водача,
което е довело до отклоняване на автомобила в дясно или нарушаване на херметичността на
предното дясно колело и гума, в следствие на което автомобилът се е отклонил в дясно.
В хода на първоинстанционното производство са ангажирани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Д. Д. Б., Д.К.М. и В. Е. В..
От показанията на св.Б. се установява, че е бил близък приятел с починалия Й. Й..
Посочва, че познава съпругата му М. от 2005г., и трите им деца. Семейството последно
живеело в гр.Варна, поради работата на Й.. Той бил много всеотдаен към семейството и бил
основен източник на доходи – около 15-16 хиляди на месец. Й. и М. имали планове да си
купят място и да си построят къща. М. трудно преживяла смъртта на Й., работела като
юрист в министерство, но напуснала работа заради децата. Понастоящем живеела при
родителите си в Павликени, но трудно преживявали. Тя тотално се откъснала от живота, не
била същия човек и нямала никакво желание за нищо. Децата знаели за смъртта на баща си,
майка им обяснила и ги завела на гробището.
Свидетелят М. – баща на ищцата М. посочва, че дъщеря му и Й. живеели много
добре, много се обичали, ходили по екскурзии. Й. бил много добър човек, по професия летец
- командир на „Еърбъс“ със заплата над 8000 евро. Преди инцидента двамата с М. и децата
живеели в София, след това във Варна, във връзка с неговата работа. Й. бил голям педант
във връзка с автомобила си, много го поддържал и не правел икономии откъм резервни
части. След смъртта на Й. нещата се променили много – М. станала много затворена, спряла
да работи, за да обръща внимание на децата. Преместили се да живеят при родителите на М.
в Павликени. У дома им не се чувала думата „тати“.
9
От показанията на свидетеля В. се установява, че същият е служител на РУ-
Провадия и е съставител на протокол за ПТП с пострадали лица № 324Р-127167 от
16.06.2021г. На процесната дата бил на работа, когато получил сигнал за настъпило ПТП в
район преди отбивката за гр. Провадия, около 383 км и 800 м, в дясно в канавката.
Пристигайки на място, настилката била мокра, от валялия по-рано дъжд. В тази част от
магистралата обичайно се събирала вода, но в случая се била отекла. Често се получавали
сигнали за пътни инциденти именно там. По асфалта нямало следи от спирачен път от
катастрофиралия автомобил, такива имало в канавката, в тревата и храстите. Таванът на
автомобила бил нагънат от въртенето му, човекът в колата не изглеждал жив, а клаксонът
още свирел. След свидетеля пристигнал екип на Гражданска защита, който извадил тялото на
водача. Катастрофиралият автомобил бил на не повече от 10-тина метра след билборда,
обърнат на обратно с предницата в посока Шумен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявени от ищците М. Д. Й. лично и в качеството й на
майка и законен представител на децата Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й. обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да им заплати обезщетение по частично
заявени претенции за обезвреда на претърпените от тях имуществени и неимуществени
вреди в следствие настъпилата смърт на техния наследодател Й. Й. при ПТП на 16.06.2021г.
на автомагистрала Хемус, км.383+510 посока гр.Варна, поради твърдяно противоправно
бездействие на служители на ответника.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Твърдяното в случая вредоносно и противоправно поведение на служителите на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ е бездействие във връзка със задълженията им
да организират и осъществяват защитата на принадлежностите на пътя и да осигуряват
безопасно и удобно движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, а също и
неосъществяване на компетенциите им във връзка със специалното ползване на пътищата по
смисъла на § 1, т.8 от Закона за пътищата /ЗП/ и в частност с изграждането и експлоатацията
на попадащите под специален разрешителен режим на чл.26 от ЗП рекламни съоръжения.
Ищците не твърдят конкретно, а и от доказателствата по делото не се установява
ответникът да е бездействал при изпълнение на задълженията си по глава пета от ЗП, а
именно по изграждане, ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура в състояние на
безопасност за ползвателите я. По същество позоваването е на неизпълнение на задължения
на ответника произтичащи от Наредбата за специално ползване на пътищата и в частност
относно дейностите по §1, т.8 от ЗП свързани с изграждането и експлоатацията на
рекламните съоръжения.
Установява се от съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, че
процесното рекламно съоръжение се намира на автомагистрала Хемус км.383+510 посока
гр.Варна /при зачитане на извършеното по решение на МС № 666/06.08.2012г. ново
километриране/ и към датата на настъпване на ПТП на 16.06.2021г. същото е собственост на
10
„Пепе 8“ ООД.
С Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ е въведен разрешителен
режим за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения. Съгласно глава трета на
Наредбата, за рекламните съоръжения разположени в обхвата на пътя и обслужващите зони
се издават 2 вида разрешения за специално ползване на пътя - чрез изграждане на самото
съоръжение /чл.13-чл.15/ и разрешения за специално ползване на пътя чрез експлоатация
на рекламното съоръжение /чл.16-чл.17б/. Разрешението за изграждане се издава
еднократно, при спазване на разписаната в чл.13, ал.3 от НСПП процедура и при
съблюдаване на изискванията по чл.15, ал.1 от НСПП, при които е допустимо изграждането
на рекламното съоръжение и при липса на отрицателните предпоставки на чл.15, ал.2 от
НСПП, в действащата към момента на издаването му редакция. Съгласно действащата
нормативна уредба, веднъж издадено, разрешението за изграждане на рекламното
съоръжение не подлежи на преиздаване, нито на отнемане. Разрешението за експлоатация на
съоръжението се издава на заинтересованото лице при изпълнение на условията в
разрешението за специално ползване чрез изграждане, които следва да са установени с
констативен протокол. За разлика от разрешението за изграждане, разрешението за
експлоатация подлежи на преиздаване при промяна на собствеността му /чл.16, ал. 6 от
НСПП/, както и преди изтичане на срока му /чл.17б от НСПП/.
В случая от представените по делото доказателства е видно, че за процесното
рекламно съоръжение /билборд/ е издадено разрешение за изграждането му №
181/26.02.2004г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Пътища“ към МРРБ
на първоначалния му собственик Консорциум „ДЗИ-Росексимбанк Image”. Издаването е
предхождано от проведена нарочна процедура по изработване на работен проект за самия
рекламен билборд от инвеститора, оглед от нарочна комисия на предложеното място за
изграждането му дала заключение, че същото отговаря на изискванията на чл.15, ал.1, т.1, 2,
3, 4 и 5 от НСПП и издаден констативен протокол № 3/24.02.2004г. Възраженията на
въззивниците касателно несъответствието на профила на носещата колона на процесния
билборд с изискванията на чл.15, ал.2, т.8 от НСПП са неоснователни. Изискването за
кръгъл профил на носещата колона на рекламното съоръжение е нормативно въведено за
първи път през 2013г. /ДВ, бр.1/2013г./ като основание за отказ за издаване на разрешение за
изграждането му. Следователно към 2004г., когато е издадено разрешението за изграждане на
процесното рекламното съоръжение не е имало изискване за кръгла форма на профила на
носещата колона, респективно не е имало основание за отказ за издаването му от
компетентния орган. НСПП не предвижда възможност за последващ контрол на вече
издадено разрешението за изграждане във връзка с последващо въведени условия към
рекламните съоръжения в това число за отнемането му при евентуално несъответствие. В
случая проведената процедура е приключила с издаване на разрешението за специално
ползване на пътищата чрез изграждане на рекламното съоръжение през 2004г., което
обуславя извод, че същото е изградено на разрешено за експлоатация място на магистралата
при спазване на изискванията на чл.15 от НСПП в приложимата към момента на издаване на
11
разрешението редакция от 2001г., а именно – рекламното съоръжение отстои на не по-малко
от 1500 м. от пътни възли за автомагистралата, не ограничава видимостта на сигнализацията
с пътни знаци и отстои на най-малко 3 метра от ръба на пътната настилка, а разстоянието
между отделни рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 300 м.
Извод за законосъобразно разполагане на процесния билборд е направен и от вещото лице
М. в неоспореното от страните заключение по проведената СТЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира и поставя в основата на правните си изводи.
По въпроса за предпоставките за издаването на разрешение за експлоатация на
рекламното съоръжение, което е дало основание за касиране на постановеното решение №
1328/14.11.2023г. по в.гр.д.№ 1472/2023г. по описа на ВОС, настоящият съдебен състав
съобразява следното.
Първоначално издаваните разрешения за експлоатация на рекламните съоръжения по
НСПП са били безсрочни. Срок на действие на новоиздаваните разрешителни за
експлоатация се въвежда за първи път с нормата на чл.26, ал.8, т.4 от ЗП /обн.ДВ
бр.47/22.06.2012г./ и той е 10 години. По отношение на издадените до влизане в сила на
закона безсрочни разрешения, с § 24 от ПЗР към постановление № 350/02.12.2012г. за
изменение и допълнение на НСПП е прието, че те остават валидни за срока по § 5 от ПЗР на
ЗИД на ЗП /обн.ДВ бр.47/22.06.2012г./, а именно за срок от 5 години от датата на влизане в
сила на цитирания ЗИД на ЗП. В конкретния случай, първоначалното разрешение за
експлоатация на процесното рекламно съоръжение е издадено като безсрочно на 11.06.2004г.
