Р Е Ш Е Н И Е № 370
гр. Сливен 15.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 355/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, във вр. с чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.Е. ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/718/28.08.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора, с която й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Жалбата на С.Т.Д. срещу тази заповед, депозирана по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Сливен, е отхвърлена от последния с Решение № 20-РД06-0026 от 19.09.2023 г.
В жалбата се релевират оплаквания за противоречие на обжалвания административен акт с материалния закон и допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че поисканото отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала нужда е поради причина, че лицето е болно, не работи, няма кой да се грижи за него и не разполага с никакви средства да се издържа, след поредното изчакване с месеци да бъде освидетелствано и да му бъде отпуснато съответното обезщетение. Изложени са доводи за липса на мотиви в акта, съставляващо нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.Твърди, че липсва социален доклад, както и че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 35 от АПК без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Моли съда да отмени оспорения акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне, алтернативно да се произнесе по отпускането на исканата еднократна помощ в съответния й размер .
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призована, се явява лично и с адв. К.Е., която поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата.
Ответната страна – директора на дирекция "Социално подпомагане" – Нова Загора, редовно уведомен, се представлява от старши юрисконсулт Д., която оспорва жалбата, като неоснователна.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН-НЗ/718 от 10.08.2023 г., подадена от С.Д. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Нова Загора, за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП, поради липса на доходи от месец септември 2022г.
В заявлението Д. е посочила, че е с настоящ адрес *** и е н.. Посочила е, че съжителства със своята м. и б., като обитаваното жилище е собственост на Д. С. – нейна м.. Не притежава движима и недвижима собственост. Декларирала е още, че през последните две години не е прехвърляла жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение, че не е регистрирана като едноличен търговец, не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и няма налагани санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По отношение на брутните доходи на семейството през предходния месец е декларирано, че не са получавани такива.
По подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 25.08.2023 г. е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в него, заявителката е в т. в. на … години. Не е о., няма с. л. на с. н. и няма д. под …. години. С.Т.Д. е била с регистрация в ДБТ от 28.11.2022 г до 23.03.2023 г. Установено е, че общият доход на заявителката от предходния месец е 0 лева. Посочено е, че лицето живее в апартамент, състоящ се две стаи и кухня, заедно с б. си и м. си. Жилището е собственост на м. й Д. С.. Б. на г-жа Д. е работещ, не е с.. М. й получава п. за ИВС.Условията, при който живее са добри - стаите са обзаведени по предназначението им, без наличието на луксозни вещи. С.Д. е лице със з. п., датиращи от месец май 2005г. От тогава до настоящия момент многократно е била х. и л. в различни болнични заведения за уточняване на диагноза и представяне на медицински епикризи за преосвидетелстване от ТЕЛК. Имала е ЕР на ТЕЛК с определени 60% ТНР със срок 01.10.2022 г. и е получавала п. по и. и общо заболяване до 30.09.2022 г. Г-жа Д. има ново ЕР на ТЕЛК № 94761/220 от 16.11.2022г., със срок до 01.11.2025 година с определени 30% ТНР. Същото е обжалвано пред НЕЛК и с решение № 90041 от 03.02.2023 г. се връща за ново освидетелстване. С ЕР на ТЕЛК № 91827 от 10.04.2023 г. и се определят 34% ТНР със срок 01.04.2026 г. Г-жа Д. отново обжалва пред НЕЛК и с ЕР на НЕЛК № 91281 от 19.07.2023 г. се отменя предходното решение на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване, с препоръки към лицето да представи от Университетска клиника актуален неврологичен статус за по-прецизно уточняване на н. и д..
На 23.03.2023г. е направена п. консултация. Има представен документ, от който е видно, че е с поставени диагнози - "О. а. р." ; "Т. –д. с. " и " Д. п. р., дължащо се на м. у. или с. з.". Има предписани лекарства, които трябва да приема, но от разговора с нея става ясно, че по нейна преценка лекарствата не й влияят добре и не ги приема. Не съобщава и не представя документи, удостоверяващи настъпила внезапна, непредвидима и неочаквана извънредна потребност. Липсата на доход от п. от м.10.2022г. е повода да кандидатства за еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП по настоящем. Съобщава, че е запозната с условията за получаване на помощта. С цел предоставяне на социална подкрепа в конкретния случай, лицето е консултирано да подаде ЗД за отпускане па месечна помощ по реда на чл.9 oт ППЗСП и за целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2008г. По подадено заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по чл.9 oт ППЗСП с вх. № ЗСП/ Д-СН-НЗ/ 950 от 21.08.2023 г., със заповед №ЗСП/Д-СН-НЗ/950/ от 24.08.2023г на лицето е отпусната месечна помощ по реда на чл.9 от ППЗСП от 01.08.2023г. в размер на 151.20 лева. По заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх. № ЗСП/ Д-СН-НЗ/ 952 от 21.08.2023 г. със заповед №ЗСП/Д-СН-НЗ/952/от 24.08.2023г. на лицето е отпусната целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2016г. за отоплителен сезон 2023/2024г. в размер на 546.95 лева. През 2022г. е подпомагана с еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП по ЗД с вх.№ ЗСП/ Д-СН-НЗ/1659 от 15.12.2022г. с максимален размер от 375.00 лв. Получила е целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023г. и месечна помощ по реда на чл.9 от ППЗСП за м.11.2022г., като същата е спряна от 01.12.2022г. на основание чл.12, ал.5 от ППЗСП.