/Разрешение № 659/11.06.2004г./. Поради промяна на собствеността на съоръжението
разрешението е преиздадено с ново № 1046/23.12.2010г., отново безсрочно, на името на
новия собственик „Елтрон“ ООД, чиято валидност съобразно изложеното по-горе е до
26.06.2017г.
С постановление № 294 на МС от 08.11.2016г. /обн.ДВ, бр.90/15.11.2016г., в сила от
15.11.2016г./ е създаден нов чл.17б от НСПП, с който се въвеждат срокове за подаване на
заявленията за преиздаване на разрешенията за експлоатация на рекламните съоръжения, а
именно не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на
разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, собственикът на рекламното
съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. В чл.17б, ал.2 от НСПП е
предвидено, че разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10 годишен период, когато
са спазени условията на чл.15 и след заплащане на дължимите такси за специалното
ползване чрез експлоатация на съоръжението.
С отменителното си решение № 214/14.04.2025г. по гр.д.№ 1360/2024г. ВКС е дал
указания към въззивния съд за извършване на преценка на правнорелевантните факти
касателно спорното право в това число дали към датата на ПТП са били налице условията и
изискванията за даване на разрешение за експлоатацията на процесното рекламно
съоръжение /билборд/ – разрешение № РСПП-19/02.06.2017г., респективно дали е следвало
да бъдат предприети мерки по премахването му, в което се заключава и твърдяното от
ищците противоправно бездействие на служителите на АПИ. Със същото решение ВКС се е
12
произнесъл по въпроса за приложението на чл.17б от НСПП и §4 от ПЗР на ПМС №
294/08.11.2016г./обн.ДВ, бр.90/15.11.2016г./, с който е предвидено, че преиздадените по реда
на чл. 17б от НСПП разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за
издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът,
приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените
разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията,
посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които
съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за
експлоатация. Даденото от съставът на ВКС разрешение, което се явява задължително за
настоящия съдебен състав е, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016г. се
отнася до заварените с нея, вече преиздадени разрешения, но не и за тези, чието преиздаване
предстои след влизане в сила на постановлението.
В настоящия случай искане за преиздаване на разрешението за експлоатация №
1046/23.12.2010г., валидно до 26.06.2017г., е подадено в сроковете по чл.17б от НСПП на
29.05.2017г. Съобразно отговора на поставения въпрос с решение на ВКС по гр.д.№
1360/2024г. се налага извод, че основание за преиздаване на разрешението за експлоатация
на процесното рекламно съоръжение № 1046/23.12.2010г. е извършването на нова преценка
за наличие на условията на чл.15 от НСПП и заплащане на всички дължими такси за
ползването му съгласно чл.17б, ал.2 от НСПП. Видно от предхождащия издаването на
разрешението за ползване чрез експлоатация № РСПП-19/02.06.2017г. констативен протокол
№ 113/02.06.2017г. на комисия при ОПУ-Варна към АПИ, е прието, че съоръжението
находящо се на автомагистрала Хемус, км 383+510, дясно е изградено в съответствие с
условията на издаденото разрешение за специално ползване чрез изграждане, спазени са
изискванията на чл.17б от НСПП и са налице предпоставките за преиздаването му. На това
основание същото е преиздадено. В хода на първоинстанционното производство е
направено възражение от ищците, че процесният билборд не е отговарял на изискването на
чл.15, ал.1, т.4 от НСПП за наличие на минимум 5 метра отстояние от центъра на носещата
колона на рекламното съоръжение до ръба на пътната настилка като основание за издаване
на разрешението за експлоатация от 02.06.2017г. По делото не са ангажирани доказателства
за опровергаване на констатациите на длъжностните лица от комисията издала констативния
протокол от 02.06.2017г. ползващ се с обвързваща доказателствена сила досежно наличието
на всички предпоставки за преиздаване на разрешението за експлоатация в това число и
необходимите отстояния, нито е установено по друг начин, че към датата на издаване на
разрешението през 2017г. разстоянието от центъра на носещата колона на билборда до ръба
на пътната настилка е било по-малко от 5 метра. За пълнота следва да се посочи, че в
представения протокол за оглед на ПТП от 16.06.2021г., данните от който са били предмет на
анализ и от вещото лице М. по проведената САвТЕ е посочено, че бетоновата плоча
/основа/, върху която се намира носещата колона на билборда се намира на отстояние 5,20
метра в дясно от пътното платно /асфалтовия ръб/, а съобразявайки, че вертикалната носеща
колона на билборда се намира по средата на бетоновата плоча, вещото лице е заключило, че
отстоянието от центъра й до ръба на пътната настилка е 5,42 м. Замерванията и
13
изчисленията са направени на място към 2021г. /протокола за оглед на ПТП/ и към 2023г.
/САвТЕ/, но при липса на данни за преместване на процесния билборд може да се приеме, че
разстоянията са били такива и към 2017г., когато е издадено обследваното разрешение за
експлоатация. Следва да се уточни също, че посоченото от вещото лице отстояние от 4,92 м.
от центъра на носещата колона на билборда до пътното платно е на база единствено на
изчисления базирани на данни от „техническия проект“ на рекламния билборд изработен от
„Биг Борд“ ООД през 2001г./л.121-144/ и те очевидно не отговарят на установеното на място,
чрез надлежни замервания, фактическо положение към 2021г., които съдът приема за
приоритетни пред данните от проектната документация. Що се отнася до въведените от
ищците твърдения, че собственикът на билборда не е заплащал дължимите за ползването
такси, като условие за преиздаване на разрешителното за експлоатация през 2017г., то
ангажираните по делото доказателства ги опровергават напълно, установявайки надлежно и
срочно извършени плащания на дължимите такси в периода от 2010г. до 2020г.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че към датата на издаване на
разрешението за специално ползване на процесното рекламно съоръжение чрез
експлоатацията му № РСПП-19/02.06.2017г. са били налице предпоставките на чл.17б, ал.2
от НСПП, а именно условията по чл.15 от НСПП, както и извършено надлежно плащане на
дължимите за експлоатацията такси. Същото е със срок на валидност от 10 години, т.е до
02.06.2027г. и включва датата на настъпилото ПТП довело до смъртта на Й. Й.. Аналогично
и за преиздаденото през 2021г., поради промяна на собствеността, по реда на чл.16, ал.6 от
НСПП, разрешение за специално ползване чрез експлоатация № РСПП-158/18.06.2021г.
Процедурата по издаването му е инициирана от новия собственик „Пепе 8“ ООД пред ОПУ-
гр.Варна на 11.02.2021г. непосредствено след закупуването на съоръжението, а
обстоятелството, че административната процедура по издаването му е завършила на
18.06.2021г., два дни след настъпване на ПТП не се отразява на валидността му, доколкото е
била надлежно и срочно инициирана от заинтересованото лице и основателна с оглед
положителното произнасяне на административния орган.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че за
процесното рекламно съоръжение е липсвало валидно издадено и действащо към датата на
ПТП разрешение за специалното му ползване чрез експлоатация или е било налице
основание за отнемането му /чл. 7 от ЗСПП и чл.26, ал.9 от ЗП/, респективно, че не са били
заплащани дължимите за ползването такси –твърдения на ищците, който настоящият
съдебен състав намира за недоказани съобразно изложените по-горе мотиви, то същите не се
отразяват на законосъобразността на изграденото съгласно издаденото разрешение №
181/26.02.2004г. съоръжение и не резултатират в задължение за премахването му.
Последиците от липсата или отнемането на дадено разрешение за експлоатация или
неплащане на таксите за ползването разписани в нормата на чл.57, ал.4 от ЗП са част от
административно наказателни разпоредби и целят да ограничат възможността за реално
експлоатиране на рекламното съоръжение, което може да бъде постигнато чрез прекъсване
на достъпа до обекта или демонтаж на съответното рекламно съоръжение. В случая
14
демонтажът като алтернативна /възможна/, но не задължителна за администрацията мярка, е
уреден единствено като форма на принудително ограничаване на ползването на рекламното
съоръжение, а не като последица от незаконно /без разрешение по смисъла на чл.13 от
НСПП/ изградено съоръжение, каквото процесното не се явява.
В обобщение, процесното рекламно съоръжение – билборд находящо се на
автомагистрала Хемус км.383+510 посока гр.Варна, към датата на настъпване на ПТП на
16.06.2021г., се е намирало на разрешено за изграждането му място, при спазване на
нормативно определените отстояния от пътя и от други съоръжения и пътни възли и не е
ограничавало видимостта на пътя и пътната сигнализация. Същото е имало надлежно
издадено разрешение за изграждане и разрешение за експлоатация със срок на валидност до
2027г. и не е подлежало на задължително премахване от АПИ според действащата
нормативна уредба. Следователно не е налице твърдяното от ищците бездействие на
служителите на ответника във връзка с осъществяване на правомощията им по осигуряване
на безопасна експлоатация на пътя за придвижване на МПС, а също и във функционалността
му по Наредбата за специалното ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на
рекламни съоръжения. Липсата на противоправно и виновно поведение /бездействие/ на
служителите на ответника касателно процесния билборд, при ударът в който е починал
наследодателят на ищците, изключва деликтната отговорност на ответника за обезщетяване
на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, което пък обуславя извод за
неоснователност на предявените, като частични, облигационни искови претенции.