Лицето е включено в Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 - Европейски социален фонд плюс, подпомагане за най-нуждаещите се лица „Операция BG05SFPR003-1.001 "Топъл обяд" към Община Нова Загора.
Изразено е становище, че не са установени инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, съгласно разпоредбите на чл.16, ал.1 от ППЗСП. Не са налице настъпили непредвидими и извънредни обстоятелства и съответно необходимост от задоволяване на жизненоважни потребности от инцидентно възникнал характер. Изготвено е предложение за отказ на еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.
Въз основа на проведеното административно производство и съставения социален доклад, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Нова Загора издал Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/718/28.08.2023 г., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП. В мотивите си органът е споделил извода в социалния доклад, че не се установяват инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови или други жизненоважни потребности, съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Не са налице настъпили непредвидими и извънредни обстоятелства и съответно необходимост от задоволяване на жизненоважни потребности от инцидентно възникнал характер.
Заповедта е връчена на Д. на 31.08.2023 г., видно от представената по делото об.на разписка, която я е оспорила с жалба вх. №20-94С-00-0796/11.09.2023 г. пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен.
С Решение № 20-РД06-0026/19.09.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен, на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, е отхвърлена подадената от С.Т.Д. жалба, като решаващият административен орган е приел, че за заявителката не е налице инцидентно възникнала потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП и няма доказана необходимост от отпускане на еднократна помощ, тъй като не са налице непредвидими и извънредни обстоятелства за задоволяване на жизненоважни потребности от инцидентно възникнал характер. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Нова Загора, е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП по подаденото от Д. заявление.
С жалба вх. № СД-01-01-3464 от 03.10.2023 г. пред Административен съд – Сливен С.Д. обжалва Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/718/28.08.2023 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Нова Загора, по която е образувано настоящото производство.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от С.Т.Д. срещу Заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Нова Загора, оспорена от нея по административен ред и потвърдена с решение на горестоящия административен орган - Директора на РД за социално подпомагане - Сливен. С обжалваната заповед на молителката е отказана еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнала нужда по чл. 16 от ППЗСП. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 - дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/718/28.08.2023 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Нова Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ППЗСП.
В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП – недоказано наличие на непредвидими и извънредни обстоятелства за задоволяване на жизненоважни потребности от инцидентно възникнал характер. А и съгласно разрешението, дадено в ТР № 16/31.03.1975 г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП на заявителката, се съдържат не само в оспорената заповед, но се извличат и от обуславящия издаването на крайния административен акт Социален доклад от 25.08.2023 г. Заявлението-декларация, подадено от Д. е било разгледано при спазване на относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 от ППЗСП, като е извършено посещение в обитаваното от заявителката жилище, проведена е социална анкета, съставен е социален доклад. Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от С.Д. заявление-декларация, както и направеното въз основа на проведеното социално проучване, предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. Заповедта е обжалвана по предвидения в ЗСП задължителен административен ред пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен, с оглед на което е спазена и разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Процесната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.
В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на заявителя. Съдържанието на разпоредбата установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно – в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на лицето, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Тази социална помощ е само правна възможност, като предпоставките за нейното упражняване следва да се установят от заявителя по преписката. Не се спори, че: С.Д. е лице със з. п.; до 01.10.2022г. е имала ЕР на ТЕЛК с определени 60 % трайно намалена работоспособност; С ЕР на ТЕЛК Сливен от 16.11.2022г. са й определени 30% трайно намалена работоспособност със срок до 01.11.2025г.; С ЕР на НЕЛК от 03.02.2023г. е отменено ЕР на ТЕЛК Сливен и е върнато за ново освидетелстване; С ЕР на ТЕЛК Сливен от 10.04.2023г. са й определени 36 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.04.2026г. ; С ЕР на НЕЛК от 19.07.2023г. е отменено ЕР на ТЕЛК Сливен и е върнато за ново освидетелстване; от месец август 2023г. получава месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 151,20 лева; отпусната й е целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г.; обитава жилище на своята м., за което не плаща наем; не притежава жилищен или вилен имот; през 2022г. е подпомагана с еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП по ЗД с вх.№ ЗСП/ Д-СН-НЗ/1659 от 15.12.2022г. с максимален размер от 375.00 лв. От страна на жалбоподателката не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред настоящата инстанции. Наред с това не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ.