Безспорно ненавременната смърт на техния съпруг и баща Й. Й. и обстоятелствата, при
които е настъпила са обусловили силни и трайни психологични страдания от безвъзвратно
настъпилите промени в живота им, които нямат паричен еквивалент, но за целите на
института на деликтната отговорност имат характер на мерило за справедливото им
обезщетяване. Причините довели до отклоняване на шофираното от Й. МПС от
траекторията му на движение довело до излизане от пътното платно и удар в рекламното
съоръжение в дясно от пътя не се установяват по безспорен и категоричен начин от
заключенията на експертите. Точната причина за настъпилото на 16.06.2021г. ПТП измежду
посочените възможни такива - шофиране с несъобразена скорост по мокър асфалт,
заобикаляне на препятствие на пътя, връщане в пътната лента след маневра изпреварване,
нарушаване на херметичността на предно дясно колело, моментно унасяне или загуба на
внимание на водача или дори удар на преминаващо през платното животно, предвид
намерената регистрационна табела на автомобила „силно изцапана в кръв“, би била от
значение при преценка наличието на евентуално съпричиняване на вредата от водача, което
предполага доказано противоправно и виновно поведение на ответника, като основание за
ангажиране на отговорността му, каквото в случая не е налице. При този извод, исковите
претенции на ищците се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, ведно с
искането за присъждане на претендираните парични суми ведно законната лихва, считано от
датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното им изплащане.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
15
формирани от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
И двете страни са претендирали за присъждане на сторените по делото съдебно -
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна в размер на общо 700 лева – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8, вр.чл.78, ал.3 от ГПК съобразно броя на предявените и приети за
неоснователни искови претенции.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1290/19.04.2023г., постановено по гр.д. № 9256/2022г.
по описа на ВРС, 25-ти състав, изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с
Определение № 7261/14.06.2023г., с което съдът E ОТХВЪРЛИЛ предявените от М. Д. Й.,
ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Д. Й. Й.,
ЕГН **********, Д. Й. Й., ЕГН ********** и Н. Й. Й., ЕГН ********** срещу Агенция
"Пътна инфраструктура", ЕИК ********* искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумите от по 5100 /пет хиляди и сто/ лева на
всеки от тях, представляваща частичен иск от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на
16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й. Н. Й., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното
изплащане; Е ОТХВЪРЛИЛ е предявените от Д. Й. Й., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. Д. Й., ЕГН ********** срещу Агенция "Пътна
инфраструктура", ЕИК ********* искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 /пет хиляди и петдесет/ лева
представляваща частичен иск от 168 000 /сто шестдесет и осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП,
настъпило на 16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя му Й. Н. Й.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното
изплащане; Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. Й. Й., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. Д. Й., ЕГН ********** срещу Агенция "Пътна
инфраструктура", ЕИК *********, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 /пет хиляди и петдесет/ лева,
представляваща частичен иск от 206 000 /двеста и шест хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на
16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя му Й. Н. Й., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното
изплащане; Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Н. Й. Й., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. Д. Й., ЕГН ********** срещу Агенция "Пътна
16
инфраструктура", ЕИК *********, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 /пет хиляди и петдесет/ лева,
представляваща частичен иск от 206 000 /двеста и шест хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на
16.06.2021г., при което е настъпила смъртта на наследодателя му Й. Н. Й., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2021г. до окончателното изплащане
и Е ОСЪДИЛ М. Д. Й., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен
представител на децата Д. Й. Й., ЕГН **********, Д. Й. Й., ЕГН ********** и Н. Й. Й.,
ЕГН ********** да заплатят на Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* сумата от
1570 /хиляда петстотин и седемдесет/ лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Й., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ул.“Будапеща“ № 70 лично и
в качеството й на майка и законен представител на децата Д. Й. Й., ЕГН **********, Д. Й.
Й., ЕГН ********** и Н. Й. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Агенция "Пътна
инфраструктура", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Македония“ № 3 сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща дължимо
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17