В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. В заявлението-декларация жалбоподателката е поискала предоставянето на еднократна социална помощ затова, че няма доходи от месец септември 2022г., без да е посочен конкретен вид на потребност и без да е обоснован инцидентния характер на потребността. В случая не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата са били са налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Доказателствената тежест е на лицето, което кандидатства за еднократна помощ, което по безспорен начин трябва да докаже, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност. Трябва да бъде доказано, че лицето не е очаквало възникналото събитие или не е могло да го предвиди, че то нарушава обичайния начин на живот, както и че за задоволяването му се изисква извършване на разходи, които са извън рамките на регулярните или надхвърлят многократно реализираните доходи. В процесния случай С.Д. е поискала предоставянето на еднократна социална помощ, затова че няма доходи от месец септември 2022г., и се основава на спряна п. от сочената дата, липса на други доходи и неполучаване на други помощи. Само по себе си спирането на п. за и. и общо заболяване обаче не сочи наличието на инцидентно възникнала жизненоважна потребност от извънреден характер, като материалноправно основание за отпускане на помощта по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. От заявителя не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата за социално подпомагане са били налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. От изложеното в жалбата и заявеното в откритото съдебно заседание може да се направи извод, че искането за отпускане на помощта се основава на липса, считано от м. октомври 2022 г., на доходи за задоволяване на постоянни потребности на лицето и съответно липса на необходими средства за покриването на разходи за издръжка - за храна и лекарства. Необходимостта от задоволяването на такива нужди се свързва с постоянни и обичайни потребности, а съгласно трайната практика на Върховен административен съд, по отношение на разходи за такива потребности процедурата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП не е приложима, като в случай, че лицето има необходимост от средства за покриване на тези свои разходи, то би могло да претендира социална помощ при условията на чл. 9 от ППЗСП. Видно от социалния доклад, след като лицето е било консултирано е подало заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по чл. 9 oт ППЗСП с вх. № ЗСП/ Д-СН-НЗ/ 950 от 21.08.2023 г. и със заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/950/ от 24.08.2023г. на Директора на Дирекция „СП“ Нова Загора на Д. е отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП от 01.08.2023г. в размер на 151.20 лева. Със заповед №ЗСП/Д-СН-НЗ/952/от 24.08.2023г. на лицето е отпусната и целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2016г. за отоплителен сезон 2023/2024г. в размер на 546.95 лева. Лицето е включено и в Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 - Европейски социален фонд плюс, подпомагане за най-нуждаещите се лица „Операция BG05SFPR003-1.001 "Топъл обяд" към Община Нова Загора. Наведените съображения за преустановеното изплащане на п. за и. и о. з. след изтичането на срока на и., определена с решение на ТЕЛК, и съответно все още не издадено ново решение на ТЕЛК, поради обжалване и връщане за ново освидетелстване, сочи на необходимост от законодателна промяна по отношение на организацията на работата на ТЕЛК/НЕЛК и на регламентацията във връзка с осигурителните/социалните плащания, но не представлява основание за отпускане и получаване на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. Следва в тази връзка да се отбележи, че ако и към момента на подаденото от Д. Заявление-декларация вх. № 3СП/Д-СН-НЗ/718 от 10.08.2023 г., изплащането на отпусната й п. за и. и о. з. да е било преустановено считано от 01.10.2022 г., поради изтичане на определения с ЕР на ТЕЛК срок на инвалидността до 01.10.2022 г., то при прилагането на чл. 30, ал. 3, изречение трето от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната п.та, както и след това, не по вина на лицето, п. се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано, въз основа на доказателствата и правилно от гледна точка на закона е приел, че по отношение на С.Д. не е налице материалноправната предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП във вр. чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
При издаването на оспорения административния акт Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Нова Загора правилно е съобразил приложимите материалноправни разпоредби, спазил е нормативно установената процедура и се е съобразил с целта на закона.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Нова Загора представлява по своята същност един валиден административен акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/718/28.08.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора, потвърдена с Решение № 20-РД06-0026/19.09.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 ЗСП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: